Тема №12 бизнесът- предмет на науки и/или творчество бизнесът като предмет на научни направления

Бизнесът прониква във всички сфери на пазарната икономика в материалното производство, в културата и спорта, в науката, навсякъде, където може да се получи печалба, дори и от продажбата на информация, интелект, способности, даже и сигурност. В исторически план той все повече разширява диапазона си. Започнал с натурална размяна, понастоящем той няма ограничение в различните области на живота, нещо повече -той създава нови сфери, да се разгръща по-пълноценно. Тъй наречените откривали на идеи, „решители"¹ и внедрители на идеи все повече 1 обособяват в специфични за тях организации и в зависимост от способностите им зависи печалбата на холдинги, ■эеждения, предприятия за материално производство.

От процесуална гледна точка, т. е. по начин на възникне и протичане, бизнесът също няма ограничение. Бизнесмен е всеки, който печели, който произвежда и продава, който прекупува, който организира производство, който финансира млади хора в изкуството, спорта, науката и т. н. Бизнесът се осъществява с широка мрежа от различни предприятия, магазини, с ценни книжа, акции, банкови операции без поглед върху проучваната и продавана стока.

В зависимост от това в коя сфера се осъществява материално производство, търговия, спорт, наука, култура и Т. бизнесът се свързва с редица науки. Ако бизнесът е свързан с промишленото производство и търговията приоритет имат икономическите науки, ако се осъществява в

Думата „решители" е неологизъм за английското „problem-solvers" (този, който решава проблеми), използвана в книгата „Трудът на нациите", Р. Рийч, С, 1992 г.

В сферата на образованието приоритет имат хуманитарните науки, въпреки това в която и сфера да се осъществява бизнесът е немислим без икономическите науки. Същевременно твърде много се основава на психологическите науки, тъй като се реализира от и между хората чрез редица психологически похвати, методи и способи. От друга страна бизнесът се опира и на науките за управлението. При обединени в голям мащаб холдинги, акционерни дружества и др. бизнесът е в зависимост от организацията и управлението. Бизнес може да прави и сам човек като работи с факсове, препраща стока от едно място на друго и получава комисионна от партньорите си.

От накратко набелязаните аспекти е видно, че бизнесът фокусира в себе си редица дисциплини като банково дело, счетоводство, мениджърство, маркетинг, психология и редица други клонове на знанието, които биха послужили за печалбата. Наред с това възниква въпросът- доколко в бизнеса съществува творчество.

Преплитайки се с редица дисциплини и клонове на знанието, бизнесът е и вид творчество или най-малкото съдържа в себе си теоретически елементи, които се основават както на мрежите по които протича бизнесът, така и на поведението на личностите и рисковете, които те носят. Освен това управленческият елемент е преплетен с творчество, защото в голяма степен бизнесът по своята същност е управление - управление на фирма, на банка, на спортен екип и редица други звена от материалната и извън материалната сфера. Разликата между бизнесът и управлението (мениджърството) е в някои техни нюанси: при бизнеса печалбата е центърът, докато при мениджърството центърът е в ръководството на хора, предприятие, банка, организация на дейността, методите и стилът на ръководство. И при двете обаче печалбата остава водеща. В практиката съществуват различни нюансировки между бизнеса и мениджърството, не рядко мениджърът е и бизнесмен, в много случаи собственици на предприятия възлагат мениджърството на опитни специалисти или ползват такива при което и двете страни печелят. Преплитането на ръководната дейност, т. е. мениджърството с печалбата изисква висока ерудиция и творчески възможности, плюс отговорност. Прогнозирането, наличието на усет за предстоящото в определена сфера, откриването на празни нисши в пазара и потреблението на хората, разгръщането на производството, способността да се рискува разумно и редица други изисквания към бизнесмена придават на тази дейност творчески елементи.

Бизнесът може да се осъществява и по рутинен начин, :напр. когато всичко е регламентирано с утвърдени в практиката закони и бизнесменът ги спазва. Тогава операциите му са подчинени на определени правила: проценти за данъци, печалба и т. н. Но даже и тук само рекламата да разгледаме, ще се убедим в творческия елемент на бизнеса.

При наличието на изключително усложнена информационна система в бизнеса с очертани разделителни функции и задачи между специалистите в холдинга бизнесът предявява още по-големи и сложни изисквания към способностите им за преработка и пресяване, координиране и анализиране на информацията и умението им да извличат нова такава. Тезисът, че мозъкът е система, която само възприема, съхранява и преработва информация, но не може да се извлече нова отдавна и отречен от фактите в психологията.

Ръководната дейност заема централно място в бизнеса. Както и да се е променяла в своето историческо развитие по съдържание, методи и стил тя е била тясно преплетена с бизнеса. И при пирамидалното ръководство на предприятието, каквото съществува в нас и в страни от Източна Европа, и при мрежестото ръководство, при което информацията между различните звена, страни и континенти, заема централно място, винаги са налице елементи на предвиждане, организиране, разпореждане, съгласуване, контролиране 'По Анри файол).

 Разликата е в това, че при пирамидалното ръководство посочените компоненти в ръководната дейност по Анри Файол заемат централно място, докато при мрежестото ръководство центърът върху откривателите, „решателите" и внедрителите на идеи. Пирамидалното ръководство с генерален директор, заместници и помощници ръководната дейност е планираща, представителна, оценъчна, професионална, обществено-възпитателна. В това ръководство фиксираните отговорни длъжности раждат бюрокрация.

 При мрежестото ръководство тези функции са освободени от бюрократичния си характер, формалните ръководители играят второстепенна роля, даже и по отношение на финансовото възнаграждение. Откривателите и „решателите" на идеи заемат централно място в една система, представена като холдинг, акционерно дружество, учреждение или предприятие. Творческият елемент тук е заменен при прякото ръководство на хора с оглед организацията им от нов вид творчество- творчеството на идеи, които обхващат почти всички звена на холдинга -от проектирането на продукта до пласирането му и съответната печалба.

Тези откриватели и „решатели" на идеи предопределят печалбата на дадено предприятие. Понякога те се обединяват като независими и обслужват няколко предприятия.

Разглеждайки въпроса за ръководната дейност и бизнеса в две различни системи - пирамидално ръководство и мрежесто ръководство на промишлени предприятия, следва да посочим, че и при двете са налице подсистеми. Във връзка с това заслужава да се отбележи, че когато се изгражда една фирма, предприятие като вид система, то същата би следвало да бъде повече отворена, докато по-късно, следвайки хода на собствената си логика, тя започва да си изгражда черупка, превръща се в относително затворена, за да стигне понякога до бюрократизираната форма на абсолютно затворена, факт, който й вещае провал. Подобни случаи в нашата практика от близкото минало не бяха рядкост- заводи и учреждения преминаваха тези етапи и се саморазрушаваха. Това се наблюдава и сега в сфери на живота ни. Творческият елемент в тези системи и подсистеми в близкото минало отстъпи място на бюрокрацията, където на подсистемите (отдели, управления, сектори) не се предоставяше никаква самостоятелност или им се предоставяше прекалено голяма такава, в резултат на което се нарушаваше хармонията на системата. Не спазването на основния принцип на функционирането на системите, а именно - всяка подсистема, изпълнявайки свои специфични функции, трябва да подпомага функционирането на задачите в общата система, винаги е водело до отклоняване на подсистемите в тяхното развитие, а оттук и на системата като цяло. При пирамидалното ръководство подсистемите са само преносители на информация, опразнени са от собствено съдържание, а върхът на системата (ръководството й), получаващ информация от няколко места при тоталитарното управление най-често обърква функционирането на подсистемите. При мрежестото ръководство подсистемите придобиват изключително голяма самостоятелност и макар усилията им да са насочени към печалбата, резултатите от тази голяма относителна самостоятелност не винаги са положителни. При пирамидалното ръководство изпъкваха двата полюса на функциониране на системата и подсистемите, а именно- подсистеми в рамките на отдели прерастваха в министерства, а министерства бяха закривани по лични съображения.

При пирамидалното ръководство подсистемите не се основават на творческа самостоятелност, а на административни разпореждания, докато при мрежестото ръководство подсистемите разгръщат творческия си потенциал. Затова акционерите като вид собственици нерядко получават по-малък дял от печалбата за сметка на онази подсистема от специалисти, която се е изявила с творческите си способности с откриване и решаване на нови идеи, донесли печалба на фирмата, холдинга, предприятието.

Голямата закостенялост на подсистемите при пирамидалното ръководство поставя пред системата непреодолими бариери, тя стана невъзприемчива, все повече закърнява в черупката си, неадаптивна е към търсенето и предлага­нето, към потреблението и новите технологии. Ако пък от позициите на т. нар. у нас пазарна икономика държавата продължава да дотира такива системи (предприятия) за сметка на гражданите, системата още повече се бюрократизира. У нас правителства опрощават дълговете на десетки най-често се редуват големите успехи с големите провали, докато при интровертите в които доминира когнитивно-операционната е обратно - фирмата си изгражда черупка, облича се в нея, стабилизира се и функционира без провали и без големи постижения. От тази гледна точка изниква и въпросът за подбора и комплектоването на мениджърите в бизнеса, подбор, основан не само на обективните изисквания и функции на звената в бизнеса, но и на основата на индивидуалните особености на личностите-мениджъри.