Тема: видове иновации
Изтегляне 132 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ВИДОВЕ ИНОВАЦИИ
- Иновации – същност
- Класификация на иновациите
|
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА ПО
ТЕМА: ВИДОВЕ ИНОВАЦИИ ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ: Иновации – същност Класификация на иновациите Теглени и тласкани По значимост Продуктови, процесни, иновации на услуги Стратегически Според обекта, начина на осъществяване, подтика на извършването им Добавени, технически, приложни Според източниците – външни и вътрешни ПРИЛОЖЕНИЕ: Еропейски класификатор на иновациите Иновации – същност Иновацията е практическа реализация на научно-технически новости. За разлика от научните открития и изобретения, които са първото създаване на нещо ново, иновациите са: решения с практическо приложение; всяка внедрена във фирмата новост; средство за създаване на конкурентно предимство; съвкупност от принципи, методи и средства за избор и реализация на стратегия, организация, управление и др. Иновацията е носеща успех и резултат новаторска дейност. Освен това тя се свързва най-вече с развитието, растежа на фирмената дейност. Удовлетвореност, качество, ефективност, цени, време конкурентно способност са целите и резултатите от нейното осъществяване. Всяка реализирана идея, която въведена на пазара доставя такава полза на потребителя, че той е готов да заплати за нея или, въведена в дейността на фирмата, тя повишава нейната ефективност така, че отново доставя някаква полза на потребителя. Иновация са всички нови идеи, които могат да се трансформират в нови продукти, технологии, методи , структури, организация и др. За успеха на една фирма са необходими най-вече: научноизследователски дейности и иновации, осигуряващи изпреварващо развитие и растеж; производство с модерна техника и технологии; ефикасен и адаптивен маркетинг и мениджмънт; Съществуват два различни начини за разглеждане на иновацията: I начин - стеснено. Тя е процес на превръщане на изобретението в търговско реализиран продукт; II начин - разширено. Иновацията може да приеме много различни форми: подобряване и усъвършенстване на съществуващите технологии. внедряване на нови продукти, базиращи се на нови технологии; нови методи, пазари, структури, организация, мениджмънт и др. Иновацията се базира или на чуждестранен опит, или на собствени проекти, които водят до материализация и комерсиализация на дадена идея. Тя се осъществява в национален мащаб, регион или в отделна фирма. Полезният ефект от иновацията трябва да бъде доказан в потреблението. Според ЮНЕСКО под иновация трябва да се разбира внедряването на патентоспособен продукт. Това е практическо внедряване за пръв път на резултат от научно откритие или техническо изобретение. От посоченото по-горе може да се направи изводът, че иновацията е могъщо средство за печелене на стратегическо предимство пред конкурентите. Нейната цел е да се реализират резултатите на системата с повече ефективност. Изключително голяма и все по-нарастваща е ролята на иновациите за фирмите, защото чрез тях нараства способността им да произвеждат нови организационни продукти или да се променят начините на работа и се повишава производителността. Затова иновациите все повече се превръщат в постоянна конкурентна сила. Чрез развитието и осъществяването на иновационната функция във фирмите, техните продукти, услуги и процеси се поддържат винаги водещи в един конкурентен и променящ се пазар. Класификация на иновациите Най-разпространеното деление на тахническите инивации е на “теглени” и “тласкани”. Теглени са иновациите, предизвикани от потребности в производството или лични. Тласкани – онези достижения на науката и техниката, които на свой ред пораждат нови, непознати до раждането им потребности. Някои изследвания в развити пазарни държави показват, че около 30% от реализираните иновации са по инициатива на науката, а 70% са породени от потребностите на обществената практика. Най-разпространените търсения при теглените иновации се извършват в следните насоки: Изменение в характеристиката на продуктите с цел да се постигне по-добро използване на ресурсите и екологично чисто производство; Инкрементално иновиране на техниката; Модификация на съществуващия пазар посредством механизма на цените. При така наречените тласкани иновации голяме е ролята на фундаменталните изследвания. Иновациите могат да бъдат дифернцирани още по своята значимост: принципно нови, главни или съществени; малки (инкрементални); подобрени (вторични). Тази класификация е важна за фирмите при избор на фирмена стратегия. В съвременното пазарно стопанство за малки фирми главно оръжие за успех е качеството на изделието. За това е нужно да се знае и отчита неговата иновционна скала. Чрез нея ще се видият промените, протичащи в неговите елементи, приоритеи на проблеми, периоди и място на формиране. За целта се използват две скали. В пъват скала се отнася класически вид качество. Иновациите, пораждащи качество от този тип, се осъществяват предимно на тахнико-технологична основа, с локално действие на специализирани сегменти от материално трудов характер. Втората скала съсържа така нареченото комуникационно качество, коетое с акцент върху икономическите резултати. Това качество отговаря на точно определени стандарти с непрекъсната актуализация. Иновациите в организацията и организационнат структура са другото направление на обикновените процеси в така наречените съввршени фирми. Мениджърите на корпорациите виждат дейността си извън канцелариите и това е друга новост, допринасяща за ефективни неформални контакти. В “Хюлет-Пакард” разглеждат управлението посредством обхождане като основен принцип при начина на действие на мениджърите от средно и висше равнище. Също в тази форма е осигурен свободен достъп до складове и лаборатории, съхраняващи електронни и механични компненти на изделията. Инжинерите ( и не само те) имат свободен достъп и могат да ги използват не само във фирмат, но и в къщи, където да ги ползват за реализиране на собствени идеи. Предполага се, че независимо от начина, по който ще се ползва материалите, тойе свързан с трудовите им задачи и по този начин те ще се усвоят или ще се получи нещо ново, полезно за фирмата. Според съществуващите предания във фирмата този нов, рационален, но и рисков модел на организация се дължи на една случка, свързана с един от собствениците – Бил Хюлет. Отивайки през един съботен ден до склад на фирмата и виждайки го заключен с катинар, той го отстранява с ножовка и оставя бележка: “никога вече не заключайте тази врата. Благодаря. Бил”. Разбира се, не навсякаде подобна организационна новост би пожънала успех, но освен обективните условия в “Хюлет Пакард” трябва да отчитаме и личностните качества на мениджърите иноватори, поели риска. Също на “Хюлет Пакард” принадлежи иновационния подход към маркетинга. Проучване на пазара чрез нови и нетрадиционни методи, реализацията на продукцията по пощата – неизвестно завладяване на нови пазари. С нов подход към самите иновации от губеща в края на 80-те години се налага и преуспява на пазара “Диана корпорейшън” (лопатки за перки и скоростни кутии). Основни принципи във философията на компанията, осгорили успеха и са: разработка и внедряване на програми за нови идеи и преложения; доброволен обен на идеи между сътрудниците. Важността на този нов подход ще стане по ясна като се посочи, че за упешната реализация на едно ново изделие трябва да постъпят 60 нови идеи. Иновациите биват още: Продуктова иновация; Процесна иновация; Иновация в услугите. Между продуктовата и процесна иновация съществува тясна връзка. За да има добър краен резултат – ефективан реализация на новия продукт, то продуктоват иновация следва да бъде подкрепена от процесната, защото самата същност на последната се изразява в трансформация на една идея с нов продукт и реализацията му на пазара. От гледна точка на фирмите иновациите се делят на вътрешни – възникнали чрез работата и творчеството на специализирани вътрешни групи, и външни – възникнали някои трансфери за външни на формата среди. Стратегически иновации са онези, които са резултат най-вече от новите търсения и виждания на хората от висшия управленски екип на фирмата и имат за обект обновяването на производството на фирмата и промяната в положението и на пазара в бъдещ период. Известни са и други класфикации на видовете иновации, различаващи се помежду си с различните критерии, исползвани при определянето. Една от най-подребните, извършена според иновационния обект и степента на новост на изделието, е класификацията, направена от К. Палешутски: според обекта, в който се реализират техническите развития, водещи до промяна в надеждността, функционалността, безопасността и пр.; с търговска насоченост ( промяна в дизайна, опаковката, сервиза и пр.); с организационнна доминаната ( изменения в структурата, технологията на управление и пр.); със социлано-институционална ориентация ( нови форми на обслужване в социалните сфери); спорд начина на осъществяване – еволюционни и революционни; спорд подтика на извършването им – инициирани (търсене на въможности за изпреварване) и по принуда (търсене на възможности за догонване). Отделен интерес представлява класифицирането на иновациите в зависимост от степента на новост на изделието. Тази класификация показва до колко направенит поведения могат да се считат за действителни иновации: добавени - Това са така наречените “традиционни иновации”, при които на осовата на минал опит се добавят някои новости в технологиоите на производство. Те могат да помогнат за намаляване на загубите при продажбите. Разходите за разработване обикновено не са големи, но и възвращаемостта не е висока. Обикновено тези продукти запълват останалите малки ниши на пазара; технически - Те са нови в дадена промишленост по отношениена технолията на продукта, но не се възприямат от куповачите като предоставящи много предимства на съответния пазар. Продукта е подобрен, но функционалните му свойства остават почти същите, поради което куповачат не вижда в него някакво особено предимство спрямо старият продукт. Тези иновации осигоряват малко увеличение на пазания дял, а имат големи разходи по разработването им. Очевидно е че при тези условия възвращаемостта на инвестициите е малка. Обикновено те са загуба на време, докато действително се намерят необходимите пазарни възможности; приложни - При тях не се използват значителни нови технологии, но по отношение на съответната група куповачипродукта е нов и може да изисква промяна в навиците на потребителите. Продукта може да се прехвърли от една пазарна сфера в друга, като той показва свойте преимущества по нов начи в зависимост от това, как се възприема от новите куповачи. Друга форма на приложна иновация е, когато се събират стари техологии и с тях се произвежда нов продукт на съществуващите пазари. Типичен пример е пускането на пазара от фирмата SONY на уокмена. Харкатерно за приложните иновации е, че не се изисква изцяло нова технология, а нов приом в маркетинга, като се използват съществуващите или модифицирани технологии. Тази форма на иновации може да осигури постепено увеличаване на пазарния дял или продажбите. Тъй като обикновенно разходите са ниски, възвращаемостта на инвестициите обикновено е висока; - радикални - Това са иновации, отнасящи се до съвсем нови продукти, непознати до тогава за целия свят ( самолети, компютри, телевизори и пр.) те изменят значително или създават нов потребителски стил и изискват промяна в потребителскот поведение на куповачите. Внедряването им води до голямо увеличение на пазара и родажбите. Поради големите инвестиции за тях възвращаемостта им е умерена. Иновациите биват породени от различни източници. Източниците могат да се класифицират най-общо като вътрешни външни. Според П. Дракър към вътрешните източници следва да се отнесат: неочакваният успех, неочакваният провал или неочаквано външно събитие; несъответсвието между реалността, каквато е и каквато фирмата я желае; иновация, основанана необходимост; иновация, възникваща в резултат на промени в структурата на отрасъла или пазара, коиот са изненадващи за всички фирми. Външните източници са: демографските изменения; промени във възприятията; ново научно или ненаучно значение. Вътрешните източници на нови идеи във фирмите са научно-изследователските, конструкторските отдели и отделите по пласмента и маркетинга. Предложенията на работниците и служителите могат да се събират по различен начин. На примет могат да се използват: официлна бланка на фирмата за предложения за нови стоки; състезание “идеи на месеца или тримесечието” с награди за представяне на най-добра идея; писма до разлини групи заети във фирмата или отдели с молба в определен срок да представят предложения за нови стоки; На пример е компанията “Корнинг Глас Уъркс” имаща практиката да изпраща телеграми до домовете на всики свои служители, наречени :телеграми за нови продукти” с молба да и се представят идеи за иновации. Кампанията се рекламира широко в заводите и сред администрацията на компанията. При една от тези кампании за 5 месеца след нейното начало са получени 26687 нови предложения. внимателно проучване на постъпилите идеи за нови стоки и осществяване на обратна връзка с техния автор. В сучаите, когат идеята се отхвърля това трябва да се направи аргоментирано като се очертаят не само отрицателните, но и положителните страни на идеята. Външни източници на идеи 1. Потребителите са основния външен източник на идеи както при стоките за широко потребление, така и при промишлените стоки. Набирането на идеи за нови стоки от потребителите се осъществяа чрез различни методи на маркетинговите проучвания: наблюдения, интервюиране, експеримент, обективизиране на човешкотоповедение и др. Например: фирмата “Мобиком” изпраща на всеки два месеца 400 анкети до свои клиенти въз основа на случайна извадка, за да проучи резултатите от използването на усугата, желанията за промяна в нея очакванията от услугата в бъдеще. 2. Доставчиците. Те могат да бъдат особено полезни, когато са големи фирми с развита научно изследователска дейност. Например: доставчик на компоненти за купета в САЩ създава ново купе на джип много преди автомобилните фирма да започнат подобно производство с надеждата, че част от него или цялото купе ще се възприеме от осовните производители на автомобили в страната. 3. Участниците в каналите за реализация. Например: идеята за “Биг Мак”, въведена официално в заведенията Макдоналдс през 1968г. и продавана с успех до днес в много страни, в това число и у нас е даден от Джим Делигати. Той притежавал ресторант от веригата в Питсбърг и заблязал, че започва да губи клиенти, защото основният му конкурент продавал хамбургери с по-големи размери. 4. Специализираните браншови издания. 5. Озорите на публикации в търговските и техническите списания за патентните заявки и срокове за патентите също подсказват много нови идеи. 6. Търговски изложения на лицензи. 7. Панаирите и изложбите, които дават възможностите да се информират за всичко ново в дадена облсат и да се намерят множетсво потребители на едно място, които биха могли да изразят своето отношение за новите стоки, предложени на изложбата. Например фирмата за производство на пластмасови изделия за бита Tupperware черпи идеи за цветовете на своите изделия от специализираните изложби на такива продукти. 8. Контакти с университетите. 9. Проучване на иновационнат дейност в конкурентните фирми - Например: “Форд мотор кампани” има специалисти по новите продукти, които купуват новите модели на конкурентните фирми, веднага след пускането им на пазара и ги разглобяват, за да търсят нови идеи или подобрения. 10. Рекламните агенции. Например: шведската компания Tetra-Pak е един от водещите европейски производители на обурудване за производство на мабалаж. Повече от десетилетие тя сътрудничи с ФАО и УНИЦЕФ, в резултат на което е изнесла обурудване по около 100 проекта на тези организации в равиващите се страни. Изтегляне 132 Kb. Сподели с приятели:
|