Средното ухо съдържа три малки костици: чукче, наковалня и стреме. Чукчето контактува с вътрешната страна на тьпанчевата мембрана, а стремето заляга в овалното прозорче на охлюва. Трите костици предават трептенията от тьпанчевата мембрана на мембраната на овалното прозорче. Те действат като своеобразна лостова система, която усилва звуковите вълни.
Вътрешното ухо (лабиринтът) се намира във вътрешността на слепоочната кост. То представлява система от каиалчета и кухинни образувания, които могат да бъдат разделени на преддверие, полуокръж-ни канали и охлюв (фиг. 3). Преддверието и полуок-ръжните канали се отнасят към равновесната сетивна система, а охлювът - към слуховата. Охлювът е костен канал, който се увива спираловидно 2,5 пъти (наподобява черупката на охлюв). Основата, или широката част на охлюва, е обърната към средното ухо. Двете пространства се съобщават помежду си чрез овалното и кръглото прозорче. В овалното прозорче заляга плътно основата на стремето, а кръглото прозорче е затворено с една мембранка. Вътре в костния охлюв се намира още един, ципест охлюв. Ципестият охлюв следва извивките на костния охлюв, но не достига съвсем до върха му. Кухината на ципестия охлюв е изпълнена с течност, наречена ендолимфа, ^ а пространството между ципестия охлюв и стените на костния - с перилимфа.
Слуховите рецептори се намират в ципестия охлюв. Те са разположени върху една от мембраните му, наречена основна мембрана. Съвкупността от всички слухови рецептори и принадлежащите към тях подпорни клетки се нарича Кортиев орган (фиг. З - долу). Именно в Кортиевия орган се извършва превръщането на енергията на звуковото дразнене в електричен сигнал. Слуховите рецептори са механорецептори с изключителна чувствителност. В горния си край всеки слухов рецептор има множество власинки (фиг. 4). Те се намират в непосредствена близост с фина мембрана, наречена покривна мембрана. До основата на всеки слухов рецептор достигат крайните разклонения на слуховия нерв.
Достигналата до овалното прозорче звукова вълна привежда в трептене перилимфата. Нейните трептения се предават и на ципестия охлюв, включително и на основната мембрана. Заедно с основната мембрана вибрират разположените върху нея клетки. При вибрациите на слуховите рецептори техните власинки се приближават до покривната мембрана, като се огъват леко. Възниква рецепторен потенциал. Той прераства в серия от нервни импулси, които се предават по влакната на слуховия нерв в посока към централната нервна система. В по-нататъшната обработка на ^звуковата информация участват редица ядра от ствола на мозъка, областта на хълма в междинния мозък и слепоочната част на кората на крайния мозък.
Слуховата система извършва сложен анализ на звуковата информация. Още в Кортиевия орган се кодира в първоначален вид информация за височината и за интензитета на звука. Високите и ниските тонове водят до възбуждане на различни части на основната мембрана. При високите тонове максимални са трептенията на онази част на основната мембрана, които са разположени по-близо до овалното прозорче. При ниските тонове максимумът на трептенията на основната мембрана се измества към върха на охлюва. По такъв начин всеки път се дразнят различни рецептори. Така чрез местоположението на възбудените рецептори се получава информация за височината на тона. Силата на звука намира израз в амплитудата, с която трепти основната мембрана. Определянето на посоката, от която идва звукът, се извършва в по-висшите отдели на слуховата система, където се сравнява информацията, която идва от двете уши. Човек, който не чува с едното си ухо, трудно определя посоката, от която идва звукът.
ОБОНЯТЕЛНА И ВКУСОВА СИСТЕМА
Обонянието и вкусът са сравнително „стари" усещания. Те са възникнали на ранен етап от еволюционното развитие на животинския свят. При някои животни - пчелите например, обонянието е много по-добре развито, отколкото при някои представители на гръбначните животни, включително и човека.
Обочятелните и вкусовите рецептори са хи-миорецептори - те възприемат химичните вещества, разтворени в тънкия слой течност, който покрива лигавиците на носната и на устната кухина. Двете системи действат в съдружие. Цялостното възприемане и оценката на качествата на храната например се извършват въз основа както на нейните непосредствени вкусови качества, така и на нейния аромат. Обонятелната и вкусовата сетивни системи имат множество връзки с лимбичната система, поради което са свързани пряко с паметта, с емоциите и със сексуалната активност. Всеки от нас от собствен опит знае, че определен аромат или вкус са в състояние да събудят отдавна забравени спомени и да съживят случки и събития, оставили дълбок емоционален отпечатък в паметта ни.
ОБОНЯТЕЛНА СИСТЕМА
Обонятелните рецептори са разположени в лигавицата на най-горната част на носната кухина. Тази част на носната лигавица се нарича обонятелен епител (фиг. 1).
Обонятелните рецептори са неврони, които притежават един дълъг, централен израстък, и един къс, периферен израстък. От дългите израстъци на обо-нятелните рецептори се образува обонятелният нерв. На групички те проникват в черепната кухина
през отворите на решетъчната кост. Късите, периферни израстъци се насочват към повърхността на носната лигавица. Всеки периферен израстък притежава едно удебеление, от което излизат множество власинки (фиг. 2). Власинките на Обонятелните рецептори са потопени винаги в тънкия слой слуз, секретиран от жлезите на носната лигавица. Веществата, които предизвикват мирисови усещания, се намират първоначално във въздуха, който човек вдишва. Когато дойдат в досег със слузта, те се разтварят в нея и се пренасят до власинките на обоня-телните рецептори. Взаимодействието между молекулите на веществото и власинките предизвиква възбуждане на обонятелния рецептор. Възниква рецеп-торен потенциал, който прераства в серия от нервни импулси. По дългия израстък на обонятелния рецептор импулсите достигат обонятелната луковица - образувание, разположено в основата на мозъка. Оттук информацията се насочва към различни звена на лимбичната система и към кората на главния мозък. Обработката на обонятелната информация от кората води до осъзнаване на ми-рисовите усещания.
Обонятелната система на човека притежава способността да разграничава огромен брой мирисови дразнения. Някои автори определят техния брой на около 2000. Описват се няколко групи аромати: цветни, плодови, мускусни, камфорни и др.
Големите възможности на обонятелната система се дължат на огромния брой мембранни рецептори, всеки от които има способността да се свързва с точно определено мирисово вещество. Мембранните рецептори са белтъчни молекули, разположени във власинките на Обонятелните рецептори. Информацията за броя и типовете мембранни рецептори е генетично закодирана в хромозомния апарат на всеки човек.
ВКУСОВА СИСТЕМА
Вкусовите рецептори са разположени във вкусовите луковици. Те са специализирани образувания с овална форма (фиг. 3). В тях се съдържат три вида клетки: вкусови рецептори, подпорни и базални клетки. Във всяка вкусова луковица има от 50 до 100 вкусови рецептора. Вкусовите рецептори са специализирани клетки, които в горния си край притежават няколко власинки. В основата си те осъществяват си-наптичен контакт с достигащи до тях нервни влакна. Част от вкусовите луковици са свободно пръснати в лигавицата на небцето, носоглътката и горната част на хранопровода. Друга част се разполагат във вкусовите брадавици на езика (фиг. 4).
Вкусовите дразнители, които се съдържат в храната, се разтварят в слюнката. Чрез нея те достигат власин-ките на вкусовите рецептори. В резултат на взаимодействието между вкусовия дразнител и власинките вкусовият рецептор се възбужда. Възниква рецепторен потенциал. Той от своя страна поражда серия от нервни импулси, които се предават по сетивните нерви в посока към централната нервна система. В обработката на вкусовата информация участват определени ядра в ствола на мозъка и в междинния мозък. Централното представителство на вкусовата система се намира в непосредствена близост до проекцията на езика в първичната соматосетивна зона на кората.
Съществуват четири основни вкусови усещания: сладко, солено, кисело и горчиво. Всеки вкусов рецептор може да се възбужда от няколко вида дразнители, но е максимално чувствителен към един
от тях. Вкусовите рецептори, разположени на върха на езика, са максимално чувствителни към сладко и солено. Страничните части на езика са най-чувстви-телни към сладко и кисело, а основата на езика - към горчиво (фиг. 5). Сложните вкусови усещания се дължат на комбинацията от четирите основни усещания. Усещането за люто се дължи на дразнене на болко-вите рецептори в устната кухина.
Не винаги е лесно да се определи точно химичният състав на вкусовия дразнител, който води до определено усещане. Усещането за кисело се предизвиква от киселини и по-специално от Н^ който се съдържа в молекулата им. Усещането за солено се предизвиква от редица соли (NаСI например). Усещанията за сладко и за горчиво се предизвикват от много и различни по своя химичен състав съединения. Те обаче вероятно са пространствено сродни, поради което са в състояние да взаимодействат с точно определен тип вкусови мембранни рецептори. Мембранните рецептори са специфични белтъчни молекули, разположени по повърхността на власинките на вкусовите рецептори.
СЕТИВНА СИСТЕМА ЗА РАВНОВЕСИЕ И ДВИЖЕНИЕ
Сетивната система за равновесие и движение има значение за нормалното извършване на двигателната активност. Звената в централната нервна система, които регулират двигателната активност, непрекъснато получават информация за това, какво положение заема в пространството главата, в какво положение се намира главата спрямо тялото, какъв ъгъл сключват костите, които образуват дадена става, и т.н. Тази информация се използва за „програмиране" на следващата двигателна реакция или за коригиране на извършващо се вече движение. Сетивната система за равновесие и движение е своеобразен източник на обратна връзка, без която нармалното протичане на двигателните реакции е невъзможно.
РАВНОВЕСНА СИСТЕМА
Нарича се още вестибуларна (гр. вестибулум -преддверие), защото част от нейните елементи се намират в преддверието на вътрешното ухо. Към вестибуларната система се отнасят и трите полуокръжни канала, които също се намират във вътрешното ухо (лабиринта) (фиг. 1). Равновесната система служи за възприемане на положението и движенията на главата в пространството.
Както преддверието, така и полуокръжните канали
притежават костна и ципеста част. Равновесните рецептори са разположени на няколко места в кухините на ципестата част. В преддверието има две струпвания на равновесни рецептори, разположени в две взаимно перпендикулярни равнини. По едно струпване на равновесни рецептори има и в разширенията на полуокръжните канали. Равновесните рецептори се отнасят към групата на механорецепторите. Всеки равновесен рецептор е специализирана клетка, която притежава множество власинки. До основата на всеки рецептор достигат влакната на равновесния нерв.
Равновесните рецептори в областта на преддверието (фиг. 2) са покрити с фина желеподобна мембрана, върху която са пръснати малки кристалчета от калциев карбонат (отолити). При всяко накланяне на главата настъпва преразпределение на отолитите и възбуждане на определени групи рецептори. Освен положението на главата в пространството равновесните рецептори в областта на преддверието са в състояние да възприемат и линейното ускорение -промяната в скоростта при праволинейно движение на главата. Рязкото тръгване или спиране на превозното средство, в което се намираме, например е адекватен дразнител за рецепторите в преддверието.
Равновесните рецептори, разположени в разширенията на всеки от полуокръжните канали (фиг. 3), също са покрити с желеобразна материя. Тя прите-
жава конусообразна форма, като върхът й достига срещуположната страна на канала. Адекватен дразнител за рецепторите в разширението е ъгловото ускорение - промяната в скоростта при криволиней-но движение на главата. Всяко въртеливо движение се кодира чрез точно определена комбинация от възбудени и потиснати рецептори, разположени в определени полуокръжни канали.
МУСКУЛНИ, СУХОЖИЛНИ И СТАВНИ
РЕЦЕПТОРИ
Тези рецептори се наричат с общото име проприо-рецептори. Проприорецепторите предават информация за положението, в което се намират отделни части на човешкото тяло по време на движение или след приключването му.
Мускулни рецептори. В мускулите се намират рецептори, които се възбуждат при удължаване на мускула. Това води до включване на т.нар. рефлекс на разтягане, или стреч-рефлекс (англ. стреч - разтягам). Крайната ефекторна реакция е съкращаване на мускула. Стреч-рефлексите участват в запазване на определена дължина на мускулите. Това е от значение за запазване на позата и равновесието.
Към групата на стреч-рефлексите се отнася коленният "рефлекс: почукване върху сухожилието на четириглавия мускул на бедрото води до съкращаване на мускула и от-скачане на подбедрицата (фиг. 4).
Сухожилни рецептори. Намират се в сухожилията на мускулите. Участват в т.нар. сухожилия рефлекси. Сухожилните рецептори се възбуждат при увеличаване на напрежението, което възниква при силното съкращаване на даден мускул. Крайният ефект е отпускане на мускула. Благодарение на включване на сухожилните рефлекси се предотвратяват евентуални отлепвания на сухожилия и скъсване на мускулни влакна при много силни съкращения на мускулите.
Ставни рецептори. Разполагат се по ставните повърхности, в ставните капсули и връзки. Различните типове ставни рецептори се възбуждат при точно определено положение на костите, които образуват дадена става. В пакетната става например се намират рецептори, които са максимално възбудени, когато костите на мишницата и предмишницата сключват ъгъл от 45°; друга група рецептори са максимално възбудени, когато ъгълът е 180°, и т.н.
СЛУХОВА СИСТЕМА
Известно е, че средното ухо е свързано с носоглът-ката чрез Евстахиевата тръба. Ето защо сравнително често, особено в детска възраст, след хрема настъпва възпаление на средното ухо (отшп). То се характеризира с набъбване на лигавицата и събиране на течност в кухината на средното ухо. Под натиска на събраната течност тъпанчевата мембрана се издува навън. Това дразни болковите рецептори, които са разположени в нея. Затова основната проява на отита е болката. Ако натискът върху тъпанчевата мембрана е много голям, тя може „да се спука". При пробива на мембраната от ухото изтича известно количество течност, която може да бъде и гнойна. Целостта на мембраната обикновено се възстановява при правилно лечение на възпалителния процес.
Протичането на отита зависи в значителна степен от състоянието на Евстахиевата тръба. Тя може да бъде отпушена (както е нормално) или запушена (ако лигавицата й е силно набъбнала). Когато Евстахиевата тръба е отпушена, течността, която се събира в средното ухо при отит, се оттича към носоглътката. Натискът върху тъпанчевата мембрана отслабва и нейната цялост се запазва. Ето защо Евстахиевата
тръба трябва да се поддържа отпушена с помощта на капки за нос, които отбъбват лигавицата.
За нормалното функциониране на тъпанчевата мембрана е важно налягането на въздуха от двете й страни да е еднакво. При запушена Евстахиева тръба обаче това условие не е изпълнено. В този случай придвижването на въздух от носоглътката към кухината на средното ухо е невъзможно. Ето защо налягането от вътрешната страна на тъпанчевата мембрана не може да бъде изравнено с налягането на въздуха в околното пространство. Запушената Евстахиева тръба може да създаде сериозни неприятности при пътуване със самолет. При рязко набиране или загуба на височина налягането на въздуха във вътрешността на един недобре херметизиран самолет се променя. Усиленото преглъщане в тези случаи подпомага вкарването на въздух от околното пространство в средното ухо. Така налягането от двете страни на мембраната се изравнява. Ако обаче Евстахиевата тръба е запушена, възникват разлики в налягането на въздуха от двете страни на тъпанчевата мембрана. Тя се издува в посока към по-ниското налягане, като вибрациите й се влошават. Човек чувства ушите си заглъхнали. Ако Евстахиевата тръба е
запушена напълно, бързата промяна във височината може да предизвика силна болка.
Рязкото повишаване на налягането върху тъпанче-вата мембрана може да предизвика разкъсването й. Това се наблюдава при експлозии, при нанасяне на силен удар върху ухото и при други травми. За да се избегне нараняване на мембраната, ушите не трябва да се почистват с остри предмети. При наличие на пробив в тъпанчевата мембрана е от съществено значение да се избегне попадането на вода в средното ухо.
Силният шум уврежда слуховата система (фиг. 1). Съгласно статистиката около една трета от диско-водещите имат намален слух. Фини електронномик-роскопски изследвания в тези случаи показват намаление на броя на власинките на слуховите рецептори (фиг. 2). Продължителното излагане на силен шум уврежда и функциите на нервната система. Появява се невроза. Ето защо продължителната работа в шумни помещения трябва да се избягва.
Равновесните рецептори, които са разположени във вътрешното ухо, са подложени на изкючително силно дразнене при някои видове пътувания. Пътуването с кораб в бурно море, както и пътуването със самолет по време на силна буря или при наличие на въздушни ями
предизвикват силно възбуждане на равновесните рецептори. В резултат на това настъпва рефлексна промяна в мускулния тонус. Тя се съпътства и от редица вегетативни прояви: гадене, повръщане, изпотяване, спадане на кръвното налягане. Това са всъщност симптомите на т.нар. болест на пътуването или, както по-често се нарича, морска болест. Чувствителността на равновесната система при някои хора е изключително висока. Поради тази причина те получават нежелателни реакции от страна на вегетативната нервна система дори при минимални въздействия, например при пътуване с автобус или с кола. Реактивността на равновесната система обаче подлежи на тренировка. Космонавтите, които предварително минават продължителен тренировъчен курс, са в състояние да понесат сравнително леко изключителното натоварване, на което е изложена тяхната равновесна система по време на полет.
Сподели с приятели: |