Привилегия за малцина ли е индивидуализацията?

С други думи: абсолютно необходимо ли е да предприе­мем психоанализа, за да постигнем своята индивидуали­зация и пълното си себеосъществяване? Разбира се, че не. Ето какво казва по този повод Мари-Луиз фон Франц: „Когато човешкото същество се обърне искрено към вътрешния си свят и се опита да се опознае не като предъвква субективните си мисли и чувства, а като прос­леди проявите на обективната си природа - сънищата, фантазмите, тогава рано или късно същността му изли­за наяве. Тогава Азът открива вътрешна сила, която съдържа всички възможности за обновление."

Следва все пак да кажем, че нищо не може да се извърши в тази област, преди да бъдат задминати голе­мите основни етапи:

а) Анимата (у мъжа) и Анймусът (у жената) трябва да бъдат напълно изчистени от отрицателните въздействия, които са ги правели разрушителни. Това изисква най-продължителни усилия, макар сънищата значително да ги облекчават. Условието е, естествено, да бъдем много внимателни към сънищата, в които се явяват Анимата и Анймусът, както и към връзката между тях. Явно най-добрият начин е да ги записваме и да асоциираме възмож­но най-пълно. Анимата и Анймусът много трудно „се обръщат налице", защото често подлагат капани, в кои­то мъжът или жената лесно попадат - любов от пръв поглед, платоническа любов, любовни блянове, еротич­ни фантазми, донжуанство, прелъстяване и т. Н. Не е прос­та работа да се ориентира човек в тази гора от наслади -мними наслади, вярно е, които товарят и тровят личност­та, но все пак наслади. И всичко това се повтаря поняко­га през целия ни живот с всичките вътрешни и социални поражения, които нанася.

б) Сянката също трябва да се появи на бял свят. От­рицателната й енергия трябва да стане положителна като електрически ток, на който сме променили посоката. И това не е лесно, както вече видяхме.

Но какво да се прави, не можем да стигнем до върха на триъгълника, преди да насочим двете му страни към него и да ги продължим, докато се срещнат. Разгледахме един подобен сън.

И тъй като бъдещето зависи от миналото, на което е неотменимо следствие, тъй като утре започва от днес, тъй като зрелият човек е наследник на детето, което е бил, тъй като в края на краищата е по-добре болестта да се предотвратява, отколкото да се лекува, предлагам ви последната глава от книгата да бъде посветена на дет­ските сънища и бих посъветвал родителите да им обръ­щат по-голямо внимание...
XV

ДЕТСКИТЕ СЪНИЩА

Като начало ето съня на седемгодишно момиченце. Про­четете го, той е пролетно свеж, въпреки че става дума за кошмар! Възпроизвеждам го такъв, какъвто го е описа­ло момиченцето, без да променям правописа и без да слагам препинателни знаци.

- Едно момиченце се разхождаше със своите родители в гората изведнъж се загубило било го страх и изведнъж забе­лязва голям великан той я гони и тя вика помощ помощ помощ и плаче и човека се смее ха ха ха но мама го чула и се хвърлила на леглото и питала малкото си момиченце как­во е станало и то обяснило че е сънувало кошмар.

Не ухае ли този кошмар на ябълково вино? А ето и рисунката на момиченцето. (Не познавам това дете; баща му ми изпрати и описанието на съня, и рисунката, която то нарисувало по негова молба - отлична идея впрочем!)

Рисунката очевидно не може да възпроизведе точно съня; но и такава, каквато е, тя е ценна, тъй като е израз на мно­го разпространен при децата психологически климат.

На нея е изобразен великан със сомбреро и червен помпон (явно видян по телевизията „мексикански бандит" с моряшки помпон, тъй като момиченцето живее близо до пристанище). Гората е представена от едно дърво. Ве­ликанът е извадил нож, както и друг някакъв неопределим предмет. Обаче се усмихва; не се зъби заплашително! Дървото е нарисувано в нормални цветове (короната е зелена, стъблото кафяво). Без ни най-малко да изпада­ме в „пансексуализъм", можем да забележим до каква степен дървото представлява фалос. Същото важи и за ножа. Защо момиченцето сънува, че го преследват? Чув­ство за вина? Дали тайно не е видяло баща си гол, за да го възпроизведе в тази фалическа рисунка? Може би ве­ликанът е баща му или, ако сънят „траспонира", майка му? Което очевидно свидетелства за едипова ситуация.



Великанът е символ на примитивно същество с могъщи инстинкти. Той олицетворява излезлите от земята сили.

Може би в съня си момиченцето се е почувствало учас­тник във „битка между великани", като се има предвид зараждащата му се сексуалност?