В една майска вечеръ репортаж
Изтегляне 17.81 Kb.
|
| Атанасъ Джавковъ
В една майска вечеръ - репортаж. Бегли размишления върху реализма и романтизма, когато от трапезата се усмихва каракачанското сирене в-к Бургазки Фаръ, бр. 6153, 9 юни 1942 Натовареното със звезди небе увисва над смълчаната земя. Сините светлини се люлеят успокоително над нея. От топлите води на рекичката се дигат копринените гласове на жабите, които замрежват с нежни нишки синкавата тишина. Морето облъхва хлад. Замята диша леко след душния ден. Насядали пред хижата, ние пълним гърдите си с ментения въздух, а долу тихо скърцат селските коли. Хей, Ваньо, намери ли мляко? Ваньо оставя пълната кофа на земята и ляга на меката трева до нас. – Да видите само какво мляко. Гъсто като масло, при това евтино като през сладкото мирно време. А най-важното... взех го без да правя опашка. Последната дума ме върна веднага в града, който оставихме преди няколко дни. Неволно съпоставих тукашната тишина с нервните му трепети и разбрах разликата. Трябваше да се съглася с превзетите поетеси, които още в мирно време бягаха от живота и бленуваха за осамотението, като досаждаха с блудкавата албумна романтика. Техните малки нежни сърца се разпукваха лесно от циничната грубост на всекидневието и потъваха в копринения пух на бляновете. Но тук, в тази необичайна за града тиха и красива вечер, когато човекът смирено се претопява в ефирността на космоса, настава момента на неизбежния преврат на идеите. Тук и най-верните рожби на нашето материалистично време стават романтици и започват да мислят като споменатите поетеси. Тогава и те разбират, че въпреки всичко песните за луната и звездите не ще отживеят никога. Лекарите установиха недвусмислено, че след войната умопобърканите и болните на нервна почва ще са повече от убитите. Това е много лесно обяснимо. Малко са нервите, способни да издържат великото напрежение, след което изпод развалините и дима ще се роди новия свят на правдата и равновесието. ---------- Кабата е приготвил осветлението за тази вечер. В столовата на хижата е наредена завидна трапеза, където се усмихва пресно каракачанско сирене. Един прегракнал грамофон върти някаква плоча, от която се разлива сладкия глас на певеца: ...La donna est mobile... Звуците минават през открехнатия прозорец и се дигат към звездите, които все така миловидно трепкат над заспалата земя. Сините им светлини сякаш се мъчат да предадат морза на космоса: и войната, и страданията, и щастието, и самия човек са преходни, а ние сме вечността. Някъде се обажда щурец, но се плаши от тропота на колите и млъква... Отманли – хижата, май 1942. Ат. Джавковъ Каталог: 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Alexander Malinov 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на Изтегляне 17.81 Kb. Сподели с приятели:
|