КОСМИЧЕСКОТО ОГЛЕДАЛО НА КАЙЛАС

118
Селиверстов от време на време се извръщаше към натоварените якове и си припяваше.
Западната страна на Кайлас блестеше под лъчите на слънцето.
Всички щракаха с фотоапаратите и снимаха с видеокамерата, аз обикалях близките възвишения и правех скици. Беше сравнително топло, вятърът беше утихнал.
„Я виж ти, на пръв поглед изглежда така, сякаш западната страна на Кайлас е вдлъбнато огледало. А всъщност геометрията му е доста сложна“ — прошепнах си аз, свел глава над окончателната рисунка. Горната част представляваше гигантска стъпаловидна вдлъбната повърхност. Ъгълът на наклона спрямо хоризонталната ос беше около 45 градуса. Снежните преспи блестяха отгоре и откъм южната страна, но тук много добре се очертаваха стъпалата.
Грамадната стъпаловидна чаша беше с размери минимум 700 на 700
метра.
Към мен се приближи Равил и посочи „чашата“, която рисувах:
— Прилича на космическо огледало…
Понечих да го попитам за предназначението й, но в последния момент си замълчах — нито той, нито аз бяхме в състояние да дадем дори хипотетично правилен отговор.
Долната част на чашата завършваше с красиво оформена вдлъбнатина, която плавно преминаваше във вдлъбната урва с ориентировъчна дължина 600 метра. А от южната страна на урвата, на малко по-ниско ниво се виждаше Малкият Кайлас като правилна остро-върха пирамида, поставена върху три каменни стълба, чиято височина беше около 600–800 метра.
„Виж ти! Камъкът Шантамани, т.е. Малкият Кайлас е разположен съвсем близо до космическото огледало“, отбелязах си наум и продължих проучванията си.
Още по-надолу се виждаше стъпаловидна повърхност, която също беше вдлъбната, но нямаше същата правилна форма като космическото огледало. В центъра й се забелязваше заоблено възвишение, а на три места — огледални конструкции, които сякаш бяха монтирани там. Отначало гледката ми се стори хаотична, но след като огледах урвата от различни точки, постепенно осъзнах, че по- скоро тук е изградена цялостна конструкция, чийто замисъл си

119
оставаше напълно неразбираем за мен. „Вероятно е създадена, за да пренасочва фините енергии“, реших аз и продължих по-нататък.
Спомних си, че през 1998 година в гр. Ришикеш — Индия, в един от храмовете държах в ръце една книга, озаглавена „Енергията на съзнанието“. Тогава я прелиствах, като с всяка следваща страница се учудвах все повече. Там пишеше, че някога някой е разделил енергията на човешкото съзнание на повече от 200 вида, всяка от които имаше свое название и беше описана толкова подробно, с толкова схеми и рисунки, та човек трудно можеше да си представи, че целият този колосален труд е плод на буйна фантазия. Свещеникът в храма ми обясни, че книгата е преведена на английски от санскрит и е била написана в дълбоката древност от учени на велика цивилизация,
живяла на Земята преди нас. Очевидно древните са владеели тайните на фините енергии и са били наясно, че чрез конструирането на различни форми те могат да бъдат насочвани така, че да влияят върху съзнанието.
Още по-надолу по западния склон на Кайлас от различни гледни точки се забелязваше и друга дъговидно вдлъбната урва с толкова съвършени форми, че не оставаше и капка съмнение по отношение на изкуствения й произход. Докато я гледах през бинокъла, все ми се струваше, че в горната й част се открояват един-два реда каменни фигури — или еднакви скални образувания, или древни статуи,
изменени вече от климатичните фактори.
— Каква ли роля изпълнява дъговидната конструкция? —
въздъхнах аз и кисело се усмихнах, защото не се сещах за отговора.
Равил, който стоеше до мен, се засмя. — Какво, Равил? — обърнах се към него.
— Ето какво си мисля — огледалото улавя космическата енергия и я разпределя между пирамидите в Града на боговете, които по този начин я усвояват. Така ли е?
— Кой знае…
— Защо да не приемем, че космическото огледало на Кайлас е локатор, чрез който разположената под планината Шамбала общува с други светове? — вдъхновено продължи Равил. — Техническото й ниво позволява подобно нещо! Може би благодарение на огледалото са отлитали в космоса?
— Кой знае… — отново въздъхнах аз.

120
И двамата замлъкнахме. Освен с фантазията си не разполагахме с друго средство, за да разберем поне отчасти творението на древните хора. Трябваше да изминат почти три години, за да можем ние с Равил,
анализирайки картата-схема на Града на боговете, да стигнем до извода, че западната му част, включително и споменатото космическо огледало, е било изградено, за да се управлява времето и да се създаде… нов човек. За това обаче, скъпи читатели, ще поговорим в следващия том. Обещавам ви, че пътешествието в „тялото на времето“
ще е увлекателно.
— М-да… — измучах аз сега, прекъсвайки мълчанието. —
Знаеш ли какво ми хрумна?
— Какво?
— Помниш ли старшият човек, който твърдеше, че Харати чете човешките мисли и така вижда всичко? Харати най-вероятно е човек от Царството на мъртвите. Значи Царството на мъртвите чете нашите мисли, нали така?
— Ами да.
— Освен това старшият човек спомена, че и самият Кайлас е способен да чете мислите на хората, пристигнали тук. Така в крайна сметка стигаме до извода, че камъкът Шантамани, скрит в пирамидата на Малкия Кайлас, също следи и анализира човешките мисли. Оттук следва, че ние с теб сме прозрачни като стъкло. Всичките ни мисли стават известни там… Само дето ние с теб едва ли сме толкова опасни, че някой да си губи времето и да ги анализира. Но освен нас съществуват и ангели, призраци, хора от паралелните светове и извънземни. Нали и те също мислят? — Запалих цигара и продължих:
— От Шамбала, Царството на мъртвите и самият… космически
Кайлас четат нашите мисли. Най-важното е, че всички те сигурно обръщат внимание дали в душите ни има зли и отрицателни мисли,
които не бива да бъдат допускани до тази светиня, където може би е създаден… новият човек. Та нали те са разрушителен фактор, нещо като „инфекциозна бомба“ за процеса на съзиданието.
Отново потеглихме напред. Слънцето грееше. Мислите ни бяха светли и чисти. Всичко в този свят ми изглеждаше прекрасно.
— Шефе, виждам някакъв дворец, но без прозорци и врати! —
чух зад гърба си възторжения глас на Равил.

121

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: