Вид на общността

Българи-мюсюлмани, или както се е наложило понятието за тях - „помаци” (на гръцки: Πομάκοι, Помаки, на турски: Pomaklar, Помаклар), се използва за обозначаване на няколко общности на Балканския полуостров, които живеят в Републиките България, Гърция, Македония и Турция. Помаците изповядват исляма и техен майчин език е българският. Традиционно до края на 19 век български говорещите мюсюлмани смятат себе си за турци. Голям дял от помаците в България и Гърция се самоидентифицират като „помаци“.

Преобладаващата част от живеещите в съвременна България български говорещи мюсюлмани, над 130 000, имат българско самосъзнание. В България български говорещите мюсюлмани (помаци) живеят предимно в Родопите - в Област Смолян, Област Кърджали, Област Пазарджик и Област Благоевград. Моето изследване е насочено към българите-мюсюлмани, живеещи в Област Кърджали.
Брой хора в общността

Общият брой на мюсюлманите в България, които са се определили като българи при преброяването от 2001 година е 131 531. Няма точни данни за броя им в Област Кърджали. Общият брой на жителите в областта е 156 008 души.

от 0 до 14 години – 22861

от 15 до 39 години – 55984

от 40 до 64 години – 52820

от 65+ години – 24343

От тях - мъже 76 735 (49.3%) и жени - 79273 (50.7%).

Българите мюсюлмани изповядват мюсюлманската религия. Голяма част се самоопределят като „българи“ като етнос и „мюсюлмани“ по вероизповедание.

Една малка част от тези, които живеят в Централните и Източните Родопи, са предимно нерелигиозни и имат български християнски имена в резултат от последиците на Възродителния процес. След 1990 г. и в област Кърджали голяма част от тях доброволно приемат християнството. За това допринася дейността на Движението за християнство и прогрес „Св. Йоан Предтеча”, оглавявано от отец Боян Саръев,

В Източните Родопи, към които принадлежи и област Кърджали, най-възрастните българи мюсюлмани са много религиозни и в по-голямата си част са запазили турските си имена. В годините на демокрацията, те са построили с дарения - лични и на фондации, много джамии, в които изповядват своята религия, съобразно Корана. Младите, родени след 1960 година са атеистично настроени. Успоредно с това те имат и турски имена, с които се наричат в тесен семеен кръг. Техните деца са само с български имена.

Българите мюсюлмани не говорят единен диалект, а използват различни локални говори, вариращи според района на местоживеене.

Както всеки един етнос, така и българите мюсюлмани имат свои обичаи, бит и култура, които се различават с тези на българските християни, но имат и своите сходства с тях.

В българомохамеданската традиционна култура има изключително колоритно смесване между християнска, мюсюлманска, българска и турска символика. Жените носят шарени забрадки, на които понякога има дори и християнски орнаменти. Това, което отличава българомохамеданите, е тяхната стабилност и уседналост, тяхната колективна памет, съхранила истинските български стереотипи и традиции.

На 6 май българомохамеданите празнуват Хъдърлез. Този празник съвпада с отпразнуването на Гергьовден при българите християни. Съществува голямо сходство в подготовката и начина, по който се отпразнува този празник, което се изразява в песните, танците, народните вярвания и празничната трапеза. Рано сутринта се берат здравец и цветя. Вечерта се правят китки и се поставят в специален кюп с вода, около който се пее и танцува. На другата сутрин младите момичета и старите баби се търкалят за здраве в росата и пеят с върбови клонки на главите. На обяд се прави гощавка.

Векове наред, всяка вечер на 5 срещу 6 май и християни, и мюсюлмани от област Кърджали и техни гости, се качват до вековния извор на връх Дамбалъ - община Момчилград. По стара езическа традиция, те дочакват изгрева на слънцето за да се облеят и отпият от целебната вода, извираща тук. Нито християнството, нито ислямът са повлияли древните обреди, свързани с надеждата за здраве. И днес хората тук, без значение от какъв етнос и вероизповедание са, търсят изцеление за себе си и своите деца в лековитата вода. Славата на Дамбалъ отдавна е надхвърлила пределите на страната. Тук пристигат хора не само от България, но и от Турция, Гърция, дори от Румъния.

Всички чакат да стане полунощ. Тогава настъпва Гергьовден за християните и Хъдърлез за мюсюлманите. Водата придобива голяма лечебна сила, твърди мълвата. Обяснява се с това, че този ден поставя началото на лятото в Източните Родопи. Двамата светци Хъдър и Иляз се движат в две противоположни посоки, за да помагат на хората. Те са невидими и не са нито на земята, нито на небето. Понякога се появяват в различни образи – например като хора, търсещи помощ. Само веднъж в годината във времето от 1 до 5 май и то в петък светците се срещат и си споделят как са помогнали на хората. Мигът на тяхната среща не е известен и за това на Хъдърлез не се работи.

Според краеведа Никола Иванов изворът на Дамбълъ се почита от най-дълбока древност. Тук е имало християнски манастир. Впоследствие е и изградено алианско теке. Двете религии са съжителствали мирно. Според поверието изворът на Дамбалъ лекува деца, които не могат да говорят или заекват. Вярва се, че при изгрев слънце, ако те бъдат потопени в ледената вода, ще получат изцеление. Веднага след като потопят малчуганите в ледените води, родителите бързат да ги загърнат с хавлии и одеала. Свалят им мокрите дрехи и ги окачват по клоните на дърветата. Вярва се, че с тях на Дамбалъ ще остане болестта. И детето ще си тръгне от тук здраво.

Един от най-колоритните обичаи на българомохамеданите е сватбата. Характерен за Родопите е вписване на никях, равнозначен на венчавката при християните. Прави се както в дома на момчето, така и в дома на момичето. Тук се вписва и сумата, която младоженецът плаща, ако изгони булката. Други обичай са раздялата с ергенлъка, подготовката на обредните хлябове и др. Сватбата при българомохамеданите продължава 5 дни. Първите два дни са посветени на гощавки и показ на чеиза на булката пред цялото село. На втория ден започва облепянето на лицето на булката. Младоженецът отива на джамия, след което отива да вземе булката от дома на родителите й. Отвежда я към дома си със завързани очи и огледало в ръцете. Там ходжата ги венчава. През следващите три дни цялото село минава през къщата да им честити.

Основни празници, свързани с мюсюлманската религия, са така наречените Байрами. Байрам е повод за преклонение пред Аллах, радост и подобряване на взаимоотношенията между хората. Датите на байрамите не са фиксирани и всяка година се изместват с десет дни назад, защото се определят от мюсюлманския лунен календар хиджра - 1 година има 355 дни.

Рамазан Байрамът (на арабски: عيد الفطر, „ид (ейд) ал-фитр“), познат и като Шекер Байрам, е мюсюлмански празник на разговяването, отбелязван в чест на приключването на говеенето (постите) през месец рамазан. През целия месец рамазан мюсюлманите през деня - от зазоряване до залез слънце (ифтара), говеят (постят), като не ядат и не пият нищо. В навечерието на празника се раздава закят. На празника вярващите се поздравяват с думите „Ид мубарак!“ (Щастлив празник!). Задължително най-напред децата поздравяват своите родители и роднини и искат прошка от тях. Този празник продължава 3 дена до късни часове и всички се веселят. На празника се сервират сладки ястия - баклава, сладки и кафе с много захар, затова се нарича също Шекер Байрам. Започнал да се отбелязва през 624г.по мюсюлманския лунен календар хиджра .

Курбан Байрамът (на арабски: عيد الأضحى, „ид (ейд) ал-адха“) е мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10-тия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманския календар хиджра в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим. На него се колят жертвени животни (наречени курбани) - овце, кози, камили, крави и телета. Чете се специална молитва преди заколението.Курбан Байрам е 70 дни след Рамазан Байрам и продължава 4 дни. От по-възрастните отново се иска прошка. За благодарност към Аллах, че го е дарил с богатство, всеки който има над определен брой овце, кози, крави и т.н., трябва да заколи курбан. Този курбан се раздава на бедните. Хората, които ще колят курбан, заедно са винаги нечетно число (3,5,7). Те купуват говедо и го разпределят за себе си, за бедните и за съседите си.

На територията на България с течение на времето са изградени, реконструирани и възстановени стотици джамии и молитвени домове. В ритуалните молитвени домове децата изучават Корана.

Характерно за българомохамеданите е носенето на брада по арабски образец, покриване на всички части на тялото и носенето на забрадки при жените.

Професионални граници

Голяма част от помаците живеят главно в селата и се изхранват с растениевъдство и животновъдство. Друга част работят в по-големите градове в Областта - Кърджали, Момчилград и Крумовград в добивната и преработвателната промишленост. Значителна част от мъжкото население до 1990г. работи в сферата на рудодобива. Днес се е пренасочило към строителството и голяма част от мъжете търсят препитание във вътрешността на страната. Голяма част от женското население е заето в шивашката промишленост и ли работи в сферата на административните и образователни услуги.

Типологията на Гурвич представя определяне на общността въз основа на детерминирана система от критерии.

- по съдържание общността е многофункционална, тъй като е етническа по своя характер.

- общността е организирана, защото има свои представителни групи като инициативни комитети, сдружения защитаващи интересите й и официално регистрирани нестопански организации.

- достъпност - общността може да бъде категоризирана като такава с ограничен достъп. Нейните представители компактно са локализирани в определени райони на областта. А също така населяват и всички градове в областта като живеят съвместно с различните етнически общности.

- по размер - в Област Кърджали по преброяване от 2008г. живеят 156 008 души, като голяма част от населението в някои села на общините Кирково, Джебел и Крумовград са българи мюсюлмани. Както посочих и по-рано, няма данни за точния им брой, но в сравнение с българската и турската, тази общност не е голяма.

- по начин на образуване - естествена

- по обхват - територията на областта заема 3 209 кв. км площ в долината по горното и средното течение на р. Арда. Граничи с областите Хасково, Смолян и Пловдив, а на юг и югоизток - с Република Гърция. Областта наброява 7 общини с 470 населени места. Регионът е олицетворение на българския етнически модел, сочен за пример на Балканите и в Обединена Европа заради толерантното съжителство на различните етноси и религии.

- по продължителност на социалната връзка - трайна социална връзка
Типология по Амитай Ециоли

Не се определя по дадени критерии, а общностите могат да бъдат дефинирани като едновременно влияние на критерии:

1) властта, която се наблюдава вътре в общността

2) вида на интеграцията и степента на интеграцията вътре в общността

По тези характеристики тази общност може да се определи като общност с нормативна власт, защото са налице ясни правила за взаимоотношенията в общността, които са неписани, но се подразбират и членовете на общността ги съблюдават интуитивно.

Според типологията на Юбенк общността трябва да се категоризира въз основата на принципи, които са от значение за нея. Като основно трябва да се отбележи етническата принадлежност поради самия характер на общността. Друга важна характеристика е равнището на културно развитие на общността , която се влияе от своите обичай , традиции и културни елементи.

1) Междуличностни отношения – „по посока към другия” (отношения на сближаване по Хенри Джейн)

2) Вътрешно групови отношения - отношения на интеграция – отношения на доверия, приемане, сътрудничество, подкрепа

3) Между групови - отношения на интеграция – отношения на доверие, приемане, сътрудничество, подкрепа

Към първата група заинтересовани страни (формално отговорни за взимане на решения за дадена общност) се отнасят Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, общинските администрации и Областна администрация - Кърджали.

Областната администрация е една от главните страни, на които ще обърна внимание, като акцентът поставям на реализираните от нея програми и проекти, свързани с развитието на областта и подобряване степента на живот на нейното население.

Като първа ще посоча Областната стратегия за развитие в периода 2005-2013г. Тя е насочена към изграждането и подобряването на инфраструктурата с акцент върху пътно транспортната мрежа и водоснабдяването в общините и населените места и главно в селата.

Областната администрация реализира и програма, свързана с опазването и възстановяването на околната среда, защото особено областният град Кърджали е определен от Министeрския съвет на Република България като рисков район в екологично отношение.

Важно място е отредено и на Програмата за развитието на културния туризъм.

От голямо значение е и Програмата за развитие на младите хора (2008-2013г.) .Тя включва:

1.Предприемане на различни образователни мерки, които да допринесат за подобряване качеството на образованието чрез:

- подобряване на училищна среда, модернизация и обновяване на материално-техническата база в учебните заведения,

- повишаване качеството на образованието чрез постоянно подържаща квалификация на педагогическите кадри и др.

- разширяване обхвата на децата в училище

2. Насърчаване на младежка заетост и борба с безработицата.

3. Свободното време, културната среда и здравеопазването:

- подобряване на съществуващата материална база за развитието на спорта

- изграждане на нови спортни обекти и съоръжения

- реализиране на проекти за извънкласна и извънучилищна дейност

- създаване на различни клубове по интереси

- създаване на „Информационен младежки център”

- съставяне и приемане на ежегодни младежки празничен календар

- организиране на обучения и обмяна на опит

- реализиране на програми за профилактика и промоция на здраве

Програмата се осъществява в сътрудничество с МОН, Регионален инспекторат по образование, Общинските администрации и учебните заведения.

МОН взема участие с осигуряването на автобуси за ученически транспорт от селата към училищата („Програма за разширяване обхвата на децата в училище”). Също така с цел подобряване качеството на образованието в общината се спонсорира и закупуването на лаптопи на класните ръководители в училищата, както и други технически пособия за училищата.

МТСП взема участие при изграждането на Център за социална рехабилитация и интеграция в гр. Кърджали, който е изграден по проект с финансова подкрепа на министерството с пряко финансиране от Социално инвестиционен фонд. В община Крумовград е изграден Център за промоция на здраве с подкрепата на Агенцията за регионално развитие и инвестиции.

Към втората група заинтересовани страни (повлияни от взетото решение или имат интерес от процеса на взимане на решения) спадат Районното мюфтийство и централната джамия, джамиите по места, народните читалища, музейните сбирки.

Централна джамия се явява основно духовно средище на мюсюлманите в областта. Построена е в началото на миналия век.

Читалищата в общините и населените места са основен инициатор и организатор на градски тържества и чествания на бележити дати, фестивали и конкурси, събори и други прояви. Към тях съществуват групи за автентичен фолклор, театрални школи, школи по изобразително изкуство, спортни и модерни танци, музикални школи, танцови състави и вокални групи, библиотеки. Повечето от тях са носители на много отличия от различни участия.

Читалищата и музейните сбирки поддържат културните традиции и народностния дух на местното население и особено у младите хора в общността, участващи в различни групи и изяви. В тях се съхраняват и развиват традициите и културното наследство на този красив родопски край .

Към третата група заинтересовани страни се включват различни частни инвеститори, които с финансови и други средства подпомагат развитието на общността и повишаването на стандартите на живот на нейните жители. Към тази група се включва и Клуб „Толерантност” в Кърджали, учреден през 2000 година от представители на общността в различни общини в област Кърджали, живеещи в областния град Кърджали.
Възможности за социална работа с общността

Една възможна посока за социална работа с общността е запазването и разпространението на българо-мюсюлманските традиции, обичаи, нрави и култура.

Общността е добре интегрирана в област Кърджали. Прави впечатление обаче, че липсват организации, които да се занимават с развитието й, като всички дейности се осъществяват главно от лидери по места като общински съветници или партийни функционери.

Според мен за българо-мюсюлманската общност в област Кърджали трябва да се насочат програми, свързани с повишаване стандарта на живот на хората, особено в селата - Припек, Жълтуша, Бенковски, Чакаларово, Тихомир и др., където все още има много млади хора.

Друга насока за работа може да бъде насърчаването на трудовата заетост в областта, за да не се изселва младото население в други региони поради липса на работа. Необходими са и инфраструктурни обекти, които да повишат стандартите на живот и др. И това е една възможна насока за социална работа.
Промени на идентичността на общността

През различни периоди помашкото население в България е подлагано на насилствена асимилация като част от “аксиомата”, че те са ислямизирани българи, които трябва да бъдат върнати в лоното на “българщината” независимо по какъв начин. В периода 1878 -1944г. помаците преживяват две жестоки покръствания. В началото на 1970-те асимилационните практики са възстановени под мотото “възродителен процес”, като единствената разлика със старите покръствания е елементът на социални и образователни облаги за помаците. Същевременно сред тях има личности и групи, които са се стремели към по-голяма интеграция и дори към завръщане към християнските им корени.

След 1989г. в Източните Родопи започва процес за "възвръщане на българите мохамедани към християнството", т.е. за покръщаване на българите мюсюлмани. Голяма роля, както вече споменах, в този процес има oтец Боян Саръев, който е бивш мюсюлманин, приел християнството.

2.Каролина Суходолска. „Българите в неиздадените мемоари на Чайка Чайковски“. В: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Изд. на Министерство на народното просвещение. София, 1894, кн. 10, с. 445.

3.Ангел Вълчев. „Тъмръш“. София, 1973.

4.Георги Арнаудов. „Светлини над Рупчос“. Издателство „Земиздат“, София, 1989.

5.Пашев, Георги. От далечността. Издателство „Христо Данов“, Пловдив, 1983.

6.www.bg.wikipedia.org