Вярващият човек и златните монети

102
– И десет да ти паднат отнякъде, пак ще лазиш да ги събираш... – злобно казал богаташът.
– Не – твърдо отговорил беднякът. – Няма да ги взема нито ако са по-малко, нито ако са повече! Защото вярвам, че Бог ще изпълни точно молбата ми.
А богатият започнал гръмко да се смее и отминал. Като се прибрал вкъщи, той решил да си направи шега с вярващия човек и да осмее твърдението му.
Взел една торба, сложил в нея 49 златни монети и тайно я подхвърлил пред вратата на бедняка.
На следващия ден, още сутринта минал покрай двора му и се провикнал:
– Какво стана, старче? Да не би Господ да е изпълнил молбата ти, а?
– Да – рекъл старецът. – Благодаря на Бога, чул е молитвата ми.
– Лъжец такъв! – развикал се богаташът. – Нали искаше да ти изпрати точно петдесет златни монети? Нали нямаше да ги приемеш, ако са по- малко? Защо ги взе като са с една по-малко, а?
– А ти откъде знаеш колко са?
– Как да не знам, нали аз ти подхвърлих торбата с монетите пред вратата, а не твоят Бог!
– Явно Бог е решил да изпълни молбата ми чрез теб, а петдесетата монета да ми изпрати по-късно, когато той реши – спокойно отговорил старецът.
– Крадец! Мошеник! Веднага ми върни парите! – крещял богаташът, който не очаквал такъв обрат на нещата.
– Нищо не мога да ти върна, тези пари са мои. Господ ги изпрати пред вратата на моя дом в отговор на горещата ми молитва към него – казал човекът и се прибрал.
На другия ден богаташът отново отишъл при своя съселянин и започнал да удря и блъска по вратата.
– Излизай веднага, крадец такъв! Отиваме при съдията! Нека той да реши кой крив, кой прав.
– Добре, нека да отидем – съгласил се човекът.
Когато се изправили пред съдията, богатият започнал да говори пръв.
Разказал как старецът се клел, че няма да вземе нито повече, нито по-малко от петдесет монети, и как той му е подхвърлил торба с четиридесет и девет монети, за да го изобличи. А беднякът пък казал:
– Почитаеми господин съдия, нима вярвате, че този алчен човек, който през живота си не е давал и една монета на някой беден, ще се раздели с цяла торба и ще я сложи пред вратата ми. Той най-вероятно я е видял и сега твърди, че той я е подхвърлил, за да я присвои.
Съдията, който също знаел колко алчен и зъл е богаташът, отсъдил така:
– Бедният човек е прав. Парите са негови, а ти се опитваш да го ограбиш.
Затова, като наказание, ще му платиш още петдесет златни монети глоба.
Но в този момент старецът се изправил и смаял всички с думите си:

103
– Нека наказанието му да не е толкова строго, господин съдия. Вярно е, че ме обвини несправедливо, но нека глобата да бъде само една златна монета.
Така приключил спорът за торбата със златните монети. Алчният богаташ позеленял от яд и проклинал съдбата. А бедният човек се обърнал с благодарност към Бога:
– Благодаря ти Господи, че ми изпрати и петдесетата монета.
Вяра
Един човек чул за прочут духовен учител и решил да отиде да се учи при него. Човекът напълно се доверил на своя учител, изпълнявал всички негови съвети и жадно поглъщал духовните му наставления. Когато дошло време да се разделят, ученикът попитал:
– Учителю, какво да правя оттук нататък?
– Нищо – отговорил учителят. – Ти повярва в Господ и това е достатъчно.
Просто продължавай да вярваш. И ако някога се окажеш в трудно положение, произнасяй името на Господ и всичко ще бъде наред. С неговото име на уста можеш да постигнеш всичко, което пожелаеш, дори и невъзможното.
Ученикът благодарил горещо на своя наставник за напътствията и когато си тръгнал, решил веднага да изпробва съветите на учителя. Отишъл до реката и започнал да ходи по водата. Другите ученици, които били прекарали много години при същия учител, не можели да повярват на очите си. Това било чудо! Човекът ходел по водата! И той не просто ходел по водата, а дори танцувал и пеел.
На реката се появил и самият учител. Той също бил удивен от това, което виждал. Отишъл при ученика си и го попитал:
– Каква е тайната? Кажи ми как направи това?
– Тайна ли? – учудил се ученикът. – Но нали вие самият ми я разкрихте.
Тайната е в името на Бога. Аз просто си спомних за него, назовах името му и си казах: „Господи, позволи ми да ходя по водата, аз мога да го направя.“
И се получи.
Учителят бил толкова изумен, че дори виждайки е очите си как ученикът ходи по водата, не можел да повярва на случващото се.
– А можеш ли да скочиш от онази скала? – попитал той.
– Ще направя всичко, което кажете, учителю.
– Качил се на скалата и скочил от нея. Всички стояли и наблюдавали ужасени – те били убедени, че ученикът ще се убие, падайки върху острите камъни. Но нищо подобно не се случило. Той умело се приземил, стъпил уверено на краката си и се усмихнал.

104
– Отново ли успя да направиш това с помощта на името на Господ? – попитал учителят.
– Да, учителю.
„Сега разбрах истинската сила на Господ. И аз ще се опитам да ходя по водата“ – казал си учителят и се запътил към реката. Влязъл във водата и направил няколко крачки, но веднага потънал. Когато го извадили на брега, той се обърнал към своя ученик и казал:
– Дължа ти извинение! Аз не съм учител. Аз съм лицемер. Истината е, че на теб ти помогна не името на Господ, а истинската вяра в него. Аз те учех на вяра, но самият аз не я притежавам.

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: