на предоставеното в управление на роба имущество, до
обогатяването, което робовладелецът е реализирал.
4) Падане в робство и освобождаване на робите >> Падане в робство: - чрез военнопленничество - по силата на самото пленяване, военнопленникът ставал роб; римският гражданин, който успявал да избяга от военнопленничество възвръщал правата си;
- раждане от
майка-робиня - детето й е роб, без значение кой е баща му; ако обаче по време на бременноста майката е била свободна, то детето й е свободно също;
- неизправният длъжник, който не изплащал дълга след 60-дневния срок подир извършването на
manus iniectio, бил
продаван в робство отвъд Тибър;
- заловен крадец на местопрестъплението ставал роб на потърпевшия;
- свободна жена, която е имала плътски връзки с чужд роб въпреки забраната на неговия господар, е ставала робиня на последния;
- сговарянето на двама свободни единият да бъде продаден за да се раздели печалбата водело до загуба на свободата на продадения.
>> Освобождаване от робство:
-
чрез завещание- робовладелецът нареждал в своето завещание даден роб да бъде освободен - пряко или чрез налагане на някой от наследниците да го направи (ако е от наследник, ставало по някой от начините между живи);
- чрез ценза
- когато веднъж на 5 години се извършвало преброяване, господарят записвал роба в числото на свободните римски граждани - този начин изчезнал по времето на
Принципата с премахването на ценза;
-
чрез виндикта - господарят, който искал да освободи своя роб осигурявал съдействието на трето лице, което да заяви пред магистрата, че робът е свободен; господарят признавал или мълчал, а магистратът
обявявал роба за свободен; по-късно при Юстиниан това вече ставало само с декларация от страна на господаря пред съда;
- "между приятели" или "чрез писмо" при дадено угощение, този начин не е уреден от цивилното право, за разлика от горните; по този начин робовладелецът винаги можел да върне роба;
- в
църква - явил се по-късно, по времето на Константин.
Сподели с приятели: