Заключение
Задачи на отделните християни и на отделните църкви
91. Като част от съкровищницата на църковното учение предлаганото от този свят Събор възнамерява да помогне на всички хора от нашето време, както на тези, които вярват в Бога, така и на онези, които не го признават явно, да открият по-ясно изискванията на цялостното си призвание, да направят света по-съобразен с върховното човешко достойнство, да се стремят към едно всеобщо и висше братство и, подтиквани от любовта, да могат да отговорят с едно щедро и съвместно усилие на най-неотложните призиви на нашето време.
Разбира се, спрямо огромното разнообразие на ситуации и форми на цивилизации по света, това представяне в много отношения има умишлено общ характер. Нещо повече, макар и да се представя едно вече общовалидно за Църквата учение, тъй като нерядко се касае за въпроси, които подлежат на непрекъснато развитие, то трябва да бъде продължено и разширено. Ние вярваме, че много от изложените от нас неща, основавайки се на Божието Слово и на Евангелския дух, могат да донесат ценна за всички помощ, особено след като християните под ръководството на пастирите изпълнят изискването за приспособяване към отделните хора и нагласи.
Диалогът между всички хора
92. По силата на своята мисия да озари целия свят с Евангелското послание и да събере в един-единствен Дух хората от всички народи, раси и цивилизации, Църквата става знак за онова братство, което позволява и укрепва един искрен диалог.
Това изисква преди всичко да насърчаваме в самото лоно на Църквата взаимното зачитане, уважение и разбирателство, като признаваме всяко законно различие, с цел да установим все по-задълбочаващ се диалог между всички онези, които образуват единствения Божи народ, тоест между пастирите и другите верни християни. Всъщност това, което обединява християните е по-силно от онова, което ги разделя: единство в необходимото, свобода в съмнителното и любов във всичко65.
Мисълта ни се обръща в същото време към братята, които все още не живеят в пълно общение с нас и към техните общности, но с които все пак сме обединени в изповядването на Отца, и Сина и Светия Дух и с връзката на любовта. Помним също, че днес единството на християните е очаквано и желано дори от мнозина, които не вярват в Христос. И действително, колкото повече расте това единство в истината и в любовта под мощното въздействие на Светия Дух, толкова повече ще предвещава единство и мир за целия свят. Затова нека обединим силите си и използваме все по-подходящи форми и методи в действеното преследване на тази тъй висока цел в настоящия момент, и нека съобразно една увеличаваща се всеки ден вярност към Евангелието си сътрудничим братски в служба на човешкото семейство призовано да стане в Исус Христос семейството на Божиите чеда.
Ние обръщаме мисълта си и към всички онези, които вярват в Бога и съхраняват в своите ценни традиции религиозни и човешки елементи, като пожелаваме един откровен диалог да съумее да отведе всички нас до доверчивото приемане на призивите на Светия Дух и пламенното им следване.
Вдъхновеното от едната любов към истината и водено от необходимото благоразумие желание за установяване на диалог не изключва никого: нито тези, които почитат високите човешки ценности, макар и все още да не признават техния извор, нито онези, които се противопоставят на Църквата и я преследват по различни начини. Тъй като Бог-Отец е начало и край на всички, всички ние сме призовани да бъдем братя. И затова, призовани от самото човешко и божествено призвание, ние можем и трябва да си сътрудничим без насилие и без задна мисъл за изграждането на света на истинския мир.
Изграждането на един свят и отвеждането му до крайната цел
93. Припомняйки си словата на Господа: “По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Иоан. 13:35), християните не могат да желаят нищо по-пламенно от това да служат все по-щедро и действено на хората в съвременния свят. Затова, покорни на Евангелието и облагодетелствани от неговата сила, обединени с всички онези, които обичат и търсят справедливостта, те поемат необятно за изпълнение на тази земя задължение, за което ще дават сметка на Онзи, Който ще съди всички хора в последния ден. Не тези, които казват “Господи! Господи!” ще влязат в небесното царство, а онези, които изпълняват волята на Отца66 и действат доблестно. Защото волята на Отца е във всеки човек да разпознаваме и действително да обичаме нашия брат, Христос, с думи и дела, като по този начин даваме свидетелство за Истината и предаваме на другите тайната на любовта на Небесния Отец. По този начин ще събудим у всички хора на земята жива надежда, дар от Светия дух, за да могат един ден най-накрая да бъдат приети във върховния мир и щастие, в отечеството, където сияе славата на Господа.
“И на Тогова, Който може, според действащата в нас сила, да извърши несравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме, Нему да бъде слава в църквата чрез Христа Исуса във всички родове от века до века. Амин” (Еф. 4:15).
Всяко едно от установените в тази Пастирска конституция неща бе одобрено от отците на Свещения събор. Така че по силата на дадената ни от Христос апостолическа власт, в единение с почитаемите отци и в името на Светия Дух, ние я одобряваме, постановяваме и установяваме, и разпореждаме синодално установеното да бъде обнародвано за Божия слава.
Рим, базиликата Свети Петър, 7 декември 1965 г.
Аз, Павел, Епископ на Католическата църква
(Следват подписите на отците)
Сподели с приятели: |