Втора част Някои неотложни проблеми

Сред многобройните въпроси, които днес предизвикват всеобщ интерес, особено внимание заслужават следните: бракът и семейството, човешката култура, социално-икономическият живот, политическият живот, солидарността между народите и мирът. Всички те са озарени от изхождащите от Христос принципи и светлина, така че християните ще бъдат ръководени, а всички хора просветени в търсенето на решения на толкова многобройни и сложни проблеми.

Ала достойнството на тази институция не блести навсякъде с един и същи блясък, тъй като е помрачено от полигамията, от бедствието на развода, от така наречената свободна любов и от други изкривявания. Освен това много често съпружеската любов се осквернява от егоизма, хедонизма и непозволените практики, възпрепятстващи създаването на поколение. Днешните икономически, социалнопсихологически и граждански условия също разстройват немалко семейството. И накрая, в определени части на света се наблюдават обезпокоителни проблеми, свързани с демографския растеж. Всичко това поражда тревожни за съвестта затруднения. И все пак ценността и устойчивостта на брачната и семейната институция са добре откроени от факта, че дълбоките промени в днешното общество, въпреки предизвикваните от тях затруднения, много често проявяват по различен начин истинската природа на тази институция.

Затова като осветлява по-добре някои основни точки от учението на Църквата, Съборът си поставя за цел да просвети и да укрепи християните и всички хора, които полагат усилия за съхраняване и поощряване на естественото достойнство и на много високата свещена ценност на брака.
Светостта на брака и семейството
48. Основаната от Спасителя и структурирана от собствени закони съкровена общност на брачен живот и любов се установява с брачния съюз, тоест с неотменимото лично съгласие. Така, именно с човешкото действие, с което съпрузите взаимно се отдават и приемат, се ражда, включително и пред обществото, установената по Божие разпореждане институция (на брака). С оглед благото на съпрузите и на потомството, а също и на обществото, този свещен съюз не зависи от човешкия произвол. Защото Сам Бог е авторът на надарения с многоженство ценности и цели брак¹: всички те имат върховно значение за продължаването на човешкия род, личния прогрес и вечната съдба на всеки един от членовете на семейството, за достойнството, устойчивостта, мира и благоденствието на самото семейство и на цялото човешко общество. Поради самата си природа институцията на брака и съпружеската любов са насочени към създаването и възпитаването на потомството, с което се увенчава техният съюз. Така мъжът и жената, които по силата на съюза на съпружеската любов “вече не са двама, а една плът” (Мат. 19:6) и взаимно си помагат и служат със съкровеното единение на личностите и на действията си, добиват опит за смисъла на собственото единство и все по-пълно го постигат. Като взаимно отдаване на две личности, това съкровено единство, както впрочем и благото на децата, изисква пълна вярност на съпрузите и налагат тяхното неразривно единство².

Господ Христос изля изобилните си благословии над тази многообразна любов, произтичаща от извора на Божията любов, и я структурира по образеца на своето единение с Църквата. И действително, както някога Бог вървеше към съюз на любов и вярност със Своя народ³, така сега Спасителят на хората и Женихът на Църквата⁴ върви към християнските съпрузи чрез тайнството Брак. И остава с тях, защото както самият Той обикна Църквата и предаде Себе си за нея⁵, така и съпрузите трябва да се обичат един друг вярно, завинаги, с взаимна посветеност. Истинската съпружеска любов е включена в Божията любов и поддържана и обогатена от изкупителната сила на Христос и от спасителното действие на Църквата, за да могат съпрузите действително да бъдат отведени към Бога и подпомагани и укрепвани във възвишената мисия на баща и майка⁶. Ето защо християнските съпрузи са подсилени и посветени⁷ в особено тайнство за задълженията и достойнството на тяхното състояние. И изпълнявайки със силата на това тайнство тяхното съпружеско и семейно задължение, пропити от духа на Христос, чрез който целият им живот е проникнат от вяра, надежда и любов, те все повече се стремят да постигнат собственото си усъвършенстване и взаимното си освещаване и затова заедно участват в прославата на Бога.

Вследствие на това, водени от примера на родителите си и от семейната молитва, децата и дори всички, които живеят в семейната среда, ще намерят по-лесно пътя към човечността, спасението и светостта. Що се отнася до израсналите посредством достойнството и отговорностите да бъдат баща и майка съпрузи, те следва надлежно да изпълняват своето задължение за възпитанието и най-вече религиозното възпитание, което им е отредено на първо място сред всички останали.

Като живи членове на семейството, децата допринасят по свой начин за освещаването на родителите. Те действително ще отговорят с признателна обич, преданост и доверие на получените от родителите благодеяния и като добри деца ще им помагат в трудностите и самотата на старостта. Прието със силен дух като продължение на съпружеското призвание, вдовството ще бъде почитано от всички⁸. Семейството щедро ще споделя с другите семейства собствените си духовни богатства. Затова роденото от брака – образ и участие в съюза на любовта между Христос и Църквата⁹ – християнско семейство ще проявява пред всички животворното присъствие на Спасителя в света и неподправената природа на Църквата, както с любовта, щедрата плодовитост, единството и верността на съпрузите, така и с любезното съдействие на всичките му членове.

Тази любов се изразява и усъвършенства по съвсем особен начин в упражняването на присъщите за брака действия. Впоследствие действията, с които съпрузите се свързват в целомъдрена интимност, са почтени и достойни, и когато са осъществени по истински човешки начин, означават и обогатяват взаимното отдаване на съпрузите в радост и признателност. Тази утвърдена с поетото задължение любов е преди всичко осветена от Христово тайнство и неразривно вярна в добри и лоши моменти, телом и духом, и вследствие на това чужда на изневяра и развод. Потвърденото от Господа единство на брака се подчертава по-ярко и от еднаквото лично достойнство на мъжа и на жената, което трябва да бъде признато във взаимната и пълноценна любов. За да могат обаче задълженията на това християнско призвание непрекъснато да бъдат посрещани с вяра, се изисква необикновена добродетелност: именно затова укрепените за свят живот от благодатта съпрузи следва усърдно да поддържат твърдостта на любовта, величието на душата, духа на саможертвата и да искат това в молитвата си.

Истинската съпружеска любов ще се радва на по-голямо уважение и на по-здраво обществено мнение, ако освен в грижата за възпитанието на децата християнските съпрузи свидетелстват за верността и съзвучието на любовта и като вземат участие в необходимото културно, психологическо и социално обновление в полза на брака и семейството. Младите хора трябва да бъдат просвещавани навреме и по подходящ начин, преди всичко в лоното на собственото семейство, относно достойнствата на съпружеската любов, нейната функция, нейното изразяване: така подготвени в уважение към целомъдрието, те ще могат да се обвържат в брак на подходяща възраст след почтен годеж.
Плодовитостта на брака
50. Бракът и съпружеската любов са насочени по природа към създаването и възпитаването на потомството. Децата действително са най-ценният дар на брака и много допринасят за благото на самите родители. Сам Бог каза, че “не е добро за човека да бъде сам” (Бит. 2:18) и “отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори” (Мат. 19:4), и като поиска да отреди на човека особено участие в Своето съзидателно дело, благослови мъжа и жената и им каза: “Плодете се и множете се” (Бит. 1:28). Оттогава истинската и добре разбрана съпружеска любов, както и цялата структура на семейния живот, която произтича от нея, без да се подценяват другите цели на брака, се стреми да предразположи съпрузите да съдействат със силен дух на любовта на Твореца и Спасителя, Който непрекъснато увеличава и обогатява чрез тях Своето семейство.

Със задължението си да предават човешкия живот и да го възпитават, което трябва да се счита за тяхна собствена мисия, мъжът и жената знаят, че са сътрудници на любовта на Бога Творец и един вид нейни тълкуватели. Затова те ще изпълняват своя дълг с човешка и християнска отговорност, с покорно богопочитание, с разсъдливост и старание ще отсъждат правилно като държат сметка и за собственото си лично благо и за това на децата си – както родените, така и онези, които предстои да се родят – като преценяват условията на живот на своето време и собственото си житейско състояние в материално и в духовно отношение, и накрая, като съхраняват ценностната система на благото на семейната общност, на временното общество и на Църквата. Това съждение трябва да бъде окончателно заявено от самите съпрузи пред Бога. Ала съпрузите следва да осъзнаят, че не могат да действат произволно в своята линия на поведение, а винаги трябва да се ръководят от съобразената със самия Божи закон съвест и да се подчиняват на Учителната власт на Църквата, която тълкува достоверно този закон в светлината на Евангелието. Този Божи закон проявява изпълненото със съпружеска любов значение, съхранява го и го тласка към истински човешкото му съвършенство. Така, когато християнските съпрузи, с доверие към Божието провидение и с дух на саможертва¹², изпълняват своята функция да създават потомство с щедра, християнска и човешка отговорност, те славят Твореца и се стремят към съвършенството в Христа. Сред съпрузите, които изпълняват по този начин поверената им от Бога мисия, следва да бъдат запомнени особено онези, които с благоразумно решение и по взаимно съгласие приемат с широко сърце до възпитават както трябва повече деца¹³.

Бракът все пак не е установен единствено с оглед създаването на потомство, ала самият негов характер на неразривен съюз и благото на децата изискват взаимната любов на съпрузите да се проявява правилно, да се развива и да съзрява. И затова дори много често тъй желаното потомство да не идва, бракът следва да просъществува като обичай и общение за цял живот и да запази своята ценност и неразривност.
Съпружеската любов и уважението

към човешкия живот
51. Съборът знае, че съпрузите, които искат да водят съзвучен брачен живот, могат да се сблъскат в наши дни с обстоятелства, поради които поне за известно време не могат да увеличават броя на децата: тогава се изпитват затруднения при съхраняването на вярната любов и пълноценния семеен живот. Там където действително е прекъсната интимността на брачния живот нерядко верността е застрашена, а потомството може да бъде провалено: тогава всъщност се застрашават възпитанието на децата и смелостта да се приемат други.

Някои се осмеляват да предложат непочтени решения за тези проблеми и не се спират дори пред убийството. Ала Църквата напомня, че не може да съществува истинско противоречие между Божиите закони за предаване на живота и дълга за благоприятстване на истинската съпружеска любов.

И действително, Бог, Господарят на живота, повери на хората възвишената мисия да закрилят живота, която трябва да се изпълнява по достоен за човека начин. Затова животът трябва да бъде закрилян изключително грижливо още от зачеването му: абортът и детеубийството са отвратителни престъпления. Човешката сексуалност и човешката способност за зачеване удивително превъзхождат всичко, което се случва в по-нисшите стадии на живот: затова и самите присъщи на брачния живот действия, уредени според истинското човешко достойнство, трябва да бъдат зачитани с голямо уважение. А когато се касае за съгласуване на съпружеската любов с отговорното предаване на живота, моралният характер на поведението не зависи само от искреността на намерението и от преценката на мотивите, а се определя от обективни, основани в самата природа на човешката личност и на нейните действия критерии, предназначени да запазят в контекста на истинската любов цялостния смисъл на взаимното отдаване и създаването на потомство. Всичко това е невъзможно, ако не се полагат грижи за добродетелността на съпружеското целомъдрие с искрено сърце. Като се основават на тези принципи, църковните чеда не могат да следват при регулирането на раждаемостта пътища, които Учителната власт¹⁴ не одобрява в своето обяснение на Божия закон.

Нека бъде ясно за всички, че човешкият живот и задължението за предаването му не се ограничават само в това време и не намират пълното си измерение нито пълния си смисъл само в този свят, а винаги се съотнасят към вечната съдба на хората.

Така че семейството, в което различните поколения се срещат и взаимно си помагат да достигнат до по-пълноценна човешка мъдрост и да съчетаят по подходящ начин правата на личността с другите изисквания на социалния живот, наистина е основа на обществото. Затова всички онези, които имат влияние в обществото и различните му категории следва дейно да сътрудничат за благото на брака и на семейството. А гражданските власти следва да считат за свой свещен дълг уважението, закрилата и благоприятстването на тяхната истинска природа, на обществения морал и на семейното благоденствие. Особено защитено трябва да бъде правото на родителите да създават потомство и да го възпитават в лоното на семейството. Но едно предвидливо законодателство и разнообразни инициативи следва да закрилят и да помагат по подходящ начин на онези, които за нещастие са лишени от семейство.

Като скъпят настоящето време¹⁵ и разграничават постоянните неща от променливите форми, християните следва да съдействат за надлежното развитие на ценностите на брака и семейството както със свидетелството на собствения си живот, така и със съгласувано с хората с добра воля действие. Така, след като преодолеят настоящите затруднения, те ще могат да се погрижат за интересите на семейството съгласно новите времена. От голяма помощ за целта ще бъдат християнското чувство на верните, правилната морална съвест на хората, както и мъдростта и компетентността на всички посветили се на свещените дисциплини.

Научните специалисти, най-вече биолозите, лекарите, социолозите и психолозите могат много да допринесат за благото на брака и семейството и за спокойствието на съвестта, ако обединявайки изследванията си, се постараят да изясняват все по-задълбочено различните условия, които благоприятстват едно добре регулирано и почтено създаване на потомство.

Надлежно осведомените по проблемите на семейния живот свещеници са задължени да подкрепят призванието на съпрузите в техния брачен и семеен живот с различни пастирски средства – проповядване на Божието Слово, литургичен култ и друга духовна помощ –, да им помагат човечно и търпеливо при затрудненията, да укрепват любовта им, за да се създадат наистина спокойни семейства.

Различните апостолски дела и особено семейните движения следва да съдействат с учението и с действието за подкрепата на младите хора и на самите съпрузи, особено на новите семейства, и да ги подготвят за семейния, социалния и апостолския живот.

И накрая, самите сътворени по образа на живия Бог съпрузи и установени в неподправено лично достойнство следва да бъдат обединени от една и съща взаимна обич, от едно и също чувство, от една и съща святост¹⁶, така че, следвайки Христос, начало на живота¹⁷, в радостите и в жертвите на своето призвание чрез своята вярна любов да могат да станат свидетели на тайната на любовта, която Господ откри на света със смъртта и Възкресението Си¹⁸.

Глава ІІ

културният Подем


Въведение
53. Не е възможно човешката личност да постигне истинско и напълно човешко жизнено равнище по друг начин освен чрез културата, тоест като обработва природните блага и ценности. Затова всеки път, когато става дума за човешкия живот, природа и култура са по-тясно свързани от когато и да било.

Общият термин “култура” указва всички средства, с които човек уточнява и обяснява своите многообразни духовни и телесни дарби, старае се да подчини земното кълбо с познания и труд, прави по-човешки социалния живот както в семейството, така и в цялото гражданско общество чрез прогреса на нравите и институциите, и накрая, с течение на времето, изразява, предава и съхранява в делата си големия опит и духовните стремежи, за да служат на прогреса на мнозина и дори на целия човешки род.

Какво да се направи, за да не могат нарасналите културни взаимоотношения, които би трябвало да доведат до истински и плодотворен диалог между различните класи и народи, да смущават живота на общността, да провалят мъдростта на предците и да застрашават присъщия на всеки народ характер?

По какъв начин да се развива динамичността и разпространяването на културата, без да се изгуби живата вярност към наследените традиции? Това е особено неотложно там, където родената от голямото научно и техническо развитие култура трябва да стане съзвучна с подхранвания от класическото образование съобразно различните традиции култ към дарованието.

По какъв начин едно толкова бързо и разрастващо се разпространяване на частните науки може да се съчетае с необходимостта от обобщение и със съхраняването на човешките способностите за съзерцание и възхищение, които водят към мъдростта?

Какво да се направи, за да могат хората от целия свят да споделят културните блага, когато културата на елитите става все по-извисена и сложна?

И накрая, какво да се направи, за да се признае за законна самостоятелността, която културата изисква за себе си, без да се изпадне в чисто земен и дори враждебен към самата религия хуманизъм?

Човешката култура трябва да се развива днес сред всички тези противоречия, така че човешката личност да може изцяло да разцъфти в правилна посока и така че да помага на хората да изпълняват задълженията, към които са призовани, особено братски обединените в едно-единствено човешко семейство християни.