Въведение в публичното право тройното битие на правото
Изтегляне 35.36 Kb.
|
Свързани:
plnm sud cb89474b65fad620f1ce8aac406d4cc0
|
ВЪВЕДЕНИЕ В ПУБЛИЧНОТО ПРАВО Тройното битие на правото Област на правото е съвместният социален живот на хората в една общност. Задачата на правото е да създаде ред в техните отношения и във връзките им с носителите на властта, както и в отношенията на самите носители на власт помежду им. Всички тези отношения да бъдат ясно установени и справедливо уреждани. Думите „право“ и „справедливост“ имат общ корен. IUS EST ARS BONI ЕТ AEQUI — Правото е изкуство за доброто и справедливото, по думите на древногръцкия философ Целз (II в. сл.Хр.), цитирани от римския юрист Улпиан и превърнали се в максима. Изкуството е, този който създава правото, да уреди така различните отношения съобразно с идеята за социална справедливост, че според обществените дадености да се получи оптимален „добър и справедлив ред“. Този ред да се приема от широкото мнозинство; да изгражда авторитет, да способства за разгръщане на социална активност. „Aequm et bonum est lex legum“ — справедливото и доброто са закон на законите, смятат древните римляни. Първият допир с правото е в неговото нормативно битие, т.е. като съвкупност от нормативни актове и съдържащи се в тях правни норми, като нещо дължимо, като предписан от закона модел за поведение. В нормативното си битие правото осигурява масов еднообразен стандарт за законосъобразно поведение, което позволява неговата унификация и предвидимост. С това правото е гаранция за сигурност и за равенство в правата и задълженията на гражданите. Правото като социална реалност е неговото второ битие. Обхваща както упражняването на права и задължения, така и техните възможни нарушения. Правото трябва да решава обществени проблеми, като държи сметка за естеството на отношенията, които урежда. Но правото е и могъщ стимул за поведение и с това — важен фактор за обществени промени. Животът ражда нужда от правна уредба и предопределя нейното съдържание; а веднъж създадена, правната уредба, от своя страна, изисква предписаното от нея поведение да се изпълнява. Така социалното битие на правото се проявява в постоянно превръщане на фактическото в нормативно и обратното — на нормативното във фактическо. Изтегляне 35.36 Kb. Сподели с приятели:
|