Въздушният транспорт е транспорт осъществяван посредством въздушни съдове



Дата21.06.2018
Размер154.43 Kb.
Транспортът е един от най-важните отрасли на третичния сектор на икономиката и е с голямо социално значение. Транспорта се разглежда като сложна система, чиито подсистеми са пътищата, транспортните средства и транспортната инфраструктура. Без транспорт не може да съществуват отраслите на материалното производство, защото транспорта доставя суровини, полуфабрикати и др., превозва хората и пренася готовата продукция до потребителя, затова го наричат „кръвоносната система“ на Националното стопанство.

Транспортният сектор на България е призван да съдейства за икономическото и социално развитие на страната, осигурявайки ефективен и устойчив транспорт. Неговата мисия е да подпомага балансираното регионално развитие и отчитайки кръстопътното положение на България и нейния транзитен потенциал, да ускори интегрирането на страната в европейските структури. За да се постигне желаната ускорена конвергенция с държавите от Европейския съюз е необходимо да се разкрият и използват възможностите на основополагащи фактори за икономически растеж като човешкия капитал, иновационната дейност, стимулиране на конкурентноспособността, модернизация на държавата и стремеж към постоянно повишаване качеството на предлаганите услуги.

Във връзка с членството на Република България в Европейския съюз и интегрирането на транспортната ни система в европейската, са положени усилия за въвеждане и утвърждаване на европейските стандарти за модерен, екологосъобразен и сигурен транспорт, предприети са интензивни действия за хармонизиране на българското законодателство с европейското, създадени са условия за смяна на собствеността в транспортния сектор и за навлизане на голям брой частни компании на пазара на транспортни услуги, което да повиши качеството на предлаганите услуги на базата на изградените конкурентни отношения. Основен момент в този процес е развитието на транспортната инфраструктура.

Въздушният транспорт е транспорт осъществяван посредством въздушни съдове (самолети, вертолети, дирижабли), а също така необходимата за тяхната експлоатация инфраструктура: летища, диспечерски и технически служби.

Въздушният транспорт е най-бързият и същевременно най-скъпият вид транспорт. Основната сфера на използване на въздушния транспорт са пътническите превози на разстояния над хиляда километра. Така също се осъществяват и товарни превози, но техният процент е много нисък. Основно това са бързоразвалящи се продукти и особено ценни товари, а също така пощенски пратки. В много труднодостъпни райони въздушният транспорт е без алтернатива. В такива случаи, когато на мястото на приземяване липсва писта се изполват вертолети. Въздушният транспорт се приема за безконфликтен, но е зависим от климата и релефа, изисква много капиталовложения, както за самолети, така и за наземните съоръжения. Голям проблем при съвременните самолети е шума при излитане, който нарушава качеството на живот на жителите на разположените в близост до летището квартали.

Погледната в пълен обем, инфраструктурата на въздушния транспорт включва летищната инфраструктура (и като географска локализация на летищата и като съоръженост на всяко отделно летище) и инфраструктурата на ДП „Ръководство на въздушното движение”.

Летищата са сложни технологични обекти с важни функции по осигуряване на въздухоплаването и безопасността на полетите. Съгласно Закона за гражданското въздухоплаване гражданските летища са публична държавна собственост и биват: летища за обществено ползване за обслужване на международни и вътрешни полети, за обслужване на полети за авиационни и други услуги срещу заплащане; технологични – използвани само за нуждите на собствениците без заплащане.

България не остава встрани от бурното развитие на авиацията през 20-те и 30-те години на ХХ век. У нас въздушния транспорт се развива след Втората Световна война, когато на 20.05.1947г. е открита първата линия София – Бургас. Същата година се извършва и първият международен полет за Будапеща. За първите полети с въздухоплавателни апарати се използват естествени терени. Първата летателна площадка в град София се е намирала на територията на днешната централна ж.п. гара. През 1922г. се поставя началото на търговските въздушни превози. Успешно са осъществени пробни полети за доставка на пощенски пратки по два маршрута: София-Горна Оряховица-Варна-Русе и София-Пловдив-Ямбол-Бургас, които трасират първите вътрешни линии. По-късно, България е една от първите страни, подписали основополагащата Чикагска конвенция за гражданско въздухоплаване. От началото на 30-те години полети се изпълняват от естествената писта край село Враждебна, чийто терен е избран за строителството на столичното летище с Указ на българския монарх Цар Борис III от 16 септември 1937г. Това е рождената дата на Летище София, от която започва неговия 70-годишен път.


Изграждането на летището се осъществява под ръководството на Дирекцията по въздухоплаване към Министерството на железниците, пощите и телеграфите. През 1939г. е открита първата приемна сграда на Летище София, а две години по-късно е завършено и летателното поле с грундова писта за излитане и кацане. Девет години по-късно е конструирана първата бетонна писта с дължина 1050м. През 1949г. е създадено българо-руско авиационно обединение ТАБСО, чиято структура обединява гражданския самолетен парк и летищата за търговски полети. Поставя се началото на редовните международни линии, свързващи София с другите европейски столици. В периода от 1951 до 1965г. поетапно се модернизират пътническият терминал и пистата, която е удължена до 2720м, за да може да приема новите по-големи турбореактивни самолети. Летищният трафик на София расте с бързи темпове през следващите години, което налага многократно увеличаване на капацитетните способности – построен е отделен терминал за вътрешните полети до Варна, Бургас, Русе, Горна Оряховица, Търговище, а по-късно и нова сграда за пристигащите пътници по международни линии. Пистата е ремонтирана няколко пъти, инсталирани са съвременни аеронавигационни съоръжения, отговарящи на динамично променящите се изисквания на модерната реактивна гражданска авиация.

В началото на 90-те години в България започват икономически трансформации, ориентирани към пазарните принципи на икономиката. С решение на Министерския съвет на Република България е основано самостоятелно търговско дружество “Летище София”. Осем години по-късно е одобрен Генералния план за разширение и модернизация на съществуващата инфраструктура на столичното летище, чиято главна цел е да подготви Летище София за новите пазарни предизвикателства и да осигури необходимия капацитет за бързо развиващия се авиационен сектор с модерен стандарт на летищните услуги и при висока степен на безопасност и сигурност на полетите. Приет е вариантът за строителство на нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура и на нова пистова система със следните параметри:

- нова писта за излитане и кацане (3 600 m х 45 m плюс странични ивици за безопасност; преди – 2 800 m х 45 m), с възможности за приемане и на най-големите съвременни самолети;

- нови, свързващи пътеки за рулиране на самолетите;

- наземно осветление на летателното поле, съвременни навигационни средства (ІІІ-та категория по ИКАО);

- подстанция за пожарна и аварийна безопасност;

- антиобледенителна площадка, сервизни пътища, отводнителна система.

Счита се, че със завършването на това разширение ще бъдат решени проблемите на летището за периода до 2015 г. Според сегашните прогнози, очакваният пътникооборот към 2015 г. ще бъде между 2,7 и 3,7 млн. пътника годишно. При по-интензивен пътнически трафик и за обслужване на пътници на нискобюджетни авиопревозвачи, може да продължи използването на сегашните пътнически салони. Изграждането на новия терминал започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 200 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтският фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС - ИСПА и ФАР и от Българската държава. След многобройни удължавания на пусковия срок на новия терминал той отваря врати за пътници на 27 декември 2006г.. Строител на терминала е австрийската компания Щрабаг. В процеса на строителството вече готови елементи показаха дефекти. В началото на 2006 г. се появиха вдлъбнатини по някои от пътеките за рулиране, а през февруари се срутиха 500 кв.м. от окачения таван на терминала, които в последсвтие бяха напълно ремонтирани за сметка на изпълнителя Щрабаг. Комисар Хюбнер заяви: “Това летище е основната врата към България и осигурява добра пътническа връзка с Европейския съюз и останалия свят в този много важен момент от развитието на страната - приемането й в Европейския съюз. Същевременно положителен знак е, че независимо от сложността и мащабите на проекта, той приключи успешно. Това показва, че когато всички усилия се мобилизират, България демонстрира добра способност за усвояемост, което от своя страна е от ключово значение за успешното й функциониране като страна - членка на ЕС.”

Летище София, известно още като Летище "Враждебна", е най-голямото летище в България, разположено на около 10 километра източно от центъра на София.

Добре познатият на пътуващите до и от София пътнически терминал получи ново име – Терминал 1. Построен в първата половина на ХХ век, многократно разширяван и дострояван, основно реновиран през 2000 г, той все още съхранява любопитни препратки към най-новата история на континента. Терминал 1 предлага удобен достъп, опростени процедури и ефективно обслужване с всички елементи на съвременния летищен стандарт. Разполага с една писта с изкуствено покритие. Изградени са основен и ВИП терминал и технически стоянки, които разполагат с ограничени съоръжения и възможности, затруднено е спазването на условията за безопасност, граничен контрол и работата на митницата. Стандартите и условията на пътническия и товарен терминал са под препоръките на международните организации за гражданска авиация. Пътищата за достъп до летището са в лошо състояние, пистата и пътеките за рулиране не отговарят на стандартните изисквания, което води до ограничения в бъдещото разрастване на дейността. Тенденциите на развитие на пътническия и товарен трафик, особено що се отнася до международните полети, които бележат значителен ръст през последните години, за сметка на пътническите полети по вътрешните въздушни линии, налагат необходимостта от модернизация и реконструкция на летищния комплекс.

Летище София посреща 70-ия си юбилей с ново лице. В навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз, на 27 Декември 2006 г., врати отвори новият Терминал 2, чиято модерна архитектура създава асоциация за приземил се сред Софийското поле космически кораб. Централната сграда е изградена върху площ от 56 500 кв.м с допълнителна галерия дълга 200 м, със 7 пътнически ръкава. Достъпът до 8-те нива на терминала е улеснен от 12 асансьора и 7 ескалатора. Пасаж свързва залите с покрития автомобилен гараж с 800 паркоместа.
Терминал 2 разполага с търговски зони на обща площ от 4000 кв.м, предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически и рент-а-кар услуги, банки и бюра за обмяна на валута. Автоматизираната система за сортиране на пътнически багажи с 4 - степенна проверка по сигурност, 34 - те гишета за регистрация, модерната летищна информационна система са само част от съоръженията, осигуряващи качествено обслужване за 2000 пътника в час „пик”. Новата писта за излитане и кацане е изнесена на 210 м северно от предишната, а източният край на дългото 3600 м съоръжение прехвърля коритото на река Искър по специално изграден мост. Допълнително са изградени нови скоростни и свързващи пътеки за рулиране, които осигуряват 20 самолетни движения на час при висока степен на безопасност. Аеронавигационното оборудване на новата пистова система осигурява възможност за кацане в условия на намалена видимост при Категория III по стандарти на ИКАО. Изградените две антиобледенителни площадки създават условия за централизиране на тези процедури през зимния сезон, което е елемент от цялостната стратегия на Летище София по опазване на околната среда и намаляване на вредните влияния от летищните дейности. Общият годишен капацитет на двата терминала на Летище София е 4,4 милиона пътника като Терминал 2 е проектиран по начин, предполагащ неговото разширение в съответствие с нуждите на развиващия се трафик през следващото десетилетие. Летище София е най-голямото и най-добре оборудваното в страната. През него минават 37% (2008г.) от всички пътници, ползващи въздушен транспорт. Настоящата инфраструктура и сгради на летището са в незадоволително състояние. Пътническия терминал има ограничен капацитет и съоръжения, което се отразява негативно върху качеството и ефективността на обслужването. Състоянието на пистата и перона също е под необходимия стандарт.

Летище София разполага с 3 основни зони за разполагане на GSE в съотвествие с утвърдения генерален план на летището. Преди реализацията на проекта за “Развитие, разширение и модернизация на Летище София” съществуваха 2 основни зони GSE area 1 и GSE area 2. С въвеждане в експлоатация на Терминал 2 започна работа и GSE area 3.

Генералният план за развитие на летище София третира две основни зони – южна зона и северна зона. Северната зона на летище София обхваща и терените предоставени на Министерството на Отбраната в съотвествие с концепцията за съвместно ползване на летището и за нуждите на националната отбрана. Останалите терени са предвидени за зони за техническо обслужване на Военните Сили и територии частна собственост на български авиационни оператори. Основната концепция предвижда южната зона на летището да се развива като територия за гражданско летище. Съгласно тази концепция пистовата система на летище София е предвидена да обслужва приоритетно южния район, в който са съсредоточени всички ифраструктури необходими на летищния оператор за нормална експлоатация на летището.

В съотвествие с генералния план са разположени и всички комуникационни структури и пътищата за достъп до летището. В тази насока е и приетия план за далекоперспективно развитие на летището до 2025 г., в който е предвидена и възможността за изграждане на втора коса писта с развитие на пистова система, комуникираща с южния район на летището. Основните предпоставки за разработване на такива насоки на генералния план бяха прогнози за трафика от порядъка на 5 - 8 % годишен растеж. През последните 5 - 6 години прогнозите бяха надхвърлени многократно и реално капацитета на изградената инфраструктура е недостатъчен още на настоящия етап.

Градоустройственият план на София, изготвен доста след генералния план на летището практически предвижда различни видове застрояване северно, западно и южно от сегашното местоположение на летището. В следствие на това застрояване ще бъде все по-трудно намиране на удовлетворителна концепция за бъдещо разширение и развитие на летището.

Проблемите на инфраструктурата на всяко отделно летище следва да се решават от неговия бъдещ оператор - концесионер или собственик. За летище София това е еднозначно държавата – собственик. Следователно от страна на държавата трябва да се осигури и осъществи процесът на концесиониране (респ. приватизация) в определен срок от време. Този процес е съвкупност от мероприятия за решаване на проблемите на летищната инфраструктура.

През последните пет години Летище София се радва на динамичен двуцифрен ежегоден ръст на трафика. Тази положителна тенденция го нарежда сред най-бързо развиващите се летища в Европа. През 2007 година са обслужени 2,2 милиона пътници, което е два пъти повече в сравнение с периода преди десет години. Първото тримесечие на юбилейната година ни зарадва с 23 процента ръст на пътникопотока и 20 на сто на преминалите през летището товари.

Летище София е единственото в България, което поддържа и развива широка мрежа от целогодишни полети по разписание. Днес, София е свързана чрез директни въздушни маршрути с над 50 дестинации в Централна и Западна Европа, Близкия изток и Африка, по които оперират по разписание повече от 40 български и чуждестранни авиокомпании.


Над 70 на сто от полетите и около 90 на сто от пътниците на Летище София се падат на международните редовни линии.

С удовлетворение наблюдаваме бързото възстановяване на вътрешните линии. Броят на превозените пътници между София и Варна през първите три месеца на тази миналата година е почти 50 процента по-голям от този за същия период на предходната година. Откриването на нови зимни туристически маршрути до българските ски курорти, лесно достъпни през Летище София, както и увеличаващият се изходящ летен туризъм допринасят за ръста на сезонните чартърни превози, чиито пътници представляват 6 на сто от общия летищен трафик. Значително развитие в последно време отбелязва секторът на бизнес авиацията, който вече съставлява 8 процента от общия брой самолетни движения на Летище София.
Столичното летище е привлекателно и за операторите на експресни превози – DHL, TNT, UPS. На тях се дължи 7- процентният пазарен дял на товарните полети в общия самолетен трафик. Сред нашите клиенти са водещи световни авиокомпании като Луфтханза, Австрийски Авиолинии, Бритиш Еъруейс, Ер Франс, Аерофлот, регионални превозвачи като Ейджиън Еърлайнс, оператори на товарни превози и на бизнес полети, а отскоро и нискотарифни авиокомпании – Уиз Еър, Скай Юръп, Май Еър и Джърмануингс. Общо 60 % от трафика до и от българските летища се осъществява от чуждестранни превозвачи (основните от тях са Austrian Airlines, MALEV, Lufthansa). На пазара на авиоуслуги в страната вече започват да навлизат и т.нар. low-cost превозвачи, първият от които е унгарската авиокомпания „Wizz air“. От 18 септември тя изпълнява полети между София и Будапеща 4 пъти седмично при цена от 29 евро плюс 65 евро летищни такси. Още 2 нискобюджетни авиокомпании са заявили интерес за разкриване на редовни линии – италианската „My air” – съответно до Венеция, и Болоня и немската „Air Berlin” – до немската столица. Водеща позиция заемат българските превозвачи „България Ер” и „Хемус Ер”, които имат значителен принос за развитието на Летище София през последните години и чието сливане в края на 2006 г. доведе до общ пазарен дял от 35 на сто от общия пътникопоток.

Най-предпочитаните дестинации за пътуващите от Летище София са Великобритания, Германия, Испания, Италия, Гърция и други страни от ЕС, а също така Москва, Ларнака, Тел Авив. Всяка новооткрита директна линия, като например тези до Дюселдорф и Дъблин, води до увеличение на пазарното търсене по дестинацията от над 40 процента през първата година. Този ръст е по-значителен по маршрути, обслужвани от нискотарифни превозвачи, които генерират нови потребители за удобния, бърз и все по-достъпен въздушен транспорт. Растящ интерес към директни полети от София се наблюдава по отношение на Скандинавия (Стокхолм, Осло, Копенхаген), както и към страните от Близкия Изток (Дубай, Кайро, Бейрут). Пътуващите до тези градове все още са принудени да използват трансферни връзки. Половината от българските граждани, преминаващи през Летище София, пътуват по частни причини – обучение или работа зад граница, постоянно местожителство в друга страна, посещение на близки и приятели. Чуждестранните посетители пристигат в София главно с туристическа цел (50%). Делът на деловите пътувания и за двете категории е 37 на сто, докато 13 на сто са частните посещения при чужденците и туристическите пътувания при българите.

Новият терминал има проектен капацитет за 2,6 милиона пътници годишно, 20 излитания и кацания в пиковите часове и 26 000 тона товари на година.
Целта на проекта е да осигури модерни съоръжения, отговарящи на увеличаването на въздушния трафик и на препоръките за безопасност и сигурност на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). По време на строителството бяха взети предвид задълженията, които европейското право налага на летищата в областта на граничния контрол, митниците и сигурността.

В непосредствена близост до летището е жп линията София - Пловдив, товарна жп гара с контейнерен терминал, лесно може да се създадат нови отклонения от съществуващата жп мрежа за строеж на терминал за комбинирани превози. Аерогарата има добри пътни връзки до всички части на града и транзитните магистрали. По цялото протежение на летището до околовръстния път има много свободни терени. Това показва, че има отлични предпоставки за интермодални превози и връзки на всички възможни видове транспорт в столицата - например за далечни (със самолет, влак, комбиниран) и близки превози (с камион). Връзката между летищната гара, карго ситито, местата за паркиране и терминалите може да се осъществи с автобуси - совалки.


Политиката на България по отношение на летищната инфраструктура цели създаването на равнопоставени условия за конкуренция между летищата чрез повишаване на ефективността от тяхното използване. Важен аспект на тази политика е въвеждането на принципите на свободната конкуренция между инфраструктурните обекти, както и създаването на условия за свободен достъп на превозвачите до въздушното пространство на страната и летищна инфраструктура. Необходимо е последователно и системно изучаване на развитието и състоянието на пазара на летищната инфраструктура в страната, прилаганата система от инфраструктурни такси във въздушния транспорт и анализ на моделите за управление и финансиране на летищата като важни обекти от транспортната инфраструктура на страната, които имат стратегическо значение за нейното превръщане в модерен транспортен център на Балканите.

Основни проблеми през последните 10 години са: липсата на обявена държавна политика в областта на управлението на летищните дейности, отсъствие на регулационни актове по отношение на летищата, липса на ясна концепция на държавната политика по отношение на малките летища, неразбиране на двойнствения характер на международните летища, които имат публични и стопански функции, липса на нормативни актове за регулиране на концесиите на летищни стопански дейности и неуредена собственост върху земите, използвани за построяването на летищата.

В областта на въздушния транспорт са разработени:

-Национална програма за сигурност в гражданското въздухоплаване;

-Национална програма за контрол на качеството за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване;

-Национална програма за обучение по сигурността в гражданското въздухоплаване.

Околната среда на България е един от най-ценните национални активи, който следва да бъде защитаван и опазван, с оглед бъдещите ползи от него. Същевременно нашата страна преминава през период на големи промени и много от тях излагат този актив на потенциален риск. За да защитим и запазим природните ресурси и за да подобрим екологичното състояние на страната, в бъдеще следва да осигурим устойчиво развитие – не само от социално-икономическа, но и от екологична гледна точка.

Изминалото десетилетие се характеризира с благоприятни за околната среда в България промени. Въпреки това са необходими допълнителни усилия, с оглед постигане на напредък по редица нерешени проблеми, които представляват потенциален риск за здравето на хората.

Постепенното намаляване на различията изисква от една страна хармонизиране на екологичното законодателство и значителни инвестиции за опазването на околната среда от друга страна.

Използвана литература:



  1. Мутафчиев, Л., Икономика на транспорта, С., 2006

  2. Евтимов, С., Българската транспортна стратегия в контекста на европейската политика, С., 2006

  3. Динков, Д., България в европейската интеграция, изд. „96 плюс”, С., 2000

  4. Бъчварова, Б., Wizz air – дали ще създаде, или ще краде трафик, бр. 25/25.06-01.07.2005г.

  5. Инструкция № 24 за работа на Центъра за планиране и разпределение на въздушното пространство на Р България

  6. Наредба № 15 за аеронавигационно информационно обслужване

  7. Наредба № 14 от 29.09.2000г. за летищата и летищното осигуряване

  8. Сп. Криле, брой 1, 2006г., статия 0064

  9. Сп. Ютилитис – 24.09.2006г., стр. 7



pg.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница