Women in the entrepreneurship

1. 
   ВЪВЕДЕНИЕ. СЪЩНОСТ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО
   

Понятието „Предприемач” се въвежда от ирландския банкер Кантилон, като определение за личност, която реализира някакво, стопанско начинание свързано с риск, но и с голяма потенциална печалба. Той разглежда предприемачеството в областта на търговията, където предприемача рискува като посредник, упълномощен от собственика на капитала да закупи и да ги препродаде при неизвестни условия срещу дял от печалбата. Предприемачеството добива популярност и благодарение на френския бизнесмен и учен Жан Баптис Сей (1767-1832). Той разширява понятието „предприемачество” и включва в него концепцията за съединяване на факторите на производство. Ж. Сей твърди, че предприемач е всяка инициативна личност, която прехвърля икономически ресурси от област с по-ниска производителност и доход в област с по-високи такива. Предприемачеството и днес се определя като инициативност за започването на собствен бизнес. Австрийският учен Й. А. Щумпетер свързва за първи път предприемачеството с новаторството. Той се връща към Ж. Б. Сей и го доразвива като скъсва с традиционната икономическа теория за еволюционното, спокойно развитие и постулира, че динамичното не равновесие, предизвикано от предприемачите, правещи нововъведения е „нормалното” състояние за здравословно развиваща се икономика. Според Щумпетер „съзидателната деструкция” е присъща на предприемачеството и тя всъщност тласка икономиката напред.Счита се, че предприемачеството. и новаторството като творчески дейности са изключително рискови и трудно се подават на систематизация и управление. В основата на всяка иновация винаги лежи оригинална идея за промяна – понякога научно откритие или изобретение. Внедряването на идеята в практиката е най-важния, но и най-критичен етап, който може да прекъсне иновационния процес.

За успешното реализиране на една иновация е необходимо:

1) оригинална идея;

2) обществена потребност;

3) инициативна и упорита личност или група предприемачи, който да задвижват процеса;

4) подкрепа от страна на ръководството;

5) адаптивна организационна среда;

6) достатъчно ресурси.

Не съществува пряка и необходима връзка между притежаването или придобиването чрез обучение на определени качества, необходими за предприемаческа дейност и успеха на тази дейност. Предприемачите притежават обикновено в една или друга степен тези характеристики, но не всеки, който ги притежава е успешен предприемач.

Предприемаческите характеристики, необходими за стартиране на успешен бизнес често не съвпадат с онези качества, които са необходими за постигане на растеж и още по-често не са тези, необходими за управление на бизнеса, след като той достигне до определен размер. Ролята на предприемача трябва да се промени след като бизнесът се развие и нарасне, но много често предприемачът се оказва неспособен да направи тази промяна.


Жените предприемачи в България
Жените са сред онези групи от населението, за които е установено, че имат по-малък от средния достъп до практики за икономическо развитие. В нашето близко минало на жената се гледаше като на работничка, защото беше необходима работна ръка. По тази причина повечето жени тогава са имали работа, която обаче след 1990 г. са изгубили. Останали са им две възможности: или да не излизат от къщи (освен за да ходят на пазар), или да се захванат с нещо, което ще им носи приход, защото по този начин ще се облекчи и семейният бюджет.
Правото на труд на българката и на възнаграждение, равно на това на мъжете, е законодателно регламентирано още в края на 40-те години на миналия век. Въпреки това жените в България все още заемат едва 1/3 от ръководните постове, а средно заплатите им съставляват около 72% от тези на мъжете, показва статистиката. Грижата за семейния уют и децата, които по традиция в България се падат на жените, допълнително ги поставя в по-трудно положение спрямо техните партньори в живота, свивайки възможностите им за квалификация и лично усъвършенстване.

Мнозина биха свалили шапка на българката, която въпреки трудните икономически и социални условия в държавата ни, съумява да бъде интересна, да се облича елегантно и с вкус, пречупвайки модните тенденции през собственото си виждане. Всепризнато е, че българските жени са едни от най-красивите в Европа. Едва ли има чужденец, посетил страната ни, който да не е изразил своето възхищение от красотата на българката. Тя обаче е не само красива, но и еманципирана. Семейството и децата продължават да бъдат исконна ценност за нея. Въпреки това мнозинството от българките днес не искат да се примирят със съдбата на “обслужващ персонал” в дома или на нискоквалифицирана работна ръка. Показателен за това е фактът, че през последните години възрастта, на която българката се решава да създаде семейство и да има деца, постепенно нараства. Причината е, че тя първо иска да поеме своя път в професията, която е избрала. Все по-често българската жена развенчава мита за невъзможната комбинация от майчинство и кариера. Областите, в които навлиза нежната половина на човечеството, се увеличават. Днес тя успешно се справя с ролята на предприемач, политик или учен.

Създаването и успешното развитие на МСП в България е свързано с насърчаването на предприемаческия дух и уменията на гражданите за развитие на собствен бизнес. Важно значение в този процес има целенасоченото обучение в предприемачество.

Тези данни са сравними с резултатите, които оповестява Американската администрация на малкия и средния бизнес. По текущи данни жени притежават над една трета от общия брой фирми, регистрирани в САЩ. За периода 1987–1992 година броят на жените собственици на малки фирми се е увеличил със 100 на сто, като наетите от тях работници са 20 на сто от общия брой наети лица в страната.

Според резултатите от проучване на Роял банк, Канада, за предприемачеството при жените 4 от всеки 5 новостартиращи фирми са собственост на жени. В момента около 40 на сто от малкия бизнес в страната е собственост изцяло или частично на жени предприемачи, а една пета от всички фирми са с мажоритарен собственик жена. Броят им се е увеличил 3 пъти за последните 20 години.

За сравнение, жените в Русия през 2004 година ръководят 40 на сто от предприятията на малкия и средния бизнес. Данните са посочени на международния форум на жените предприемачи от руската търговско-промишлена палата. Темпът на растеж на бизнеса, управляван от жени, е 1.7 пъти по-голям от темпа на фирмите, управлявани от мъже, и очакванията са още през следващата година 45 на сто от фирмите в Русия да бъдат ръководени от жени.

• 
  Министерство на труда и социалната политика – за „Мястото на българката в Обединена Европа”.
  

Основните затруднения пред жената предприемач в началото на бизнеса й са били финансовите – 56 на сто, недостатъчната самоувереност - 20 на сто, откриване на точните лица за контакт – 25 на сто и т.н. 47 на сто от анкетираните посочват, че са преодолели трудностите със собствени сили и средства, а 39,43 процента с помощта на други хора. Над 13% от участвалите в изследването отговарят, че все още са изправени пред същите трудности.

Целта на Изследването по проекта "Мястото на българката в Обединена Европа" е да се открият затрудненията, които възникват пред жените предприемачи не само при стартирането на собствен бизнес, но и във всекидневното управление на фирмата.

В проучването са участвали бизнесдами от 12 общини - София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Хасково, Плевен, Исперих, Ардино, Левски, Велинград, Гоце Делчев и Троян.

Как изглежда българската бизнесдама, сравнена с колежките й от европейските страни? Отговор дава проучването на сдружение ”За жените в бизнеса”, направено между 848 жени - предприемачи на възраст от 20 до 55 години, които работят в 12 големи и средни общини с различен икономически потенциал. Над 33 процента от анкетираните имат собствен бизнес, останалите са на ръководни мениджърски длъжности. Повечето - или 82 процента - управляват микропредприятия с 1 до 9 човека персонал и по това българката не се различава от европейската бизнесдама. 15,5 процента ръководят малки фирми до 49 човека, а 2,5 процента от бизнесдамите управляват големи компании Най-голям процент от интервюираните жени - предприемачи работят в сферата на услугите, като преобладават тези в шивашката индустрия, фармацевтиката, хлебопроизводството. Като цяло българските жени - ръководители на фирми смятат, че приемането на страната в ЕС ще промени в положителна насока бизнес средата и ще повлияе положително и на кариерата им. Маргарита Германова, ръководител на проучването, обобщава някои от резултатите.

“Това, което приятно ни изненада след анализа на резултатите, е, че 63 процента от българските бизнесдами са с висше образование, за разлика от страните в ЕС, където висшистките са 44 процента. Прави впечатление, че в някои страни на ЕС бизнесдамите са и с основно образование, докато при нас този процент е съвсем малък. Установихме също, че в сравнение с европейката, българката отделя доста голямо време за своето развитие, на кариерата и на бизнеса си. 84 процента от запитаните работят повече от 50 часа на седмица. Да развиват и разширяват бизнеса си ги мотивира желанието за лична свобода, желанието да работят за себе си, да постигнат по-добра печалба, а най-малък е процентът на тези, които го правят заради обществения статут. Голям процент от българските бизнесдами имат съпруг и деца, за които се грижат. В Германия, например, се оказва, че 60 процента от жените предприемачи нямат деца.”

Резултатите от проучването показват още, че 62 процента от българските бизнесдами са започнали сами своя бизнес. Като основни пречки в началото те са посочили на първо място финансовите затруднения.

77 процента от българските жени - предприемачи получават подкрепа в семейството. Сред европейките този процент е едва 43,5 процента. Приоритет за българските бизнесдами сега е въвеждането на европейските стандарти. Блага Йовева е изпълнителен директор на фирма “Крис” Пазарджик, в която работят 450 човека и шият мъжки ризи и дамски блузи за Европа.

“Един от проблемите са големите данъци, които ние плащаме, също нелоялната конкуренция, липсата на квалифицирана работна ръка, която не можем да намерим - казва тя. - Има доста техникуми по текстил, но нито един от младежите не идва. Питам защо се хвърлят пари за образование, след като нито един от завършилите няма да дойде при нас. Проблем е и това, че бюрата по труда не ни изпращат работници, също хората, които ни напускат и заминават в чужбина, както и все още дългите срокове за възстановяване на ДДС. Фирмата, която ръководя, е открила 170 работни места, нито един процент преференции нямаме за това.”

Като цяло резултатите от проучването за нагласите и статута на българската жена-предприемач преди влизането на страната в Обединена Европа показват, че българката ще влезе там образована и трудолюбива, омъжена и с деца, подкрепяна от семейството си, с желание за развитие, постижения и способност за вземане на самостоятелни решения.
По данни от изследването “Мястото на българката в обединена Европа” жените предприемачи и мениджъри в България са около 60 000. Разпределението на заетите лица във фирми, ръководени от жени предприемачи, е следното:

• 82 на сто управляват предприятия с до 9 души персонал;

• 15.5 на сто управляват малки фирми (10-49 заети);

• 2.5 на сто управляват средни компании с до 249 заети.

Сравнителният анализ от изследване, проведено от Фондация за развитие на предприемачеството през 2000 година, показва изключително близки стойности на разпределение на заетите лица в предприятията, собственост на жени. Стойностите съответно са:

• 80.5 на сто управляват предприятия с до 9 души персонал;

• 16.1 на сто управляват малки фирми (10-49 работници);

• 3.4 на сто управляват компании с над 50 служители.

Отново съществува тенденция за запазване профила на фирмите по брой наети, които са ръководени от жени.

Разпределението на предприятията, ръководени от жени, по отраслови сектори е следното:

• 32 на сто в сферата на услугите;

• 16 на сто в публичния сектор;

• 17.43 на сто в търговията;

• 3.18 на сто в здравеопазването и т.н.