V.8. Защитени територии и зони по Натура 2000

V.9. Ландшафт

Теренът на находището представлява заоблен рид с връх Малък чукар, чиято надморска височина е 660.14 m. Най-ниската и най-високата точки в границите на находището са съответно около 450 до 660 m. Най-високият връх на Сърнената Средна гора (в западната й част) е връх Братан – 1236 m.

Площадката на ТМСИ е разположена върху заравнен участък с надморска височина 200-210 m на около 1,5 km източно от с. Хрищени в североизточното подножие на хълма Медвен (282,8m).

V.9.1. Съществуващо състояние

4. Клас – Планински ландшафти

4.10. Тип – Ландшафти на умереновлажните планински гори

4.10.21. Подтип – Ландшафти на среднопланинските широколистни гори и вторични ливади

4.10.21.51. Група – Ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху магмени и седиментни скали

4.10.21.52 Група - Ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали

Според схемата на последното ландшафтно регионално деление на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997г.) създадена на базата на териториалното съчленяване на типовете, подтиповете и групите ландшафти, както и съобразно височинната поясност и местни природни особености, площта на находището и площадката на ТМСИ попадат в ландшафтен район със следните ландшафтни единици:

В. Южнобългарска планинско-котловинна област

Х. Средногорско-Задбалканска подобласт

69. Межденишко-Кортенски район.

Конкретна особеност за Межденишко-Кортенски ландшафтен район е, че се простира от долината на р. Стряма на запад до линията Кортен-Паничерево и яз.”Жребчево” на изток. На север и на юг ландшафтният район граничи съответно с Казанлъшката котловина и Горнотракийската низина, като по този начин той обхваща почти изцяло територията на Сърнена гора. Находището се намира в източната част на ландшафтния район и снишаващите се в източна посока планински дялове.

Относно антропогенизацията на ландшафта, може да се отбележи, че конкретно в района на находището, очевидно поради планинският му характер, тя е по-слабо изразена. А същевременно и разнообразието от ландшафти е сравнително по-ограничено.

Според приетата през 1998 г. Харта за устойчиво развитие на българските ландшафти, реално съществуващи в района местни ландшафти (до известна степен редуцирани или по-слабо развити), са:

• 
  Горските ландшафти са преобладаващите в района. Горите почти изцяло покриват хребета с находището. Находището заема горска площ. Горите са от нископланинския пояс на ксерофитните гори, в случая дъбово-габърови.
  
• 
  Пасищните и ливадните ландшафти заемат твърде незначителни и единични площи от безлесните терени. Тяхното екологично значение се състои в подържането и опазването на част от екологичното и биологичното разнообразие.
  
• 
  Земеделските ландшафти заемат твърде ограничени площи. Това са отделни и незначителни по размер обработваеми или изоставени ниви. Преобладаващата част от земите не се обработват и са обрасли с плевелни треви и храсти.
  
• 
  Селищни ландшафти. Районът е планински и е слабо населен. Най-близкото до находището населено място е с. Люляк – на около 1.2 km в южна посока. Другото населено място е с. Шаново, находящо се на около 4 km (въздушно) северозападно от обекта.
  
• 
  Комуникационните ландшафти, също поради планинския релеф и слаба населеност, са ограничени. Находището посредством горски път (на места бетониран и чакълиран) се свързва с третокласния асфалтов път между с. Люляк и с. Шаново..
  

V.9.2. Оценка и прогноза за очакваните нарушения на ландшафта

Нарушаването на ландшафта ще съпровожда експлоатацията през целия срок на концесията. При кариерните разработки на минерални суровини (в случая варовици), се оказва най-значително въздействие върху природните ландшафти - създават се нови, различни от естествено съществуващите ландшафти.

При минно-добивната дейност напълно се нарушава скалния фундамент на ландшафтите и почвения слой, като на повърхността се оказват скали със слаба биогенност. Пълното унищожаване на растителната компонента върху цялата площ с изчислени запаси води до рязкото намаляване на биологичната продуктивност на съществуващите ландшафти.

Замърсяване на ландшафтите е възможно само по време на експлоатацията на находището предимно с газове при взривяванията и от товарачните и транспортни машини. Възможно е замърсяване при евентуални аварийни разливи на нефтопродукти от използваните машини.

Почвеният слой ще се депонира в югоизточната част и след приключване на експлоатацията той ще бъде използван при биологичната рекултивация. Скалните отпадъци ще се транспортират до вътрешно насипище в отработените части на кариерата.

С разработването на находището и водене на добив, естественият горски ландшафт в границите на кариерата ще бъде променен в техногенен, промишленно-добивен, а в края на експлоатацията в скален-антропогенен. Но съгласно предвидената в работната програма поетапна рекултивация, след 15-та г. до края на концесията, се разчита скалният-антропогенен ландшафт да се промени в горски-антропогенен и по този начин приобщи към съществуващият околен.

Рекултивацията на нарушените терени има природозащитни, природовъзстановителни и природопреобразуващи цели. Едва след пълното приключване на рекултивационните работи ще има известни подобрения в ландшафта, но той ще остане клас: Антропогенен, като типа може да стане “ландшафт със сравнително екологично равновесие”.

По отношение на селищните и комуникационните ландшафти не се очаква.отрицателно въздействие. Нарушенията на останалите ландшафтите не водят до съществени изменения на основните природни компоненти - въздух, води, почви, растителност и животни. От значение са основно нарушенията на релефа.

В района на ТМСИ реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже негативно въздействие върху ландшафта, тъй като тя ще бъде разположена върху площадката на бивша асфалтова база, където ландшафта вече е нарушен. Очаква се, че с изграждането на ТМСИ промените, които ще настъпят в съществуващия ландшафт, ще бъдат в положителна посока.

Каталог: ovos

Изтегляне 1.46 Mb.

Сподели с приятели: