За писмен държавен изпит за студенти от специалност предучилищна и начална училищна педагогика
Изтегляне 225.5 Kb.
|
Свързани:
Реферат-на-Диана-П.-Младенова-2205012132, ТЕМИ-ДЪРЖАВЕН 16634476727 4, План конспект. ЧП. Хранителни вериги. 3 клас, План-конспект на урок по Човекът и природата за 3-ти клас на тема "Зъбите и грижите за тях"
- Навигация на страницата:
- .Основни категории в естетическото възпитание
|
КОНСПЕКТ за писмен държавен изпит за студенти от специалност ПРЕДУЧИЛИЩНА И НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА ОКС „МАГИСТЪР“ І част Тема 1. Педагогика, предучилищна педагогика и психология като науки. Основни понятия. Интегративни тенденции. Психологиите изучават човека и човешкия живот. Човекът представлява нещо затворено в себе си, но заедно с това той е отворен към средата. Човек трябва да се уравновесява в обективните условия на живота си. Той го прави чрез няколко процеса – познавателно, рационално, творческо. Психолозите изучават как, какво представлява човека, какви качества трябва да притежава, за да взаимодейства със средата. Тези условия биват – плоскост на съзнанието ( интрапсихична, вътрешно) и плоскостта на поведението (екстрапсихична, външна). Вътрешния свят на човека включва генетични дейности, заложби, инстинкти, нервно-физиологични процеси, рефлекси, психично състояние, качества, способности, психични процеси. В своя интегрален вид, комуникирайки и взаимодействайки помежду си, съзнанието и поведението оформят човешката психика. Индивидът като нещо индивидуално, може да се разгледа: като представител на човешкия вид, на действието над собствената си психика, която се гради от съзнание и поведение. Във връзка със съзнанието и поведението има три вида психологии: 1) психични, имащи за приоритет съзнанието, поведението 2) интегрални, и 3)елементи на съзнанието и елементи на поведението. Психологии изследващи съзнанието: психофизиология, невропсихология, психоанализа, когнитивна психология, психология на чувствата, на възприятията, на развитието, на възрастните, етнопсихология. Психологии изследващи поведението: психология на дейността, поведенческа психология, социална психология, психология на общуването, на играта и психология на човешките ресурси. Смесени психологии: психология на личността, експериментална психология, педагогическа психология, психолингвистика и психодиагностика. Предмет и задачи на педагогическата психология – Тя се занимава с училищната реалност. Зависима е от работата на учителя. Педагогическата психология зависи от връзките, взаимоотношенията между педагог – психолог и психологията и педагогиката. Особености на учителския труд според педагогическата психология – учителят притежава способности: примиримост, възпитание, комуникативност. Учителят трябва да владее определена информация, да въздейства, да разчита настроение, опит на учениковата личност, учителят трябва да бъде за пример. Зависимост на педагогическата психология от педагогиката: 1) Педагогиката изследва възпитанието и обучението на психологическите обекти на възпитание и обучение 2) Педагогиката изследва възпитанието и обучението изобщо, а психологията конкретни закономерности за формиране на личност 3) Педагогическата психология е практико-приложна наука в сравнение с педагогиката и психологията. Задачи – Подпомагането на формиране и развитие на учениковата личност. Педагогическата психология изследва интелектуалното формиране на учениковата личност, изследва социално-нравственото на развитие на учениковата личност, чрез учебното съдържание, изследва учебно-възпитателните процеси на учителя, осъществяващи интелектуално и социално нравствено формиране на учениците. Тема 2. Психолого-педагогическа характеристика на детето от предучилищна и начална училищна възраст. Това е период през който се осъществява интензивно развитие на психическите процеси, укрепват физическите сили, извършва се интензивна социализация на личността. Учебния труд става основна дейност, тя разширява познавателния и социалния опит. В начално училищния етап има няколко важни подетапа, които имат значение за оптималната образователна дейност: 1) Постъпване на децата в 1 клас – децата имат преход към нови условия, те установяват нов тип взаимоотношения с другите връстници, с възрастните, детето се адаптира към училищните изисквание. 2) 2 и 3 клас – системно усвояване на учебния материал, засилена възпитателна дейност, стимулиране на социално развитие на учениците. 3) 4 клас – създават се необходимите предпоставки за по-диференцирано усвояване на социалния опит, чрез включването на по-разгърната система на взаимоотношения с повече учители. Когнитивно (познавателно) развитие на учениците: 1) Усещания и възприемания – усещанията са отражение в съзнанието на човек на обективна действителност или субективния свят. Те са свързани с конкретен рецептор и се усъществява продуциране на усещанията. Измененията се осъществяват в по-голяма аналитичност, пълнота, систематичност, точност. По-сложен процес са сензорните възприятие ( усещания за отделни страни на обектите, свойства (зрителни, слухови, дактилни). Възприятията зависят от знанието и от опита на човека, от състоянието на сензорните органи. Увеличава се ролята на слуховия анализатор, но зрителните възприятия са решаващи пти обработването на информация. Голяма роля за усъвършенстването на възприятията имат стимулиране на различни логически операции – анализ, синтез, сравнение, систематизация. 2) Въображение – сложен психически процес, който се характеризира със създаване на нови образи на основата на предишни възприятия и усвоени знания. То бива репродуктивно, творческо и фантастическо. В началото на периода преобладава творчество и фантастичност. 3) Памет – психичен процес, който се характеризира с възприемане, запомняне, съхранение на информация. Има два вида памет – механична и логическа. Механично запомняне на външните 牋ризнаци, форма на явленията и процеси. Началния учител трябва да има предвид особеностите на паметта – краткотрайна и дълготрайна. При краткотрайната – информацията остава около 30сек. И ако не се припомни по някакъв начин се забравя. Повторението прави запечатана информация в дълготрайната памет, това е значимо условие за оптимално възпроизвеждане. Може да има и бързо запомняне, ако е поднесена информацията разбираемо. Интелектуални процеси – мисленето е най-важния психичен процес, защото се отразяват не само общи свойства на предметите и явленията, а се разкриват и закономерните връзки между тях. Видове: - нагледно-действено (практическо) – характерно за предучилищна възраст; - нагледно-образно – има обобщителен характер на разсъжденията. Характерно за начална училищна възраст; - абстрактно-логическо – отразява причинно следствените връзки. Мисленето на учениците от начална училищна възраст се опира на нагледни образи и представи. Езиково развитие на учениците – речта има две основни функции: 1) комуникативна – осигурява се връзката между субектите; 2) сигнификативна – разкриване на смисъла и значението. Основната характеристика в езиковото развитие на учениците е концептуализация на речта. От 1 към 4 клас настъпват големи изменения във фонетичното, граматическото, синтактичното развитие на речта, нараства обема на речника, Тема 3. Принципи на възпитанието. Методи на възпитанието - същност, детерминанти, класификация. Характеристика на отделните методи. Форми и средства на възпитанието. Принцип – означава положение, от което се излиза и от което следва да се ръководи дадена дейност, процес. Принципите на възпитание стоят в основата на възпитателната работа и определят насоките за нейното организиране и провеждане. От принципите произлизат основни изисквания към съдържанието, организацията и методите. Значение на принципите за възпитание – определят характера и съдържанието на възпитателния процес: Улесняват подбора на средствата чрез които се извършва определна възпитателна дейност; Обуславят главната насоченост на методите, технологичен общ характер; Насочват към най-подходящи форми на възпитателно действие върху отделни личности; Спомагат за по-точно определяне на резултат от въздействие. Характеристика на отделните принципи: 1) Принцип за уважение и взискателност към възпитаника – неуважението към децата ни отмъщава с тяхното недоверие. Уважението към ученика означава доброжелателно отношение към него, увереност в неговите сили и възможности, това стимулира детето към положителни постъпки; 2) Принцип за единство на възпитателните изисквания – изисква подчинение на всички изисквания на фактори на възпитателното влияние, на целите и задачите на възпитанието на личността. 3) Принцип за възпитаване на личността в социална общност – индивидът става личност, благодарение на общуването и свързваното с него обособяване. Колкото по-рано детето започва да живее в детска общност, толкова по-големи са възможностите то да се формира като човек, умеещ да работи в група и да координира действията си с останалите. Принципи за възпитание чрез труда – в различните видове труд децата и юношите реализират своите способности, утвърждават се като пълноценни личноисти. 1) Принцип за съобразяване с възрастовите и индивидуалните особености на възрастните – опознаване на индивидуална особеност е необходимо условие за реализиране на педагогически такт и индивидуален подход към личността на всеки ученик. 2) Принцип за приемственост и системност във възпитанието – изисква възпитателни взаимодействия между възпитател и възпитаник – да бъдат подчинени на определени логически връзки. Необходимо е системност да се реализира на всички етапи на възпитателен процес и на възпитателна система. 3) Принцип за съзнателност и активност – предполага наличието на активност. Активността характеризира преобразуващата дейност на личността, действеното отношение на субекта и обекта на възпитателните влияния. Активността бива външна, вътршна, емоционална, двигателна, интелектуална и вербална. Методи на възпитание – Произтичат от особеностите на възпитанието като дейност. Методите на възпитанието творят процесуалната среда на технологията на възпитанието. Същността на методиката на възпитание се свежда до начин, средство, път, инструмент, с които се реализират целите на възпитание. Методите се разкриват чрез дейността, в която е въвлечен учителят и ученикът. Методът винаги се отнася до някаква дейност и показва как се извършва тя. Резултатите от методите на възпитание са: формиране на съзнание и поведение, навици, умения, характер. Основни детерминанти – цел, възпитание, съдържание, възраст, жизнен опит на ученици, конкретна ситуация, задачи на възпитание. Непреки детерминанти – цел на възпитание, специфичност на съответният вид възпитание, възрастови особеност, специфика на условията, в които се осъществява възпитанието. Преки детерминанти – конкретна възпитателна задача, която трябва да бъде реализирана; налични възпитателни средства; време за формиране на възпитателна характериситка. Класификация: 1)структуралисткият подход – възпитанието трябва да подпомогне изявата и развитиети на основните личностни сфери, които имат относително, самостоятелно съществуваме (знания, умения, навици от различни жизнени сфери, убеждение, чувства, емоции, поведение). 2)Динамичния подход – основава се на анализа, на психо-социологични механизми, провокира личностната промяна. Характериситка на методите: 1)Беседа – подтиква възпитаниците към преценка на събития, постъпки, явления. Формулира се у децата отношение към околната действителност. Беседата осмисля нравствения опит на учениците, формира правилен критерий за оценяване и самооценяване. Беседата може да бъде колективна и индивидуална. Важното е децата да вземат участие, а учителят да говори по-малко. 2)Разказване – начин на словесно изложение на определен кръг от знания и целенасочено формиране на представи, понятия и възгледи. Осъществява се чрез разказ, лекция, така се пробужда у ученика желание за запознаване по-дълбоко с информацията. 3)Дискутиране – начин за убеждаване чрез спорове и противопоставяне на мнения. Подхода е за по-големите ученици. Особено съществено е дискусията да завърши с компетентно обобщение, което да насочи вниманието към положиелни и допуснатите грешки в споровете. 4)Наблюдение – целенасочено възприемане на явления и събития от обществения живот с цел формиране на представи и понятия. Може да се осъществява по време на екскурзии с възпитателна цел, гледане на филми, театър. Има няколко етапа – подготвителен, непосрествено възприемане, обсъждане и общуване на наблюдението. 5)Упражняване – метода за формиране на поведението. Упражняването е начин на утвърждаване на определени характериситики. Създаване на възпитаващи ситуации – в дейността на възпитаниците постоянно възникват ситуации, в които се разкриват възпитателни взаимоотношения. Да се открие такава ситуация и да се води в нея конфликт, проблем е на възпитателят. Съревнование – децата имат стремеж към съперничество. Съревнованията биват колективни и индивидуални. Правилата трябва да са ясни. Наказания – според някои педагози наказанието е израз на педагогическо безсилие, а според други изкуството на порицанието се проявява в мъдрото съчетание на строгост и доброта. Тема 4. Умствено възпитание. Същност и съдържание на интелекта. Основни идеи и концепции за интелекта. Цел и задачи на умственото възпитание. Развитие на способностите на детето в предучилищна и начална училищна възраст. Все по-голяма роля има мястото на интелектуалното развитие на човек в живота на обществото. Основоположения елемент на човешкия интелект са знанията и всички психични функции и процеси в единство със способностите.Интелекта има две страни. Първата е информационно съдържателна, втората функционално-оперативна. В основата на интелекта е знанието. Знанията са основна структура на съзнанието, реализирани от дейността на мозъка. Без знания, образи, понятия, знаци, не е възможна съзнателна интелектуална дейност. Втората страна на интелекта е изградена от процесите и функциите в отражение и преработка на знания и информация. Тук влизат общите интелектуални способности, развитие на мисленето, въображение, памет, сетивни процеси. Интелигентността е предимно вродена черта на човешката психика, по което индивидите се различават един от друг. Основни идеи за интелекта – Франсиз Галтън изучава интелекта и неговите особености през призмата на индивидуалните различия и особености между хората. Бине и Симон правят опит да създадат система от задачи чрез които да се разграничат умствено изостаналите деца от нормално развиващите се. Според тях интелектуалното развитие е наследствен процес, не зависи от обучението. Умствената възраст зависи от това дали децата решават задачи за по възрастни или за по-малки. Вилхелм Щерм конструира понятието интелектуален коефицент (IQ = умствена възраст 100). Хронологична възраст – тестът представлява система от нарастващи по трудност задачи от 3 до 13 годишна възраст. Гилфорд говори за 4 типа интелект – образен, абстрактен, семантичен, социален. Образният позволява да се мисли, разсъждава върху съдържание, което е кодирано преди всичко в сетивни образи. Абстрактният интелект е израз на развити способности за опериране и извличане на информация от изкуствени знаци, символи. Семантичният – извличане на информация от думи, изречения, текстове. Социален интелект – свързване с поведенческата реакция и действия, със способността за оценка и извличане на информация от поведение на хората. Интелекта според Пиаже е цялостност, която през даден възрастов период се проектира в множество феномени и според типични за възрастовия период феномени, можем да съдим за природата на интелектуалната цялот и за равнището на нейната развитост. Пиаже разделя егоцентричната реч на три категории: 1) Повторение (повтаряне на думи и срички) 2) Монолог (детето мисли на глас) 3)Колективен монолог Цели и задачи на умственото възпитание: Цел – развитие на познавателните сили и интелектуална способност на ученика, която позволява професионална реализация и възможност за самостоятелно обучение и развитие. Средното училище дава максимума от обща интелектуалност, достатъчна за нормално и пълноценно съществуване: 1)Усвояване на понятия – формиране на понятия у учениците е информационна база за интелектуалното развитие. Процесът за усвояване на знания е сложна съзнателна дейност; 2) Формиране на интелектуални умения и способности – отразява се социалния и практически смисъл на обучението, т.е. какво да се постига с усвоените знания; 3) Развитие на интелектуални качества – в единство е усвояването на знания и развитието на интелектуалните способности и умения се намира и задачата за развитие на някои интелектуални качества на личността (Широчина на мислене, дълбочина на разсъжденията, критичност, самокритичност. Тема 5. Нравствено възпитание. Същност и особености на морала като социален феномен. Нравственото развитие на личността. Процес на нравственото възпитание – цел, задачи, съдържание. Особености на нравственото възпитание в предучилищна и начална училищна възраст. Във всеки етап от развитието на човешкото общество проблемите на моралното възпитание на поколенията заемат особено значимо място. Нравственото възпитание подготвя човека да търси и намирахуманни решения на собствените проблеми и на тези в света. То е в основата на духовното развитие на личността. Изградените възгледи и убеждения за морала, съответните ценности и качества обуславят развитието на личността като цяло и на отделните и компоненти. Нравственост (етос, морал) в днешно време се използват като тъждествени и означават съвкупността от неписани, общовалидни правила на поведение. Формирането на нравствени убеждения е висше звено в процеса на нравственото възпитание. Според някои автори нравственото възпитание е целенасочен процес на формиране на нравствено съзнание, нравствени убеждения, причички и качества. Според друг автор, нравственото възпитание се разглежда като целенасочен и организиран процес, при който се натрупват знанията за морала чрез придобития нравствен опит на ученика в условията на активната му дейност. Според Пиаже съществуват два вида морал при децата – този на принудата и този на съдействието. Анализът на различните теоретични виждания може да се обобщи в твърдението, че нравственото възпитание е единен, продължителен, противоречив процес на овладяване на морала като способ за нормативно регулиране действията на човека в социума.По своята същност това е процес на интериоризация на нравствените ценности на дадено общество от отделната личност, процес при който ученикът овладява ценностите, превръща ги в собствено виждане и позиция. Специфично човешка особеност на морала – човек преценява постъпките си и тези на другите хора и регулира своето поведение съобразно общоприетите нравствени принципи. Исторически характер – изразява изменчивост и развитие съобразно промените и развитието на обществото, а промените в обществото водят до постепенна промяна в системата на морала. Продължителност – като поведенческо – регулативна система функционира през всички етапи от развитието на човешкото общество. Всеобхватност – моралът функционира във всички сфери на социалното отношение. Регулира отношението на човека във всички без изключение сфери на обществото. Нравствеността осъществява своята социална функциа по пътя на доброволното осъзнаване и съблюдаване на дължимото масово поведение с оглед защитата на общите социални потребности и интереси. Най-важните социални функции на морала са регулативна, ориентировъчна, възпитателна. Регулативната поставя в синхрон отношението между хората според определени правила, принципи и норми. Ориентировъчна – моралът стимулира, подпомага социални групи и личности към главния ценностен конфликт: доброто и злото. Възпитателна функция – тя възпитава и формира определен вид личност. Нравствено развитие на личността – около 2г. децата започват да оценяват кое е добро и кое е лошо. Теория на Жан Пиаже – представите на децата за функциите на авторитета играят важна роля в разбирането от тях на нравствените норми. Пиаже изучава възрастовите изменения в познавателната способност на децата. Пиаже осъзнава че в периода от 5 до 12 години представата на децата за справедливост се променя от нравствен реализъм към нравствен релотивизъм. Нравствено възпитание е сложно, целенасочено взаимодействие на възпитаника с всички фактори на нравствено влияние с цел формиране на общочовешки нравствени характери на личността. Основно съдържание на нравственото възпитание са нравствените ценности. Проблемът за нравствените ценности на личността има непреходна значимост. Те са компонентът в съзнанието, който е в основата на нравствената и култура и е условие за изява на нравствената позиция на човека. Те определят характера на мотивационната сфера на личността и нейната насоченост. Особено значими са общочовешките ценности: хуманизъм, патриотизъм, свобода, равенство и отговорност. Нравствените ценности са в основата на ценностната система на личността. Те мотивират поведението и. Нравствените ценности се отличават с своята емоционална наситеност. Това определя и необходимостта от създаване на условия, които ще осигурят тяхното непрекъснато актуализиране, поддържане, умножаване и реализация. Основните задачи на нравственото възпитание са: овладяване на основните знания за моралните норми и принципи и формиране на съответни убеждения; изграждане на нравствени чувства, ценности и мотиви за поведение; формиране на нравствени качества; формиране на потребност от ежедневна изява на нравствената позиция; формиране на активна нравствена позиция. Действията на човека, които влизат в съсатава на неговите постъпки представляват показател за неговият морален облик, за моралните му качества и мотиви. Тема 6. Естетическо възпитание - същност, цел и задачи. Основни категории в естетическото възпитание. Фактори и средства за естетическо възпитание. Особености на естетическото възпитание в предучилищна и начална училищна възраст. Естетическото възпитание се изяснява най-вече от две науки-естетика и педагогика.Като терминалогично пресъствие словосъчетанието «естетическо възпитание» се появява през 18 век.Понятието естетичен ( от гръцки-чувствителен , изящен , хубав). Естетическото възпитание в педагогически план се определя като целенасочено формиране у човека на активно естетическо отношение към социалната и природна действителност, на неговия стремеж и способност да твори в съответсвие с богатството на естетическата мяра. Естетич. възпитание има водеща роля при съзнаталнотоо овладяване на естетическата социализация, на реализацията на индивида като естетически субект.Естетичвското възпитание започва да се развива в началото на българското Възраждане на особена почит е поставена идеята за национално освобождение, убочението по краснопис, обучението по пеене, чрез което се подготвят кадри за църквата.Основни категории в естетическото възпитание –основно е понятието естетическо отношение, което се изразява в емоционалното отношение към действителността и към произведението на изкуството,което може да се изразява в възприемане или създаване на художествени или естетически цености.При рецептивното отношение възприемащия е по-пасивен, повече се съзерцава.При продуктивното отношение се поражда по-голяма активност защото ссе създават художествени ценности.Репродуктивното и рецептивното отношение трябва да се съчетават.Естетическото възприятие представлява отражение на естетическите отражения от околния сват когато действат непосредсвтено на нашите рацептори.Свързано е с явления като спобността да се усеща красотата в отделните предмети и явления като цяло, да се различават възвишеното и ниското в живота в изкуството и поведението на хората, прекрасното и безобразното, трагичното и комичното.Естетическото чувство е специфично човешко преживяване, породено от възприемането на естетическите явления в действителноатта- на красивото и грозното, прекрасното и безобразното.Като реакция на приетата естетическа информация, естетическото чувство е преживяно отношение , в което намира проявление в някаква степен на израз вътрешната позиция на личността и нейните добродетели.Особено важно при човешкото същество е породеното от естетическите обекти и явления , радостно чувство което Шилер определя като двигател на живота.Една от най-важните насоки при формирането на естетическото отношение към действителността е възпитанието на естетически чувства на умението да се забелязва и да се преживава естетическата същност на заобикалящата действителност и изкуство.Естетическия вкус е проява на способността на човека да разбира, оценява , разграничава и предпочита естетическите ценности, естетическите явления в природата и обществения живот.Като се основава на определена естетическа оценка и се изразява в конкретни предпочетания, естетическия вкус играе важна регулативна роля при ценностната ориентация и естетико избирателни действия и прояви на личноста.Естетическата потребност отразява естествената необходимост на човека от естетически ценности , от красивеото, възвишеното и прекрасното.Самата естетическа ценност е способноста на предметите и явленията в природата и продуктите на човешкия труд, благодарение на налични свойства и признаци, да удовлетворяват определни естетически потребности и да предизвикат съответните естетич.преживявания. Естетически идеал-е виша проява на естетическо съзнание.Той е цялпстен образ, най-пълно обощение на представите на съвършен живот и съвършен човек.По същество представлява ценностно-ориентираща насоченост на личноста в естетическата сфера.Без естетическия идеал не е възможна целенасочена дейност по отношение на човека и човешката личност, не е възможно и направляване на естетическата социализция и развитие на идивида при водещата роля на естетическо възпитание. Още в най-рани етапи в развитие на човечеството , възрастните въвеждат децата в обръжващата ги действителност.Естетич.възпитание е свързано пряко с умственото възпитание, защото и то дава знание за действителността.Голямо значение има и за осъществяването на задачите на нравственото възпитание.Целта на естетич.възпитание е изграждане на естетическа култура на личността, което е развитие на заложените дадения човек възможности.Задчи на естетическото възпитание-формиране на естетически възприятия , чувства и преживявания на учениците, оценъчно отношение-вкус и критерии;запознаване с основни понятия в областа на естетиката и изкустви знанието, стилове, жанрове, изразни средства;формиране на потребност от разнообразни,културни занимания.Фактори и средсвта-стремежа да се потребява красотата и естетичното във всички сфери на живота предполага ясно да се разграничат те, с действащите при тях фактори, както и да се разкрие ролята и спецификата на въздействие на осн.средства на естетич.възпитание и развитие.Могат да се разграничат някои основни сфера на естетич.възпитание с действащи при тях фактори:сфера на художественото творчество(основните фактори са:художествена творческа дейност и мас-медиите.);сфера на останалата естетическа дейност и нейното въздействие(осн.фактори са :трудът,образованието, семейството,общесвената дейност,взаимоотношение и отдих);сфера на естетич.въздействие на създадената вече от човека среда и естетич.въздействие на природната среда( основни фактори: създадени от човека и природната среда).Средства на естетическо възпитаниемогат да бъдат сведени до три:трудът,изкуствата и природата. Тема 7. Здравно възпитание – цел, задачи, методи, средства и форми. Здравни детерминанти. Процесът на полова идентификация на децата от предучилищна и начална училищна възраст. Здравното възпитание представлява целенасочен процес на въздействие чрез който се получават здравните знания, умения и навици. Цел – изучаване закономерностите за формиране и укрепване на здравето, повишаване на здравната култура. Задачи: овладяване на определени знания за усвояването и функциите на човешкото тяло, болестите, дневния режим, закаляването, здравословното хранене, ползата от спорт и туризъм; изграждане на система от потребности и убеждения за укрепване на здравето; формиране на умения за самостоятелно здравно поведение и използване на методите и похватите на самовъзпитанието. Предмет на здравното възпитание са положителни промени в здравното поведение на ученика. Здравното възпитание зависи от физическото, половото, нравственото, естетическото, трудово и умствено възпитание. Най-близко до здравното възпитание е физическото възпитание. Въпросите на пола и сексуалността оказват влияние върху всички страни на човешката дейност. Без полово възпитание не може да се гарантира здравето на индивида. Ако е с ниска нравственост, тогава той трудно би се заел със спорт, зпаване на режим на хранене и отказване от алкохол. Трудовото възпитание и култура на труда позволява човек да работи така че да му остава време и за укрепване на здравето. Умствено възпитание – изградените у децата научни възгледи позволяват да се разберат сложните механизми на функциониране на човешкото тяло. Методи на здравното възпитание – разказът, беседата и лекцията се използват много от учителя, но при тях информацията навлиза само чрез слуховите пътища. По-добри резултати се получават с онагледяването, като се включи и зрителната система. Голямо значение има педагогическото майсторство на учителя. Ако се правят упражнения при които учениците сами са направили изводите, тогава материалът се запомня трайно. Аудиовизуалните средства предизвикват емоционално възприемане на нов материал, но те трябва да са съобразени с възрастта, защото придават напрежение на сетивната система. Полова идентификация на децата – Половото съзряване е централен, основен процес на преходната възраст. За да стане мъж или жена, индивидътр трябва да осъзнае своята полова принадлежност и да усвои собствената полова роля. Половата идентичност предполага осъзнаване на личната полова принадлежност на индивида, усвояване на стила на поведение и интереси към противоположния пол. Реално осъзнаване за полова принадлежност, става към 6-7 годишна възраст. В психиката на юношите се усложняват критериите за мъжественост и женственост, в които все по-голяма роляиграят появата на вторични полови признаци и социални интереси. Половите стереотипи се разпространяват не само върху външността, но и върху поведението и чертите на характера. Мъжките качества вече се ценят по-високо. Дори мъжкото момиче се приема като нещо напълно естествено, докато феминизирането изнежено момче предизвиква осъждане. В юношеската възраст централен проблем обикновено е съчетаването на секса, т.е. физическото и чувствено наслаждение. Подтиснатостта на емоционалните реакции, правят човека неспособен за психологическа интимност. По тези и по много други полови въпроси е необходимо да се подготвят юношите за нормално полово общуване и семеен живот. Тема 8. Игрова дейност – същност, структура и значение за личностното развитие на детето от предучилищна възраст. Психолого-педагогическа характеристика на играта. Концепцията на играта се появава в края на XIXв. В трудовете на Карл Грос, първата книга е „Игрите на животните”- 1896г. , втората „ Игрите на хората”- 1899г. Една от заслугите на Грос е , че определяйки играта като упражнение и подготовка за съзнателна дейност, той я поставя в групите на дейностите, които са най-съществените за цялостното развитие на детската личност. Констатацията на Грос, че играта има характер на предупражнение , в този смисъл той вижда биологическия й характер. Доказателство е класическият пример, който Грос дава за играта на малкото котенце и упражнението му за сериозната му дейност в ловуване. Един от недостатъците в теорията на Гросе , че той механично пренася вижданията си за игрите на животните в/у игрите на децата. Вилхелм Щерн смята, че играта е инстиктивнообразовние, развиващо заложбите, упражнение за сериозни функции. Той внася наколко допълнения към теорията на Грос, като най-съществено е допълнението за подръжанието, т.е. даже и да подръжава детето не копира образеца пасивно, така че играта да се определя изклучително от него. В. Щерн: „ Външният фактор на обкръжаващата среда представлява преизмуществено възможен материал и образец за игра, това което служи за подръжание , но само вътрешния фактор на инстинкта за игра определя кога и как от тах ще се получи действително подръжание. Насъзнателният избор на материали за подръжание, начинът на тяхното усвояване и преработка зависи изцяло от вроденото предразположение от вътрешните условия на развитие.” В теориата на Жан Пиаже са застъпени идеите за развитието на интелекта. Според него играта е израз на прехода от „асимилация” към „акомодация”, т.е. от включване на обектите в схемата на действие към приспособяване на действита на детето към обектите. С тези свои схващания Пиаже насочва вниманието към развиващите фактори на играта и особено по отношение развитието на мисленето, чиято проява е типична за т.нар. символични игри. Той определя следните видове игри- игри-упражнения, символични игри и игри с правила. Всички те си приличат по това, че на всеки етап от развитието действителността се асимилира по различни цели. Пиаже посочва , че упражнението, символът и правилото са три последователни етапа, които характеризират три големи класа игри от гледна точка на умствените структури. Каквато е сруктурата на мисленето на детето на един или друг етап, такава е и неговата игра. Изтегляне 225.5 Kb. Сподели с приятели:
|