Закон за гробищните паркове, крематориумите и погребенията

1. устройството, собствеността, управлението и поддържането на гробищните паркове (гробища) и крематориумите;

2. правата и задълженията на собствениците на гробните места, гробищни паркове (гробища) и на крематориуми;

3. правата и задълженията на ползвателите на гробни места;

4. правата и задълженията на лицата, предоставящи погребални и траурно-обредни услуги (оператори на погребални услуги);

5. извършването на погребения и кремации на български и чужди граждани;

6. почитане паметта на покойника;

7. зачитане и съхранение на погребалните и траурните обичаи и културните традиции, както и ритуалите и обичаите на различните регистрирани вероизповедания в Република България;

8. защита на потребителите на погребални и траурно-обредни услуги срещу нелоялни търговски практики.
Характер на дейностите

Чл. 3. Погребалната дейност има задължителен характер, а траурно-обредната съпътстващ погребенията и възпоменателен характер.
Забрана за господстващо и монополно положение

Чл. 4. Органите на изпълнителната власт, на местното самоуправление и всички субекти по този закон нямат право чрез своите действия или бездействия да създават условия на господстващо или монополно положение при осъществяването на погребална и траурно-обредна дейност.
Достъпна среда

Чл. 5. Гробищните паркове (гробища) и крематориумите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията за достъпна среда, включително за хора с увреждания.
Придобиване на статут на недвижима културна ценност

Чл. 6. Гробищен парк (гробище), част от него или отделно гробно място, може да придобива статут на недвижима културна ценност, при условията и по реда на Закона за културното наследство.
Мемориален гробищен парк

Чл. 7. След изчерпване на възможността за разкриване на нови гробни места в гробищен парк (гробище), теренът се отрежда за мемориален гробищен парк в който се допускат погребения само на лицата придобили безсрочно право на гробоползване, както и урнополагане в съществуващи гробове, в урнови гробове и строителство на урнови стени.
ЧАСТ ВТОРА

ГРОБИЩА
Глава първа

ГРОБИЩНИ ПАРКОВЕ

(ГРОБИЩА)
Раздел І

Собственост
Видове собственост

Чл. 8. (1) Гробищните паркове (гробища) могат да бъдат публична държавна, публична общинска собственост, собственост на регистрираните вероизповедания съгласно чл. 24 от Закона за вероизповеданията и частна собственост на юридически лица с нестопанска цел.

(2) Всяка община създава и поддържа публичен регистър на съществуващите на територията й действащи и мемориални гробищни паркове (гробища), както и на отделни гробни места извън тях при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет.

(2) Подробните устройствени планове по ал. 1 се приемат с решение на общинския съвет, в зависимост от техния териториален обхват.

1. зоните със съответно функционално предназначение и тяхното устройство: пешеходен, комуникационен и транспортен достъп, заедно с местата на спирките на обществения транспорт; местата за паркиране и обществено обслужване на посетителите на гробищния парк (гробище); площите за благоустрояване и озеленяване; местоположението на постройки и съоръжения за обслужване и поддръжка на гробищния парк (гробища); местата за събиране, обработка и извозване на сметта и на строителни отпадъци; местата на обществените тоалетни, чешми и огради;

2. гробните парцели и гробните места; главните и второстепенните алеи на гробищния парк (гробище); терените за озеленяване с трайна паркова растителност; разположението на техническата инфраструктура; местата на урновите гробове и урнови (колумбарийни) стени и ниши (колумбарии), на многоетажните оборотни гробници, на надземните гробници тип мавзолей, на гробниците тип крипта и на костници; местата за административните и ритуалните сгради – храмове и молитвени домове, зали за граждански ритуал; зали за възпоменания;

3. схемата за разположение и монтаж на информационни табла и указателни табели; местата за събиране на отпадъци по алеите.

(2) Гробищните паркове (гробища) се ограждат с ограда.

(3) В гробищните паркове (гробища) се осигурява течаща вода за питейно-битови цели, отговаряща на изискванията на Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 28.03.2001 г.), издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите.

(4) Отпадъчните води се включват в канализационната мрежа на населеното място. Когато няма изградена канализационна система, отпадъчните води се изпускат във водоплътни изгребни ями, оразмерени съгласно нормите за проектиране на канализационни системи.
Гробни парцели, редове и гробни места

Чл. 11. (1) Гробните парцели заемат терена между второстепенните алеи и са разделени на редове, които се броят от изток на запад, а гробните места от юг на север. Парцелите, редовете и гробните места притежават индивидуален номер. Редовете и гробовете се отделят с междинни пътеки.

(2) Парцелите, редовете и гробните места по ал. 1 се оформят съгласно трасировъчен план и вертикална планировка по които се изпълняват благоустройствените и изкопните работи и се извършва оразмеряването на архитектурно- пластичното оформяне на гробните места.

(3) В гробищните паркове (гробища) със съгласие на собственика могат да се обособяват гробни парцели на регистрираните в Република България вероизповедания и военни гробища – мемориали в случай, че в съответната община има такива.

(4) В гробищните паркове (гробища) се обособяват и парцели за погребения на бездомни лица, лица с неустановена самоличност или за непотърсени в срок урни.

1. да са разположени извън обсега на вододайната зона на населеното място;

2. да не са с наклон към страната на урбанизираните територии, към водоизточници, използвани за питейно-битови нужди, плажове, водоеми и места за къпане;

3. да са извън рисковите зони, застрашени от свличане на земни маси или срутване на скални отломки;

4. да са отдалечени на минимум 300 м. от строителните граници на населеното място;

5. да са разположени върху терени без скални съставки и с почва лесна за изкопаване, както и със състав, забавящ процеса на тлеене;

6. да са с дълбочина на подпочвените води минимум 2,50 м., като при по-високи подпочвени води се правят дренажи или се изгражда канализация на гробищния парк (гробище).

(2) За предвижданията в устройствените планове гробищни терени, както и в случаите на разширение на съществуващите се изготвя оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), съгласно Закона за опазване на околната среда.

(3) В гробищния парк (гробище) се определя място за поставяне и излагане на стари и подменени надгробни плочи и съоръжения и място за сметосъбиране.

(4) В гробищните паркове (гробища) и извън тях може да се изграждат крематориуми.

(5) Нормативите за устройството на гробищните паркове (гробища) се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройство.
Раздел ІІІ

Управление
Режим на управление и поддържане

Чл. 13. (1) Гробищните паркове (гробища) се управляват от собственика при спазване на Наредбата по чл. 14 и одобрен от общинския съвет Правилник за управление на съответното гробище.

(2) Създаването на нови, разширяването или закриването на гробищни паркове (гробища) на територията на всяка община става с решение на общинския съвет.

(3) Поддържане, обновяване и разширяване на гробищните паркове (гробища), сградите и съоръженията за общо ползване, общо и подчертаващо устройствената структура на парка озеленяване, благоустрояване, изграждане на главна и второстепенна алейна мрежа и мрежата на техническата инфраструктура, осигуряването на обществения ред, охраната, осветлението, водоснабдяването и почистването на гробищния парк (гробище) се извършва за сметка на собственика.

(4) Видът на оформянето на гробното место се определя от титуляра на правото на гробоползване, който е длъжен да го поддържа в добър вид, и за своя сметка. При неизпълнение, поддръжката се извършва от собственика на гробището за сметка на титуляра.

(5) Регистрираните в Република България вероизповедания могат да ползват и поддържат за своя сметка обособени парцели от гробищни паркове при спазване на установените правила за вътрешен ред и участие в разходите по ал.3.

(6) Парцелите за държавни и военни погребения се управляват и поддържат от Министерство на отбраната, а парцелите, в които има военни мемориали на други държави, могат да се управляват и поддържат от съответните дипломатически представителства при спазване на установените правила за вътрешен ред и участие в разходите по ал. 3.

(7) За неизпълнение на задълженията по ал. 4, ал. 5 и ал. 6 за срок по голям от 3 години, след последното погребение, собственикът на гробищния парк (гробище) може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението.
Изисквания за оформление, пропускателен режим, охрана, сметопочистване и вътрешен ред

Чл. 14. Всички изисквания за външно и вътрешно оформление на гробищните паркове (гробища), пропускателния режим, охрана, сметопочистване и сметоизвозване, вътрешен ред и други се уреждат с наредба на Министъра на регионалното развитие и благоустройство.
Раздел ІV

Регистри
Видове регистри

Чл. 15. (1) В общинската администрация се създават и водят следните публични регистри:

1. азбучен регистър – в който се вписват по азбучен ред: трите имена на покойника, дата и място на раждане, дата на смъртта, последен постоянен адрес и в кой парцел, ред и гроб е погребан, дата и час на погребване, на извършване на ексхумация и на последващо погребване;

2. регистър на гробните места по парцели;

3. регистър за урновите гробове и урновите ниши;

4. азбучен регистър на извършени кремации.

(2) Обстоятелствата, които се вписват, редът за воденето, поддържането и ползването на регистрите по ал. 1 се определят с наредба, на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Гробното място е обособена част от парцел.

(3) Гробните места са:

1. обикновен земен гроб;

2. обикновен зидан гроб;

3. семеен гроб - гробница тип крипта; двуетажен гроб; надземна гробница тип мавзолей;

4. многоетажни оборотни гробници;

5. костохранилища;

6. урнов гроб;

7. урнова ниша (колумбарии) и урнови стени (колумбарийни).

(4) Гробните места се изкопават от лица - гробари, назначени от собственика на гробищния парк или от съответния оператор на погребални услуги, организираща погребението. Изкопаването на гробното място се извършва съгласно трасировъчния план или се трасира на място от служител на общинската техническа служба.
Обикновен земен гроб

Чл. 17. (1) Обикновен земен гроб е с размери: дължина от 2,10 м. до 2,50 м.; ширина от 1 м., а за фамилно гробно място най-малко 1,50 м.; и дълбочина от 1,50 м. до 2 м.

(2) При погребване на малолетни лица дълбочината на гроба трябва да бъде най-малко 1,20 м.

(3) Разстоянието между гробните места е 1 м. по дългите им страни и 0.60 м. по късите им страни.

(4) При извършване на погребването над гробното място се създава земен насип висок 0,50 м. Този насип в последствие може да се оформи с рамка и паметна плоча.

(5) Гробните места следва да бъдат оформени с траен надгробен знак и могат да се оформят архитектурно, пластично или скулптурно в съответствие с културните традиции и религиозни вярвания на погребаните лица.

(6) Гробница тип крипта, надземна гробница тип мавзолей, многоетажни оборотни гробници, урнови стени и костници се изграждат съгласно изискванията на този закон при спазване на Наредба № 2 от 21 април 2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници (ДВ, бр.36 от 10.05.2011г.), издадена от министъра на здравеопазването.

(2) Камерите трябва да имат следните минимални размери:

1. дължина – 2,20 м.;

2. ширина – 1 м.;

3. обща дълбочина – 1,50 м.

(3) Погребването на покойник в стоманенобетонна или полимерна камера се извършва само през деня в херметически затворен ковчег с филтрираща система.

(4) Погребване на втори покойник в стоманенобетонната или полимерната камера не се разрешава преди изтичане на три години, при използване на биоензими.
Урнови гробове

Чл. 19. (1) Урновите гробове се разполагат на обособени места в гробищния парк (гробище) и са предназначени за полагане на една или повече урни с пепел от кремирани покойници.

(2). Урнополагането може да се извършва в обикновени или фамилни гробни места на близки на покойника.

(3) Урнов гроб е с минимални размери: дължина – 0,70 м.; ширина – 0,60 м.; и дълбочина – 1 м.; като отстоянието между урновите гробове е по 0,60 м. от всички страни, а пръстта над урната на-малко 0,30 м.
Урнови стени

Чл. 20. Урновите стени (ниши) са обособени части от специално изградени стени в гробищния парк (гробище) за полагане на урни с пепел на кремирани покойници.
Надземни погребвания

Чл. 21. При надземни погребвания в надземни стени (ниши) за поставяне на ковчези или в надземни оборотни гробници, покойниците се поставят в запоени метални ковчези с филтрираща система, а погребалната ниша след поставяне на ковчега се затваря плътно.
Разрешение за строеж

Чл. 22. Изграждането на надземна урнова стена с ниши, надземна стена с ниши за поставяне на ковчези, стоманенобетонна камера, гробница или костница се допуска въз основа на разрешение за строеж, издадено при условията и по реда на Закон за устройство на територията.
Погребване в общ гроб

Чл. 23. По изключение може да се допусне погребване в общ гроб при спазвне на следните изисквания:

1. разстоянието между отделните ковчези да бъде най-малко 0,50 м.;

2. при погребване в два реда, горният ред трябва да бъде отделен от долния с 0,50 м. пръст;

3. ковчезите от горния ред трябва да се разполагат в шахматен ред спрямо долния;

4. дълбочината на общите гробове при погребване в два реда трябва да бъде най-малко 2,50 м. и на най-малко 0,50 м. от нивото на подпочвените води.

Раздел І­І

Право на гробоползване
Съдържание на правото на гробоползване

Чл. 24. (1) Правото на гробоползване е особен вид право на ползване на гробно място по смисъла на чл. 16, за което не се прилагат правилата на чл. 56 и следващите от Закона за собствеността, което възниква в полза на наследниците по закон или завещание с полагането на покойник или на урна с праха му в гроб, урнова или друга ниша.

(2) Правото на гробоползване при погребване на покойник в нов гроб се погасява след изтичане на минималния санитарно необходим срок от 8 години от датата на погребението, при положение, че преди това то не е било продължено.

(3) Придобиване на правото на гробоползване по ал. 2 е безвъзмездно.

(4) Титуляр на правото на гробоползване са наследниците на лицето, вписано в регистъра по чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3, след представяне на удостоверение за наследници.

(5) Ново гробно място се предоставя по постоянен адрес на починалия или в друго населено място при изразена писмено и приживе негова воля нотариално заверена, както и по местоживеене на наследниците.

(6) За придобиване на право на гробоползване извън случаите по ал. 2, се заплащат еднократно такси в размер, определена от собственика на гробищния парк (гробище).

(2) Правото на ползване на нова урнова ниша (колумбарий) е срочно и безсрочно и се придобива с полагане на урната и заплащане на определената такса от собственика на урната.

(2) Правото на гробоползване може да бъде продължавано периодически, ако титулярът заплати таксата по чл. 25 ал. 2, преди изтичане на срока. Този срок може да бъде възстановен от собственика на гробищния парк (гробището) при наличие на основателни причини за пропускането му.

(2) Безсрочното право на гробоползване се загубва при липса на трупополагане и урнополагане повече от 50 години и липса на наследници на титуляра.

(2) Безвъзмездно прехвърляне на правото на гробоползване може да се извършва между роднини без ограничение в степените, както и между лица, живяли във фактическо съжителство поне 5 години преди настъпване на смъртта с писмено заявление до общинската администрация с нотариална заверка на подписите.

(2) При последващи погребения в едно гробно място, правото на гробоползване може да бъде продължено и по искане на наследниците на следващите погребани в същото гробно място лица. В този случай се продължава правото за гробоползване и за наследниците на предишните погребани.

(3) Когато първото погребано лице няма наследници и правото на гробоползване е продължено, наследниците на следващия или следващите покойници, по реда на извършените погребения в същото гробно място, придобиват самостоятелно право на гробоползване.

(4) Когато правото на гробоползване не е било продължено по реда на чл. 26 или чл. 27, ал. 1 и след писмено предизвестие от собственика на гробищния парк (гробище) до наследниците, гробното място се предоставя за нови погребения. Тленните останки от предишни погребения се изваждат и полагат в костница.

1. извършване на последващо погребение или урнополагане;

2. поставяне на временни или трайни възпоменателни знаци;

3. озеленяване на гробното място;

4. извършване на траурни и възпоменателни обреди.

(2) Титулярът на правото на гробоползване е длъжен да постави траен надгробен знак на гробното място и да го поддържа и благоустроява.

(2) Полагането на друг покойник в гробно място, преди изтичане на срока по ал. 1, се допуска:

1. с писмено разрешение на Регионална здравна инспекция (РЗИ), когато до изтичането на срока остава не-повече от две години;

2. когато тленните останки са третирани с биоензими, след изтичане на три години от погребението;

3. при погребение в двуетажен гроб, когато първият погребан е поставен в долната камера.

(3) Ексхумация се допуска по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Този срок може да бъде възстановен от кмета на общината или упълномощено от него лице при наличие на основателни причини за пропускането му.

1. констатиране и установяване на смъртта, издаване на съобщение за смърт, а при кремация и разрешение за кремация от компетентно медицинско лице по реда на Наредба № 14 от 15 април 2004 г за медицинските критерии и реда на установяване на смърт (ДВ, бр.39 от 12.05.2004г.), издадена от министъра на здравеопазването;

2. обявяване на смъртта пред длъжностното лице по гражданското състояние, вписването на смъртта в единния електронен регистър и издаване на препис-извлечение от акта за смърт;

3. пренасяне и транспортиране на покойника. При транспортиране на тялото на покойника в друга държава – превод и легализация на акта за смърт, искане и получаване на разрешение от РЗИ, а при превозване на покойник в държава, която не е членка на Европейския съюз - и митническо оформяне и пломбиране на ковчега;

4. Изкопаване на нов гроб или разкопаване на съществуващ;

5. Погребване и урнополагане.