Закон за научните степени и научните звания, който да регламентира правилата за кариера в науката [21]

• 
  Отчита се застаряване на кадрите в образованието и науката [2,5,10];
  
• 
  Говори се за "изтичане на мозъци" [2,17];
  
• 
  Констатира се демотивираща среда и атмосфера в научните институти и ВУ [8,9];
  
• 
  В [11] се поставя въпроса , че учащите се "са малко, не са мотивирани да учат, не са склонни да полагат усилия по принцип". В [4] се разглежда проблема за мотивацията на студентите и се констатира, че преподавателите във ВУ не са готови за диалогично-интерактивно отношение към студентите, в редица държавни ВУ преподаватели не влизат на лекции с години, не се допуска свободен избор на предмети за изучаване, нито на лектори, водеща е административната принуда.
  
• 
  Посочват се тесните места в научната кариера и съпътсващите драми при липса на правила, особено при защита на дисертационен труд или при хабилитация [3,16,20].
  
• 
  Създава се впечатлението, че умишлено се държат настрани младите учени [12], блокират се реформите в сферата на науката и висшето образование [1], блокира се приемането на нов закон за научните степени и научните звания, който да регламентира правилата за кариера в науката [21].
  
• 
  Публикации [15,17,18,20] подчертават необходимостта от нова нормативна база (нов закон за висшето образование и нов закон за научните степени и научните звания), за да се реши проблемът с мотивацията.
  

1. 
   Две визии за младите учени
   

В тази насока са и получените резултати от проведената наскоро анкета за необходимостта от промяна в нормативната база, уреждаща правилата за кариера в науката.

Създаденият през 2004г. Инициативен комитет "Учени за нов закон за научните степени и научните звания" направи редица предложения към институциите за създаване на европейски правила за научна кариера. За да се оценят нагласите на научните кадри към европейския модел за научна кариера, Инициативният комитет проведе две анкети - съкратен вариант от десет въпроса, проведен на форума "Образование и антикорупция" на 18 януари 2005г., откъдето са получени 45 попълнени анкети и разширен вариант от 24 въпроса, проведена на дискусията за новия закон за НСНЗ на 2 февруари 2005г. [13], откъдето са получени 35 попълнени анкетни карти. Общият брой на попълнените карти е 80.

Пълните данни за тези анкети са представени в сайта на Инициативния комитет [22]. Анализът на данните от януари е представен в [6]. Тук са представени само основните изводи от анализа на получените анкетни карти.

2.1. Анкета проведена на дискусиата за новия закон за научните степени и научните звания от 2.02.2005г.

Анализът по възрастови групи показва равномерно разпределение на анкетираните в групите 21-30; 51-60; 61-70; 71-80 години. Най-голяма е групата на анкетираните между 41-50 години. Най-малка е групата на анкетираните между 31-40 години. Всъщност всички възрастови групи проявяват интерес към реформата.

Най-силно засегнати от липсата на реформа са учените от средното поколение 41-50 години, тези, които са били на 25-35 години в началото на реформите и развитието им е било подтиснато в най-силния за тях творчески период. Това е причината те да са най-активни и броят на анкетираните в тази група да е най-голям.

Групата между 31-40 години е най-малка, защото това е прогоненото от България поколение, липсващото и недопуснато да влезе науката поколение поради мораториуми и т. н., но все пак има и такива, които са успели да издържат, има и завърнали се от специализации в чужбина. Тази група е малобройна, но силно прогресивна и заинтересована от реформата.

Радостно е това, че се активира възрастовата група между 21-30 години. Това са най-младите кадри, които сега навлизат в науката. Те вече имат горчивия опит на прогоненото по 4-те краища на земята поколение и са здраво стъпили на земята с ясното съзнание, че никъде няма лесно и наготово и, че трябва да са активни, за да постигнат успех в живота си и в страната си. Тази активност е много окуражаваща за изхода от апатията, кризата и застоя.

Анализът на професионалните характеристики на анкетираните показва, че анкетата е попълнена от компетентни специалисти с висше образование (само един е със средно образование) от широк набор от области, като преобладават инженерите. Участниците мъже са два пъти повече от жените.

Анализът на получените анкетни листове показва, че учените подкрепят новите европейски идеи, предложени от Инициативния комитет.

Почти пълна подкрепа (над 30 "да" от 35 участници) получават всички предложения, извеждащи инициативата за научна кариера в редовия учен при обективни критерии: за избор по жребий от национална листа на хабилитираните лица на рецензентите и членовете на комисии за оценка на процедури; за въвеждане на институцията омбудсман в науката; за явно, мотивирано и надлежно протоколирано гласуване в комисиите.

Рекордьор по подкрепа (34 - "за", 0 - "не" и 1 - "не може да прецени") е предложението за посочване на достъпни литературни източници към всеки въпрос в конспекта за кандидат-асистентски и кандидат-аспирантски изпит. Това показва, че на учените им е омръзнало от нагласени конкурси и са единни за въвеждане на fair play на входа на научната кариера.

Силна е подкрепата и за това, да няма давност при търсене на наказателна отговорност за плагиатство. На учените им е омръзнало от "ментета".

Относно отпадането на големия докторат резултатът е: 31 - "за", 2 - "не" и 2 - "не могат да преценят", което показва че тази научна степен се поддържа изкуствено от институциите и не отразява световните нагласи, нито настроенията на учените у нас.

Подкрепа от 25 до 29 от 35 гласа получават следните промени:

• 
  Званията да са само асистент и професор
  
• 
  Да се привличат и чужденци за рецензенти
  
• 
  Да се раздели административната власт от научната кариера
  
• 
  Мандатът на административен пост да е само един от 4 години
  
• 
  Науката да се децентрализира като се закрият ВАК и президиумът на БАН
  
• 
  Да се олекоти зачисляването на свободна аспирантура.
  
• 
  Да има обективни критерии за иницииране и провеждане на процедура.
  
• 
  Обявяването на конкурс за хабилитация да не става по критерии, които зависят от волята на администрацията
  
• 
  Всеки доктор да може да предлага свободно-избираеми лекции без санкцията на административни органи, за да се осигури истинска конкуренция
  
• 
  Да се осигури равноправно участие на редовите учени с научни и образователни проекти по международни фондове
  
• 
  Всички откази за присъждане на степени и звания през последните 5 години да се преразгледат. Силната подкрепа на това предложение показва недоверие към системата ВАК, СНС (ФНС) и към обективността и ефективността на нейната работа.
  

На кантар са гласовете за пенсионирането на 65 години. Резултатът е 18 - "за", 8 - "не" и 9 -"не могат да преценят".

Анкетираните са единни за това, че трябва да има обективни криерии за иницииране на процедура и за оценка на кандидатите. Известно разслоение на мненията се получава, когато се изреждат конкретни критерии. На кантар е подкрепата за изискването на минимален 7-годишен стаж като асистент преди хабилитацията. Подкрепата за изискване на 5 публикации в чужбина надвишава неодобрението само с един глас и това се обяснява със страха от международната конкуренция и неувереността в собствените сили, наследена от миналото. Всъщност този критерий е и остава един от най-стойностните за оценка на учените. Изискването за минимум 20 публикации извън дисертацията се подкрепя от 24 участника, 5 са против и 6 не могат да преценят. Негативизмът по този въпрос произлиза от това, че в различните научни области написването на една стойностна емпирично обоснована статия отнема различно време. Голяма подкрепа получават изискванията за поне 5 самостоятелни публикации и за предложение на научна програма или за научни изследвания. Учените имат негативно отношение към тези, които непрекъснато се включват в статии с огромен брой автори и не може да се прецени, кой какво реално участие има в изследването. Подкрепата за последния критерий потвърждава желанието за утвърждаването на личната инициатива в научното израстване.

2.2. Обобщени резултати за анкетата от форумите "Антикорупционно образование" на 18.01.2005 и от дискусията в зала "Вяра" на 02.02.2005

От обобщените резутати става ясно, че предложенията на Инициативния комитет се подкрепят, както от професионалистите по социология и управление във висшето образование, така и от редовите учени.

Професионалистите имат по-изразена подкрепа за допускането на чуждестранни рецензенти и за избора на рецензенти по жребий от национална листа на хабилитираните преподаватели, което се обяснява с това, че те познават по-добре Европейските изисквания и стандарти. По всички останали въпроси редовите учени подкрепят новите предложения още по-убедено от професионалистите. Въпросът с пенсионирането на 65 години на всички учени, независимо от техните научни титли и звания, е най-дискусионният и в двете групи, но все пак има достатъчна подкрепа на едно такова решение от страна на НС.

3. Заключение

Необходимостта от реформа е назряла отдавна, тя е очаквана от учените. За съжаление и в този Парламент работата по закона за научните степени и научните звания не можа да стигне по-далеч от приемане на първо четене [7]. Много от предложенията в проведената анкета нямат нито едно отрицателно мнение, като например въпросите за омбудсмана в науката, за явното и мотивирано гласуване с надлежно протоколиране, за достъпен литературен източник за всички въпроси в конспектите за кандидат-асистентски и кандидат-докторантски изпити, за иницииране на защита на докторат от докторанта, за иницииране на процедура за хабилитация от редовия учен, за равнопоставеност на редовите учени при лансиране на научни проекти. Това означава, че тяхното интегриране в законодателството е израз на здрав разум и ако не се извърши то ще представлява умишлена предпоставка за корупция, шуробаджанащина и политически контрол. Както с чувство за хумор гласи Принципът на Питър [23], трябва да се премахне или заобиколи запушалката по стълбицата на кариерата. Така ще се намери относителното равновесие и ще се смекчи противоречието между двете визии за младите учени и за тяхната мотивация. Ще се създадат предпоставки за интегрирането им в една икономика на знанието и в единния европейски пазар на човешки ресурси.

[1] Р. Аврамов и колектив, "Държавата срещу реформите", изд. "Изток - Запад", София, 2004г.

[2] И. Арсенова, "Младите учени в днешния ден на науката в България", списание Наука,

2005г.

Атанасов, ИК Наутилус, 2003г.

[4] Б. Богданов, "Не ни е необходима стратегия за висшето образование", Политики, № 9, 25.

03. 2005, http://politiki.osf.bg/?cy=44

[5] М. Велчев, "Преглед на публичните разходи: Образованието - състояние, проблеми и

възможности", Министерство на Финансите, август 2004г.

[6] Б. Делийска, Л. Йорданова, Г. Маринова, "Обществен компас" - анкета върху

необходимите промени на закона за научните степени и научните звания, проведена на

форума "Образование и антикорупция", 18. 01. 2005г.

[7] А. Дурмишев, О. Герджиков, "Общ проект за закон за научните степени и звания",

Вх. № 553-09-4/01.02.2005г.

[8] И. Илиев, "Липсата на правила и критерии - желано статукво от научната номенклатура",

06. 04. 2004г., http://www.pueron.org/pueron

[9] И. Илиев, "За образованието, за заровеното куче, за приложната и фундаменталната

наука", http://www.oshte.info/ , 18. 02. 2005г.

[10] П. Кабакчиева "Приоритетът е независима система за оцеляване", Политики, № 8, 18. 03.

2005, http://politiki.osf.bg/?cy=43

[11] Г. Казаков, "Образованието не е социална услуга", Политики, № 8, 18. 03. 2005,

http://politiki.osf.bg/?cy=43

[12] Г. Маринова, "Известно и премълчано за висшето образование и науката",

Международна научна конференция "Социална динамика и връзки с обществеността", 5-6

ноември 2004г., ЮЗУ - Благоевград.

[13] Г. Маринова, " "Не" на държавно-административния диктат в науката и образованието",

14. 02. 2005г., http://www.oshte.info/

[14] "Младите в науката", 02. 02. 2005г., http://www.democrit.com/archive.php?br=128month=2

[15] А. Петкова, "Професор как Ви звучи?", вестник "Труд", 26. 03. 2005г., стр. 14.

[16] А. Рошковска, "Аз, другарката с полското име", изд. А^б, София, 2003г.

[17] "Стратегия за висшето образование", Политики, № 9, 25. 03. 2005,

http://politiki.osf.bg/?cy=44

[18] М. Тодоров "Проблемът е в липсата на сигурност", Политики, № 9, 25. 03. 2005,

http://politiki.osf.bg/?cy=44

[19] Ф. Хайек, "Пътят към робството", издателска къща "МаК", София, 2004г.

[20] "Храмът",Сборник статии от семинара "За реформа във висшето образование и науката",

18. 06. 2004г., изд. "Филвест", София, 2004г.

[21] И. Юхновски, Б. Биолчев, Д. Дамянов, Н. Попов, Е. Рангелова, "Законът за научните титли

да се отложи", вестник "Труд", 26. 03. 2005г., стр. 14.

[22] http://www.pueron.org/pueron

[23] Dr. Laurence J. Peter, "THE PETER PRESCRIPTION How to make things go right",