Закон за развитието на академичния състав в република българия глава първа общи положения

(2) Принципи за придобиване на научните степени и заемане на академичните длъжности са:

1. автономия на висшите училища и научните организации и свързаната с нея децентрализация на процедурите по този закон;

2. свободен избор на научно развитие и обективност при неговото оценяване;

3. гарантиране на обществения интерес, свързан с качеството на образователния процес и научните изследвания;

4. международно признание, обмен на експерти и информация при провеждане на процедурите, с оглед изграждането на единно образователно и научноизследователско пространство.

(3) Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се определят със съответните правилници на висшите училища и научните организации при спазване на единните държавни изисквания.

Чл. 2. (1) Академичният състав включва заемащите академични длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица по Закона за висшето образование.

(2) Научните степени са:

1. „доктор“ (образователна и научна);

2. „доктор на науките“.

(3) Академичните длъжности са:

1. „асистент“;

2. „главен асистент“;

3. „доцент“;

4. „професор“.

Чл. 3. (1) Процедурите за прием на редовни и задочни докторанти, както и за заемане на академични длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) професионални направления и специалности се откриват с решение на висшето училище или научната организация за провеждане на конкурс. Конкурсът се обявява в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация.

(2) Кандидатите подават документи съгласно условията и реда, определени в този закон, и реда определен в правилника на съответното висше училище или научна организация в срок не по-кратък от два месеца след обявлението в „Държавен вестник“.

(2) Ректорът, съответно ръководителят на научната организация определя със заповед състава на научното жури, утвърден по реда на ал. 1.

(3) За членове на журито се избират български граждани – хабилитирани лица и / или утвърдени чуждестранни учени в съответната научна област, а при възможност и в съответното направление и специалност. При интердисциплинарност на обявения конкурс или тема на дисертационния труд най-малко един член на журито трябва да бъде от друга научна област, към която обявеният конкурс или тена на дисертационния труд има отношение. Изборът се осъществява от две обособени групи – на външни и на вътрешни членове за съответното висше училище или научна организация. При избор на журито се определя и един резервен член.

(4) За членове на жури по ал. 1 не могат да бъдат избирани лица, които са свързани по смисъла на § 1 т. 5 от допълнителните разпоредби с кандидат за придобиване на научна степен или заемане на академична длъжност, както и лица, които имат частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на работата им като членове на журито.

(5) На своето първо заседание научното жури по ал. 1 избира един от членовете си за председател и определя от състава си рецензенти.

(6) Решенията на журито се приемат с явно гласуване и обикновено мнозинство.

(7) Не могат да се провеждат заседания на журито в намален състав.
ГЛАВА ВТОРА
ПРИДОБИВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН „ДОКТОР“ И

НАУЧНАТА СТЕПЕН „ДОКТОР НА НАУКИТЕ“
Чл. 5. (1) Образователно и научната степен „доктор“ и научната степен „доктор на науките“ се придобиват само във висши училища и научни организации, получили акредитация за обучение в образователната и научна степен „доктор“ от НАОА, при условията и по реда на Закона за висшето образование.

(2) Образователната и научните степени „доктор“ и научната степен „доктор на науките“ са безсрочни и важат на територията на цялата страна.

(3) Придобитите в чужбина научни степени се признават от висшите училища или от научните организации в Република България при условия и по ред, определени с правилниците им, в съответствие с нормативните актове и международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 6. (1) Образователната и научна степен „доктор“ се придобива от лице с образователно-квалификационната степен „магистър“.

(2) За придобиването на образователната и научна степен „доктор“ лицето по ал. 1 трябва да защити дисертационен труд при условията и реда на този закон.

(3) Дисертационният труд по ал.2 трябва да съдържа научни или научноприложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Дисертационният труд трябва да показва, че кандидатът притежава задълбочени теоретични знания по съответната специалност и способности за самостоятелни научни изследвания

(4) Дисертационният труд се подготвя чрез редовно обучение, задочно обучение или самостоятелна подготовка в получила акредитация от НАОА докторска програма на висше училище или научна организация. Подготовката е възможна и в дистанционна форма на обучение.

(2) Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка предлагат за обсъждане в съответната катедра, департамент или институт проект на дисертационния труд, разработен в основната му част, и библиография.

(3) Зачисляването на успешно издържалите конкурса кандидати, съответно на кандидатите с одобрени проекти по ал. 2, се извършва с решение на факултетен, съответно научен съвет на висшето училище или научната организация.

Чл. 8. (1) Обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация.

(2) Редовната и самостоятелната форма на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната и дистанционната – до 4 години.

(3) По изключение, регламентирано в правилниците на съответното висше училище или научна организация, срокът може да бъде удължаван, но не повече от една година.

Чл. 9. Научното жури за защита на дисертационен труд е в състав от пет лица, като най-малко трима са външни за висшето училище или научната организация. Най-малко един от членовете на журито трябва да бъде професор.

Чл. 10. (1) Членовете на журито изготвят две рецензии, една от които на външно лице, и три становища. Рецензиите и становищата задължително завършват с положителна или отрицателна оценка.

(2) Рецензиите и становищата се изготвят в срок до три месеца от определянето на журито и се публикуват заедно с автореферата на дисертацията се публикуват на интернет страницата на висшето училище или научната организация.

(2) За успешно защитена се смята дисертация, получила на защитата най-малко три положителни оценки, като всеки член от журито публично обявява своята оценка.

(3) Неуспешно защитената дисертация се връща за преработване. Ако кандидатът желае, не по-късно от една година след връщането се обявява нова процедура за защита, която е окончателна.

(4) Образователната и научна степен „доктор“ се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.

(2) За придобиване на научната степен „доктор на науките“ лицето по ал. 1 трябва да защити дисертационен труд при условията и по реда на този закон.

(3) Дисертационният труд по ал. 2 трябва да съдържа теоретични обобщерния и решения на големи научни или научноприложни проблеми, които съответстват на съвремените постижения и представляват значителен и оригинален принос в науката.

(4) Дисертационният труд по ал. 2 се подготвя самостоятелно и не може да повтаря буквално темата и значителна част от съдържанието на представения за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.

(5) Дисертационният труд и авторефератът се предлагат от кандидата за обсъждане в съответната катедра, департамент или институт.

Чл. 13. (1) Защитата на дисертационния труд за придобиване на научната степен «доктор на науките» се осъществява публично пред жури от седем хабилитирани лица, най-малко трима от които професори. Най-малко четирима от членовете на научното жури са външни лица за съответното висше училище или научна организация.

(2) За защитата се прилагат съответно разпоредбите на чл. 10 и 11. Трима от членовете на журито изготвят рецензии, останалите – становища. Две от рецензиите са от професори и най-малко една рецензия – от външно за висшето училище или научната организация лице.

(3) За успешно защитена се смята дисертация, получила на защитата най-малко четири положителни оценки, като всеки член от журито публично обявява своята оценка.

(4) Научната степен „доктор на науките“ се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.

(2) Дипломата по ал. 1 се издава на български език, а при заявено искане от лицето се издава и приложение на английски език.

(2) За образователната и научна степен «доктор» или научната степен «доктор на науките», свързана с изпълняваната работа, на лицата се изплаща допълнително месечно възнаграждениев размер, определен от Министерския съвет.

(2) Академичната длъжност се заема по трудово правоотношение.

(3) Преминаването от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друго висше училище или научна организация, включително и от други европейски държави, може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащото висше училище или научна организация и при условия и по ред, определени с правилниците им.

(4) Във висшите училища и факултети по изкуства и спорт за заемането на академични длъжности може да се кандидатства със специфични за съответната област художественотворчески и спортни постижения.

(5) При прекратяване на трудовия договор не по вина на хабилитираното лице се запазват всички лични права, произтичащи от съответната академична длъжност.

Чл. 16. Лицата, заемащи академичните длъжности, подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на 5 години.

Раздел ІІ
Условия и ред за заемане на академичните длъжности „асистент“ и „главен асистент“
Чл. 17. Висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност „асистент“ на срочен трудов договор.

Чл. 18. (1) Академичната длъжност „главен асистент“ се заема само от лице с придобита образователна и научна степен „доктор“ в съответната научна област.

(2) В медицинските университети или факултети и университетските болници, във висшите училища по изкуства и спорт или факултети, във военните висши училища, както и във висшите училища на Министерството на вътрешните работи длъжността „главен асистент“ може да се заема от лица без придобита научна степен „доктор“, когато това е предвидено в правилника на съответното висше училище.

(3) Академичната длъжност „главен асистент“ се заема въз основа на конкурс и избор.

Чл. 19. Кандидатите за участие в конкурса подават молба за допускане и следните документи:

1. автобиография;

2. диплом за образователната и научна степен „доктор“;

3. медицинско свидетелство;

4. свидетелство за съдимост;

5. удостоверение за стаж по специалността, ако има такъв;

6. списък на публикации, изобретения и други научно-приложни разработки.

Чл. 20. (1) Конкурсът се провежда от петчленно научно жури. Най-малко двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация.

(2) Журито се определя не по-късно от два месеца след обявлението в „Държавен вестник“.

(2) Всички кандидати се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок 14 дни след определяне на журито, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа.

(3) Конкурсният изпит се провежда не по-късно от един месец от изпращане на съобщението по ал. 2.

Чл. 22. (1) Всеки член на журито оценява кандидатите поотделно.

(2) Председателят на журито представя обобщен доклад-заключение за резултатите от конкурса не по-късно от 7 дни след провеждането му до факултетния, съответно научния съвет на висшето училище или научната организация, с предложение за провеждане на избор.

(3) При повече от един кандидат, издържал конкурса, журито прави мотивирано предложение за избор в доклада си до съответния съвет.

Чл. 23. (1) Факултетният, съответно научният съвет провежда избора не по-късно от 14 дни след предложението на журито.

(2) Кандидатите, които са се явили на конкурса, се уведомяват писмено за резултата от конкурса и избора в срок до 14 дни след заседанието на факултетния, съответно научния съвет.

(3) Избраните кандидати се назначават от ръководителя на висшето училище или научната организация до един месец от съобщението за избирането им.
Раздел ІІІ
Условия и ред за заемане на академичната длъжност „доцент“
Чл. 24. (1) Кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ трябва да отговарят на следните условия:

1. да са придобили образователна и научна степен „доктор“;

2. не по-малко от две години:

а) да са заемали академична длъжност „асистент“,„главен асистент“ или

б) да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екипи в същото или в друго висше училище или научна организация, или

в) да са упражнявали художественотворческа деиност, или

г) да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област;

3. да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализиранинаучни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ и за придобиване на научната степен „доктор на науките“.

(2)Академичната длъжност „доцент“ се заема въз основа на конкурс и избор.

(3) Конкурс за заемането на академичната длъжност „доцент“ се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска или изследователска натовареност съгласно съответния правилник на висшето училище или научната организация.

(2) В 14-дневен срок след изтичане на срока за подаване на документи научното жури определя двама рецензенти, от които поне единият е професор. Останалите членове на журито изготвят становища. Рецензиите и становищата завършват с положително или отрицателно заключение за избор.

(2) Научното жури провежда конкурса в срок до 6 месеца от обявлението в „Държавен вестник“.

(3) Научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ според изпълнението на условията по чл. 24, ал. 1.

(4) При равни условия по чл. 24, ал. 1 научното жури взема предвид и общата оценка, получена от оценяването на тези от следните допълнителни показатели, които са приложими за съответната област:

1. свързани с учебната дейност:

а) аудиторни и извънаудиторни занятия – разработване на лекционни курсове; нововъведения в методите на преподаване, осигуряване на занимания в практическа среда извън висшето училище или научната организация;

б) публикувани учебни материали – ръководства, сборници и други, разработени от кандидата, или съавторство в издаден учебник или публикуван електронен учебник;

в) работа със студенти и докторанти, включително съвместна работа със студенти и докторанти в научноизследователски и художественотворчески проекти;

2. свързани с научноизследователската дейност:

а) участие в научноизследователски проекти; участия с доклади на международни и национални научни форуми; членство в авторитетна творческа и/или професионална организация в съответната научна област;

б) научни и научно-приложни разработки;

в) приложени в практиката резултати от научни изследвания; изобретения и рационализации;

г) научни публикации (печатни и електронни), включително публикации в международни издания;

3. свързани с художественотворческата дейност:

а) участие в проекти; членство в творческа организация; художественотворчески изяви, включително творчески изяви на международно признат форум;

б) създаване на произведения на изкуството с международно признание.

(5) При научните специалности в областта на изкуствата вместо научноизследователската дейност може да се оценява художественотворческата дейност.

Чл. 27а (1) Журито класира кандидатите с явно гласуване и ги предлага за избор от факултетния / научния съвет. Предложението до съвета се изготвя от председателя на научното жури и се подписва от всички членове в 7 – дневен срок.

(2) Факултетният, съответно научният съвет взема решение за избор на „доцент“ по предложение на научното жури. Изборът се провежда при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация, не по-късно от един месец след получаване на предложението.

1. да са придобили образователната и научна степен „доктор“;

2. да са заемали академичната длъжност „доцент“ в същото или друго висше училище или научна организация не по-малко от две академични години или не по малко от пет години:

а) да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация, или

б) да са упражнявали художественотворческа деиност, или

в) да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област;

3. да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализиранинаучни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ и за придобиване на научната степен „доктор на науките“ и за заемане на академичната длъжност „доцент“;

4. да са представили други оригинални научноизследователски трудове, публикации, изобретения и други научни и научно-приложни разработки или художественотворчески постижения, които се оценяват по съвокупност.

(2) Ако кандидатите не са заемали академичната длъжност „доцент“, те трябва да представят още един публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или съответни на тях доказателства за художественотворчески постижения в областа на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ и научната степен „доктор на науките“.

(3) Академичната длъжност „професор“ се заема въз основа на конкурс и избор.

(4) Конкурс за заемането на академичната длъжност „професор“ се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска или изследователска натовареност съгласно правилника на висшето училище или научната организация.

Чл. 29а. Научното жури е в състав от седем членове – най-малко четирима от тях са професори и най-малко трима са външни лица. Изготвят се три рецензии и четири становища.

Чл. 29б. (1) Научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност „професор“ според изпълнението на условията по чл. 29.

(2) При равни условия по чл. 29 научното жури взема предвид и общата оценка, получена от оценяването на тези от следните допълнителни показатели, които са приложими за съответната област:

1. свързани с учебната дейност:

а) аудиторни и извънаудиторни занятия – споделяне на опита в преподаването и курсовете и супервизия и консултиране на колеги; осигуряване на занимания в практическа среда извън съответното висше училище или научната организация; разработване на лекционни курсове; преподаване по специалността на чужд език;

б) издадени учебници или публикувани електронни учебници по разработени от кандидата лекционни курсове;

в) дейност със студенти и докторанти, включително ръководство на докторанти, назначени на преподавателски позиции във висше училище или научна организация;

2. свързани с научноизследователската дейност:

а) ръководство на научноизследователски проекти; създаване на научна група от преподаватели; членство в авторитетна творческа и/или професионална организация в съответната научна област; участия с доклади в международни и национални научни форуми; авторитетни отзиви; създаване на ново направление в науката; създадена научна школа; изнасяне на лекции в чуждестранни университети;

б) приложени в практиката резултати от научни изследвания; изобретения и рационализации;

в) научни публикации (печатни и електронни), включително публикации в международни издания;

3. свързани с художественотворческата дейност:

а) членство в творческа организация; създадена творческа школа; изнасяне на лекции в чуждестранни университети; художественотворчески изяви, включително творчески изяви на международно признати форуми;

б) създаване на произведения на изкуството с международно признание.

(3) При научните специалности в областта на изкуствата научноизследователската дейност може да се замести с художественотворческата дейност.

(2) Контролът се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или по сигнал на заинтересована страна.

(3) Сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името и адреса на подателя, описание на нарушенията по провежданата процедура, както и посочване на доказателствата, които ги подкрепят. Срокът за подаване на сигнала за участници в процедурата е три дни от узнаване на обстоятелството, а за трети лица – 7 дни от публикуване на информацията в „Държавен вестник“, съответно на интернет страницата на висшето училище и научната организация.

(4) Министърът на образованието, младежта и науката назначава проверка и се произнася в 14-дневен срок от получаване на сигнала.

(5) При проверката се проверява цялата процедура, независимо от посоченото в сигнала. Проверката завършва с констатации за редовността на всеки отделен етап на процедурата.

Чл. 31. (1) Министърът на образованието, младежта и науката може да изисква информация и документи от висшите училища или научните организации във връзка с контролираните процедури.

(2) В случай на констатирано нарушение министърът на образованието, младежта и науката или оправомощен от него заместник-министър има право да спре защитата на дисертацията, съответно конкурса или избора на главен асистент, доцент и професор. В заповедта за спиране се определя срок за отстраняване на нарушението и се съобщава на висшето училище или на научната организация.

(3) Спирането е еднократно и за срок до един месец.

(4) Висшето училище или научната организация са длъжни да отстранят констатираните нарушения и да представят доказателства за това в срока по ал. 2.

(5) Процедурите за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се възобновяват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на оправомощен от него заместник-министър, ако нарушенията са отстранени.

(6) Когато министърът не издаде заповед за възобновяване след изтичане на едномесечния срок от спирането, процедурата може да се възобнови от ректора на висшето училище, съответно ръководителя на научната организация. При несъгласие министърът може да предложи отнемане на акредитация пред НАОА.

(2) Обжалването на актовете по ал. 1 не спира изпълнението им.

1. когато бъде установено, че трудовете или значителни части от тях, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност, са написани или създадени от другиго;

2. което в качеството си на член на жури или на факултетен/научен съвет е дало становище в резултат на извършено от него престъпление, установено с влязла в сила присъда;

3. което е получило отрицателна оценка при две последователни атестации.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 се отнема и придобитата научна степен.

(3) Отнемането на научна степен и освобождаването от длъжност се извършва от ректора на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация, по предложение на факултетния/научния съвет.

(2) При външните членове на журито освобождаването от академична длъжност по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 и отнемането на научна степен по чл. 35, ал. 2 се отразяват и при атестирането на висшето училище или научната организация, към които принадлежат.

(3) Всички лични права на лицето, произтичащи от научната степен и академичната длъжност, се смятат за отменени.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:

1. „висши училища и научни организации“ включват всички висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, научни организации, университетски болници, институти и други, получили акредитация от НАОА;

2. „докторска програма“ е акредитирана програма на висше училище или научна организация в област на висшето образование за провеждане на обучение на докторанти.

3. „частен интерес“ е всеки интерес, който води до облага от материален и нематериален характер за член на жури или за свързани с него лица, включително поето задължение;

4. „облага“ е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване или обещание за работа, длъжност (включително академична длъжност), дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго наблагоприятно събитие;

5. „свързани лица“ са съпрузи или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия – до втора степен включително, и роднините по сватовство – до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност;

6. „първично звено“ е катедра във факултет на висше училище или съответната на нея структура в научна организация.

§ 2. В съответния правилник на висшето училище или научна организация може да се предвиди и по-голям нечетен брой на членове на научното жури при запазване на законоустановените съотношения.

§ 3. (1) Самостоятелните колежи не могат да провеждат процедури за заемане на академични длъжности.

(2) Процедурите за заемане на академични длъжности по ал. 1 се провеждат от висше училище или научна организация, които извършват обучение в същата област на висшето образование, въз основа на сключен договор със съответния самостоятелен колеж.

(2) При провеждане на процедури по този закон, съдържащи класифицирана информация, заседанията на съответните органи са закрити и се прилагат изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

 (2) Всички права на лицата, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват.

(3) Трудовите правоотношения на лицата по ал. 2, които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност и притежават научна степен съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват на следните академични длъжности:

1. за „асистент“, „старши асистент“ и „главен асистент“, съответно „научен сътрудник“ I, II и III степен – на академичната длъжност „главен асистент“;

2. за „доцент“, съответно „старши научен сътрудник II степен“ – на академичната длъжност „доцент“;

3. за „професор“, съответно „старши научен сътрудник I степен“ – на академичната длъжност „професор“;

4. Трудовите правоотношения на лицата по ал. 1, които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения ЗНСНЗ, се запазват на следните академични длъжности:

1. за „асистент“, съответно „научен сътрудник“ III степен – на академичната длъжност

„ асистент“;

2. за „старши асистент“ и „главен асистент“, съответно „научен сътрудник“ II и I степен – на академичната длъжност „главен асистент“;

3. за „доцент“, съответно „старши научен сътрудник II степен“ – на академичната длъжност „доцент“;

4. за „професор“, съответно „старши научен сътрудник I степен“ – на академичната длъжност „професор“;

(5) Лицата по ал. 4 т. 2 се преназначават на академичната длъжност „асистент“, ако в срок до 4 години от влизането в сила на този закон не придобият образователната и научна степен „доктор“.

(6) Лицата, придобили научни степени и звания при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания, запазват научните си звания и научните степени и след като престанат да заемат научни или академични длъжности.

(2) Активите, пасивите и архивът на Висшата атестационна комисия преминават към Министерството на образованието, младежта и науката.

(3) Министерският съвет в срока по ал. 1 определя ликвидационна комисия.

(4) Ликвидационната комисия извършва ликвидацията на закритата Висша атестационна комисия в срок три месеца от определянето є.

(5) Разходите по ликвидацията са за сметка на утвърдените средства на закритата Висша атестационна комисия по бюджета є, както и по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката.

(6) Правоотношенията с председателя, заместник-председателя и научния секретар, както и с членовете на Президиума и на научните комисии на закритата Висша атестационна комисия се прекратяват от министър-председателя, а трудовите правоотношения с останалите служители от администрацията на Висшата атестационна комисия – от министъра на образованието, младежта и науката.

(2) В двумесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за неговото прилагане.

(2) Когато в процедурите по ал. 1 не участват кандидати с образователната и научна степен „доктор“, те могат да бъдат прекратени след решение на Академичния съвет.

(3) Откритите до влизането в сила на § 9, ал. 1 и неприключили до влизането в сила на този закон процедури за заемане на академичната длъжност „главен асистент“, в случаите когато в тях не участват кандидати с образователната и научна степен „доктор“, се прекратяват.

(4) Конкурсите за доцент, старши научен сътрудник II степен, професор и старши научен сътрудник I степен, обявени по реда на отменения ЗНСНЗ, извън случаите по § 9, ал. 1 се довършват по реда на този закон без публикуване на ново обявление в „Държавен вестник“, като кандидатите допълват подадените от тях документи съгласно изискванията на този закон.