Закон за регионалното развитие
Изтегляне 100.5 Kb.
|
Свързани:
The Capital Markets of Southeastern Euro
- Навигация на страницата:
- (1) Настъпилите промени в държавното управление
| МЕХАНИЗМИ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ РАВНИЩАТА НА УПРАВЛЕНИЕ В ПРОЦЕСА НА РАЗРАБОТВАНЕ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СТРАТЕГИИ В ПУБЛИЧНАТА СФЕРА Тодор Танев Трябва да си даваме ясна сметка за следното противоречие: от една страна е безпрецедентната промяна в самата философия на държавното управление по света през ХХІ век и от друга – изостаналата му организация, наследена от предните векове. И тъй като революционните идеи за преодоляване на стария тип управление не са нито уместни, нито нужни, нито възможни тук ще очертая само обективните тенденции в постепенното еволюционно осъвременяване на организацията на държавното управление. Накратко, тенденцията е от линейно управление към управлявана децентрализация, наричана напоследък “добро управление”. Промяната към управлявана децентрализация пряко засяга модела на взаимодействие между равнищата на управление преди всичко при разработване и осъществяване на стратегии в публичната сфера. (1) Настъпилите промени в държавното управление Накратко, настъпващите промени в държавното управление по целия свят се дължат на факта, че “пирамидата” на класическата държавна власт губи своя връх. Вместо да е крайна, върховна инстанция държавната власт се разтваря в различни линии на безпрецедентна зависимост както “отгоре” – от външното обкръжение на държавата, така и “отдолу” – от инстанции, били доскоро единствено обект на ръководство и нищо повече. Това развитие е естествено следствие от разбиването на модела на националната държава и глобализацията, на фона на което започват да изпъкват повече отделните проблеми и групите, които те засягат. Загубила своята абсолютна върхова позиция – вековна позиция, каквато повече не съществува, държавната власт става по-зависима от всякога както от частния, така и от бурно развиващия се граждански сектор. Съответно нараства потребността от равноправни държавно-частни и държавно-граждански партньорства при управлението на всеки отделен публичен проблем. Във външен план се налага участието в нарастващ брой наднационални политики. Класически обекти на държавно управление като националния пазар, сигурността и т.н. се интернационализират, поради което започват да се ръководят все повече от външни фактори, а не само от вътрешните ръководни инстанции. Като резултат днешната държавна и политическа власт в повечето развити страни се оказва както хоризонтално, така и вертикално обвързана в т.нар. политически мрежи от външни и вътрешни субекти, идващи не само от политическия, но също от частния и гражданския сектор. На мястото на някогашната вертикална линейна структура на държавната власт на практика се появява нова уредба, която е хоризонтална и разсредоточена по конкретни обществени програми и проекти. Те са автономни “острови” от власт, споделена между засегнатите държавни органи и конкретните заинтересовани субекти. Това не са старите планове за развитие, поръчани “отгоре”, а новите конкретни политики – т.е. “планове”, които обаче съдържат и комбинация от интересите, волята и властта на различните заинтересовани от реализацията суб- и супра-национални актьори – т.нар. политически мрежи. Класическата линейна структура на държавно управление, разделено по ресори чрез съответните министерства и агенции се нуждае от известно контролирано отваряне към политическите мрежи, възникнали около конкретните проблеми, които проблеми са по същество “разтворени” в повече от един ресор. Подобна адаптация на държавното управление се нарича контролирана децентрализация, залегнала като основен принцип на т.нар. добро управление. Това развитие предстои неминуемо и пред по-неразвитите страни в обозримо бъдеще. Изтегляне 100.5 Kb. Сподели с приятели:
|