организационна комуникация

7
Неформалните канали възникват поради появата на общи интереси между хората в организацията – тези интереси може да са породени от работата, от социални или външни взаимоотношения. Така създалите се
„информационни водопроводи“ са много могъщ комуникационен канал. По приблизителни изчисления, ръководителите получават по тях повече от половината информация, която им е необходима, за да планират работата.
Съобщенията по неформалните канали може да са деформирани, но са често по-надеждни и достоверни от онези, които се движат по формалните канали. Освен това са и по-бързи. Един ръководител споделя: „Ако пусна слух, знам, че реакцията от него ще се получи до края на деня. Ако изпратя формален доклад, минават три седмици преди да получа отговор“.
Неформалните канали често стават единствените средства за комуникация, когато формалните канали са блокирали или разрушени.
Така че, ако искате да комуникирате ефективно, трябва да сте наясно и с формалните, и с неформалните канали в мрежата – какви са, как работят и как да използвате и двата, за да изпращате и получавате съобщения.“
(Ludlow, Panton, 1992: 21)
Сложи този доклад в плик и го надпиши „Конфиденциално“.
После го пусни във фоайето. В никакъв случай не го залепяй.
Така ще сме сигурни, че всички служители ще го прочетат!
(източник: emaze.com)

8
„Има точно толкова определения за личност, колкото и психолози. От фройдистката теза за сексуалното потискане, през виждането на Юнг за само- актуализацията, до концепцията на Адлър за комплекса за превъзходство – те може да запълнят цяла книга. Онова, което трябва да знаем за личността е, че ние не сме родени с нея – поне не изцяло. Защото тя се определя и развива под влиянието на гените, които сме наследили и на физическото и социалното ни обкръжение, на житейския ни опит. Всички те пораждат нашите уникални индивидуални ценности, вярвания и нужди, които оформят поведението ни спрямо света. След като достигнем нивото на психическа зрелост, нашата индивидуалност не се променя много и нейните компоненти се интегрират един с друг.
Това означава, че тъй като всеки от нас е с различен жизнен опит и рядко има същата физическа и социална среда като останалите хора, комбинацията от наследени и средови фактори, които взаимодействат помежду си по сложни начини, водят до поведенски модели, уникални за всеки от нас като индивид.
Затова и хората варират по интелигентност, образование, социален произход, опит, религиозни вярвания – и това влияе върху начина, по който общуваме.
Всички тези фактори създават различни индивидуални „координатни системи“ и точки на съотнасяне, което води до това, че всеки индивид гледа на света по специфичен и уникален начин. Нашият физически и мисловен „грим“ и нашето обкръжение директно влияят върху нашите възприятия и преценки.
Възприятието е процес, чрез който подбираме, организираме и тълкуваме сетивните стимули и информацията по начини, които са в хармония с нашите собствени „координатни системи“ и възгледи за света.
Получаваме информация постоянно. Част от нея игнорираме, друга приемаме и тълкуваме в светлината на миналия ни опит, за да предвидим колкото е възможно по-точно какво ще се случи в бъдещето. Така често си създаваме представа за хората, базирана на твърде малко информация, предвиждаме поведението им в определени ситуации и избираме най-добрия според нас начин да подходим към тях, да им повлияем или да общуваме с тях.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: