млн. лв. за лечение са отишли в държавния резерв

Къде изчезнаха 140 млн. лв. от оперативния резерв на НЗОК за миналата година, попита вчера в парламента лявата депутатка Мая Манолова, докато се обсъждаше отчетът за дейността на здравната каса през 2009 г. Тя изнесе данни, че в бюджета на НЗОК за м.г. има несъответствие между заложените 240 млн. лв. за т.нар. оперативен резерв и похарчените 100 млн. лв., тъй като не ставало ясно къде е отишла разликата от 140 млн. лв.

По закон НЗОК ежегодно формира въпросния резерв и той винаги се отблокира в края на годината от самата каса, за да се плащат медицински дейности. Затова той е оперативен, а не е като т.нар. голям резерв в БНБ, в който вече има над 1 млрд. лв. Той се гласува да не бъде изразходван още със закона за бюджета на касата и е част от фискалния резерв.

"Изчезнали пари от здравната каса няма, всичко е отчетено. Когато парите са в оперативния резерв и те останат, отиват в излишъка на касата, който е част от консолидирания бюджет на държавата", коментира в кулоарите на парламента шефката на НЗОК Нели Нешева. Така тя призна, че липсващите 140 млн. лв. от оперативния резерв на касата са отишли в държавния резерв вместо за лечение. Това се е случило в края на миналата година, когато управляващите обясняваха, че пари в касата няма и затова се наложи за месец ноември да се плати на болници и лекари чак през януари тази година, при това с пари от бюджета за 2010 г.

Мая Манолова припомни също, че миналата година неправомерно е бил увеличен големият резерв на НЗОК с 54 млн. лв., без задължителното по закон решение на парламента. "По какъв начин 401 млн. лв., които трябваше да се отделят като излишък на НЗОК, се превърнаха в 455 млн. лв? Някой си позволи да се разпореди с 54 млн. лв. и извън рамките на своите правомощия да ги премести от едно място на друго", коментира Манолова.
МАСОВОСТ

Междувременно от Българския лекарски съюз съобщиха, че са внесли сигнал до главния прокурор Борис Велчев, в който се настоява за образуване на проверка във връзка с изчезналите от бюджета на НЗОК за 2009 г. 319 млн. лв. Според съсловната организация това е разликата между събраните здравни вноски и разходите на касата за лечение за миналата година. Става дума точно за прехвърлените пари от резерва и отложените плащания за ноември м.г.

Публикуването на текстове от електронното издание и съответните


ГЕРБ погреба здравеопазването

Реформа не се прави на принципа проба-грешка и с упорит отказ да се дадат пари
Янина Здравкова

"Кой ще ми плати здравето?!", проплака оня ден пред Сашо Диков премиерът Бойко Борисов, изнервен и преуморен. Цинично - точно за здравето си да търси сметка на неблагодарното население, което - защо ли - не оценява усилията на министър-председателя да му осигури по-добър живот.

Защото е време населението да потърси сметка от Борисов за своето си здраве, грижата за което благодарение на усилията на кабинета напълно липсва. Здравеопазването не само е докарано до кома - пациентите нямат достъп до елементарно лечение, лекарите получават мизерни заплати и бягат в чужбина, а болниците са пред затваряне, при това за година, откакто ГЕРБ е на власт. По-лошото е, че това е само началото. Както е тръгнало, до края на мандата в България здравеопазване изобщо няма да има.

Самият Борисов призна, че правителството буксува и не се справя с този сектор. Малко след това го и доказа, уволнявайки втори здравен министър за 1 година. Официалният повод е, че Анна-Мария Борисова не е съгласувала с ръководството на партията идеите си за здравна реформа, повечето от които скандални, съмнителни и нескопосани. Очевидната причина обаче е паниката на Борисов,

който най-накрая започна да забелязва, че този сектор му носи огромни негативи, всяко предприето действие е грешно, води до още по-голямо влошаване на ситуацията и отнема по няколко пункта рейтинг.

Лошото обаче тепърва предстои, защото Борисов за пореден път демонстрира, че не го интересува какво трябва да се направи. Той продължава да залага на хора, смятайки, че ще търси, сменя и уволнява, докато не се намери някой, който да действа така, че нещата да тръгнат към добро, а не към лошо. Под "добро" премиерът няма предвид точно реформа и стабилизиране на здравеопазването. Това, което той иска от поредния министър, е да няма недоволство, независимо по какъв начин ще се постигне тази цел. И не може да разбере, че колкото повече министри отстранява, толкова по-малък е шансът да намери човек, който да е съгласен да го замерят с камъни от сутрин до вечер, а след 6 месеца премиерът да го уволни.

Настоящият избор на Борисов - зам.-шефа на лекарския съюз Стефан Константинов, е показателен в това отношение. Премиерът за втори път хвърля топката към лекарите и заявява - щом вие разбирате, направете вие реформата, ето ви човек, избран от самите вас. Първият такъв опит беше Божидар Нанев, който си отиде, подгонен от прокуратурата за нарушение, което не съществува. Този път обаче Борисов е уплашен от предстоящата стачка в сектора и това е водещият му мотив.

Той не иска реформа. Иска да няма стачка

Зам.-шефът на организатора на протестите - лекарския съюз, е идеален за подобна задача.

Сам по себе си Константинов е разумен човек и има доста добра теоретична представа какво трябва да се направи в системата (част от нея той е представял и на страниците на "Сега"). Шансът той да направи нещо обаче клони към нула по няколко причини.

Първо - ГЕРБ, с типичния си похват - много говорене, малко работа, ежедневно дъвчат мантрата, че каквото и да им коства, ще направят реформата и ще са първото правителство от 20 години, посмяло да изкорени недъзите на здравната система. Дали наистина си вярват? Никой не знае за каква точно реформа става дума - за една година управляващите успяха да предложат всички идеи, хрумвали на последните 3 правителства. То не беше осигуряване в частни фондове, доплащане, преструктуриране и изобщо - цялата палитра от стари идеи, гарнирани с лобистки напъни. Освен това всеки опит за реално правене на нещо, независимо смислено или не, среща електорален отпор, а оттам - бързо оттегляне на ГЕРБ и смяна на здравния министър. И понеже е азбучна истина, че болезнени промени се правят в началото на мандата, не е сложно да се сетим, че и занапред "реформата" ще си продължи по същия начин.

ГЕРБ няма никаква политическа и партийна визия какво точно иска да извърши в здравеопазването, няма и кадри. Затова Борисов залага на хора, събирани по кръстопътищата, а не на идеи. Единственото обединяващо в партията са страхът от електорален гняв и личните интереси и затова няма министър, който да успее да направи промени. Защото е ясно, че колкото повече затъва здравеопазването, толкова по-болезнени реформи са нужни.

Второ, и особено важно - новият министър ще си има работа със Симеон Дянков. Ако ГЕРБ има изобщо някаква визия за здравната система, то тя е на министъра на финансите и се изразява в това да не се дават пари за сектора

Дали Борисов наистина му вярва, или сам го насърчава да играе лошото ченге - не знаем засега. Дянков не спира да повтаря, че здравеопазването не заслужава повече пари, защото там се краде. И съответно - че той дава достатъчно средства, но те просто не се изразходват по предназначение. По тази формула вицепремиерът пресметна, че кражбата от здравната каса е 30-40%, и намали с толкова парите. Резултатът не закъсня - лечението вече е недостъпно, болниците са пред затваряне, а Борисов назначава трети здравен министър.

Да, в здравеопазването се краде, но рано или късно всеки здравен министър стига и до друг извод - реформа не се прави, за да се харчат по-малко пари, а за да има ефективно и качествено здравеопазване. За което трябват... пари. Т.е. освен че системата трябва да се дисциплинира, тя трябва да получава и повече средства. Засега не само че не е станало нито едното, ами е точно обратното - парите намаляват.

И като се има предвид, че и за догодина ГЕРБ не планира да даде повече пари, а реформата е отново на стартова позиция, е ясно какво ще се случи през 2011 г. - здравеопазването ще фалира. И провалът няма да е на сметката на д-р Стефан Константинов, а на името на Бойко Борисов и на ГЕРБ.

- Г-н Станилов, как АТАКА възприема оставката на здравния министър?

- Нашата платформа е, че смяна­та в екипа е отговорност на министър-председателя. Щом той е преценил, че е нужна смяна, прави я, защото той носи отговорността за продължаваме реформата в здравеопазването. Моето мнение е, че приемане оставката на Анна-Мария Борисова е грешка, защото тя беше много енергично работещ министър. Борисова обаче направи политическа грешка, като обяви допълнителното плащане, без да го съгласува с ПГ на ГЕРБ и с министър-председателя, а хвърли тази идея в пространството и ангажира политическата сила, която я е издигнала на този пост. Но от друга страна, Анна-Мария Борисов беше много работещ мини­стър, единственият, който тръгна да се среща с всички директори на районни болници, обясняваше реформата, което друг не е правил. Мисля, че биха могли да я задържат, да я запазят и да продължи реформата, да й се окажат подкрепа. Не знам какъв е точно механизмът вътре и защо се стигна до оставка. Но това си е решение на мини­стър-председателя, негово право. Отговорността също е негова.

- За една година две оставки в здравното министерство. Това най-ветровитият пост ли е?

- Множко са две оставки. Но не мисля, че става дума за кадрова ха­отичност. Смятам, че принципът проба-грешка е по-бавен, но дей­ства. Но както се вижда от досе­гашните опити в здравеопазване­то, системата работи с дефицит. И към реформата на президента Обама в американското здраве­опазване се тръгна именно от не­достатъците на тази система. Оба­ма натовари фирмите с един здра­вен данък от 10%, за да може да попълва бюджета на здравната ка­са. А в Германия например тази година са преведени около 4 ми­лиарда евро, за да попълнят дефи­цита. Така че дефицит там винаги ще има, такава е системата.

- Стана ли министър Борисова заложник на финансовия мини­стър Симеон Дянков?

- Това могат да кажат хора от правителството, министър-председателят, финансовият мини­стър. Не е много ясно в какво се изразява това заложничество. Не­достатъците на системата са фун­даментални, не структурни.

- Какви са вижданията на АТА­КА как да се излезе от тази си­туация в здравеопазването?

- Ние имаме в програмата идея­та да се направи здравен данък -прогресивен подоходен здравен данък, с който много богатите да плащат здравето на хората на наем­ния труд, които всъщност създават тяхното богатство. Това обаче не може да се случи, защото всички останали партии без АТАКА изпо­вядват друга философия.

- Бойко Борисов съгласува ли името на новия министър с АТА­КА?

- Нямаме такава практика да съ­гласуваме министрите. Това е рабо­та на управляващата политическа сила.

- Предстои приемането на бю­джет 2011. Започнахте ли да го ко­ментирате в ПГ?

- Не, още нищо не е коментирано. Но се знае, че това е изключително рестриктивен бюджет. Неговата философия е, че друго не може да се направи. Рестрикцията е в осно­вата. Доколкото аз разбирам, пра­вителството смята, че ще бъдат увеличени приходите в бюджета и при този рестриктивен бюджет, като се получат допълнителни средства, те ще отидат там, където са най-големите дупки.

Моята научна специалност е сил­но свързана с културата. Смятам, че за културата винаги трябва да се отделят повече средства и че тя ле­жи в основата на всичко. Не съм чел още бюджета. Но всеки мини­стър дърпа чергата към себе си. Той иска по-високо финансиране, за да изпълнява по-добре задачите си. Никой министър няма да отка­же средства, за да ги вземе друго министерство. Доколкото знам, средствата за образование са същи­те, каквито са от предишната и по-предишната година. Нещастието в средното образование са делегираните бюджети, които превръщат директорите на училища в едно­лични разпоредители, а те от своя страна превръщат училищата в ООД-та. А пълната автономия на висшите учебни заведения води обикновено до преразходи. Смя­там, че трябва да се промени Зако­нът за висшето образование в ас­пекта автономията на висшите учебни заведения. Трябва да има академична автономия, но не и фи-нансово-административна. Финан­сите и администрацията трябва да са подложени на контрол, защото аз продължавам да се сблъсквам с огромни административни наруше­ния на права вътре в училищата, а министър Сергей Игнатов винаги ми отговаря, че имат автономия и не може да им се бърка. Това е грешка. Смятам, че ректорите на висшите учебни заведения, дирек­торите на институтите и всички те­зи хора, които са назначени със за­повед от общото събрание, както е по закон, трябва да знаят кой е тех­ният работодателят и кой отпуска парите.

- Всички тези неща, които се из­писаха за СУ, безпокоят ли ви?

- Случващото се в Юридическия факултет е въпрос на ревизия и на съответни проверки. Има Сметна палата, във финансовото мини­стерство има такъв инспекторат, който прави ревизия. Да направят проверка и всичко ще си отиде на място.

- Синдикатите са поискали оставката на Симеон Дянков. Каква позиция би заела АТАКА при един такъв спор?

- Не мога да кажа, трябва да се за­познаем с мотивите и за какво ста­ва дума. Няма финансов министър, който да не е стиснат. Нашият ми­нистър Симеон Дянков в тези усло­вия трябва да провежда рестриктивна политика. Общо взето, мисля, че неговата линия на поведение няма алтернатива. Друг е обаче въпросът МС какви решения взима, къде да отидат парите, какво да правят и какви са мотивите на финансовия министър да не дава пари.

Не е въпросът само в липсата на пари, а в това как тези средства се разпределят. Освен това, както в СУ, така и в другите вузове трябва да се направят ревизии, да се види къде отиват парите и за какво се харчат. Разбрах, че във Великотър­новския университет е увеличен хорариумът на преподавателите във връзка с кризата. Ние от годи­на и половина говорим в образова­телната комисия за това, че не във ВУЗ-овете трябва да се развива науката, защото тя на много по-ни­ско равнище, а в академията. Зато­ва настояваме на преподавателите да се намалява хорариумът за смет­ка на заниманията им с научни из­следвания. Но като им увеличиш хорариума, научните изследвания съвсем отпадат. Да преподаваш е далеч по-лесно, отколкото да се за­нимаваш с открития и те съвсем ще спрат да се занимават с работа.

- Как оценявате изказването на Бойко Борисов, че "при стачки си подавам оставката, аз толкова мо­га, давам всичко от себе си от су­трин до вечер. Дадох си здравето."

- Мисля, че това е емоция. Бори­сов няма да си подаде оставката. Той е поел един тежък кръст и ми­сля, че ще издържи докрай.
ПРОФ. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ е роден на 9 септември I 1943 г. в Габрово. Завършил е Априловската гимназия и специалност "История" във Великотърновския университет. Той е един от безспорните авторитети в областта на I историята на Първата българска държава. Автор е на 7 1 книги и на много научни публикации. Владее немски и руски език, ползва френски. Депутат в 40-ото и 41-вото НС, I зам.-председател на ПГ АТАКА.


„Вътрешен човек” ще гаси пожара в здравеопазването
„Никакви условия не съм поставял, просто съм искал да имам свободата на действие по отношение на реформата”. Това заяви пред журналисти в Народното събрание д-р Стефан Константинов, минути след като бе обявена номинацията му за здравен министър. Тя пък дойде под формата на прессъобщение от правителствената информационна служба малко след 11 часа в четвъртък, по-малко от 24 часа след новината за оставката на проф. Анна-Мария Борисова.
Самият д-р Константинов на сайта си се представя така: „Роден 1966 г., завършва медицина в София през 1989 г. с отличие. От 1995 г. има специалност по акушерство и гинекология. От 1996 до 2002 г. работи в Тунис. От 2003 г. е лекар в Отделение по акушерство и гинекология на МБАЛ „Н. Василиев” гр. Кюстендил. Разполага с два специализирани кабинета за доболнична диагностика и лечение. Има завършени курсове и специализации по ехография и лапароскопия в България, Тунис и Австрия. Основния обем на извършвана дейност включва пренатална консултация, раждания, консервативно и оперативно лечение на гинекологичните заболявания (конвенционална и лапароскопска хирургия), лечение на менопаузалните нарушения. Владее английски и френски езици. От 2005 г. е секретар, а през 2008 г. става председател на Районна Колегия на БЛС Кюстендил. На 46 Отчетно изборен събор на БЛС (януари 2009) е избран за заместник-председател на организацията. От 2007 г. е член-кореспондент на International Professional Union of Gynecologists and Obstetricians. Носител на почетна грамота от конкурса „Бебе на годината” 2007”.

Извън биографичните данни, д-р Константинов е добре познато лице в лекарските среди и в номинацията му ясно прозира желанието на управляващите да тушират лекарските протести, обявени за средата на октомври. Допълнителна полза в случая се явява познанството му с „острието” на опозицията Мая Манолова, която шеговито обясни, че премиерът Борисов й затваря устата, защото бъдещият министър е неин съученик от гимназията. Мълчанието на Манолова обаче едва ли ще се сбъдне, а запознати със здравеопазването са единодушни, че ако финансовата политика не се промени, смяната на министъра трудно ще постигне целта си.

в здравеопазването и отбеляза, че вече има развитие в тази посока. Лично вицепремиерът Дянков пък обяви, че след разговори вчера и днес е взето решение за допълнителни 65 млн. лв. за здравеопазването, извън обявените вече 65, които ще започнат да се изплащат на болниците още през октомври. „С други думи, 65 млн. допълнително в здравеопазването ще влязат тази година, така че да почнем поне частично разплащане на дълговете, които са натрупани към болниците”, обясни пред журналисти финансовият министър. Освен това, в бюджета за 2011 г. ще залегнат 400 млн. лв. повече за здраве в сравнение с 2010, допълни той.

Жестът с допълнителните 65 млн. лв. обаче няма да е достатъчен, за да пресече предстоящите протести на лекарите, твърдят от съсловната им организация. Условие, от което няма как да се отстъпи, е дължимите от касата 125 млн. лв. за болниците

да бъдат изплатени незабавно и в пълен размер, обяви главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков. „Абсолютно категорично няма да отстъпим за тези пари”, заяви той. Според него протестите остават на дневен ред, ако ресорния вицепремиер Симеон Дянков продължава по същия уклонлив начин „да отпуска на час по лъжичка някакви мизерни средства”.

Ако сегашната политика на правителството не се промени, новия министър го чака съдбата на предшествениците му. Около това мнение се обединяват всички, потърсени от Zdrave.net за коментар на кандидатурата на д-р Стефан Константинов.
Според д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването, проблемът не е в здравния министър, а в премиера. „Ако не се смени политиката на правителството в здравеопазването, д-р Константинов го чака съдбата на Нанев и Борисова”, коментира той. „Важна е политиката. На второ място е човекът, който ще я изпълнява”, подчерта д-р Кацаров. Почти същото е мнението и на шефа на сдружението на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров: „Ако Бойко Борисов смята д-р Константинов да бъде употребен като поредната кукла на конци, изпълняваща някакви дирижирани функции на здравен министър, то той ще бъде обречен на неуспех, независимо от качествата, които има или които ще покаже.” Той също смята, че ако политиката в сектора запази сегашната си посока, съдбата на новия здравен министър ще бъде същата като на предшествениците му. Д-р Киров подчерта още, че е много важно каква свобода и подкрепа ще получи министърът от управляващите.
„Който и да стане здравен министър, ако финансовия министър остане ресорен вицепремиер и определя странно малки средства за здравеопазване, който и да бъде следващия министър, той ще бъде следващото жертвено агне”, твърди и д-р Димитър Ленков от БЛС. Освен това от съсловната организация се опасяват, че ако нищо не се промени във финансовата политика на правителството по отношение на здравеопазването е възможно след няколко месеца премиерът Борисов да заяви, че още един лекар се е провалил с управлението.

Опасения в този смисъл изрази и председателят на БЗС д-р Николай Шарков. „Да се надяваме, че в тази обстановка, в която се намираме в момента, той няма да бъде поредната жертвена овца. Да стане курбан на финансовата институция”,

коментира Шарков и отбеляза, че бъдещата реформа трябва да е финансово подплатена. Според него важно е новият здравен министър да получи пълни гаранции от премиера, че ще има консенсус между финансовото и здравното министерство. „Защото ако не се получи този консенсус, каузата от сега е загубена”, смята шефът на зъболекарския съюз. „Предполагам, че д-р Константинов го е поставил като условие. Ако не го е поставил, то виждам една доста безизходна ситуация”, прогнозира той.

Според д-р Петър Москов от ДСБ пък важно за новия здравен министър е да има политическото доверие на управляващата партия. „Защото ако го няма, е възможно отново да се повтори същия сценарий”, смята той. Москов каза, че познава д-р Стефан Константинов като разумен човек и „един от стойностните хора в лекарския съюз”. Той обаче изрази опасения тъкмо към факта, че д-р Константинов е зам.-председател на съсловната организация, защото: „Ако г-н Константинов продължи да защитава част от тезите на лекарския съюз, които имат и своите крайности, ще ми е интересно сработването с останалия екип на Министерски съвет.”

със съсловните организации. Какво имам предвид – това че първия министър на здравеопазването в този кабинет беше тогавашния председател на БЛС. Сега се тръгва към заместник-председателя, без да има някакви гаранции за промяна в политиката, с очакването и с надеждата, че по някакъв начин ще има снизхождение от страна на лекарския съюз. Нищо подобно. БЛС е взел на своя събор, независимо от това, че доктор Константинов е гласувал „въздържал се”, решение за протестни действия на 15 октомври. Така че ако се разчита на това човек от БЛС да е този, който трябва да се оправи с лекарите, без да има ясна програма на управляващите, няма как да се разчита на успех.”

Бившият здравен министър д-р Евгений Желев пък изрази надежда д-р Константинов „да има силите и нервите да се пребори с финансовия министър за адекватно финансиране на здравеопазването”.

Мненията се обединяват по отношение на предположението, че изборът на премиера за нов здравен министър пада върху д-р Константинов с надежда за туширане на предстоящите лекарски протести. „Решението на премиера не е толкова професионално, колкото политическо и разчита да тушира напрежението сред лекарите”, смята д-р Иван Кокалов от КНСБ. Според Стойчо Кацаров обаче само назначението на човек от лекарския съюз няма да е достатъчно за това. Д-р Шарков също смята, че протестите няма да бъдат спрени по този начин. Д-р Любомир Киров пък заяви, че това е

„твърде наивен ход, но явно някои хора толкова могат”.
Когато има сериозна причина за протести, особено пък сред общопрактикуващите лекари, никакви такива похвати не могат да ни повлияят, каза той. „Друг е въпросът за съсловието като цяло, знаете, тук са преплетени много интереси, много различни сфери на интереси и влияние. Изключително важна в случая е ролята на ръководството на БЛС – дали ще се държи, както е модерния вече политически термин, „мъжки”, или ще започне да се огъва без да е постигната целта или без да е извървян достатъчно път. Защото дори и да загубиш, можеш да загубиш достойно. Но можеш да загубиш и покрит със срам”, коментира шефът на сдружението на джипитата и отбеляза, че в изявлението на д-р Цветан Райчинов пред bTV в четвъртък се е прокраднала „идея за половинчат компромис, което не е редно”.

Ако изборът на д-р Константинов цели париране на предстоящия вот на недоверие, то и там претърпява неуспех, става ясно от думите на д-р Хасан Адемов. „Вотът на недоверие, протестите на лекарите нямат нищо общо с назначението на д-р Константинов. Едното е политическо решение на министър-председателя, а другото е идея на опозицията, за да може да се предизвика една сериозна дискусия по въпроса какво трябва да се прави в сферата на здравеопазване. Да се развенчае мита за безалтернативността на политиката на ГЕРБ в сектор здравеопазване и да се потърсят възможности за нови алтернативи, за нова политика”, пояснява той. Д-р Адемов каза, че мотивите за вота ще бъдат внесени в четвъртък или най-късно в петък в деловодството на Народното събрание. Те са свързани основно с провал на финансовата и икономическата политика, която е довела и до провал на сектор здравеопазване, обясни той.

От всички, потърсени във връзка с новото предложение за здравен министър, единствено шефката на здравната комисия Десислава Атанасова отказа коментар. „Преди минути го направихме и все още е рано да го коментираме. Нека да положи клетва”, каза тя. Атанасова все пак заяви, че д-р Константинов е добро предложение, защото познава проблемите на системата. „Вярно, че досега беше от едната страна, а сега отива от другата, но мисля, че познава добре проблемите на системата и това е”, коментира шефката на здравната комисия.
Макар и запознат с проблемите обаче, д-р Константинов ще бъде поставен пред няколко тежки и неотложни задачи едновременно: да се пребори за необходимите средства за здравната система до края на годината, да издейства достатъчно средства за идната година в хода на течащата бюджетна процедура, да придвижи здравното законодателство, свързани с реформата и – не на последно място – да озапти протестите на медицинските съсловия, които изглежда сериозно тревожат правителството. Самият д-р Константинов твърди, че не се приема за жертвен агнец и поема поста, мотивиран от желанието за реформи.

Кандидатурата му за здравен министър ще бъде официално гласувана идната сряда.

„Познаваме се от много месеци. Активно е работил с нашите екипи по здравната реформа от страна на БЛС, така че сме имали вече многократни възможности да разменим в дискусии идеи върху това как трябва да се развива здравната реформа. Последните два дни също сме провели многочасови дискусии за това как от тук нататък ще продължи здравната реформа – и с представителите на НЗОК, и на здравната комисия, и на министерството на здравеопазването, така че новият ни кандидат да започне с летящ старт това, което вече е започнато, и да можем да го завършим успешно”.

Познаваме се много добре, работили сме заедно в Тунис. Един прекрасен специалист, амбициозен, знаещ и можещ човек. Той е наш колега, той е част от нас, до вчера бяхме заедно за нас също е изненада, че той е приел. Ще се съберем УС на БЛС да разгледаме нещата в светлината на случващите се събития и ще решим как да действаме.

Познавам го като образован човек и като един от стойностните хора в БЛС. Отделен въпрос е в вече дали изискването вече на този пост да застане човек, който се ползва със сериозно политическо доверие вътре в самата управляваща партия, той може да изпълни това условие.

Колкото пъти сме били заедно с д-р Констатинов, аз съм останал с много добри впечатления от него. Ако си спомняте първата среща веднага след изборите с членовете на комисията по здравеопазване и с изпълнителната власт – току що назначеният министър на здравеопазването Божидар Нанев, ние я проведохме заедно с д-р Констатинов. Той представляваше БЛС, а аз представлявах БЗС. Тогава се запознах и с неговия професионализъм и като лекар и като човек, който е мислещ и можещ.

Умерен човек, който има сравнително по-леви идеи по спомени, гравитиращи около БСП. Той ще получи подкрепа, ако предложенията му са в правилната посока, защото в момента ситуацията в здравеопазването е изключително напрегната.

- "Икономическата криза повиши разходите за здравеопазване" (01.07.2010, Zdrave.net)

- "Държавата ни е твърде бедна за сегашното здравеопазване" (18.06.2010, в. "Сега")

- "Развитието на промените зависи от позицията на лекарите" (10.02.2010, Zdrave.net)