Увеличават се чуждестранните студенти по медицина у нас

- За мен е наистина висока чест и огромна отговорност да съм 37-ият декан на най-старата, най-голямата и най-престижната медицинска образователна институция у нас, какъвто е Медицинският факултет - София. Вече 95 години е налице стабилна приемственост между преподавателските поколения, както и съчетаване на българските медицински традиции и съвременните тенденции и иновациите в обучението. Факултетът, който е основна съставна част на Медицинския университет в София и присъединените към него столични университетски болници, са основният източник на познания, опит, кадри и еталони за медицинско образование, наука и практика за цялата страна. Мандатът ми беше белязан от трудности, това беше истински „мандат по време на криза”.

И все пак въпреки финансовите ограничения университетското и факултетското ръководство успя да изпълни поетите ангажименти и обещания от предизборната програма. Равносметката позволява да спомена някои открояващи се резултати през мандата - постигане на устойчива финансова стабилност на факултета, трикратно увеличение на собствените приходи, над двукратно увеличение на средната месечна преподавателска заплата (21 пъти увеличение в частта от собствени средства), увеличение на добавките за научни степени, на англоезичното обучение, въвеждане на изплащане на наднормени часове на преподаване. А също целеви помощи от 2000 лв. годишно на всеки редовен докторант за разработване на дисертационния си труд, огромна работа по академичното развитие на преподавателския състав след приемане на новия Закон за академично развитие, изработване на нов Каталог на общите образователните цели на факултета и поставяне началото на изработване на специфичните цели, сформиране на специален екип – програмна дирекция за мониторинг и развитие на учебно-преподавателския процес, ангажиран с преструктуриране на учебните програми и методиката на оценяване при обучението по медицина. Ще посоча също и организирането на кариерни срещи „Новозавършващият лекар – възможности за реализация в България” и анкети „Аз мога”, внедряване на оригинална електронна анкетна и социална система „Лумина” за адекватна текуща оценка на учебния процес и подобряване на неговото качество в краткосрочен и дългосрочен план, цялостно обновление на компютърната система в деканата и факултета. Ако трябва да обобщя, ще посоча, че постигнатото надвишава многократно това, което е нереализирано.

- Изборите за ново ръководство на МФ - София, са на 7 март. Защо искате да се кандидатирате пак? Кои са най-неотложните задачи, какво ще продължите?

- Един четиригодишен мандат не стига за реализация на планираните задачи и цели, особено ако те са дългосрочни. Обучението по медицина е сред най-трудните, най-отговорни и най-скъпите – то е дълъг, непрекъснат и верижен процес за усвояване на знания от предклиниката и клиниката и култивиране на професионални компетентности, умения и поведение. Опитите за недобре премислени интервенции по промяна на тази образователна верига могат да бъдат рисковани. Образователната реформа в медицинските факултети на Швейцария е отнела на две последователни национални комисии 14 години внимателна подготовка, анализ и добре премерени поетапни промени. Още от първата година на мандата сме отговорили утвърдително на въпроса нужна ли е реформа в медицинското образование на Медицинския факултет и в каква посока да е тя. Основните ни усилия са за поддържане и развитие на качествен образователен продукт, оценяван по изходните резултати в края на обучението.

Сред най-важните за реализиране през един евентуален втори декански мандат задачи поставям финансово силен факултет и политика, насочена към увеличение на доходите на преподавателите, нарастване на броя на международните и българските студенти, структурна реформа в деканата с отделяне на чисто административното обслужване на студенти, докторанти и специализанти от програмната дирекция по развитие, мониторинг и качествена оценка на учебните програми и методи на преподаване, електронна оценка на целия учебно-преподавателски процес с постепенно превръщане на е-анкетната система в задължителен елемент и обвързването й със заверка на семестъра, довършване на Каталога на общите и специфичните образователни цели на факултета, последвано от осъвременяване и преструктуриране на учебните планове и на стратегията и формите на изпитване/оценяване, постепенно заличаване на прехода между предклинично и клинично обучение и по-ранно (още в предклиничните години) въвличане на студентите в клинична проблематика, улесняване на студентската мобилност в европейското образователно пространство.

- Неизбежно таксите за следващата година са нещо, което вълнува студентите. Какви са нагласите на ректората, ще прибегне ли към тази мярка?

- Поне за новата 2012/2013 учебна година предложението е за запазване на размера на годишните такси за обучение на студентите по медицина в нашия университет. Но не е тайна, че ректорите на медицинските университети обсъждат и сондират бъдещи намерения за нарастване на таксите и цените за обучение, вкл. и на англоезичното следване.

- Колко струва обучението на един медик? Пада ли качеството на обучение? Колко студенти ще приемете през новата 2012/ 2013 г.?

- Знаете, че медицината е в категорията на т.нар. регулирани професии. През новата учебна година ще приемем по държавна поръчка 180 студенти по медицина и 20 по медицинска рехабилитация и ерготерапия (бакалавърска и магистърска програма). Остава отворена и малка вратичка за ограничен брой успешно положили приемните изпити, но изпаднали извън чертата на високия приемен бал на нашия университет студенти да запишат платено обучение. За разлика от много български университети, които не успяха да запълнят целия си заявен студентски прием за 2011/12 г. (вкл. и Софийския университет „Кл. Охридски”) този проблем не съществува при нас – интересът към обучение в нашия факултет продължава да е голям и за едно място за медицина се състезават обикновено по 5-6 кандидати. Медицинският факултет на МУ-София разполага в момента с ерудирана и мотивирана преподавателска колегия от 875 специалисти. Голяма част от тях водят и англоезично обучение по медицина за чуждестранни студенти. Това ни дава възможност не само да запълним акредитационния си капацитет за обучение, но и да заложим стабилна тенденция на ежегодно увеличение на приема. По обясними причини обучението по медицина е едно от най-скъпите – годишната държавната субсидия за всеки студент е средно около 6500 лв., като добавим и семестриалната такса – почти 7500 лв. Към тези суми трябва да се прибавят и други директни и индиректни разходи – стипендии, социални разходи, спорт, студентска мобилност. Сами може да изчислите колко струва на държавата подготовката на един лекар през целия период на обучение. Твърдя отговорно, че качеството на обучение не е спаднало. Въпреки традиционните проблеми с практическата подготовка на новозавършилия лекар, образователния ни продукт е напълно конвертируем в западните страни и нашите възпитаници имат пълноценна кариерна реализация там. По-скоро се нуждаем неотложно от нов, модерен мултифункционален учебен корпус със съвременни компютъризирани интерактивни аудитории, семинарни зали и лаборатории за изработване на базисни практически лекарски компетентности и практически умения. Всичко това е залегнало в дългосрочната мащабна инвестиционна програма на МУ-София за следващите години.

Някои университети се разтресоха от сериозни корупционни скандали, свързани с приемане на студенти, както и с вземането на изпити, каква е ситуацията при вас? До мен не са достигали сведения за сериозни корупционни сигнали по време на кандидатстудентската кампания в МУ-София, не бих коментирал причините за такива в други учебни заведения. В пресата се изнасят все повече печални факти за разработени „технологии” за преодоляване на кандидатстудентската изпитна бариера чрез различни технически средства, подмяна на лични карти и пр. Свидетели сме на инсталиране от университетите на заглушителна техника, видеонаблюдение.

С въвеждането от нас в Медицинския факултет на единствената за страната постоянно действаща и гарантираща анонимността електронна анкетна система за оценка и контрол на учебно-преподавателския процес „Лумина” (българска и английска версии) се реализира дългосрочен проект за мониторинг на качеството и организацията на преподаването. Така се преодоляват различни деформации като корупционни практики от страна както на студенти, така и на преподаватели.

- Колко са чуждестранните ви студенти? И откъде са най-много?

- В момента във факултета се обучават 920 чуждестранни студенти от общо 2205 – т.е. близо половината от студентите ни! Повечето избират англоезичното обучение, което беше въведено за първи път в нашия факултет. Сред тазгодишните първокурсници на МУ-София има 237 чужденци, което го поставя на второ място след Американския университет в Благоевград, където традиционно чуждите студенти са повече от българските. Никога досега в Медицинския факултет-София не е имало такъв наплив и не са привличани толкова много международни студенти, които са от 30 държави (най-много от съседните Турция и Гърция). В сравнение с учебната 2004/2005 г. броят им се е увеличил почти 3 пъти. Този интерес е неоспорим атестат за високия международния престиж на Софийския медицински университет и на неговия Медицински факултет.

Друг въпрос е свързан с финансовата политика на страната ни през последните 15 години, т.е. след краха на Виденовото управление, ко­гато страната беше изправе­на на границата на гражданс­ката война И слава Богу, че не я прекрачихме тази грани­ца. България е отличник на Европейския съюз (а и по света) по нисък бюджетен дефицит и нисък държавен дълг като процент от брут­ния вътрешен продукт. И

какво от това? Вярно, хвалят ни, и това сигурно е приятно на политическия елит, кога­то се среща с европейски по­литици и висши администра­тори. В същото време живо­тът на обикновените хора у нас става все по-труден, но­жицата между българския и европейския стандарт на жи­вот не се затваря. Струва ли си да продължаваме така? И обратно, ако започнем да взи­маме заеми, няма ли неусет­но да се хързулнем до поло­жението на Гърция, която в момента гори, а и по-лошо ще става? Защото няма ни­какво значение, че там запла­тите са все още по-високи от нашите. В психологически план гърците са по-зле, за­щото губят социалния си ста­тус и на този процес не му се вижда краят. А на този свят всичко е психология. Ако ня­кой не е разбрал, ето, напом­ням му.

И така, ситуацията е хамлетовска: да вземем ли заем, или да не вземем и гордо да продължаваме да се варим на бавен огън? Не съм финан­сист (то и това напоследък не е много за хвалба), но мисля, че сега, или до няколко месе­ца, трябва да вземем заем в размер поне на 15 милиарда евро. В момента така или иначе дължим подобна сума, като в относителни измере­ния българският дълг на глава от населението е поне 20 (двадесет!) пъти по-нисък от този на Гърция! Е, нека стане само 10 пъти по-нисък. Такъв дълг все още може да се върне, ако се наложи. До­като гръцкият е абсолютно и безнадеждно невръщаем при сегашните условия: всеки грък, от пеленачето до 100-годишния старец, дължи по 50 000 евро! Впрочем, почти по толкова дължи и всеки жив американец. И какво от това? Нито гъркът ще ги върне някога тези пари, нито американецът. И двамата ча­кат дълговете им да ги изяде инфлацията. Но инфлацията може не само да яде парите. Като порасне и се разбърза, тя помита всичко. Например цели държави.

Разбира се, парите от един такъв заем не трябва да се профукат по начина, по кой­то досега го правеха южните ни съседи, т.е. за ядене, пие­не и денонощен купон, а оста­налото в швейцарски банки. И дори само за това, че скоро швейцарците май ще отво­рят банковите тефтери и тогава бая хора ще изпищят кански, щото няма как да обяснят и една стотна от нео­бяснимото си богатство. Както впрочем се случи в са­мата Германия не толкова отдавна. Парите от един кру­пен за нашата страна заем (който ще е само 1/10 от па­рите, които светът ежегодно налива в Гърция с ясното съзнание, че ги слага в топла вода и никога няма да ги ви­ди обратно), трябва да отидат за инфраструктура по пуб­личен и не предизвикващ възражения начин.

Парите трябва да отидат за пътища, магистрали и же­лезници, за ремонт на 3 хиля­ди български училища в тра­гично състояние, за сградите на българските университе­ти, за по-високи заплати на учители и университетски преподаватели, за 300 000 нови компютри, за тотален високоскоростен интернет (той и сега е бърз, но не е все­обхватен), за пълна издръж­ка на бедните ученици и сту­денти и за достойни стипен­дии на умните ни и работли­ви деца. Където и доколкото са останали. Ще вземем ли такъв заем? Мисля, че да, колкото и в момента някои правоверни икономисти да се ужасяват от това. А и част от заема директно ще влезе в джобовете на хората, защото по едно старо правило във всяка една работа половина­та разходи са за материали, а другата половина за труд. А и материалите няма да са са­мо вносни, така че до 70-80% от парите за транспортна и учебна инфраструктура ще останат за хората.

Ще връщаме ли някога те­зи пари? Би трябвало, защо­то сме честен народ и си пла­щаме дълговете. Но може и да не се наложи. Поради оче­видно неадекватното поведе­ние на световните политици, финансисти и икономисти през последните 30 години, светът днес е изправен пред невиждани трусове. Които по всяка вероятност ни водят към война (с Иран ще е пър­вата, но може Северна Ко­рея, или някоя друга изтре­щяла държава да се окаже виновник за конфликта), или към бързо обезценяване на основните валути: долара и еврото. Дали ще го наречем хиперинфлация, или ще му измислим някое по-безобид­но наименование, няма зна­чение. Значение ще има фак­тът, че ще се занулят броя­чите. И който каквото пра­вил - правил. За България ще остане златният шанс, който българската земя все още ни предлага. Земеделс­ките земи, водите, останките от природа по морето и в пла­нините, са единственото смислено нещо, което ще ос­тавим на децата си. Ако наис­тина го оставим, разбира се. А те, децата ни, продължа­ват да удивляват и нас, и све­та. Непрекъснатият поток от талантливи млади математи­ци и информатици и от уди­вително красиви (и умни) момичета, няма как да се обясни само с проветривото в генетично отношение мяс­то, което навремето ни избра Кан Аспарух. Но това не е толкова важно. Важното е този поток да не секва.


Горанов първи си внесе премията
Зам. финансовият министър Владислав Горанов е върнал дължимите 18 480 лв., които е получил от фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения". Днес изчита срокът, в който трябва да се запълни сметката, която МФ откри в БНБ.

Зам. социалният министър Валентина Симеонова ще трябва да върне около 3500 лв. Бонуси е взел и началник-кабинета Димитър Марков, но не е ясна сумата.

5350 лева от премиите, раздадени в просветното министерство, ще бъдат дарени за деца аутисти. Сумата е получена за 2 г. от четирима членове на ръководството - двамата зам.-министри, парламентарният секретар и шефът на политическия кабинет. Иначе МОМН е изплатило за 2010 г. и 2011 г. общо 41 хил. лв. на 61 висококвалифицирани експерти.

Служителите на здравното министерство ще върнат бонусите си в рамките на посочения от премиера Бойко Борисов срок до днес. Всеки сам щял да прецени къде да върне парите - дали във Фонда за лечение на деца или в сметката в БНБ.