За пръв път българин и в ръководството на Световната дентална организация

На стотния конгрес, който се проведе наскоро в Хонконг, д-р Шарков бе преизбран в ръководството на федерацията. Той получи мнозинство от гласовете на делегатите на Генералната асамблея на FDI и стана зам.-председател на Комитета за комуникации и подпомагане на членството на Световната дентална федерация. В научната федерация на зъболекарите членуват 134 държави.

Този факт още веднаж доказва авторитета на БЗС и на българската дентална медицина в света.


Раждането у дома - необоснована глезотия
Становище на Българската педиатрична асоциация по повод статията "Бременна се кани да съди държавата в Страсбург", бр. 252/30 октомври т.г. на ДУМА, и няколко телевизионни изяви на представител на Хелзинкския комитет по същата тема
Доц. д-р Евгений ГЕНЕВ, дмн*

Тези дни в медиите се дискутира въпросът, че Хелзинкският комитет (ХК) ще съди България в Страсбург, за да задължи страната да промени законодателството си по отношение на ражданията и да се разреши раждането в домашна обстановка. Взимам думата като педиатър с повече от 40-годишна практика и председател на Българската педиатрична асоциация, за да изложа нашето становище по въпроса.

Педиатрията има за задача да се грижи за детето от момента на раждането - 0 до навършване на 18-годишна възраст, затова нашето мнение трябва да се чуе! Това и натрупаният личен опит ми дават правото да взема думата по въпроса - вкъщи или в родилното отделение да се роди бебето.

Според Хелзинкския комитет бъдещата майка "... имала правото на ефективен избор къде да роди..." и представлява"... нарушение на правото й на личен живот...", а видите ли, българското законодателство забранява това. В подкрепа се цитира законодателството на редица европейски страни, което разрешава на бременната да роди в дома си. Всъщност законодателството въобще не се интересува къде ще роди бременната - ако иска да роди на улицата, на покрива на къщата си или някъде другаде. Практиката е показала, че при извънредни обстоятелства раждания са ставали в самолет, влак, в линейка и т.н. и никой не е наказан за това. Държавата постановява, че плановото раждане трябва да стане в родилно отделение/клиника най-малко с участието на квалифицирана акушерка, а в повечето случаи - на специализиран екип от акушер-гинеколог, акушерка и педиатър-неонатолог, с което се гарантира раждането да протече нормално, без рискове както за бебето, така и за бременната

Започнах практиката си като лекар в Участъкова болница - Батак, в която имаше 4 родилни легла. Родилното отделение беше разположено в отделен сектор на болничката и се обслужваше от 2 акушерки с много добър опит и двама лекари - съпругата ми и моя милост. За три години в това родилно отделение се родиха 290 деца и съм наблюдавал едва ли не цялата акушерска патология, но няма починало или увредено новородено.

Защо някои майки искат да родят в дома си. Нашето мнение е, че основен мотив за това е лошата битова обстановка в доста от родилните отделения в страната, която коренно се различава от домашия уют и възможността на раждането да присъстват съпругът или други роднини, което естествено действа успокоително на раждащата. На второ място в подкрепа на горното желание е отношението на персонала в родилните отделения. Най-меко казано, то се възприема от родилката като недостатъчно внимателно лично към нея, но това е естествено, когато вниманието на персонала е разпределено върху няколко раждащи по едно и също време. Разбираемо е, че отделена от своите близки, попаднала в една непозната среда и неуютна обстановка и предстаящото раждане, което ще е болезнено, родилката да се чувства некомфортно. Някой ще каже: "Абе, едно време нашите баби са ги раждали по нивите!" Да, раждали са ги и по нивите, но детската смъртност тогава е била 140 на хиляда, а сега е около 10 на хиляда и по-голямата част от нея се пада на периода на новороденото поради редица усложнения на родовия процес. Предполагам, че много хора познават деца с детска церебрална парализа, която много често се дължи именно на проблемно раждане.

Раждането е физиологичен процес, но това е много сложен и с неясен изход процес

Едно раждане може да започне като нормално, но да завърши в най-лошия случай със смъртта на плода и сериозни усложнения за майката. Аз бих попитал уважаемите дами от ХК въз основа на какви сериозни аргументи ще се взема решението от бъдещата майка, която си няма понятие от родилния процес и възможните неблагоприятни последици както за нея, така и за бебето? Кой ще бъде отговорен, ако раждането завърши с неблагоприятен изход? Майката, която е взела решението, или акуширащият?

И накрая. Плодът в утробата на майката е човешко същество, което има правото да се роди здраво, жизнено и без увреждания, които могат да го направят инвалид за цял живот, ако оживее. Кой го пита къде "иска" да се роди? Кой има право да подлага на сериозен риск неговия живот, като взема решение, без да го пита?

Не се ли нарушават така правата на бебето да се роди здраво, нормално и с най-малък риск за бъдеща инвалидизация? Защо дамите от ХК не се тревожат за правата на бъдещия човек?

Сега сме XXI век и медицината има невероятни възможности. Акушерството е една много добре развита специалност с големи възможности - подготвен персонал, модерна реанимационна апаратура и ред други неща, които в своята съвкупност дават почти 100- процентова гаранция както за родилката, така и за бебето, че раждането ще премине нормално и ще гарантира живота и здравето на майката и новороденото.

Моето определение за "желанието да се ражда в дома" е една необоснована глезотия, която не се съобразява с възможните неблагоприятни последствия от това желание. Утре някой може да поиска да ражда в леката си кола или на покрива на къщата си. Пак ли ще искаме Страсбург да съди държавата, че не разрешава? Една бъдеща майка трябва да бъде готова да изтърпи всички битови несгоди за три-четири дни -толкова е клиничната пътека за нормално раждане, но да не подлага на никакъв риск живота и здравето на бъдещото си дете.

От името на Българската педиатрична асоциация апелираме към българското правителство добре да помисли, преди да промени законодателството, защото едно увредено дете, да не дава Господ, ще тежи не само на семейството, но и на майката, и на обществото, защото тази майка ще предяви претенции за помощ - професионална и финансова, макар че виновната в случая е тя заради немотивираното си желание за раждане вкъщи.

*Авторьт е и бивш ръководител на Катедрата по педиатрия и медицинска генетика и на Клиниката по детски и генетични заболявания при МУ и УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив


Пинчерите на ГЕРБ
Съюзът между Яне Янев и Веселин Марешки ще бъде и формално закрепен
Първата коалиция за парламентарните избори ще стане факт в неделя. Партиите на Яне Янев и на варненския бизнесмен Веселин Марешки РЗС и "Либерален алианс" ще сключат съюз за съвместно участие във вота.
Така след близо тригодишна шумна раздяла и взаимни обвинения в купуване на гласове двамата стават отново партньори.

"Като цяло се борим за първото място. Но подредбата в изборите е на суверена, т.е. народа - това, което реши, ние ще се съобразим", казва председателят на "Либерален алианс" и собственик на вериги аптеки Веселин Марешки за целите, които си поставя заедно с партията на Яне Янев.

Зад думите на Марешки обаче не се крие просто амбицията, характерна за всяка нова звезда в политиката, а нещо, което се подразбира от следващите му уточняващи думи: "Ако народът догодина гласува за ГЕРБ с голямо мнозинство, ние няма да ходим срещу него. Нормално е ние да подкрепяме тази формация." И пак: "Ако БСП е първа политическа сила, това е изборът на народа. Не можем да вървим срещу интересите на народа." От думите на единия стълб в новата коалиция излиза, че участниците в нея ще са готови да се присъединят към мнозинството, каквото и да е то. Яне Янев отказа коментар преди общата им конференция тази неделя.

Председателят на РЗС е в по-неизгодната позиция да обяснява лупингите си през годините. В началото на мандата на това правителство Янев се нареди сред поддръжниците му, но след като не получи реална власт да управлява, бързо мина в яростна опозиция. Преди президентските избори през 2011 г. той щеше да уволнява премиера Бойко Борисов, а след това подкрепи кандидатурата на ГЕРБ Росен Плевнелиев на втория тур. Усетили ползата от такава гъвкавост, управляващите бързо намериха нова роля на Янев. В последните няколко месеца той преживява ренесанс - с гласовете на мнозинството в Народното събрание беше създадена поредната комисия за борба с корупцията, която той оглави. Удобна позиция, осигуряваща медийно присъствие за коментарите, компроматите и недоказаните обвинения срещу опозицията. В същото време той оттегли сигналите си от предишното му битие на яростен критик срещу правителството.

За разлика от Янев Марешки няма в актива си критики към премиера. За сметка на това обаче явно има отношения с Бойко Борисов. Неотдавна изненадващо той стана собственик на ФК "Локомотив", Пловдив. И както даде да се разбере, не без помощта на министър-председателя. Да притежаваш футболен клуб има едно предимство освен влияние в града - гарантира и гласове.

Богато наследство

За Марешки поведението на Янев е предимство. "Трезвеността на Яне Янев, че бързо реагира и разбира нагласите в обществото, е много важна. Хората харесват Бойко Борисов, но някои други продължават да го плюят", твърди той.

Собственикът на веригата от аптеки обаче в политическата си история също носи рани от председателя на РЗС. През май 2009 г. Марешки беше в листата на партията за Европейския парламент, но беше отстранен със скандал малко преди вота през юни. Тогава Янев посочи като причина публикации за купуване на гласове по време на местните избори през 2007 г., когато Марешки беше кандидат за кмет във Варна. Председателят на РЗС даже прати искане до ДАНС и прокуратурата за проверка. Неофициално обаче се появиха информации, че причината за скандала е друга - Янев поискал пари от Марешки за участие в листата.

С днешна дата бизнесменът интерпретира случаят така: "До него бяха достигнали сигнали за евентуални мои нарушения в бизнеса, за което той беше сезирал компетентните органи, за да ги проверят, а проверките излязоха след изборите за съжаление. Видя, че нищо от това, което имаше в тези сигнали, няма нищо общо с истината. И това недоразумение беше изчистено. Нормално е. Никой не иска да има нищо общо с човек, който има някакво тъмно минало." През 2009 г. обаче Марешки говори друго: "Заявявам, че не съм бил изключван, а сам взех решение да напусна листата за евроизборите на партия "Ред, законност и справедливост", и добавя, че една от причините да направи това е замесването на Яне Янев със съмнителни бизнес субекти във Варна.

Марешки обаче не крие, че двамата са имали и имат разговори за пари. "Това, че той (Яне Янев - бел. ред.) е искал да участвам с пари, не нарушава ничий интерес освен моя и само аз мога да си преценя дали мога да го преодолея или не. Но ако това нещо нарушаваше интереса на държавата или хората, нямаше как да се случат нещата. Това от кого иска той пари като частно лице и какви отношения има с фирми и други партии не виждам защо трябва да го коментирам. Това касае само мен, не хората." В новия съюз приходите и разходите били разделени поравно. "Коалицията още нищо не ми струва", казва Марешки. Но появата му с гръм и трясък на национална сцена, извън тази във Варна, чрез спонсорството на футболния клуб "Локомотив" (Пловдив) му костваше вече поне един милион лева.

Аутсайдери и лъжепророци

От думите на Марешки излиза, че е убеден в някаква кауза в политиката: "Вървя с много сериозни крачки срещу личния си интерес. Ако наистина не вярвам, че мога да променя нещо за хората, няма да се хвана. Реших да се хвана, за да покажа какво мога." И посочва като задължителни две от идеите на коалицията, от които няма да отстъпи - промените в лекарствената политика и социалното осигуряване (виж карето).

Съюзът между Либералния алианс и РЗС ще трябва да демонстрира, че има хоризонт отвъд простото прескачане на изборната бариера за следващото Народно събрание, и да посочи поне няколко области, в които може да предложи нещо смислено. В противен случай увисват във въздуха упреците на Марешки срещу политическите сили, които той определя като "аутсайдери" - такива, които нямат шанс да попаднат в парламента и които се интересуват само от това.

Ако има нещо сигурно за новата коалиция, това е, че критиките им ще са насочени не към управляващите, а към партията, която има най-голям шанс да обере негативния вот срещу статуквото - "Движение България на гражданите" на Меглена Кунева. В речника на Марешки тя фигурира като "лъжепророк". "Другото, което ни сближава с Яне Янев, е битката с лъжепропроците. Не трябва да допускаме някой отново да се погаври с надеждите на хората. Това е първостепенна задача, това отвращава хората", твърди той.

Председателят на Либералния алианс се опитва да намери няколко нейни "огромни гафове" - "още при учредяването, за да използва PR ефекта от това, че няма да допуска кариеристи в партията й, а аз не виждам други там, тя каза, че проектът е дълъг, на тези избори няма да се представи добре, но на следващите, когато спечели, ще направи чудеса". Освен това Кунева заявила, че няма да бъде в управлението, "а пък обещава да направи разни неща". Според Марешки това няма как да стане. Той нарича лъжа заявката на "България на гражданите", че няма да се коалира нито с БСП, нито с ДПС, нито с ГЕРБ - "тя вече е била в коалиция с тези партии". И припомня, че Кунева вече е била част от общо управление с БСП и ДПС. "Ако са правили хубави неща, защо няма да се коалира с тях, няма как да се разграничи от тях. Кое я разграничава от БСП и ДПС?" Гласът за нея бил глас, хвърлен на вятъра.

Веселин Марешки може и да е убеден в някои от нещата, които говори, но заради опита си досега в бизнеса и изборите би трябвало чувството му за самосъхранение да проработи, щом изненадващо се появят примамливи покани от Яне Янев. Неговото политическо минало е, меко казано, "тъмно". Най-вероятно засега самочувствието на двамата се напомпва от това, че мнозинството от ГЕРБ съдейства за успехите им в бизнеса и медийната им слава на борци с корупцията къде с трибуна, къде с поръчки, къде по друг начин. Само че в живота, както и в политиката, няма безплатен обяд.

4-годишната Димана започнала да се гърчи и да издава неадекватни звуци по време на следобедната почивка и уплашила до смърт останалите деца в общата спалня. Момиченцето започнало да повръща по време на сън. Докато персоналът разбере какво точно се случва с детето, то си глътнало езика. Дишането му почти спряло и

жените изпаднали в паника тъй като медицинската сестра по това време била в съседната сграда. Те започнали да звънят на единния номер 112 за линейка. Оттам обаче не отговаряли и затова те започнали да избират стария номер 150, който обаче автоматично се пренасочвал към 112.

Единствената запазила самообладание педагожка Ели Жекова действала буквално като в епизод от филма „Спешно отделение”. Госпожата, без да се уплаши нито за миг, отворила устата на детето и изтеглила езика му от гърлото. Така, на практика, тя го спасила от смърт.

„Извадих езика на детето, отворих прозореца, дадохме първа помощ, толкова, колкото знаем от обща култура”, обясни учителката. Когато спешните медици пристигнали след 40 минути, момиченцето все още било в тежко състояние

Малката Димана била откарана и настанена в детската шокова зала в „Пирогов”.

Сградата на Центъра за спешна помощ е на 7-8 минути от детската градина, как е възможно линейката да се бави толкова време, изразиха възмущението си близките на детето. Линейката е отреагирала по-бавно, тъй като дежурният педиатър е бил на посещение във „Факултета”, където са му се струпали няколко деца, обясни шефът на центъра д-р Георги Гелев. Той допълни, че за двумилионна София обикновено дежурните екипи са 15. Госпожата, която е звъняла на 112, не е изчакала достатъчно дълго, а е нервничила и е набирала няколко пъти, твърди пък директорът на единния номер Стоян Граматиков.

Той увери, че хората му вдигат на 10-ата секунда, а европейският стандарт е до 20-ата.

По думите й така ще се спести пътят на реанимобилите до пациентите. Сега те тръгват на адрес от Сточна гара и от 16-и диагностично консултативен център в Кремиковци, където вече бе открит филиал на 10 октомври. Другите спешни звена ще бъдат в 5-о ДКЦ в Студентски град, 24-о ДКЦ в жк „Надежда” и 12-о ДКЦ в жк „Люлин”. Помещенията ще бъдат предоставени от Столичната община, а оборудването е за сметка на МЗ. Очаква се те да заработят след Нова година.

Според европейските стандарти линейките трябва да отиват на адреса до 20-ата минута след повикването, припомниха от МЗ.

Като недопустимо поведение определи Атанасова фалшивите повиквания на спешни екипи. Изказването й бе направено по повод обаждане на столичанин преди два дни, който чакал с хронометър в ръка на балкона си, за да види за колко време ще пристигне реанимобилът.

Министърът подписа вчера чек за 124 000 лв. за нови монитори за наблюдение на операции в Националната кардиологична болница. Това стана по време на честването на 50 г. от основаването й.

Силвия Николова


Касата пазари по-евтини лекарства от дистрибуторите
НЗОК ще договаря по-ниски цени на лекарствата не само с производителите, но и с дистрибуторите на едро, обеща управителят й д-р Пламен Цеков. Той уточни, че за тази възможност ще настоява да бъде променена наредбата, която сега позволява преговори за отстъпки да се водят само с производителите. Въпросното договаряне се отнася за медикаменти за домашно лечение, за които касата плаща напълно или частично.

Целта е да се постигне по-ефективно управление на обществения ресурс, като се създаде законов механизъм, чрез който със средствата от бюджета на НЗОК да бъдат заплащани само лекарствени продукти, за които са договорени отстъпки, коментира ексдепутатът. По думите му само две фирми са подали документи за предоставяне на отстъпка от цената на общо три лекарствени продукта до 31 октомври. Покани с обратна разписка за това били отправени по пощата до 146 фирми, но останалите не се отзовали. Намерението на НЗОК било да постигне отстъпки на всички 1 784 медикамента, заплащани от нея.

Поредният случай, в който свързването с телефон 112 и изпращането на линейка отнема часове, накара мнозина отново да се запитат защо пицата, поръчана по телефона идва по-бързо от лекаря. Още повече, че сградата на Центъра за спешна медицинска помощ е на 7-8 минути от столичната детска градина. Как е възможно линейката да дойде след 40 минути? Логичен въпрос с още по-логичен отговор. Дежурният педиатър бил на посещение във „Факултета”, тъй като имало много повиквания за няколко деца със здравословни проблеми.

За съжаление, независимо от усърдието на здравното министерство, пробойните в българското здравеопазване продължават да са много. И бавната „Бърза помощ” е един от тях. Проблемите, натрупвани с години в този сектор, не са един или два. Помощта пристига спешно по-скоро по изключение, отколкото по правило. Ако се случи така, че линейката да достигне пациента в рамките на златния стандарт от 20 минути, та дори адресът да е на няколко преки от Центъра за спешна помощ, се счита за подарък на съдбата. Това обаче се случва твърде рядко и причините за това са до болка известни от всички.

Първата е, че медиците в „Бърза помощ”, колкото и да са хулени от гражданите и лекари в болниците, вършат най-черната работа в родното здравеопазване. Да работиш 12 часа, да даваш дежурства и в почивните дни, да си отговорен за всичко и за всеки и да получаваш заплата между 400 и 700 лв., е меко казано лудост. Трябва да си вътрешно мотивиран да го направиш и да приемаш работата си по-скоро като призвание, а не начин да си платиш сметките за ток, вода и телефон.

Втората причина е, че независимо от парите, които държавата налива във въпросните центрове под формата на нови автомобили и ремонт на сгради, няма желаещи да работят в този сектор. Така например наскоро стана ясно, че в Центъра за спешна помощ има два пъти повече линейки от специалисти.

Задръстванията по столичните булеварди и липсата на каквато и да е толерантност от страна на частните шофьори към линейките е третата причина за проблемите в сектора. Независимо че в Закона за движение по пътищата са разписани санкции за всеки, който не даде път на линейката, санкционираните за такова нарушение се броят на пръсти.

И не на последно място – хората предпочитат да викнат доктор по спешност, вместо да отидат при личния си лекар при появата на първите симптоми, че нещо не е наред със здравето им. Родната „Бърза помощ” е единствената в Европа, където висококвалифициран лекар се изпраща на адреси за нещо елементарно.

Прави сме да се гневим, че бързата ни помощ е бавна. Но дали затова са виновни единствено лекарите, които често анатемосваме?! Не е ли редно да си плащаме здравните осигуровки и данъците, да отбиваме встрани, за да пропуснем линейката, и да се отучим от навика да звъним на 112 за щяло и нещяло. Това няма да направи системата по-добра, но със сигурност ще й помогнем да не се задъхва толкова и да реагира по-бързо.

Повечето колеги го познават като Ники Петров. Рядко се обръщат към него с „Професоре”. Скъсил е дистанцията – вдига телефона при всяко обаждане, консултира и съветва всеки, потърсил помощ. А звънят непрекъснато от цялата страна. Личен приятел е с шефовете на реанимациите на големите болници и 24 часа е на пряката линия

Превърнал се е в роб на телефона

„Не мога да си изключа телефона, не си го позволявам независимо дали съм на почивка, в чужбина, където и да е. Така разбирам моята мисия – да бъда на разположение на колегите си, на разположение на шефа си. Бях на почивка в Турция, когато ген. Тонев ми звънна. Има нужда от мен, звъни, аз се отзовавам. А ако не съм тук, трябва да организирам работата. Няма почивка”, признава той.

Докато говорим телефонът звъни непрекъснато – от сутринта има 86 повиквания, а денят едва е преполовил. Търсят го от болницата в Добрич, след малко звънят от Враца за консултация и транспорт на болен. Поредното обаждане от Здравната каса, която очаква от него да „начертае пътека” за будна кома, след това се обаждат, че го чакат в клиниката, за да консултира болен.

Дефицит на лично време, дефицит на спокойствие – това вероятно е равносметката за денонощието, в което най-много му липсва сънят. Мечтата му е да се наспи. Засега не му се получава, защото телефонът остава на вибрация и през нощта.

„Задължително се чувам с дежурния в реанимацията в 19.30. Правя „телефонна визитация” на всички болни легло по легло. Звънят ми до 22 часа, ако има нещо важно. След това пак ме търсят, но само по спешност”, така полковникът накратко описва телефонната сага. И, ако сутрин хората получават любовни SMS -и, чуйте неговите. Той с готовност ги чете на глас.

„6.28. Приет пациент с перитонит, в шок и тежка сърдечна недостатъчност”.

„6.30 КАРИЛ - Трета зала, второ легло – (следва медицинско описание на причината за смъртта) Близките са уведомени”. Следващият „ Приемаме интерцеребрален хематом от Елхово”.

И след подобен отчет, вместо да си пие кафето и да почете няколко страници от любима книга, за да се отпусне от напрежението, той отново вдига телефона. По-спокоен е, когато се чуе с дежурния, когато обсъдят къде е настанен новият болен и си поговорят. С право телефонът му е най-мразената от цялото семейството вещ

Защото той краде от времето за разговори, прекъсва най-интимните моменти, намесва се не само във времето, но и в живота на семейството. А то е голямо. Дъщеря му Руслана е на 22 г и вече е журналистка, Стефан е на 18, малката Никол – само на 5.

„Жена ми много мрази този телефон. Защото не може да си кажем две думи. И действително е права. Започне да ми разказва нещо и телефонът звънне. Разговорът ни приключва, преди да е започнал”, смее се докторът.

И е открил начин да компенсира. Когато са на път, колата им осигурява лично време и „защитено” пространство. Там обсъждат всичко, за което вкъщи времето обикновено не стига.

Телефонът, таблетът и кинделът са непрекъснато с него. Електронната екипировка дава свобода на професора да чете навсякъде – в кабинета, транспорта, навсякъде, където има десет свободни минути. С клавиатурата на телефона започва и работният му ден. Сутрин го отваря, заради пощата си, а след това чете новините от лайн. Преглежда по-големите информационни сайтове, а след това и пресата, за да се информира.

„За рождения ден колегите ми подариха електронен четец, за да чета художествена литература. По време на почивката за 5 дни успях да прочета 5 романа. Чета бързо и много. Това вероятно е професионална деформация – постоянно нещо трябва да ми влиза в главата. Преди да се яви електронният вариант на книгите, може би 10 години не бях чел, защото книгата трябва да ми е под ръка, да е непрекъснато с мен, а не да е вкъщи”.

От целия му род само той е лекар. Повечето са музиканти, певци, спортисти ..

А най-известна е леля му - Янка Рупкина

Майка му също пее много хубаво. Като малък и той свири на акордеон. Любовта към музиката е в душата му, но сега повече слуша и рядко хваща инструмента. Заменя го трайно с анестезиологичния набор.

Избира специалността си от раз. Казва, че вероятно съдбата е имала пръст, но ако днес изборът се повтори, не би се поколебал – отново ще избере анестезилогията.

„Хирурзите обичат да казват, че всеки анестезиолог е неуспял хирург. Може и да са прави, защото много анестезиолози са минали точно по този път. Аз лично си харесах специалността и не съм имал колебания. В началото човек има бегла представа. Харесваш 2-3 неща, в тази професия, те вероятно са 1003 , ама ти не ги знаеш. Сега обаче, като се връщам назад, пак бих избрал тази специалност. Защото тя изисква мислене, подготовка, иска сръчност и умения. А това, което най ме привлича, е че всичко, което трябва да покажеш като знание и умение, е за засечено време.

Всеки ден си пред един изпит, всеки ден трябва да решаваш едно уравнение – защото всеки случаи е различен. Всеки човек е различен, няма общ подход. На момента решаваш кое е най-добро в конкретната ситуация и го правиш. Няма скука , но е инфарктно и си плащаме. Моят бивш шеф, на чието място започнах, умря от масивен инфаркт. Поех работата му и станах временно изпълняващ длъжността началник през 2004 г.”,спомня си той. И оттогава 24 часа е на разположение на колегите и на болните, за да се раздава. Така разбира своята мисия.