1 Думите на Хелкивия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя

1 При това, Господното слово дойде към Еремия втори път, като бе той още

затворен в двора на стражата, и рече:

2 Така казва Господ, Който върши тия неща, Господ, Който ги прави, за да

ги утвърждава, - Иеова е името Му:

3 Извикай към Мене и ще ти отговоря, И ще ти покажа велики и тайни неща,

Които не знаеш.

4 Защото така казва Господ, Израилевият Бог, За къщите на тоя град, И за

дворците на Юдовите царе, Които са били разрушени за да образуват защитата

против могилите и против ножа,

5 И за ония, които идат да воюват против халдейците И да напълнят тия къщи

с труповете на човеците, Които Аз ще поразя с гнева Си и в яростта Си,

Поради всичките злини, за които Скрих лицето Си от тоя град:

6 Ето, ще донеса в него здраве и изцеление, и ще ги изцеля, И ще им открия

изобилие на мир и на вярност.

7 Ще върна Юдовите пленници, И Израилевите пленници, И ще ги съградя както

по-напред;

8 Ще ги очистя от всичкото беззаконие, С които Ми съгрешиха, И с които

престъпиха закона Ми,

9 И тоя град ще Ми бъде град, чието име да се споменава с радост, С хвала

и със слава пред всичките народи в света, Които ще чуят всичкото добро,

което им правя Аз, И ще се убоят и ще се разтреперят за всичкото добро, И

за всичкия мир, който ще му доставя.

10 Така казва Господ: В това място, за което вие казвате: Пусто е, без

човек и без животно, Да! В Юдовите градове и в ерусалимските улици, Които

са пусти без човек, без жител. И без животно, пак ще се чуе

11 Глас на радост и глас на веселие. Глас на младоженец и глас на невеста,

Глас на ония, които казват: Хвалете Господа на Силите, Защото Господ е

благ, Защото Неговата милост е до века, И глас на ония, които принасят

благодарствени приноси в дома Господен, Защото ще върна пленниците взети

от тая земя както са били по-напред, казва Господ.

12 Така казва Господ на Силите: В това място, което е пусто, Без човек и

без животно, И във всичките му градове, Пак ще има жилища на овчари, Които

ще успокояват стадата си.

13 В планинските градове и в полските градове, В южните градове и във

Вениаминовата земя, В околностите на Ерусалим и в Юдовите градове, Пак ще

минават стадата Под ръката на ония, които ги броят, казва Господ.

14 Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще изпълня онова добро слово, което

говорих За Израилевия дом и за Юдовия дом.

15 В ония дни и в онова време Ще направя да израсте на Давида праведен

Отрасъл; И той ще извърши правосъдие и правда на земята.

16 В ония дни Юда ще бъде спасен, И Ерусалим ще обитава в безопасност; И

ето името, с което ще се нарича: Господ е наша правда.

17 Защото така казва Господ: Никога няма да липсва от Давида човек, Който

да стои на престола на Израилевия дом;

18 Нито от левитските свещеници ще липсва пред Мене човек, Който да

принася всеизгаряния и да гори хлебни приноси И да жертвува непрестанно.

19 И словото Господно дойде към Еремия и рече:

20 Така казва Господ: Ако ви е възможно да нарушите завета Ми за деня И

завета ми за нощта, Тъй щото да не става вече ден и нощ на времето си,

21 Тогава ще може да се наруши и заветът Ми със слугата Ми Давида, Тъй

щото да няма син да царува на престола му, - И заветът Ми със служителите

Ми - левитските свещеници.

22 Както не може да се изброи небесното множество, Нито да се измери

морският пясък, Така ще умножавам потомството на слугата Ми Давида, И

левитите, които Ми служат.

23 И словото Господно дойде към Еремия и рече:

24 Не си ли размислил що говорят тия люде, какво казват: Двата рода, които

Господ избра, ето, отхвърлил ги е? Така презират те людете Ми, Щото да не

се считат вече за народ пред тях.

25 Така казва Господ: Ако не съм поставил завета Си за деня и нощта, И ако

не съм определил наредбите за небето и за земята,

26 Тогава ще отхвърля и потомството на Якова и на слугата Си Давида, Така

щото да не вземам от него човеци да управляват Потомството на Авраама,

Исаака и Якова; Защото ще върна пленниците им и ще им покажа милост.
ГЛАВА 34

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа, когато вавилонският цар

Навуходоносор, цялата му войска, всичките царства на света, които бяха под

властта му, и всичките племена воюваха против Ерусалим и против всичките

му градове, и рече:

2 Така казва Господ, Израилевият Бог: Иди, та говори на Юдовия цар

Седекия, като му речеш: Така казва Господ: Ето, ще предам тоя град в

ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън.

3 И ти няма да избегнеш от ръката му, но непременно ще бъдеш хванат и

предаден в ръката му; и ти и вавилонският цар ще се погледнете очи в очи,

и ще говорите уста с уста и ще отидеш във Вавилон.

4 Обаче, Седекия, царю Юдов, слушайте Господното слово; така казва Господ

за тебе: Няма да умреш от нож;

5 мирно ще умреш; и каквито горения правеха за бащите ти, предишните царе,

които те предшестваха, такива горения ще направят и за тебе; ще те

оплачат, казвайки: Уви! господарю! защото Аз изговорих това слово, казва

Господ.

6 Тогава пророк Еремия предаде на Юдовия цар Седекия всички тия думи в

7 когато още войската на вавилонския цар се биеше против Ерусалим и против

всичките останали Юдови градове, - против Лахис и Азика; защото от Юдовите

градове само те от укрепените градове бяха останали.

8 Словото, което дойде към Еремия от Господа, след като цар Седекия беше

направил завет с всичките люде, които бяха в Ерусалим, за да прогласят

помежду си освобождение,

9 тъй щото всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си,

евреин или еврейка, та да не държи никой брата си юдеин за слуга.

10 И всичките първенци и всичките люде бяха послушали, които стъпиха в

завета да пусне на свобода всеки слугата си и всеки слугинята си, тъй щото

да не държат вече за слуги; бяха послушали и бяха ги пуснали;

11 но после бяха се пометнали, като накараха да се върнат слугите и

слугините, които бяха пуснали на свобода, и ги подчиниха да бъдат слуги и

слугини.

12 Затова Господното слово дойде към Еремия от Господа и рече:

13 Така казва Господ Израилевият Бог: Аз направих завет с бащите ви, в

деня, когато ги изведох от Египетската земя, из дома на робството, като

рекох:

14 В края на всеки седем години пускайте всеки брата си евреина, който ти

тебе. Но бащите ви не Ме послушаха, нито приклониха ухото си.

15 И вие сега бяхте се обърнали и бяхте извършили това, което е право пред

Мене, като прогласихте всеки освобождение на ближния си; и бяхте направили

завет пред Мене в дома, който се нарича с Моето име;

16 но пометнахте се и осквернихте името Ми, като накарахте всеки слугата

си и всеки слугинята си, които бяхте пуснали на свобода по волята им, да

се върнат, и подчинихте ги да ви бъдат слуги и слугини.

17 Затова така казва Господ: Вие не Ме послушахте да прогласите

освобождение всеки на брата си и всеки на ближния си; ето, казва Господ,

Аз прогласявам против вас свобода на ножа, на мора и на глада; и ще ви

предам да бъдете тласкани по всичките царства на света.

18 И ще предам човеците, които са престъпили завета Ми, които не са

изпълнили думите на завета, който направиха пред Мене, когато разсякоха

телето на две и минаха между частите му,

19 юдовите първенци и ерусалимските първенци, скопците и свещениците, и

всичките люде на тая земя, които минаха между частите на телето

20 да! ще ги предам в ръката на неприятелите им и в ръката на ония, които

искат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на

земните зверове.

21 И Юдовият цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на

неприятелите им, и в ръката на ония, които искат живота им, и в ръката на

войските на вавилонския цар, които са се оттеглили от вас.

22 Ето, ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна в тоя град; и те като

воюват против него, ще го превземат и ще го изгорят с огън; и ще обърна

Юдовите градове в пустота, останали без жители.

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа в дните на Юдовия цар Иоаким,

Иосиевия син, и рече:

2 Иди в жилището на Рихавовците та им говори, и доведи ги в една от стаите

на Господния дом, и напой ги с вино.

3 Тогава взех Яазания, син на Еремия, Хавасиниевия син, и братята му,

всичките му синове и целия дом на Рихавовците,

4 та ги доведох в Господния дом, в стаята на синовете на Анана, син на

Игдалия, Божия човек, която беше до стаята на първенците, над стаята на

стражаря на вратата Маасия, Селумовия син.

5 И като турих пред синовете на дома на Рихавовците паници, пълни с вино и

чаши, рекох им: Пийте вино.

6 А те рекоха: Не щем да пием вино, защото Ионадав, син на праотеца ни

Рихав, ни заповяда, казвайки: Да не пиете вино, нито вие, нито потомците

ви, до века;

7 нито къщи да построите, нито семе да сеете, нито лозя да садите или да

притежавате; но в шатри да обитавате през всичките си дни, за да живеете

дълго време в земята гдето сте пришълци.

8 И ние сме слушали гласа на Ионадава, син на праотеца ни Рихава, за

всичко, що ни заръча, да не пием вино през всичките си дни, ние, жените

ни, синовете ни и дъщерите ни,

9 нито да строим къщи, в които да живеем; и не сме притежавали лозе или

нива или семе,

10 но сме живели в шатри и сме слушали и стрували всичко, що ни заповяда

нашият праотец Ионадав.

11 Но когато вавилонският цар Навуходоносор възлезе на тая земя, рекохме:

Елате! да влезем в Ерусалим поради страха от халдейската войска и поради

страха от сирийската войска; затова живеем понастоящем в Ерусалим.

12 Тогава дойде Господното слово към Еремия и рече:

13 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Иди та речи на Юдовите

мъже и на ерусалимските жители: Господ казва: Няма ли да приемете поука,

та да слушате Моите думи?

14 Думите на Ионадава Рихавовия син, който заповяда на потомците си да не

пият вино, се изпълняват; те и до днес не пият, защото слушат заповедта на

праотеца си. Аз, обаче, говорих на вас, като ставах рано и говорех; но вие

не Ме послушахте.

15 Пратих при вас и всичките Си слуги пророците, като ставах рано и

пращах, да казват: Върнете се сега всеки от лошия си път, поправете делата

си и не отивайте след други богове да им служите и ще живеете в земята,

която дадох на вас и на бащите ви; но вие не приклонихте ухото си и не Ме

послушахте.

16 Понеже синовете на Ионадава Рихавовия син изпълняват заповедта, която

праотец им заповяда, а тия люде не слушат Мене,

17 затова така казва Господ, Бог на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще

докарам върху Юда и върху всичките ерусалимски жители всичкото зло, което

произнесох против тях; защото говорих им, но те не чуха, и виках им, но те

не отговориха.

18 А на дома на Рихавовците Еремия рече: Така казва Господ на Силите,

Израилевият Бог: Понеже послушахте заповедта на праотеца си Ионадава,

опазихте всичките му заръчки и изпълнихте всичко, що ви заповяда,

19 затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: От Ионадава

Рихавовия син няма да липсва човек, който да стои пред Мене за винаги.

1 В четвъртата година на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, дойде това слово

към Еремия от Господа и рече:

2 Вземи си един свитък книга, та напиши в него всичките думи, които ти

говорих против Израиля, против Юда и против всичките народи, от деня

когато почнах да ти говоря, от дните на Иосия, дори до днес.

3 Дано чуе Юдовият дом всичкото зло, което Аз мисля да им направя, тъй

щото да се върнат всеки от лошия си път, и Аз да простя беззаконието им и

греха им.

4 Тогава Еремия повика Варуха Нириевия син; и Варух написа от устата на

Еремия в един свитък книга всичките думи, които Господ му бе говорил.

5 И Еремия заповяда на Варуха, казвайки: Аз съм запрян; не мога да вляза в

Господния дом;

6 затова влез ти и от свитъка, който написа от устата ми, прочети

Господните думи в ушите на людете, в Господния дом, в ден на пост; прочети

ги и в ушите на всички от Юда, които дохождат от градовете си.

7 Негли принесат молба пред Господа и се върнат всеки от лошия си път;

защото големи са гневът и яростта, които Господ е произнесъл против тия

люде.

8 И Варух Нириевият син стори всичко, що му заповяда пророк Еремия, като

9 И в петата година на Юдовия цар, Иоаким Иосиевия син, в деветия месец,

всичките люде в Ерусалим и всичките люде, които дохождаха в Ерусалим от

Юдовите градове, прогласиха пост пред Господа.

10 Тогава Варух прочете от книгата Еремиевите думи в Господния дом, в

стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния дом, във входа на

новата врата на Господния дом, в ушите на всичките люде.

11 И когато Михей, син на Гемария Сафановия син, чу от книгата всичките

Господни думи,

12 слезе в царския дворец, в стаята на секретаря и, ето, всичките първенци

седяха там, - писачът Елисама, Делаия Семаиевият син, Елнатан Аховоровият

син, Герамия Сафановият син, Седекия Ананевият син и всичките първенци.

13 Тогава Михей им извести всичките думи, които бе чул, когато Варух

прочиташе книгата в ушите на людете.

14 Затова всичките първенци пратиха Юдия, син на Натания, син на Селемия

Хусиевия син, при Варуха да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си

прочел в ушите на людете и дойди. И тъй, Варух Нириевият син взе свитъка в

ръката си, та дойде при тях.

15 И рекоха му: Я седни та го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в

ушите им.

16 А като чуха всичките думи, спогледаха се с ужас, и рекоха на Варуха:

Непременно ще съобщим на царя всички тия думи.

17 И попитаха Варуха, думайки: Кажи ни сега - как си написал ти всички тия

думи от устата му?

18 А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тия думи, и аз ги

написвах с мастило в книгата.

19 Тогава първенците рекоха на Варуха: Иди, скрий се ти и Еремия; никой да

не знае где сте.

20 После влязоха при царя, (свитъка обаче оставиха в стаята на писача

Елисама), и известиха в ушите на царя всички тия думи.

21 И тъй, царят прати Юдия да вземе свитъка; и той го взе от стаята на

писача Елисама. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички

първенци, които стояха около царя.

22 А царят седеше в зимния дворец, (като беше деветият месец), и пред него

имаше жарник с огън.

23 И когато Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с

писарското ножче и хвърли го в огъня на жарника догдето изгори целият

свитък в огъня на жарника.

24 И не се разтрепериха, и не раздраха дрехите си, ни царят, ни един от

слугите му, които чуха всички тия думи.

25 При това, когато Елнатан Делаия и Гемария ходатайствуваха пред царя да

не изгаря свитъка, той не ги послуша.

26 И царят заповяда на сина си Иерамеил, на Сераия Азрииловия син и на

Селемия Авдииловия син да хванат писача Варух и пророка Еремия; но Господ

ги скри.

27 И след като изгори царят свитъка и думите, които Варух написа от

Еремиевите уста, дойде Господното слово към Еремия и рече:

28 Вземи си пак друг свитък, та напиши в него всичките предишни думи,

които бяха в първия свитък, който Юдовият цар Иоаким изгори;

29 а на Юдовия цар Иоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори тоя

свитък, и каза: Защо си написал в него, че вавилонският цар непременно ще

дойде и ще разори тая земя и ще направи да няма в нея ни човек, ни

животно?

30 Затова така казва Господ за Юдовия цар Иоаким: Не ще има от него кой да

седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен, денем на пека, а

нощем на сланата.

31 Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще

докарам на тях, на ерусалимските жители и на Юдовите мъже всичкото зло,

което изрекох против тях; а те не послушаха.

32 И тъй, Еремия взе друг свитък и го даде на писача Варух Нириевия син,

който написа в него от устата на Еремия всичките думи на книгата, която

Юдовият цар Иоаким беше изгорил в огъня; а при тях се притуриха и още

много подобни думи.
ГЛАВА 37

1 А вместо Иехония, Иоакимовия син, се възцари цар Седекия, Иосиевият син,

когото вавилонският цар Навуходоносор постави цар в Юдовата земя.

2 Но ни той, ни слугите му, ни людете на земята, послушаха думите на

Господ, които говори чрез пророк Еремия.

3 И цар Седекия изпрати Еухала, Селемиевия син и Софония, син на свещеник

Маасия, при пророк Еремия да рекат: Моля, помоли се за нас на Господа

нашия Бог.

4 Защото Еремия още влизаше и излизаше между людете, понеже не бяха го

турили в тъмница.

5 И Фараоновата войска излезе от Египет; и когато халдейците, които

обсаждаха Ерусалим, чуха това известие за тях, оттеглиха се от Ерусалим.

6 Тогава дойде Господното слово към пророк Еремия и рече:

7 Така казва Господ, Израилевият Бог: По тоя начин да говорите на Юдовия

цар, който ви прати при Мене да се допитате до Мене: Ето, Фараоновата

войска, която излезе да ви помага, ще се върне в земята си Египет.

8 Халдейците пак ще дойдат и ще воюват против тоя град, ще го превземат, и

ще го изгорят с огън.

9 Така казва Господ: Недейте се мами да казвате: Халдейците непременно ще

се оттеглят от нас; понеже те няма да се оттеглят.

10 Защото даже, ако поразите цялата войска на халдейците, които воюват

против вас, и оцелеят от тях само някои ранени, пак те ще станат всеки от

шатъра си и ще изгорят тоя град с огън.

11 И когато войската на халдейците беше се оттеглила от Ерусалим, поради

страха от Фараоновата войска,

12 тогава Еремия излезе от Ерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя, и

да вземе там дела си заедно с другите люде.

13 И когато той бе при Вениаминовата порта, там се намираше началникът на

стражата, чието име бе Ирия, син на Селемия Ананиевия син; и той хвана

пророк Еремия и рече: Ти бягаш при халдейците.

14 А Еремия рече: Лъжа е; аз не бягам при халдейците. Но Ирия не го

послуша, но хвана Еремия, та го заведе при първенците.

15 И първенците се разгневиха на Еремия та го биха, и туриха го в тъмница

в къщата на писача Ионатан, защото нея бяха направили на тъмница.

16 След като Еремия беше влязъл в подземната тъмница и в избите, и Еремия

беше седял там много дни,

17 тогава цар Седекия прати да го доведат; и царят го попита скришно в

двореца си, като рече: Има ли слово от Господа? А Еремия рече: Има. Каза

още: Ти ще бъдеш предаден в ръката на вавилонския цар.

18 При това Еремия рече на цар Седекия: Що съм съгрешил на тебе или на

слугите ти, или на тия люде, та ме туриха в тъмница?

19 Где са сега вашите пророци, които пророкуваха, казвайки: Вавилонския

цар няма да дойде против вас или против тая земя?

20 Затова слушай сега, моля, господарю мой, царю, нека бъде приета, моля,

молбата ми пред тебе щото да не ме накараш да се върна в къщата на писача

Ионатана, за да не умра там.

21 Тогава цар Седекия заповяда, и предадоха Еремия да бъде пазен в двора

на стражата, и даваха му всеки ден по един хляб от улицата на хлебарите,

догдето се свърши всичкият хляб на града. И така Еремия седеше в двора на

стражата.

1 А Сефатия Матановият син, Годолия Пасхоровият син, Юхал Селемиевият син

и Пасхор Мелхиевият син чуха думите, които Еремия говореше на всичките

люде, като думаше:

2 Така казва Господ: Който остане в тоя град ще умре от нож, от глад и от

мор; но който излезе при халдейците ще остане жив; животът му ще бъде за

корист, и ще живее;

3 и така казва Господ: Тоя град непременно ще бъде предаден в ръката на

войската на вавилонския цар и той ще го превземе.

4 Тогава тия първенци казаха на царя: Нека се умъртви, молим, тоя човек,

защото разслабя ръцете на военните мъже, които са останали в тоя град, и

ръцете на всичките люде, като им говори такива думи; защото тоя човек не

иска доброто на тия люде, но злото.

5 И цар Седекия рече: Ето, в ръката ви е; защото не е царят, който може да

направи нещо против вас.

6 Тогава взеха Еремия, та го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която

бе в двора на стражата; и пуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода,

но тиня; и Еремия затъна в тинята.

7 А когато етиопянинът Авдемелех, един от скопците, който беше в царския

дворец, чу как били турили Еремия в ямата, (като седеше царят тогава във

Вениаминовата порта),

8 Авдемелех излезе от царския дворец та говори на царя, казвайки:

9 Господарю мой царю, тия човеци сториха зло във всичко що направиха на

пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата; защото той без друго ще умре от

глад там гдето е, защото няма вече хляб в града.

10 Тогава царят заповяда на етиопянина Авдемелех, като рече: Вземи от тука

тридесет човека със себе си та извади пророк Еремия от ямата преди да

умре.

дворец, под съкровищницата, взе от там вехти дрипи и вехти парцали, които

спусна с въжета в ямата при Еремия.

12 И етиопянинът Авдемелех рече на Еремия: Тури сега тия вехти дрипи и

парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия стори така.

13 И тъй, като изтеглиха Еремия с въжетата, извадиха го из ямата; и Еремия

остана в двора на стражата.

14 Тогава цар Седекия прати та доведоха пророк Еремия при него в третия

вход, който е в Господния дом; и царят рече на Еремия: Ще те попитам едно

нещо; не крий нищо от мене.

15 А Еремия рече на Седекия: Ако ти го явя, не е ли така, че непременно ще

ме умъртвиш? и ако те съветвам, не ще ме послушаш.

16 Затова цар Седекия се закле скришно на Еремия, казвайки: Заклевам ти се

в живота на Господа, Който е създал душите ни, че няма да те умъртвя, нито

ще те предам в ръката на тия човеци, които искат живота ти.

17 Тогава Еремия рече на Седекия: Така казва Господ Бог на Силите,

Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще

се опази животът ти, и тоя град няма да се изгори с огън; па и ти ще

останеш жив и домът ти.

18 Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава тоя град ще

бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти

няма да избегнеш от ръката им.

19 И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при

халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с

мене.

20 А Еремия рече: няма да те предадат. Послушай, моля, Господния глас

опази.

22 Ето, всичките жени, които са останали в двореца на Юдовия цар, ще бъдат

изведени при първенците на вавилонския цар; и тия жени ще ти кажат: Твоите

приятели те насъскаха и надделяха пред тебе; а сега, когато нозете ти

затънаха в тинята, те се оттеглиха назад.

23 И всичките ти жени и чадата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти

няма да избегнеш от ръката им, но ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския

цар, и ще станеш причина да се изгори тоя град с огън.

24 Тогава Седекия рече на Еремия: Никой да се не научи за тоя разговор, и

ти няма да умреш.

25 Но ако чуят първенците, че съм говорил с тебе, и като дойдат при тебе

ти рекат: Яви ни сега що каза ти на царя; не го скривай от нас и няма да

те умъртвим; яви ни тоже какво каза царят на тебе,

26 тогава да им кажеш: Аз представих молбата си пред царя, за да ме не

върне в къщата на Ионатана, та да умра там.

27 Тогава всичките първенци дойдоха при Еремия, та го попитаха; и той им

отговори според всичките тия думи, които царят му беше заповядал. И тъй,

те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна.

28 И така Еремия остана в двора на стражата до деня, когато бе превзет

Ерусалим.