1 Думите на Хелкивия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя

1 В началото на царуването на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, дойде това

слово от Господа към Еремия и рече:

2 Така ми казва Господ: Направи си ремъци и дървени части на хомот, и тури

ги на врата си;

3 и прати ги на едомския цар, на моавския цар, на царя на амонците, на

тирския цар и на сидонския цар чрез ръката на ония посланици, които са

дошли в Ерусалим при Юдовия цар Седекия;

4 и дай им заръчка за господарите им, като речеш: Така казва Господ на

Силите, Израилевият Бог: Така да кажете на господарите си -

5 Аз чрез голямата Си сила и чрез простряната Си мишца съм направил

земята, както човека и животните, които са по лицето на земята; и давам я

на когото благоволя.

6 И сега дадох всичките тия земи в ръката на слугата Си Навуходоносора,

вавилонския цар; тоже и полските зверове дадох нему за да му слугуват.

7 И всичките народи ще слугуват нему, на сина му и на внука му, докле

дойде времето и на неговата земя; и тогава много народи и велики царе ще

поробят и него.

8 И оня народ или царство, което не би приело да слугува на тоя вавилонски

цар Навуходоносора, и което не би приело да тури врата си под хомота на

вавилонския цар, - Аз ще накажа оня народ, казва Господ, с нож, с глад и с

мор, догдето го довърша чрез неговата ръка.

9 А вие недейте слуша пророците си, нито чародеите си, нито предвещателите

си, нито омаятелите си, които като ви говорят, казват: Няма да слугувате

на вавилонския цар;

10 защото те ви пророкуват лъжа, та да ви отдалечат от земята ви, и Аз да

ви изпъдя, та да загинете.

11 А оня народ, който подложи врата си под хомота на вавилонския цар и му

слугува, него ще оставя да пребивава в земята си, казва Господ и ще я

работи и ще я населява.

12 Говорих и на Юдовия цар Седекия същите думи, като рекох: Наведете

вратовете си под хомота на вавилонския цар, и слугувайте нему и на людете

му и ще живеете.

13 Защо да умрете, ти и людете ти, от нож, от глад и от мор, според както

Господ говори за народа, който не би слугувал на вавилонския цар?

14 Затова недейте слуша думите на пророците, които като ви говорят казват:

Няма да слугувате на вавилонския цар; защото те ви пророкуват лъжа.

15 Понеже Аз не съм ги пратил, казва Господ, а те пророкуват лъжливо в

Моето име, та да ви изпъдя и да погинете, вие и пророците, които ви

пророкуват.

16 Говорих и на свещениците и на всички тия люде, като рекох: Така казва

Господ: Недейте слуша думите на пророците си, които ви пророкуват,

казвайки: Ето, съдовете на Господния дом ще се донесат подир малко от

Вавилон; защото те ви пророкуват лъжа.

17 Недейте ги слуша; слугувайте на вавилонския цар и живейте; защо да се

запусти тоя град?

18 Но ако те са пророци и ако Господното слово е с тях, нека се помолят

сега Господу на Силите щото съдовете, които са останали в Господния дом и

в Ерусалим, да не отидат във Вавилон.

19 Защото така казва Господ на Силите за стълповете, за медното море, за

подножията, и за другите съдове, които са останали в тоя град,

20 които вавилонският цар Навуходоносор не взе, когато заведе в плен от

Ерусалим във Вавилон Юдовия цар Иехония, Иоакимовия син, и всичките Юдови

и ерусалимски благородни, -

21 да! така казва Господ на Силите, Израилевият Бог, за съдовете, които

останаха в Господния дом, и в двореца на Юдовия цар и в Ерусалим:

22 Те ще бъдат занесени във Вавилон, и ще останат там до деня, когато ще

ги посетя, казва Господ; тогава ще ги донеса и ще ги върна на това място.

1 В същата година, в началото на царуването на Юдовия цар Седекия, в

четвъртата година, в петия месец, пророк Анания, Азоровият син, който бе

от Гаваон, ми говори в Господния дом, пред свещениците и пред всичките

люде, казвайки:

2 Така говори Господ на Силите, Израилевият Бог, като казва: Строших

хомота на вавилонския цар.

3 Вътре в две цели години ще върна в това място всичките съдове на

Господния дом, които вавилонският цар Навуходоносор взе от това място и

занесе във Вавилон;

4 и в това място ще върна, казва Господ, Юдовия цар Иехония, Иоакимовия

син, и всичките Юдови пленници, които отидоха във Вавилон; защото ще

строша хомота на вавилонския цар.

5 Тогава пророк Еремия говори на пророк Анания пред свещениците и пред

всичките люде, които стояха в Господния дом;

6 и рече пророк Еремия: Амин! Господ да направи така! Господ да изпълни

думите, които си пророкувал, и да върне от Вавилон в това място съдовете

на Господния дом и всички, които са били пленени.

7 Обаче, чуй сега това слово, което аз говоря в ушите ти и в ушите на

всичките люде:

8 Пророците, които са били преди мене и преди тебе от старо време,

пророкуваха против много страни и против много големи царства за война, за

зло и за мор.

9 Пророкът, който пророкува за мир, - когато се изпълни думата му, тогава

ще се познае, че той е пророк, когото Господ наистина е пратил.

10 Тогава пророк Анания взе хомота от врата на пророк Еремия, та го

строши.

11 И Анания говори пред всичките люде, думайки: Така казва Господ: По тоя

всичките народи вътре в две цели години. И пророк Еремия отиде по пътя си.

12 Тогава Господното слово дойде към Еремия, след като пророк Анания бе

строшил хомота от врата на пророк Еремия, и каза:

13 Иди, та говори на Анания като речеш: Така казва Господ: Ти строши

дървените хомоти; но вместо тях ще направиш железни хомоти.

14 Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Железен хомот

турих на врата на всички тия народи, за да слугуват на вавилонския цар

Навуходоносора; и ще му слугуват; дадох му още и полските зверове.

15 Тогава рече пророк Еремия на пророка, Анания: Слушай сега, Анание,

Господ не те е пратил; но ти правиш тия люде да уповават на лъжа.

16 Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще те отпратя от лицето на земята!

Тая година ще умреш, защото си проповядвал бунт против Господа.

17 И така, пророк Анания умря същата година, в седмия месец.

1 Ето думите на писмото, което пророк Еремия изпрати от Ерусалим до

останалите старейшини на пленниците, до свещениците, до пророците и до

всичките люде, които Навуходоносор бе закарал в плен от Ерусалим във

Вавилон,

2 (след като цар Иехония, овдовялата царица, скопците, Юдовите и

ерусалимските първенци, художниците и ковачите бяха излезли от Ерусалим),

3 чрез ръката на Еласа Сафановия син, и на Гемария Хелкиевия син, (когото

Юдовият цар Седекия изпрати при вавилонския цар Навуходоносора), в което

писмо казваше:

4 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог, на всичките пленници,

които Аз съм направил да бъдат закарани пленници от Ерусалим във Вавилон;

5 Постройте къщи и живейте в тях, насадете градини и яжте плода им,

6 вземете жени и народете синове и дъщери, вземете жени за синовете си и

дайте дъщерите си на мъже, за да народят синове и дъщери, и умножавайте се

там, и не се намалявайте,

7 търсете мира на града гдето ви направих да бъдете закарани пленници, и

молете се за него Господу; понеже в неговия мир ще имате и вие мир.

8 Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Да ви не мамят

пророците ви и чародеите ви, които са всред вас, и недейте слуша сънищата

си, които вие давате причина да ги сънувате.

9 Защото те ви пророкуват лъжливо в Мое име; Аз не съм ги пратил, казва

Господ.

10 Защото така казва Господ: Като се изпълнят седемдесет години във

върна в това място.

11 Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир,

а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.

12 Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще

ви послушам.

13 И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си

сърдце,

събера от всичките народи и от всичките места, гдето ви бях изпъдил, казва

Господ; и ще ви върна на мястото от гдето ви направих да бъдете закарани

пленници.

15 Понеже рекохте: Господ ни е въздигнал пророци във Вавилон,

16 то знайте, че така говори Господ за царя, който седи на Давидовия

престол, и за всичките люде, които населяват тоя град, братята ви, които

не излязоха с вас в плен, -

17 така казва Господ на Силите: Ето, ще изпратя върху тях нож, глад и мор,

и ще ги направя като непотребни смокини, които поради лошевината им не се

ядат.

18 И ще ги преследвам с нож, с глад и с мор; и ще ги предам да бъдат

за подсвиркване и за укор между всичките народи, гдето съм ги изпъдил;

19 защото не са послушали Моите думи, казва Господ, които им пратих чрез

слугите Си пророците, като ставах рано и ги пращах; но вие не искахте да

слушате, казва Господ.

20 Послушайте, прочее, Господното слово, всички вие пленени, които

изпратих от Ерусалим във Вавилон.

21 Така казва Господ на Силите, Израилевият БОг, за Ахаава, Колаиевия син,

и за Седекия, Маасиевия син, които ви пророкуват лъжа в Моето име: Ето, ще

ги предам в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, който ще ги порази

пред очите ви;

22 и с тях всичките Юдови пленници, които са във Вавилон, ще вземат да

проклинат, казвайки: Господ ще те направи като Седекия и като Ахаава,

които вавилонският цар опече на огън;

23 защото те извършиха нечестие в Израил, прелюбодействаха с жените на

ближните си, и в Мое име говореха лъжливи думи, които не съм из

заповядвал. Но Аз зная и съм свидетел, казва Господ.

24 Също и на нехеламеца Семаия да говориш, думайки:

25 Така говори Господ на Силите, Израилевият Бог, като казва: Понеже си

пратил писма в своето си име до всичките люде, които са в Ерусалим, и до

свещеник Софония, Маасиевия син, и до всичките свещеници, в които си

казал:

надзирател в Господния дом над всеки човек, който като лудува се прави на

пророк, за да го турят в клада и в окови.

27 Сега, прочее, защо не си смъмрил анатотеца Еремия, който ви се прави на

пророк,

28 тъй като е пратил до нас във Вавилон да каже: Това пленение ще бъде

им?

30 Тогава Господното слово дойде към Еремия и рече:

31 Прати до всичките пленници да им кажат: Така казва Господ за нехеламеца

Семаия: Понеже Семаия ви е пророкувал, а Аз не съм го пратил, и ви е

направил да уповавате на лъжа,

32 затова така казва Господ: Ето, ще накажа нехеламеца Семаия и

потомството му; той не ще има човек, който да живее между тия люде, нито

ще види доброто, което Аз ще направя на людете Си, казва Господ; понеже е

проповядвал бунт против Господа.
ГЛАВА 30

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа и рече:

2 Така говори Господ Израилевият Бог, казвайки: Напиши в книга всичките

думи, които ти говорих.

3 Защото, ето, идат дни, казва Господ, когато ще върна от плен людете Си

Израил и Юда, казва Господ; и ще ги върна в земята, която дадох на бащите

им, и ще я владеят.

4 И ето думите, които Господ говори за Израил и за Юда:

5 Защото така казва Господ: Чухме шум на треперене; Страх има, а не мир.

6 Попитайте сега и вижте, Мъжът ражда ли? Тогава защо гледам всеки мъж С

ръцете си на кръста, като жена, която ражда, И лицата на всичките

пребледнели?

7 Горко! защото велик е оня ден, Подобен нему не е бивал; Именно той е

време на утеснението на Якова; Но ще бъде избавен от него.

8 В оня ден, казва Господ на Силите, Ще строша хомота му от врата ти, Ще

разкъсам оковите ти, И чужденци няма вече да го поробват;

9 Но ще слугуват на Господа своя Бог, И на царя си Давида, Когото ще им

въздигна.

10 Затова не бой се, служителю Мой Якове, казва Господ, Нито се страхувай,

Израилю; Защото, ето, ще те избавя от далечната страна, И потомството ти

от земята гдето са пленени; И Яков, като се върне, ще се успокои и си

почине, И не ще има кой да го плаши.

11 Защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавя; Понеже при все, че

ще довърша всичките народи, гдето съм те разпръснал, Тебе, обаче, не ща да

довърша; Но ще те накажа с мрака. А не мога да те изкарам съвсем невинен.

12 Защото така казва Господ: Смазването ти е неизцелимо, Раната ти тежка.

13 Няма кой да ходатайствува за тебе, За да бъдеш превързан; Ти нямаш

целителни лекове.

14 Всичките ти любовници те забравиха, не те търсят; Защото те нараних с

рана като от неприятел, С наказание от жесток човек, Поради многото твои

беззакония, И понеже греховете ти се умножиха.

15 Защо викаш за смазването си И понеже болката ти е неизцелима? Поради

многото твои беззакония, И понеже греховете ти се умножиха, За тая причина

ти сторих това.

16 Затова всички, които те изпояждат, ще бъдат изпоядени, И всичките ти

противници, всички до един, ще отидат в плен; Още и ония, които те

ограбват, ще бъдат ограбени. И всички, които те обират, ще ги предам на

обир.

Господ, Понеже те нарекох отхвърлен, и казаха: Това е Сион, за когото

никой не го е грижа.

18 Така казва Господ: Ето, Аз ще върна от плена Якововите шатри, И ще се

смиля за жилищата му; Всеки град ще се съгради на своята грамада

развалини, И палатът ще се възстанови както е бил по-напред.

19 И от тях ще изхожда благодарение И глас на ония, които се веселят; И Аз

ще ги умножа, та няма да се умалят, Ще ги прославя и не ще се унижат.

20 Чадата им ще бъдат както по-напред, И тяхното събрание ще се утвърди

пред Мене; И ще накажа всички, които ги угнетяват.

21 Първенецът им ще бъде от тях, И управителят им ще произлезе изсред тях;

Аз ще го направя да се приближава, И той ще се приближава до Мене; Защото

кой е този, който е утвърдил сърдцето си, Да се приближи до Мене? казва

Господ.

23 Ето, ураган от Господа, Неговата ярост, излезе, Вихрушка, която помита;

Ще избухне върху главата на нечестивите.

24 Пламенният гняв на Господа няма да се върне догдето Той не извърши, И

догдето не изпълни, намеренията на сърдцето Си; В последните дни вие ще

разберете това.

1 В същото време, казва Господ, Ще бъда Бог на всичките Израилеви родове,

И те ще Ми бъдат люде.

2 Така казва Господ: Людете, които оцеляха от ножа, Ще намерят

благоволение в пустинята; Ще отида да го направя, да! Израиля, да почива.

3 Господ ми се яви отдавна и рече: Наистина те възлюбих с вечна любов;

Затова продължих да ти показвам милост.

4 Пак ще те съградя, И ще бъдеш съградена, девице Израилева; Пак ще се

украсиш с тъпанчетата си. И ще излизаш в хората на ония, които се веселят.

5 Пак ще насадиш лозя на самарийските планини; Ония, които ги насадят, те

ще ядат плода им.

6 Защото ще дойде ден, Когато стражарите по Ефремовите планини ще викат:

Станете и нека възлезем в Сион При Господа нашия Бог.

7 Защото така казва Господ: Пейте с радост за Якова, И възкликнете за

главния от народите; Прогласете, похвалете и кажете: Спаси, Господи,

людете Си, останалите от Израиля.

8 Ето, Аз ще ги доведа от северната земя, И ще ги събера от краищата на

света, И заедно с тях слепият и куцият, Непраздната заедно с раждащата, ще

се върнат тука с голямо множество.

9 С плач ще дойдат, И като се молят ще ги доведа; Ще ги доведа до водни

реки през прав път, В който няма да се спънат; Защото съм Отец на Израиля.

И Ефрем е първородният Мой.

10 Слушайте, народи, словото Господно, И извести в далечните острови,

казвайки: Който разпръсна Израиля, Той ще го събере, И ще го опази както

овчарят стадото си.

11 Защото Господ е изкупил Якова, Изкупил го е от ръката на по-силния от

него.

12 И те ще дойдат, и ще пеят върху височината на Сион И ще се стекат към

овцете и на говедата; И душата им ще бъде като напоявана градина, И те

няма да изнемощеят вече.

13 Тогава ще се зарадва девицата в хорото, И юношите и старите заедно;

Защото Аз ще обърна жалеенето им в радост, И ще ги утеша, и ще ги

развеселя подир скръбта им.

14 Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто; И людете Ми ще се наситят

с Моите блага, казва Господ.

15 Така казва Господ: Глас се чува в Рама, Ридание и горчиво плакане;

Рахил оплаква чадата си, И не иска да се утеши за чадата си, защото ги

няма.

16 Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач И очите си от сълзи,

земята на неприятеля.

17 Има надежда за сетнините ти, казва Господ, И чадата ти ще се върнат в

своите предели.

18 Наистина чух Ефрема да си оплаква участта, казвайки: Наказал си ме, И

бидох наказан като теле неучено на хомот; Върни ме, и ще бъда върнат,

Защото Ти си Господ мой Бог.

19 Наистина откак бидох върнат, разкаях се, И откак бях научен, ударих се

по бедрото; Засрамих се, да! дори се смутих, Понеже носих укора на

младостта си.

20 Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря

против него Все още го помня; Затова се смущава сърдцето Ми за него, И Аз

наистина ще му покажа милост, казва Господ.

21 Изправи си пътни показалци, Направи си колове за опътване, Насочи

сърдцето си към друма, Към пътя, през който си ходила; Върни се девице

Израилева, Върни се към тия твои градове.

22 До кога ще се скиташ насам-натам, дъщерьо отстъпнице? Защото Господ

направи ново нещо на земята, - жена ще окръжи мъж.

23 Така казва Господ на Силите Израилевият Бог: Изново ще употребяват тоя

говор в Юдовата земя, И в градовете й, когато ги върна от плен, - Господ

да те благослови, жилище на правда, свети хълм!

24 И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове, Земеделците и

чергаските със стада.

25 Защото наситих изнурената душа, И напълних всяка изнемощяла душа.

26 По това се събудих и размислих; И от видението сънят ми стана сладък.

27 Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще насея Израилевия дом и Юдовия

дом С човешко семе и с животинско семе;

28 И както бдях над тях, за да изкоренявам, Да събарям, да съсипвам, Да

погубвам и да наскърбявам, Така ще бдя над тях, За да градя и да насаждам,

казва Господ.

29 В ония дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде, И зъбите на

децата оскоминяха;

30 Но всеки ще умира за своето си беззаконие; Всеки човек, който би изял

кисело грозде, Неговите зъби ще оскоминеят.

31 Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с

Юдовия дом Нов завет;

32 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, В деня, когато ги хванах

за ръка, За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя

завет, Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.

33 Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва

Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в

сърдцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде;

34 И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват:

Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия до най-

големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, И греха

им няма да помня вече.

35 Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина денем, И нарежда

луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето тъй щото вълните

му бучат, Господ на Силите е името Му;

36 Ако изчезнат тия наредби отпред Мене, казва Господ, Тогава и

Израилевото потомство ще престане Да бъде до века народ пред Мене.

37 Така казва Господ: Ако може да се измери небето горе, И да се изследят

основите на земята долу, Тогава и Аз ще отхвърля цялото Израилево

потомство, За всичко, що са сторили, казва Господ.

38 Ето, идат дни, казва Господ, Когато градът ще се съгради Господу От

кулата Ананеил до портата на ъгъла;

39 И връв за измерване още ще се тегли По-нататък право до хълма Гарив. И

ще завие към Гоат;

40 И цялата долина на труповете и на пепелта. И всичките ниви до потока

Кедрон, До ъгъла на конската порта към изток, Ще бъдат свети Господу;

Градът няма вече да се изкорени, нито да се съсипе до века.
ГЛАВА 32

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа в десетата година на Юдовия

цар Седекия, която година бе осемнадесетата на Навуходоносора.

2 А в това време войската на вавилонския цар обсаждаше Ерусалим; а пророк

Еремия бе затворен в двора на стражата, която бе в двореца на Юдовия цар.

3 Защото Юдовият цар Седекия беше го затворил и казал му бе: Защо

пророкуваш думайки: Така казва Господ: Ето, Аз ще предам тоя град в ръката

на вавилонския цар и той ще го завладее;

4 и Юдовият цар Седекия няма да избегне от ръката на халдейците, но

непременно ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, и ще говори с

него уста с уста, и ще се погледнат очи в очи;

5 И той ще заведе Седекия във Вавилон; и ще бъде там докле го посетя,

казва Господ; и ако воювате против халдейците, няма да успеете?

6 И рече Еремия: Господното слово дойде към мене и каза:

7 Ето, Анамеил, син на стрика ти Селум, ще дойде при тебе и ще рече: Купи

си нивата ми, която е в Анатот; защото на тебе принадлежи правото на

ближен сродник да я откупиш,

8 И тъй, стриковият ми син Анамеил дойде при мене в двора на стражата,

според Господното слово, та ми рече: Купи, моля, нивата ми, която е в

Анатот във Вениаминовата земя; защото на тебе принадлежи правото да я

наследиш, и на тебе правото да я откупиш; купи я за себе си. Тогава

познах, че това предложение бе Господно слово.

9 И купих нивата, която е в Анатот, от стриковия ми син Анамеил, и

претеглих му парите, седемнадесет сикли сребро.

10 И като написах записа и ударих печат, повиках свидетели и претеглих

среброто във везните.

11 Тогава взех записа за покупката, която запечатания, съдържащ

споразуменията и условията, така и отворения;

12 и предадох записа за покупката на Варуха, син на Нирия, Маасиевия син,

пред стриковия ми син Анамеил, и пред свидетелите, които подписаха записа

за покупката, пред всичките юдеи, които седяха в двора на стражата.

13 И заръчах на Варуха, пред тях, като казах:

14 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вземи тия записи - тоя

запечатан запис за покупката, и тоя отворен запис - и тури ги в пръстен

съд, за да стоят за дълго време.

15 Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Пак, ще се купуват

в тая земя къщи, ниви и лозя.

16 А след като предадох записа за покупката на Варуха, Нириевия син,

помолих се Господу, казвайки:

17 О, Господи Иеова; ето, Ти си направил небето и земята с голямата Си

сила и с простряната Си мишца; няма нищо мъчно за Тебе,

18 Който показваш милост към хиляди родове, а въздаваш беззаконието на

бащите в пазухата на чадата им подир тях; великият, могъщественият Бог,

Господ на Силите е името Му,

19 велик в намерения и силен в дела, Чиито очи са отворени над всичките

пътища на човешките чада, за да въздадеш всекиму според пътищата му и

според плода на делата му;

20 Ти, който си извършил знамения и чудеса в Египетската земя, известни

дори до днес и в Израиля и между другите човеци, и си придоби име, каквото

е днес;

с могъща ръка, с издигната мишца и с голям ужас;

22 и си им дал тая земя, за която си се заклел на бащите им да я дадеш на

тях, земя, гдето тече мляко и мед;

23 и те влязоха и я завладяха; но понеже не послушаха гласа Ти, нито

ходиха по закона Ти, и не направиха ни едно нещо от всичко, що си им

заповядал да правят, затова си докарал върху тях всичкото това зло.

24 Ето могилите! Неприятелите стигнаха до града, за да го завладеят; и

градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него, поради

ножа, и глада, и мора и това, което си говорил, стана; ето, Ти виждаш!

25 А въпреки това, Господи Боже, Ти ми рече: Купи си нивата с пари, и

повикай свидетели; при все че градът е предаден в ръката на халдейците.

26 Тогава дойде Господното слово към Еремия и рече:

27 Ето, Аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо мъчно за Мене?

28 Затова така казва Господ: Ето, ще предам тоя град в ръката на

халдейците, и в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще го

превземе.

29 И халдейците, които воюват против тоя град, ще дойдат, и като запалят

тоя град, ще го изгорят, заедно с къщите, върху чиито покриви кадяха на

Ваала и правеха възлияния на други богове, та Ме разгневяваха.

30 Защото израилтяните и юдейците са извършвали само това, което бе зло

пред Мене, от младостта си; защото израилтяните не струваха друго, освен

да Ме разгневяват с делата на ръцете си, казва Господ.

31 Защото от деня, когато съградиха тоя град дори до днес, той е

раздразнял гнева Ми и яростта Ми, та да го отхвърля от лицето Си,

32 поради всичкото зло, което израилтяните и юдейците извършиха та Ме

раздразняха, те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им,

Юдовите мъже и ерусалимските жители.

33 Те обърнаха гръб към Мене, а не лице; и при все, че Аз ги учех, като

ставах рано и ги поучавах, пак те не послушаха и не приеха поука;

34 но поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, та го

оскверниха;

35 и съградиха високите места на Ваала, които са в долината на Еномовия

син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огъня на Молоха, -

нещо, което не съм им заповядвал, нито е идвало на сърдцето Ми мисълта, че

ще сторят тая мерзост, та да направят Юда да съгрешава.

36 Сега, прочее, така казва Господ, Израилевият Бог, за тоя град, за който

вие казвате: Ще се предаде в ръката на вавилонския цар с нож, с глад и с

мор;

37 Ето, ще ги събера от всички страни, гдето бях ги изпъдил в гнева Си, в

ги населя в безопасност;

38 и те ще Ми бъдат люде, и Аз ще им бъда Бог;

39 и ще им дам едно сърдце да ходят в един път, за да се боят от Мене

винаги, за тяхно добро и за доброто на чадата им подир тях;

40 и ще направя с тях вечен завет, че няма да се отвърна от да ги диря за

да им правя добро; и ще туря в сърдцата им страх от Мене, за да не

отстъпят от Мене;

41 дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с верност в

тая земя, с цялото Си сърдце и с цялата Си душа.

42 Защото така казва Господ: Както докарах върху тия люде всичкото това

голямо зло, така ще докарам върху тях и всичкото добро, което им съм

обещал.

43 Ще се купуват ниви в тая земя, за която казвате: Пуста е без човек или

44 Ще купуват ниви с пари, и като подписват записи и ги запечатват ще

повикват свидетели във Вениаминовата земя и в ерусалимските околности, в

Юдовите градове и в планинските градове, в полските градове и в южните

градове; защото ще ги върна от пленението им, казва Господ.