1 Думите на Хелкивия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя

1 Господното слово, което дойде към пророк Еремия за филистимците, преди

да е разорил Фараон Газа.

2 Така казва Господ: Ето, води прииждат от север, И, като станат поток

наводняващ Ще потопят земята и всичко що има в нея, Града и ония, които

живеят в него; Тогава човеците ще викнат. И всичките земни жители ще

излелекат.

3 От тропота на копитата на яките му коне, От спускането на колесниците

му, От гърма на колелата му, Бащите не ще се обърнат да гледат децата си;

Понеже ръцете им са отслабнали

4 Поради денят, който иде, За да разруши всичките филистимци, Да отсече от

Тир и Сидон И най-последния помощник; Защото Господ ще разруши

филистимците, Останалите от остров Кафтор.

5 Плешивост постигна Газа; Аскалон загина с останалите от полето им. До

кога ще правиш нарязвания на снагата си?

6 О, мечо Господен, До кога не ще си починеш? Върни се в ножницата,

Успокой се и почини си.

7 Обаче как да си починеш, Тъй като Господ ти е дал заръчка Против Аскалон

и против крайморието? Там го е определил.
ГЛАВА 48

1 За Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево!

защото се опустоши; Кириатаим се посрами, защото биде превзет; Мисгав се

посрами, защото биде разтрошен.

2 Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, като

казаха: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще

запустееш; Ножът ще те преследва.

3 Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!

4 Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.

5 Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в

нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на жертвите на разрушение.

6 Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.

7 Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също

ще бъдеш хванат; И Хасом ще отиде в плен Заедно със свещениците си и

първенците си.

8 И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още

и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.

9 Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще

запустеят, И не ще им кой да живее в тях.

10 Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет

оня, който въздържа ножа си от кръв.

11 Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал като вино на

дрождията си; Не е бил протакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Защото

вкусът му си е останал в него, И духът му не се е променил.

12 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи,

които ще го прелеят; И ще изпразднят съдовете му и разкъсат меховете му.

13 И Моав ще се посрами за Хамоса, Както се посрами Израилевият дом За

Ветил, на който уповаваха.

14 Как казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?

15 Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи

слязоха да бъдат заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

16 Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му иде много бързо.

17 Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете

името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!

18 Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си, та седни в безводно

място; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе

крепостите ти.

19 Жителко в Ароир, Застани при пътя, та съгледай; Попитай онзи, който

бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?

20 Моав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в

Арнон, че Моав биде запустен.

21 Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,

22 Девон, Нево и Вет-девлатаим,

23 Кириатаим, Вет-гамул и Вет-меон,

24 Кариот Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.

25 Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.

26 Опийте го. Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча

си, Тоже и той ще бъде за присмех.

27 Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между

крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?

28 Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете

като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.

29 Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му,

гордостта му, надутостта му И надменността на сърдцето му.

30 Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не

са извършили нищо.

31 Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят

за мъжете на Кир-арес.

32 О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите

клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна

летните ти плодове и гроздобера ти.

33 Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя;

И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче грозде с

възклицание; Възклицание няма да се чуе,

34 Поради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала И до Яса, те нададоха

глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим

пресъхнаха.

35 При това казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася

всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.

36 Затова сърдцето ми звучи за Моава като свирка, И сърдцето ми звучи като

свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.

37 Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце

има нарязвания, И на кръста вретище.

38 По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред;

Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,

39 Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще

стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.

40 Защото така казва Господ: Ето, неприятелят ще налети като орел, И ще

разпростре крилата си над Моава.

41 Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърдцата на

силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърдцето на жена в родилни болки.

42 И Моав ще бъде изтребен тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна

против Господа.

43 Страх, яма и примка те налетяха Жителю моавски, казва Господ.

44 Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се

хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, годината

на наказанието им, казва Господ.

45 Ония, които бягаха, Застанаха изнемощели под сянката на Есевон: Огън

обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна моавския край

И темето на шумните борци.

46 Горко ти Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха

пленници И дъщерите ти пленници.

47 Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва

Господ. До тук съдбата на Моава.

1 За амонците. Така казва Господ: Израил няма ли синове? Няма ли

наследник? Тогава защо амоновият цар владее Газа, И людете му живеят в

неговите градове?

2 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя да се чуе тревога

за война Против Рава на амонците; И тя ще стане грамада развалини, И

селата й ще бъдат изгорени с огън; Тогава Израил ще завладее ония, които

са владели него, казва Господ.

3 Излелекай, Есевоне, защото Гай се разруши, Извикайте, дъщери на Рава,

препашете се с вретище; Плачете и лутайте се между оградите; Защото царят

им ще отиде в плен Заедно със свещениците си и с първенците си.

4 Защо се хвалиш с долините? Водите на долината ти изтекоха, дъщерьо

отстъпнице, Която си уповавала на съкровищата си И си казала: Кой ще дойде

против мене?

5 Ето, казва Господ, Иеова на Силите, Аз нанасям върху тебе страх От

всички, които са около тебе; И вие ще бъдете изпъдени всеки къде му очи

видят, Без да има кой да прибере скитащите се.

6 А после ще върна от плен Амонците, казва Господ.

7 За Едом. Така казва Господ на Силите: Няма ли вече мъдрост в Теман?

Изгуби ли се разсъдъка от благоразумните? Изчезна ли мъдростта им?

8 Бягайте, завърнете се, направете си дълбоки места за живеене, Дедански

жители; Защото ще докарам върху Исава бедствието му - Времето, когато ще

го накажа.

9 Ако дойдеха при тебе гроздоберци, Не щях ли да оставя пабирък? Ако

дойдеха крадци през нощта, Не биха ли грабнали само това, що им е доволно?

10 Но Аз оголих Исава, Открих скришните му места, И той не ще може да се

скрие; Разграби се челядта му, братята му и съседите му. И него го няма.

11 Остави сирачетата си; Аз ще ги запазя живи; И вдовиците ти нека

уповават на Мене.

12 Защото така казва Господ: Ето, ония, на които не се падаше да пият от

чашата, Непременно ще пият; А ти ли ще останеш съвсем ненаказан? Няма да

останеш ненаказан, Не, непременно ще пиеш,

13 Защото се заклех в Себе Си, казва Господ, Че Восора ще стане за

учудване и за укоряване, Пуста и за проклетия, И всичките й градове ще се

обърнат на вечна пустота.

14 Чух известие от Господа, И посланик биде изпратен между Народите да

каже: Съберете се, та дойдете против нея. И станете на бой,

15 Защото, ето, Аз ще те направя малък между народите. Презрян между

човеците.

16 Колкото за твоята ужасителност, Гордостта на сърдцето ти те е измамила,

О, ти, който живееш в пукнатините на канарите, Който владееш висината на

хълмовете; Но ако и да поставиш гнездото си високо като орел. И от там ще

те сваля, казва Господ,

17 Едом ще стане за учудване; Всеки, който би минал през него, ще се

очуди, И ще подсвирне за всичките му язви.

18 Както при разорението на Содома и Гомора И ближните им градове, казва

Господ, Така никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там

човешки син.

19 Ето, като лъв от прииждането на Иордан, Той ще възлезе против богатото

пасбище; Защото аз мигновено ще изпъдя Едом от там, И онзи, който бъде

избран, ще поставя над него. Защото кой е подобен на Мене? и кой ще Ми

определи времето за съд? И кой е оня овчар, който ще застане против Мене?

20 Затова слушайте решението, Което Господ е взел против Едом, И

намеренията, които е намислил против жителите на Теман; Непременно ще

повлекат и най-малките от стадото; Непременно ще направи да запустее

пасбището им заедно с тях.

21 От слуха за разорението им земята се тресе; Издава се вик, чийто шум се

чува до Червеното море.

22 Ето, като възлезе ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над

Восора; И в оня ден сърдцето на Едомовите силни Ще бъде като сърдцето на

жена, когато ражда,

23 За Дамаск. Емат и Арфад се посрамиха Защото чуха лоша вест; стопиха се;

Тъга има както на морето, Което не може да утихне.

24 Дамаск отслабна, Обърна се в бяг, Трепет го обзе; Скръб и болки го

обладаха, Както на жена, когато ражда.

25 Как не биде пощаден тоя прочут град, Град, който е удоволствието ми;

26 Затова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките военни мъже ще

загинат в оня ден, Казва Господ на Силите.

27 В стената на Дамаск Аз ще запаля огън, Който ще пояде палатите на

Венадада.

28 За Кидар и за асорските царства, които вавилонският цар Навуходоносор

порази. Така казва Господ: Станете, възлезте към Кидар, Та погубете

източните жители.

29 Ще отнемат шатрите им и стадата им; Ще вземат за себе си завесите им,

Всичката им покъщнина и камилите им; И ще извикат към тях: Ужас от всяка

страна!

Асорски жители, казва Господ; Защото вавилонският цар Навуходоносор Е

сторил намерение против вас, И е намислил кроеж против вас.

31 Станете, възлезте при спокойния народ, Който живее безгрижно, казва

Господ, Които нямат ни порти, ни лостове, Но живеят сами.

32 Камилите им ще бъдат за обир, И многото им добитък за корист; Аз ще

разпръсна по всичките ветрища Ония, които си стрижат издадените части на

косата, И ще докарам погибелта им от всяка тяхна страна, казва Господ.

33 А Асор ще стане жилище на чакали, Пустиня до века; Там няма да живее

човек, Нито ще пришелствува в него човешки син.

34 Господното слово, което дойде към пророк Еремия за Елам, в началото на

царуването на Юдовия цар Седекия, като рече:

35 Така казва Господ на Силите: Ето, се счупя лъка на Елам, Тяхната главна

сила.

ще ги разпръсна по всички тия ветрища; Та не ще има народ Гдето да не

отидат изпъдените еламци.

37 И Аз ще разтреперя еламците пред неприятелите им, И пред ония, които

искат живота им; И ще докарам върху тях зло - Пламенният Си гняв, казва

Господ; Ще пратя и нож подир тях Докле ги довърша.

38 И като представя престола Си в Елам Ще изтребя от там Цар и първенци,

казва Господ.

39 Но в послешните дни Ще възвърна пленените еламци, казва Господ.
ГЛАВА 50

1 Словото, което Господ говори чрез пророк Еремия за Вавилон, за

Халдейската земя:

2 Известете между народите, Прогласете, и дигнете знаме; Прогласете, не

крийте; Казвайте: Превзе се Вавилон, Посрами се Вил, Разруши се Меродах,

Посрамиха се изваяните му, строшиха се идолите му;

3 Защото от север възлиза против него народ, Който ще запусти земята му

Тъй щото няма кой да живее в нея; От човек до животно бягат и ги няма,

4 В ония дни и в онова време, казва Господ, Ще дойдат израилтяните Заедно

с юдеите; Като ходят ще плачат И ще потърсят Господа своя Бог.

5 Ще питат за Сион С лицата си обърнати към него, и ще казват: Дойдете, да

се присъединим към Господа, Във вечен завет, който няма да се забрави,

6 Людете Ми станаха изгубени овце; Пастирите им ги заблудиха, Накараха ги

да се скитат по планините; Те отидоха от планина на хълм, Забравиха

кошарата си.

7 Всички, които ги намираха изяждаха ги; И противниците им рекоха: Не сме

ние виновни, Защото те съгрешиха против Господа, обиталището на правдата,

Да! против Господа, надежда на бащите им.

8 Бягайте изсред Вавилон, Излезте из земята на халдейците, И бъдете като

козли пред стадо.

9 Защото, ето, Аз ще подигна И ще направя да възходят против Вавилон

Големи народи, събрани от северната земя, Които ще се опълчат против него;

От там ще се превземе; Стрелите им ще бъдат като на силен изтребител,

Който не се връща празен.

10 И Халдея ще бъде разграбена; Всичките й грабители ще се наситят, казва

Господ.

наследството Ми, При все, че скачате като юница на трева, И цвилите като

яки коне,

12 Пак майка ви ще се посрами много, Родителката ви ще се смути; Ето, тя

ще бъде последна между народите Земя пуста, суха и непроходима.

13 Поради гнева Господен тя няма да бъде населена, Но цяла ще запустее;

Всеки, който минава през Вавилон, ще се очуди, И ще подсвирне за всичките

негови язви.

14 Опълчете се против Вавилон отвред, Всички, които запъвате лък;

Стреляйте против него, не жалете стрели, Защото той съгреши на Господа.

15 Възкликнете поради него отвред, Защото той се покори; Укрепленията му

паднаха, Стените му се събориха; Защото това е въздаянието Господно;

Отплатете му; Както той е направил, така му направете.

16 Отсечете от Вавилон сеяча И онзи, който държи сърп в жетвено време;

Поради страха от лютия меч Всеки от тях ще се върне при людете си, И всеки

ще бяга в земята си.

17 Израил е изгонена овца, Която лъвове гониха; Първо асирийският цар я

изяде, А после тоя вавилонски цар Навуходоносор Сгриза костите й.

18 Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще накажа

вавилонския цар и земята му, Както наказах асирийския цар.

19 И ще доведа Израиля пак в пасбището му; Той ще пасе в Кармил и Васан, И

душата му ще се насити Върху Ефремовата гора и в Галаад.

20 В ония дни и в онова време казва Господ, Беззаконието на Израиля ще се

потърси, и не ще го има, И греховете на Юда, и няма да се намерят; Защото

ще простя на оцелелите, които оставям.

21 Възлез против земята, която двойно се е разбунтувала, - Против нея и

против жителите; които ще бъдат наказани; Разори и подир разорените,

обречи на изтребление, казва Господ, Като извършиш всичко, както ти

заповядах.

22 Боен вик има в страната, Вик и на страшно разорение.

23 Как се счупи и сломи Чукът на целия свят! Как се обърна Вавилон на

пустота между народите!

24 Поставих ти примка, и ти се хвана, Вавилоне, без да се сетиш; Намерен

биде, още и уловен, Защото си се възпротивил на Господа.

25 Господ отвори оръжейницата Си, Та извади оръжията на гнева Си; Защото

Иеова, Господ на Силите, има да извърши дело В земята на халдейците.

26 Дойдете против него от най-далечния край, Отворете житниците му,

Натрупайте го като купове и го обречете на изтребление; Нищо да не остане

от него.

27 Изколете всичките му телци; Нека слязат на клане; Горко им! Защото

дойде денят им, Времето за наказанието им.

28 Гласът на ония, които бягат, И които са се отървали от вавилонската

земя, За да извести в Сион Въздаянието от Господа нашия Бог, Въздаянието

за храма Му!

29 Свикайте стрелците против Вавилон, Всички, които запъват лък;

Разположете стан изоколо против него, Та да не се отърве никой от него;

въздайте му според делата му, Според всичко що е направил така му

направете; Защото се е възгордял против Господа, против Светия Израилев.

30 Затова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките му военни мъже

Ще загинат в оня ден, казва Господ.

31 Ето, Аз съм против тебе, о граде горделиви, Казва Господ, Иеова на

Силите; Защото настана денят ти, Времето, когато ще те накажа.

32 Горделивият ще се препъне и падне, И не ще има кой да го дигне; И ще

запаля огън в градовете му, Който ще погълне всичко около него.

33 Така казва Господ на Силите: Израилтяните и юдейците се угнетяват

заедно; Всички, които ги заплениха, задържат ги, Отказват да ги пуснат.

34 Но Изкупителят им е мощен; Господ на Силите е името Му; Непременно ще

се застъпи за делото им, За да успокои света. И да смути вавилонските

жители.

35 Меч има върху халдейците, казва Господ, И върху жителите на Вавилон. И

36 Меч има върху измамниците! и те ще избезумеят; Меч върху юнаците му! и

те ще се ужасяват;

37 Меч има върху конете им, върху колесниците им, И върху всичките

разноплеменни люде, които са всред него! И ще станат като жени; Меч върху

съкровищата му! и ще се разграбят;

38 Суша има върху водите му; и ще пресъхнат; Защото е земя предадена на

изваяни, И жителите й са полудели за страшилищата си.

39 Затова зверове от пустинята и хиени Живеят там, И камилоптици ще живеят

там; И не ще бъде населен вече до века, Нито обитаем из род в род.

40 Както когато Бог разори Содома и Гомора И ближните им градове, казва

Господ, Така никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там

човешки син.

41 Ето, люде ще дойдат от север, Да! голям народ и много царе Ще се

издигнат от краищата на света.

42 Лък и копие ще държат; Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като

морето; Възседнали са на коне, Всеки опълчен като мъж за бой Против тебе,

дъщерьо вавилонска.

43 Вавилонският цар чу вестта за тях, И ръцете му ослабнаха; Мъки го

обзеха, Болки като на жена, която ражда.

44 Ето, като лъв от прииждането на Иордан, Той ще възлезе против богатото

пасбище; Защото Аз мигновено ще изпъдя Халдея от там, И онзи, който бъде

избран, ще поставя над нея. Защото кой е подобен на Мене, и кой ще Ми

определи време за съд? И кой е оня овчар, който ще застане против Мене?

45 Затова слушайте решението, Което Господ е взел против Вавилон, И

намеренията, които е намислил против земята на халдейците: Непременно ще

повлекат и най-малките от стадото. Непременно ще направи да запустее

пасбището им заедно с тях.

46 От слуха за превземането на Вавилон Земята се потресе, И вопълът се

разчу между народите.

1 Така казва Господ: Ето, Аз подигам разрушителен вятър против Вавилон. И

против ония, които живеят всред разбунтувалите се против Мене.

2 И ще изпратя върху Вавилон веячи, Които ще го отвеят; и ще оголят земята

му, Защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.

3 Стрелец срещу стрелец нека запъва лъка си, И срещу онзи, който се

големее с бронята си; Не жалете младежите му, Обречете на изтребление

цялата му войска.

4 Ще паднат убити в Халдейската земя, И прободени по улиците на градовете

й.

5 Защото нито Израил, нито Юда е оставен От своя Бог, от Господа на

6 Бягайте отсред Вавилон Та отървете всеки живота си; Да не загинете в

беззаконието му; Защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му

отдаде отплата.

7 В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, Която опиваше целия свят;

От виното му пиеха народите, Затова народите избезумяха.

8 Внезапно падна Вавилон и се разруши; Лелекайте за него; Вземете балсама

за раната му Негли се изцели.

9 Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; Оставете го, и нека

отидем всеки в страната си, Защото присъдата му стигна до небето, И се

възвиси дори до облаците.

10 Господ изяви правдата ни; Дойдете и нека прикажем в Сион Делото на

Господа нашия Бог.

11 Изострете стрелите, дръжте здраво щитовете; Господ възбуди духа на

мидийските царе, Защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби;

Понеже това е въздаянието от Господа, Въздаяние за храма Му.

12 Издигнете знаме против вавилонските стени, Усилете стражата, поставете

стражари, Пригответе засади; Защото Господ намисли и ще извърши онова,

Което изрече против вавилонските жители.

13 О ти, който живееш край много води, Който изобилваш със съкровища,

Краят ти дойде, Границата на сребролюбието ти.

14 Господ на Силите се е клел в Себе Си, и рекъл: Непременно ще те напълня

с неприятелски мъже като със скакалци, Които ще подигнат боен вик против

тебе.

Си, И разпростря небето с разума Си.

16 Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, И Той издига пари от

краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от

съкровищата Си.

17 Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от

кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

18 Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието си ще загинат.

19 Онзи, Който е делът на Якова не е като тях, Защото Той е Създател на

всичко, И Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е

името Му.

20 Ти си Ми бойна секира, оръжие за война; И чрез тебе ще смажа народи;

Чрез тебе ще изтребя царства;

21 Чрез тебе ще смажа коня и конника; И чрез тебе ще строша колесницата и

седещия на нея;

22 Чрез тебе ще смажа мъж и жена; Чрез тебе ще смажа стар и млад; И чрез

тебе ще смажа младеж и девица;

23 Чрез тебе ще смажа овчар и стадото му; Чрез тебе ще смажа земледелец и

неговия чифт волове; И чрез тебе ще смажа управители и началници.

24 И ще въздам на Вавилон И на всичките халдейски жители За всичкото зло,

което сториха на Сион Пред вашите очи, казва Господ.

25 Ето, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва Господ, Която

разоряваш целия свят; Ще простра ръката Си върху тебе И ще те изрина от

скалите, И ще те направя изгорена планина.

26 Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, Нито камък за основи; Но ще бъдеш

вечно пуста, казва Господ.

27 Издигнете знаме в страната, Затръбете между народите. Пригответе против

нея народите; Свикайте против нея царствата На Арарат, на Мини и на

Асханаз; Поставете над нея уредник; Докарайте коне като бодливи скакалци.

28 Пригответе против нея народите, Мидийските царе, управителите им,

всичките им началници, И цялата подвластна на тях земя.

29 Земята се тресе и измъчва; Защото намеренията на Господа против Вавилон

ще се изпълнят. За да направи Вавилонската земя необитаема пустиня.

30 Юнаците на Вавилон престанаха да воюват, Останаха в укрепленията си;

Силата им изчезна; станаха като жени; Изгориха жилищата му, Лостовете му

са строшени.

31 Скороходец ще тича да посрещне скороходец, И вестител да посрещне

вестител, За да известят на вавилонския цар, Че градът му се превзе от

всеки край,

32 И че бродовете са завзети с изненада, Тръсталаците изгорени с огън, и

военните мъже разтреперани.

33 Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вавилонската

дъщеря е като гумно, Когато е време да се вършее; Още малко и ще дойде

времето на жетвата й.

34 Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, Смаза ме, направи ме празен

съд, Погълна ме като змия, Напълни корема си с моите сладки неща, И мене

оттласна.

35 Неправдата, сторена на мене и на моя род. Нека падне върху Вавилон, Ще

рече жителката на Сион; и: Кръвта ми нека падне върху жителите на Халдея,

Ще рече Ерусалим,

36 Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти, И ще

извърша въздаяние за тебе; Ще обърна реката на Вавилон в суша, И ще

пресуша извора му,

37 Вавилон ще стане грамади, Жилище на чакали, За учудване и подсвиркване,

Необитаем.

38 Ще рикаят заедно като лъвчета, Ще реват като малки лъвчета.

39 Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество, И ще ги опия, за да

се развеселят, И да заспят вечен сън, от който да се не събудят, Казва

Господ.

40 Ще ги сваля като агнета за клане, Като овни с козли.

Вавилон за учудване между народите!

42 Морето се подигна против Вавилон; Покрит биде под многото му вълни.

43 Градовете му станаха пустота, Безводна земя и пустиня, Земя, в която не

живее никой човек, Нито минава през нея човешки син,

44 Аз ще накажа Вила във Вавилон. И ще извадя от устата му това, което е

погълнал; Народите няма да се съберат вече при него; И самата вавилонска

стена ще падне.

45 Люде Мои, излезте изсред него, И спасете всеки от вас себе си От

пламенния гняв Господен.

46 Да не отслабне сърдцето ви, нито да се уплашите От вестта, която ще се

чуе в тая земя; Защото една година ще дойде слух, А подир това друга

година ще дойде слух И насилие на страната, властител против властител.

47 Затова, ето, идат дни, Когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон;

И цялата му земя ще се посрами, Като паднат всичките негови всред него

убити.

Защото изтребителите ще дойдат против него от север, казва Господ.

49 Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити, Така и във Вавилон

ще паднат убитите на цялата страна.

50 Вие, избегнали от ножа, идете, не стойте; Помнете Господа от далеч, И

нека дойде Ерусалим на ума ви.

51 Засрамихме се, защото чухме укор; Срам покри лицето ни, Понеже чужденци

влязоха в светилищата на дома Господен.

52 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще извърша съд върху

идолите му, И смъртно ранените ще охкат по цялата му земя.

53 Ако Вавилон би се издигнал и до небето И утвърдил на високо силата си,

Пак ще дойдат от Мене изтребители върху него, казва Господ.

54 Глас на вопъл от Вавилон, И на голямо разрушение от Халдейската земя!

55 Защото Господ изтребва Вавилон, И премахва от него големия шум; Защото

техните вълни бучат като много води, И екотът на гласа им се чува;

56 Защото изтребителят дойде върху него, да! върху Вавилон, И юнаците му

се хванаха, Лъковете им се строшиха; Понеже Господ е Бог, Който въздава, И

непременно ще въздаде.

57 Аз ще опия първенците му и мъдрите му, Управителите му, началниците му

и юнаците му; Те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят, Казва

Царят, чието име е Господ на Силите.

58 Така казва Господ на Силите: Широките стени на Вавилон съвсем ще се

съборят, И високите му порти ще се изгорят с огън; Племената му суетно ще

се трудят, И народите му само да се предадат на огъня и да се изморят.

59 Заповедта, която пророк Еремия даде на Сараия, син на Нирия, Маасивия

син, когато отиваше с Юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година

от царуването му. А Сараия бе главен постелник.

60 Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят

Вавилон, именно, всичките думи, написани по-горе против Вавилон,

61 И Еремия рече на Сараия: Когато отидеш у Вавилон, гледай да прочетеш

всички тия думи,

62 и да речеш: Господи, Ти си изрекъл против това място присъда, че ще го

изтребиш, та да няма кой да живее в него, ни човек, ни животно, но да е

вечно пусто.

63 И като изчетеш тая книга, вържи на нея камък и хвърли я всред Ефрат, и

кажи:

ще докарам върху него, от което те и ще се изтощят. До тук са думите на

Еремия.
ГЛАВА 52

1 Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и

царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала,

дъщеря на Еремия от Ливна.

2 Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.

3 Защото, от гнева на Господа, който пламна против Ерусалим и Юда, докато

ги отхвърли от лицето Си, стана че Седекия възстана против вавилонския

цар.

десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата

му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него,

издигнаха укрепления наоколо против него;

5 и градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия.

6 А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, когато гладът се усили в

града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

7 отвори се пролом в градската стена, поради което всичките военни мъже

побягнаха, като излязоха из града през нощта през пътя на портата, която е

между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около

града), и отидоха по пътя за полето.

8 А халдейската войска преследва царя, та стигна Седекия в ерихонските

полета. И цялата му войска се разбяга от него.

9 И хванаха царя, та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята

Емат; и той издаде присъда за него, сиреч,

10 вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла

и всичките Юдови началници;

11 и избоде очите на Седекия, и като го върза в окопи вавилонският цар го

заведе във Вавилон и го тури в тъмница, гдето остана до деня на смъртта

си.

вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на

телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

13 та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в

Ерусалим, сиреч, всяка голяма къща, изгори с огън.

14 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите,

събори всичките стени около Ерусалим.

15 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен някои от

по-сиромасите на людете, и останалите от людете, които бяха оцелели в

града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и

останалото множество.

16 Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-

бедните в земята за лозари и земеделци.

17 А медните стълпове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното

море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и принесоха всичката

им мед във Вавилон;

18 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, темянниците и всичките

медни прибори, с които се извършваше службата.

19 Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците, и

тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите, - каквото беше златно

като злато, и каквото сребърно като сребро.

20 Колкото за двата стълба, едното море, и дванадесетте медни юнци, които

бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом,

медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло;

21 а за тия стълпове, височината на единия стълп беше осемнадесет лакти, и

окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му бе

четири пръсти; той бе кух;

22 и меден капител беше върху него; а височината на единия капител бе пет

лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни.

Подобни на тия бяха мерките и на втория стълп с наровете.

23 Имаше двадесет и шест нарове на четирите страни; всичките нарове, които

бяха върху мрежата наоколо бяха сто.

24 Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория

свещеник Софония, и тримата вратари;

25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и

седем мъжа от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на

военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и

шестдесет мъже от людете на земята, които се намираха всред града.

26 и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при

вавилонския цар в Ривла.

27 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда

биде закаран в плен от земята си.

28 А ето людете, които Навуходоносор плени: в седмата година, три хиляди

двадесет и три юдеи;

29 в осемнадесетата година на Навуходоносора той плени от Ерусалим

осемстотин тридесет и двама души;

30 а в двадесет и третата година на Навуходоносора, началникът на

телохранителите Навузардан, плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет

души; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.

31 А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в

дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар

Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдовия

цар Иоахин, и го извади из тъмницата;

32 и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на

царете, които бяха с него във Вавилон,

33 и промениха тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него

през всичките дни на живота си.

34 А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна