1 Думите на Хелкивия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа, казвайки:

2 Застани в портата на дома Господен, Та възгласи там това слово, като

кажеш: Слушайте словото Господно, всички юдейци, Които влизате през тези

порти за да се преклоните Господу.

3 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и

делата си, И Аз ще ви утвърдя на това място.

4 Не уповавайте на лъжливи думи, та да казвате: Храмът Господен, храмът

Господен, Храмът Господен е това.

5 Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си; Ако съдите

съвършено право между човека и ближния му;

6 Ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата, И не проливате

невинна кръв на това място, Нито следвате чужди богове за ваша повреда;

7 Тогава ще ви направя да живеете на това място, В земята, която дадох на

бащите ви от века и до века.

8 Ето, вие уповавате на лъжливи думи, От които няма да се ползувате.

9 Като крадете, убивате, прелюбодействувате, И се кълнете лъжливо и кадите

на Ваала, И следвате други богове, които не сте познавали.

10 Дохождате ли после да стоите пред Мене в тоя дом, Който се нарича с

Моето име, И да казвате: Отървахме се, - за да вършите всички тия

мерзости?

11 Тоя дом, който се нарича с Моето име, Вертеп ли за разбойници стана във

вашите очи? Ето, сам Аз видях това, казва Господ.

12 Но идете сега на мястото Ми, което бе в Сило, Гдето в начало настаних

името Си, Та вижте що му сторих, Поради злодеянието на людете Си Израиля.

13 И сега понеже извършихте всички тия дела, казва Господ, И Аз ви

говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте, И ви виках, но

не отговорихте;

14 Затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име, На който вие

уповавате, И на мястото, което дадох вам и на бащите ви, Както направих на

Сило.

15 И ще ви отхвърля от лицето Си, Както отхвърлих всичките ви братя,

16 Затова ти недей се моли за тия люде, И не възнасяй вик или молба за

тях, Нито ходатайствувай пред Мене; Защото няма да те послушам.

17 Не видиш ли що вършат те в Юдовите градове И по ерусалимските улици;

18 Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За

да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други

богове, Та да Ме разгневят.

19 Но Мене ли разгневяват? казва Господ, - Дали не себе си разгневяват за

посрамяване на своите лица?

20 Затова, така казва Господ Иеова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се

излеят на това място, На човек и на животно. На полските дървета и на

земния плод; И ще пламне, и няма да угасне.

21 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог; Притурете всеизгарянията

си на жертвите си, И яжте месото и от тях.

22 Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, За всеизгаряния

и жертви В деня, когато ги изведох из Египетската земя;

23 Но това им заповядах като рекох: Слушайте гласа Ми, И Аз ще ви бъда

Бог, И вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви

заповядам, За да благоденствувате.

24 Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, Но ходиха по

намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърдце, И отидоха назад,

а не напред.

25 От деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес Пращах

всичките Си слуги пророците при вас, Като ставах рано всеки ден и ги

пращах;

26 Те, обаче, не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, Но закоравиха

27 Затова говори им всички тия думи. Но те няма да те послушат; Тоже

извикай към тях, Но те не ще ти отговорят.

28 Тогава им кажи: Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа своя

Бог, Нито приема наставления; Честността изчезна и се изгуби от устата им.

29 Острижи косата си, дъщерьо ерусалимска, и хвърли я, И плачи със силен

глас по голите височини; Защото Господ отхвърли и остави поколението, на

което се разгневи.

30 Защото юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ;

Поставиха мерзостите си в дома, Който се нарича с Моето име, та го

оскверниха.

31 И издигнаха високите места на Тофет. Който е в долината на Еномовия

син, За да горят синовете си и дъщерите си в огъня, - Нещо, което не съм

заповядал, нито Ми е дохождало на ум.

32 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма да се нарича вече

Тофет, Нито долина на Еномовия син, Но Долина на клането; Защото ще

погребват в Тофет понеже не ще остане място другаде;

33 И труповете на тия люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните

зверове И не ще има кой да ги плаши.

34 Тогава ще направя да престане в Юдовите градове И по ерусалимските

улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и

гласът на невестата; Защото земята ще запустее,

1 В онова време, каза Господ, ще извадят от гробовете им Костите на

Юдовите царе и костите на техните първенци, Костите на свещениците и

костите на пророците, И костите на ерусалимските жители;

2 И ще ги пръснат пред слънцето и луната И пред цялото небесно воинство,

които те обичаха, На които служиха и които последваха, Които потърсиха и

на които се поклониха; Тия кости не ще бъдат събрани нито погребани, Но ще

служат за тор по лицето на земята.

3 И смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичките останали, оцелели

от тоя лош род, Които би останали във всичките места, гдето бих ги

изгонил, Казва Господ на Силите.

4 При това рече им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане?

Който се отбие, няма ли да се върне?

5 Защо прочее, се отбиха тия ерусалимски люде С неизменимо отбиване, Като

се прилепват за измамата И не искат да се върнат?

6 Слушах и чух, но те не говореха право; Няма кой да се кае поради злото

си И да рече: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще Както кон,

който стремително тича в боя.

7 Даже щъркелът по небето знае определените си времена, И гургулицата, и

лястовицата, и жеравът Пазят времето на дохождането си; А Моите люде не

знаят закона Господен.

8 Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и

него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

9 Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха

словото Господно; И каква мъдрост има в тях?

10 Затова ще дам жените им на други, И нивите им на ония, които ще ги

завладеят; Защото всеки от малък до голям, Се е предал на сребролюбие; От

пророк до свещеник, Всеки постъпва лъжливо.

11 И повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми, Като казваха:

Мир, мир! а пък няма мир.

12 Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя.

Нито са знаели да почервенеят; Затова ще падат между падащите, Ще бъдат

поваляни, когато ги накажа, казва Господ;

13 Съвършено ще ги изтребя, казва Господ; Не ще има гроздове на лозата

Нито смокини на смоковницата, И листът ще повехне, И даже това, което им

съм дал, ще избяга от тях.

14 Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове, И нека

загинем там; Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел. И напоил

ни е с горчива вода, Понеже съгрешихме на Господа.

15 Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, - Време на изцеление, но,

ето, смущение.

16 Пръхането на конете му се чу от Дан; Цялата страна се потресе от гласа

на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та изпоядоха страната и

всичко що има по нея, Града и ония, които живеят в него.

17 Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, Които не се омайват, Но

ще ви хапят, казва Господ.

18 Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърдцето ми е от дън

изнемощяло.

19 Ето, гласът на дъщерята на людете Ми, Която вика от далечна земя, като

казва: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха

с изваяните си идоли, С чуждите суети?

20 Премина жетвата, мина се лятото, И ние не се избавихме.

21 Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен

съм; ужас ме обзе.

22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? Защо, прочее, изцеляването

на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?

1 О, да би била главата ми вода, Очите ми извор на сълзи, Та да плача

денем и нощем За убитите на дъщерята на людете ми!

2 О, да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, За да оставя

людете си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, Сбирщина

от вероломци.

3 Запъват езика си като че ли е лъкът им за лъжа, Засилват се на земята,

но не за честността; Защото напредват от зло в зло, А Мене не познават

казва Господ.

4 Пазете се всеки от ближния си, И нямайте доверие на никой брат; Защото

всеки брат ще изневерява до край, И всеки ближен разпространява клевети.

5 Всеки мами ближния си, Никога не говорят истината, Научиха езика си да

говори лъжи, До уморяване вършат беззаконие.

6 Жилището ти е всред коварство; Чрез коварство те отказват да Ме познаят,

казва Господ.

7 Затова така казва Господ на Силите: Ето, ще ги претопя, та ще ги опитам;

Защото какво друго да направя поради дъщерята на людете Ми?

8 Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; С устата си човек говори

мирно на ближния си, Но в сърдцето си поставя засада против него.

9 Няма ли да ги накажа за това? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде

на такъв народ?

10 За планините ще подема плач и ридание, За пасбищата на степите жалеене,

Защото така изпогоряха щото няма кой да мине през тях, Нито се чува глас

на стадо; От небесна птица до животно Побягнаха, отидоха.

11 Аз ще обърна Ерусалим на грамади, жилище на чакали, И ще обърна на

пустиня Юдовите градове, останали без жители.

12 Кой е мъдър човек, та да може да разбере това, Комуто са говорили

устата Господни за да обясни, Защо загина страната И е изгорена като

пустиня, та да няма кой да минава през нея?

13 И Господ казва: Понеже оставиха Моя закон, Който поставих пред тях, И

не послушаха гласа Ми, Нито ходиха по него,

14 Но ходиха по упоритостта на своето сърдце, И подир ваалимите, както ги

научиха бащите им,

15 Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще

нахраня тия люде с пелин, И ще ги напоя с горчива вода;

16 Тоже ще ги разпръсна между народи, Които нито те, нито бащите им са

познали; И ще изпратя нож подир тях, Догдето ги изтребя.

17 Така говори Господ на Силите: Размислете и повикайте да дойдат

оплаквачките. И изпратете за вещите жени, за да дойдат;

18 И нека побързат да подемат ридание за нас, За да поронят очите ни

сълзи, И клепачите ни да излеят вода.

19 Защото глас на ридание се чува от Сион, който казва: Как сме разорени!

Много сме посрамени, защото оставихме земята, Понеже събориха жилищата ни.

20 Обаче, слушайте, жени, словото Господно, И нека приеме ухото ви словото

на устата Му; Научете дъщерите си на ридание, И всяка ближната си на плач.

21 Защото смъртта възлезе през прозорците ни, Влезе в палатите ни, За да

изсече децата от улиците, Юношите от площадите.

22 Речи: Така казва Господ. Човешки трупове ще паднат Като тор по лицето

на нивата, И като ръкойката зад жетвар, Която никой няма да събере.

23 Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не

се хвали със силата си, И богатият да не се хвали с богатството си;

24 Но който се хвали нека се хвали с това, Гдето разбира и познава Мене,

Че съм Господ, Който извършвам милост, Правосъдие и правда на земята;

Понеже в това благоволя, казва Господ,

25 Ето, идат дни, казва Господ, Когато Аз ще накажа Всичките обрязани

заедно с необрязаните;

26 Египет, Юда, Едом, Амонците, Моав, И всички, които си стрижат

издадените части на косата, Които живеят в пустинята; Защото всички тия

народи са необрязани, А целият Израилев дом е с необрязано сърдце.
ГЛАВА 10

1 Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!

2 Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от

небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.

3 Защото обичаите на племената са суетни; Понеже само дърво е това, което

секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

4 Украшават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да

не се клати;

5 Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят,

Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат

никакво зло, Нито им е възможно да докарват някакво добро.

6 Няма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

7 Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада

това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що мъдростта

им владее, няма подобен на Тебе.

8 Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението им; то е само

дърво.

9 Сребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир Изделие на

изработка на изкусни хора.

10 Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв

земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

11 (Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята,

Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).

12 Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И

разпростря небето с разума Си.

13 Когато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от

краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от

съкровищата Си.

14 Всеки човек е твърде скотски за да знае; Всеки златар се посрамва от

кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

15 Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще

загинат,

16 Оня, който е делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на

всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е

името Му.

17 Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

18 Защото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с

прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват злото.

19 Горко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая

болка ми се пада, и трябва да я търпя.

20 Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха: Чадата ми

излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи

завесите ми.

21 Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не

са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

22 Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна

Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

23 Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; Не е дадено на

човека, който ходи, да управя стъпките си.

24 Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме

довършиш.

25 Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху

родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори

го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.
ГЛАВА 11

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

2 Слушайте думите на тоя завет, и говорете на Юдовите мъже и ерусалимските

жители; и ти да им речеш:

3 Така казва Господ Израилевият Бог: Проклет оня човек, който не слуша

думите на тоя завет,

4 Който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох из Египетската

земя, из железарската пещ и рекох: Слушайте гласа Ми, и изпълнявайте тия

думи според всичко що ви съм заповядал; и така вие ще бъдете Мои люде, и

Аз ще бъда ваш Бог,

5 за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя,

която изобилства с мляко и мед, както я изпълнявам днес. Тогава отговорих

като рекох: Амин, Господи!

6 И Господ ми рече: Възгласи всички тия думи в Юдовите градове и в

ерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на тоя завет и

изпълнявайте ги.

7 Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от

Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах, казвайки:

Слушайте гласа Ми.

8 Но те не послушаха нито приклониха ухото си, а ходиха всеки по

упоритостта на нечестивото си сърдце; затова докарах върху тях всичко

казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но който не

изпълниха.

9 И Господ ми рече: Заговор се намери между Юдовите мъже и ерусалимските

жители.

10 Те са се върнали в беззаконията на праотците си, които отказаха да

Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който направих с бащите

им.

11 Затова, така казва Господ: Ето, ще докарам зло върху тях, От което не

12 Тогава Юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат И ще извикат

към боговете, на които кадят: Но те няма никак да ги спасят Във време на

бедствието им.

13 Защото, колкото е числото на градовете ти, Толкова са и боговете ти,

Юдо; И колкото е числото на ерусалимските улици, Толкова олтари издигахте

на онова срамотно нещо, - Олтари, за да кадите на Ваала.

14 Затова ти недей се моли за тия люде, Нито възнасяй вик или молба за

тях; Защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене, Поради своето

бедствие.

15 Какво право има любезната Ми в Моя дом, Като е блудствувала с мнозина,

И е престанало да се принася от тебе светото месо? Когато струваш зло,

тогава се веселиш.

16 Господ те нарече Маслина вечнозелена, красива доброплодна; Но с шум на

силно вълнение запали огън върху нея, И клоните й се строшиха.

17 Защото Господ на Силите, Който те е насадил, Изрече зло против тебе

Поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом Си избраха да извършат

Като Ме разгневиха с каденето си на Ваала.

18 Но Господ ми откри това, та го познах; И тогава Ти ми показа делата им.

19 Но аз бях като питомно агне, водено за клане, И не знаех, че бяха

скроили замисли против мене, казвайки: Нека свалим дървото с плода му, И

нека го отсечем от земята на живите, За да се не помни вече името му.

20 Но, о, Господи на Силите, Който съдиш праведно. Който изпитваш

вътрешностите и сърдцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на

Тебе поверих делото си.

21 Затова, така казва Господ за анатотските мъже, Които искат да отнемат

живота ти, и казват: Да не пророкуваш в името Господно, Да не би да умреш

от ръцете ни, -

22 Прочее, така казва Господ на Силите: Ето, Аз ще ги накажа; Юношите ще

измрат чрез нож, Синовете им и дъщерите им ще измрат от глад,

23 И няма да останат от тях; Защото ще докарам зло върху анатотските мъже

В годината, когато ги накажа.

1 Праведен си, Господи, когато се съдя с Тебе; Но пак не разисквам с Тебе

за съдбите ти, - Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички,

които постъпват коварно?

2 Насадил си ги, и те даже се закорениха; Растат, даже и принасят плод; Ти

си близо в устата им, А далеч от сърдцата им.

3 Но Ти, Господи, ме познаваш; Виждаш ме и изпитваш какво е сърдцето ми

спрямо Тебе; Отдели ги като овце за клане, И приготви ги за деня, когато

ще бъдат заклани.

4 До кога ще жалее страната, И ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха

животните и птиците Поради нечестието на жителите й, Защото рекоха: Той

няма да види сетнината ни.

5 Ако тичаш с пешаците, и те те изморят, Тогава как ще се надваряш с

конете? И макар, че в мирна страна си в безопасност, Но какво би направил

в прииждането на Иордан?

6 Защото братята ти и бащиният ти дом, - Даже и те се обходиха коварно към

тебе, Да! и те извикаха подир тебе велегласно; Но не ги вярвай, даже ако

ти говорят добро.

7 Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, Предадох възлюбената на

душата Ми в ръката на неприятелите й.

8 Наследството Ми стана за Мене като лъв в гора; То издаде гласа си против

Мене; Затова го намразих.

9 Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; Хищните птици от

всяка страна са против него, Идете, съберете всичките полски зверове,

Докарайте ги да го изпоядат.

10 Много овчари развалиха лозето Ми, Потъпкаха Моя дял, Обърнаха любимия

Ми дял в непроходима пустиня.

11 Обърнаха го в пустота; Той, като запустен, жалее пред Мене; Цялата

страна е опустошена, Защото няма кой да вземе това присърдце,

12 По всичките голи височини на пустинята дойдоха разорители; Защото ножът

Господен пояжда От единия край на страната до другия; Никоя твар няма мир.

13 Сеяха жито, но са пожънали тръни; Трудиха се, но никак не се ползуват;

Посрамете се, прочее, от тия си произведения, Поради пламенния гняв на

Господа.

наследството, което дадох на людете Си Израиля, като казва: Ето, ще ги

изтръгна от земята им, И ще изтръгна Юдовия дом отсред тях;

15 И след като ги изтръгна, Пак ще им покажа милост, И ще ги върна всеки

човек в наследството му, И всеки човек в земята му.

16 И ако научат добре обходата на Моите люде, Да се кълнат в Моето име,

казвайки: Заклевам се в живота на Господа! (Както те научиха Моите люде да

се кълнат във Ваала), Тогава и те ще бъдат утвърдени всред людете Ми.

17 Но ако не послушат, Съвсем ще изтръгна и ще изтребя оня народ, Казва

Господ.
ГЛАВА 13

1 Така ми рече Господ: Иди, та си купи ленен пояс, и опаши го на кръста

си, но във вода не го туряй.

2 И тъй, купих пояса, според Господното слово, и опасах го на кръста си.

3 И Господното слово дойде към мене втори път и рече:

4 Вземи пояса, който си купил, който е на кръста ти, и стани та иди при

Ефрат, и скрий го там в някоя пукнатина на канарата.

5 Прочее, отидох та го скрих при Ефрат, според както ми заповяда Господ.

6 И подир много дни Господ ми рече: Стани, та иди при Ефрат, и вземи от

там пояса, който ти заповядах да скриеш там.

7 Тогава отидох при Ефрат та изкопах, и взех пояса от мястото, гдето бях

го скрил; и, ето, поясът беше се развалил, не струваше за нищо.

8 Тогава Господното слово дойде към мене и рече:

9 Така казва Господ: Също така и разваля гордостта на Юда И голямата

гордост на Ерусалим.

10 Тия зли люде, които отказват да слушат думите Ми, Които ходят според

упоритостта на своето сърдце, И следват други богове, за да им служат и да

им се кланят, Ще бъдат като тоя пояс, който не струва за нищо.

11 Защото като пояс, който прилепва за кръста на човека, Аз прилепих при

Себе Си целия Израилев дом И целия Юдов дом, казва Господ, За да Ми бъдат

люде и име, Хвала и слава: но не послушаха.

12 За туй, кажи им това слово - Така казва Господ Израилевият Бог: Всеки

мях се пълни с вино, И те ще ти рекат: Та не знаем ли ние, че всеки мях се

пълни с вино?

13 Тогава речи им: Така казва Господ: Ето, ще напълня до опиване всичките

жители на тая земя, - Царете, които седят на Давидовия престол,

Свещениците, пророците, И всичките ерусалимски жители.

14 Ще ги удрям един о друг, Бащите и синовете заедно, казва Господ; Няма

да пожаля, нито да пощадя, нито да покажа милост, Та да ги не изтребя.

15 Слушайте и внимавайте, не се надигайте; Защото Господ е говорил.

16 Дайте слава на Господа вашия Бог Преди да докара тъмнина, Преди нозете

ви да се препънат по тъмните планини, И преди Той да превърне в мрачна

сянка Виделото, което вие очаквате, И да го направи гъста тъмнина.

17 Но ако не послушате това, Душата ми ще плаче тайно поради гордостта ви;

И окото ми ще се просълзи горчиво и ще рони сълзи, Защото стадото Господно

се завежда в плен.

18 Кажи на царя и на овдовялата царица: Смирете се, седнете низко, Защото

падна главното ви украшение, Славната ви корона.

19 Градовете на юг се затвориха, И няма кой да ги отвори; Всички от Юда са

закарани в плен, Той цял е заведен в плен.

20 дигни очите си, та виж идещите от север; Где е стадото, което ти се

даде, - хубавите твои овце?

21 Какво ще речеш, когато ще постави Приятелите ти да началствуват над

тебе, Тъй като ти сам си ги научил да бъдат против тебе? Не ще ли те

хванат болки както на жена, която ражда?

22 Ако ли речеш в сърдцето си: Защо ми се случи това? Поради многото ти

беззакония дигнаха се полите ти, И петите ти понасят насилие.

23 Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си?

Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.

24 Затова ще ги разпръсна като плява, Която се разнася от пустинния вятър.

25 Това е, което ти се пада с жребие от Мене, Отмерения ти дял, казва

Господ, - Понеже си Ме забравил и си уповавал на лъжа,

26 Затова и Аз ще дигна полите ти до лицето ти, Та ще се яви срамотата ти.

27 Видях твоите мерзости по хълмовете и по полетата, Прелюбодействата ти и

цвиленията ти, Безсрамното ти блудство. Горко ти, Ерусалиме! До кога още

няма да се очистиш?