1 Думите на Хелкивия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя

1 Когато бе превзет Ерусалим, в деветата година на Юдовия цар Седекия, в

десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор беше дошъл с цялата си

войска против Ерусалим та го обсади;

2 а в единадесетата година на Седекия, в четвъртия месец, на деветия ден

от месеца, се отвори пролом в градската стена,

3 та всичките първенци на вавилонския цар - Нергал-саресер, Самгариево,

началникът на скопците Серсехим, началникът на мъдреците Нергал-саресер и

всичките други първенци на вавилонския цар - влязоха и седнаха в средната

порта.

побягнаха и излязоха през нощта из града по пътя на царската градина, през

портата, която е между двете стени; и излезе по пътя към полето.

5 А войската на халдейците ги преследва, та стигнаха Седекия в ерихонските

полета; и като го хванаха заведоха го при вавилонския цар Навуходоносора,

в Ривла, в земята Емат, гдето той издаде присъда за него.

6 Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му;

вавилонският цар закла и всичките Юдови благородни.

7 При това избоде очите на Седекия, и върза го с две медни окови, за да го

заведе във Вавилон.

8 А халдейците изгориха с огън царския дворец и къщите на людете и

събориха ерусалимските стени.

9 Тогава началникът на телохранителите Навузардан закара пленници във

Вавилон оцелелите от людете, които останаха в града, бежанците прибягнали

при него, и оцелелите от людете, които останаха.

10 А началникът на телохранителите Навузардан остави в Юдовата земя някои

от людете, по-сиромасите, които нямаха нищо, като същевременно им даде

лозя и ниви.

11 А вавилонският цар Навуходоносор заръча на началника на телохранителите

Навузардан относно Еремия, като рече:

12 Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, но

каквото ти рече, това да му направиш.

13 И тъй, началникът на телохранителите Навузардан прати тоже началникът

на скопците Навусазван, началникът на мъдреците Нергал-саресер, и всичките

по-главни служители на вавилонския цар,

14 и те пратиха да вземат Еремия от двора на стражата, и предадоха го на

Годолия сина на Ахикама, Сафановия син, за да го заведе в някоя къща; така

той живееше между людете.

15 А Господното слово беше дошло към Еремия, когато бе затворен в двора на

стражата и рекло:

16 Иди, та говори на етиопянина Авдемелех, като речеш: Така казва Господ

на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще направя да се сбъднат Моите думи

върху тоя град За зло, а не за добро; И те ще се изпълнят пред тебе в оня

ден.

ръката на човеците, От чието лице се боиш.

18 Защото непременно ще те избавя; И няма да паднеш от нож, Но животът ти

ще ти бъде за корист, Понеже си уповавал на Мене, казва Господ.

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа след като началникът на

телохранителите Навузардан беше го пуснал от Рама, когато го беше взел

вързан с вериги между всичките пленени от Ерусалим и Юда, които бяха

закарани пленници във Вавилон.

2 И началникът на телохранителите, като хвана Еремия му каза: Господ твоят

Бог изрече тия злини против това място.

3 Господ ги докара и извърши както рече. Понеже вие съгрешихте на Господа

и не послушахте глава Му, затова ви постигна туй нещо.

4 А сега, ето, отвързвам те от веригите, които са на ръцете ти. Ако ти се

вижда добре да дойдеш с мене във Вавилон, дойди, и аз ще имам грижа за

тебе; но ако ти се вижда зле да дойдеш с мене във Вавилон, недей; ето,

цялата страна е пред тебе; гдето ти се вижда добре и угодно да идеш, там

иди.

при Годолия, син на Ахикама Сафановия син, когото вавилонският цар постави

управител над Юдовите градове, и живей с него между людете. Или иди гдето

ти се вижда угодно да идеш. И тъй, началникът на телохранителите му даде

храна и подарък и го пусна.

6 Тогава Еремия отиде при Годолия Ахикамовия син в Масфа, та живя с него

между людете, които бяха останали в страната.

7 А всичките военачалници, които бяха на полето, те и мъжете им, като чуха

какво вавилонският цар поставил Годолия Ахикамовия син над страната, и че

поверил нему мъже, жени и деца от по-сиромасите на страната, от ония,

които не бяха закарани в плен във Вавилон.

8 дойдоха при Годолия в Масфа, именно Исмаил Натаниевият син, Иоанан и

Ионатан Кариевите синове, Сераия Тануметовият син, синовете на нетофатеца

Офи и Езания син на един маахатец, те и техните човеци.

9 И Годолия, син на Ахикама Сафановият син се закле на тях и на мъжете им,

като рече: Не бойте се да слугувате на халдейците; живейте в страната и

слугувайте на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

10 А аз, ето, ще се заселя в Масфа, за да ви представлявам пред

халдейците, които ще дохождат при нас; и вие съберете вино, овощия и

дървено масло, и турете ги в съдовете си, та се заселете в градовете си,

които наново сте взели.

11 Също и всичките юдеи, които бяха в Моав, и между амонците, и в Едом, и

във всичките страни, когато чуха, че вавилонският цар оставил част от

юдеите, и че поставил над тях Годолия, син на Ахикама Сафановия син,

12 тогава всичките юдеи се върнаха от всичките места, гдето бяха закарани,

та дойдоха при Годолия в Масфа, в Юдовата земя, гдето събраха твърде много

вино и овощия.

13 И Иоанан, Кариевият син, и всичките военачалници, които бяха в полето,

дойдоха в Масфа при Годолия, та му рекоха:

14 Знаеш ли, че царят на амонците Ваалис е пратил Исмаила Натаниевия син

да те убие? Но Годолия Ахикамовият син не ги повярва.

15 Тогава Иоанан Кариевият син говори скришно на Годолия в Масфа,

казвайки: Нека отида сега и убия Исмаила Натаниевия син; и никой няма да

се научи за това. Защо да ти отнеме живота, и така всичките събрани около

тебе юдеи да се разпръснат, и останалите от Юда да загинат?

16 Но Годолия Ахикамовият син рече на Иоанана Кариевия син: Недей прави

туй нещо, защото това, което казваш за Исмаила е лъжа.
ГЛАВА 41

1 В седмия месец Исмаил, син на Натания Елисамовия син, от царския род,

един от по-главните царски служители, и десет мъже с него дойдоха при

Годолия Ахикамовия син в Масфа; и там ядоха заедно хляб в Масфа.

2 Тогава Исмаил, Натаниевият син, и десетте мъже, които бяха с него,

станаха та поразиха с меч Годолия, син на Ахикама Сафановия син, когото

вавилонският цар бе поставил над земята, и го убиха.

3 Исмаил порази и всичките юдеи, които бяха с него, с Годолия, в Масфа, и

халдейските военни мъже, които се намираха там.

4 А на втория ден, след като бе убил Годолия, когато никой още не знаеше

за това,

5 няколко души от Сихем, от Сило и от Самария, на брой осемдесет мъже, с

обръснати бради и раздрани дрехи, и с нарязвания по телата си, пристигнаха

с приноси и ливан в ръката си, за да ги принесат на мястото на Господния

дом.

6 Тогава Исмаил Натаниевият син излезе от Масфа да ги посрещне, и като

син.

мъжете, които бяха с него, ги хвърлиха всред окопа.

8 А между тях се намериха десет мъже, които рекоха на Исмаила: Недей ни

убива, защото имаме на полето скривалища с жито, ечемик, дървено масло и

мед. Така се удържа, и не ги закла с братята им.

9 А окопът, в който Исмаил хвърли всичките трупове на мъжете, които

порази, покрай трупа на Годолия, беше същият оня окоп, който цар Аса бе

направил поради страх от Израилевия цар Вааса; и Исмаил Натаниевият син го

напълни с убити.

10 След това Исмаил заплени всичките люде останали в Масфа, царските

дъщери и всичките люде останали в Масфа, които началникът на

телохранителите Навузардан беше поверил на Годолия Ахикамовия син; Исмаил

Натаниевият син като ги заплени тръгна да отиде при амонците.

11 А Иоанан Кариевият син и всичките военачалници, които бяха с него, като

чуха за всичкото зло, което Исмаил Натаниевият син сторил,

12 взеха всичките си мъже та отидоха да се бият с Исмаила Натаниевия син;

и намериха го при големите води, които са в Гаваон.

13 И всички люде, които бяха с Исмаила, като видяха Иоанана Кариевия син и

всичките военачалници, които бяха с него, зарадваха се.

14 И тъй, всичките люде, които Исмаил бе запленил от Масфа, се обърнаха та

се върнаха, и отидоха при Иоанана Кариевия син.

15 А Исмаил Натаниевият син избяга от Иоанана с осем мъже, и отиде при

амонците.

16 Тогава Иоанан Кариевият син и всичките военачалници, които бяха с него,

взеха от Масфа всичките останали люде, които беше избавил от Исмаила

Натаниевия син след като той бе поразил Годолия Ахикамовия син, сиреч,

военните мъже, жените, децата и скопците, които беше върнал от Гаваон.

17 и отидоха та се спряха в Хамаамовата керванска спирка, която е при

Витлеем, за да отидат и влязат в Египет,

18 поради халдейците, защото се уплашиха от тях, понеже Исмаил Натаниевият

син беше убил Годолия, Ахикамовия син, когото вавилонският цар бе поставил

управител над страната.

1 Тогава всичките военачалници, и Иоанан Кариевият син, и Езания Осаиевият

син, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, пристъпиха

2 та рекоха на пророк Еремия: Молим, нека бъде молбата ни приятна пред

тебе, и помоли се за нас - за тия, всички, които остават - на Господа твоя

Бог, (защото от мнозина останахме малцина, както очите ти ни виждат),

3 да ни изяви Господ твоят Бог пътя, по който трябва да ходим, и какво

трябва да правим.

4 Тогава пророк Еремия им рече: Чух. Ето, ще се помоля на Господа вашия

Бог според думите ви; и каквото ви отговори Господ ще ви го известя; няма

да скрия нищо от вас.

5 Тогава те рекоха на Еремия: Господ да бъде истинен и верен свидетел

между нас, че наистина ще постъпим според всичките думи, с които Господ

твоят Бог ще те прави до нас.

6 Било добро или зло, ще послушаме гласа на Господа нашия Бог, при Когото

те пращаме, за да ни бъде добре, когато послушаме гласа на Господа нашия

Бог.

7 И подир десет дни Господното слово дойде към Еремия.

бяха с него, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, та им рече:

9 Така казва Господ, Израилевият Бог, при Когото ме пратихте, за да сложа

молбата ви пред Него:

10 Ако следвате да живеете в тая земя, Тогава ще ви съградя, и няма да ви

разоря, Ще ви насадя, и няма да ви изкореня; Защото се разкаях за злото,

което ви сторих.

11 Не бойте се от вавилонския цар, От когото се страхувахте, Не бойте се

от него, казва Господ; Защото Аз съм с вас, за да ви спася И да ви избавя

от ръката му.

12 Ще ви покажа милост, Тъй щото той да ви пожали И да ви върне в земята

ви.

Господа вашия Бог,

14 И речете: Не, но ще идем в Египетската земя, Гдето няма да видим война,

Нито да чуем тръбен глас. Нито да огладнеем за хляб, И там ще живеем, -

15 Тогава слушайте словото Господно, вие останали от Юда - Така казва

Господ на Силите, Израилевият Бог: Ако положително насочите лицата си да

влезете в Египет, И отидете да пришелствувате там,

16 Тогава ножът, от който се боите, Ще ви стигне там в Египетската земя, И

гладът, от който се страхувате, Ще ви преследва там в Египет; И там ще

измрете.

отидат в Египет, За да пришелствуват там; Те ще измрат от нож, от глад и

от мор; Ни един от тях няма да остане, или да избегне от злото, Което Аз

ще докарам върху тях.

18 Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Както гневът Ми и

яростта Ми се изляха Върху ерусалимските жители, Така яростта Ми ще се

излее върху вас, Когато влезете в Египет; И ще бъдете за проклинание и за

учудване, За проклетия и за укоряване; И няма да видите вече това място.

19 Господ е говорил за вас, останали от Юда, казвайки: Не отивайте в

Египет; знайте добре, че днес ви заявявам това.

20 Защото вие постъпихте лукаво против своите души, когато ме пратихте при

Господа вашия Бог и казахте: Помоли се за нас на Господа нашия Бог, и

извести ни всичко това, което Господ нашият Бог ще рече, и ще го сторим.

21 Аз днес ви известих; но вие не послушахте гласа на Господа вашия Бог в

нищо, за което ме прати при вас.

22 Сега, прочее, знайте добре, че ще измрете от нож, от глад и от мор на

мястото, гдето желаете да отидете, за да пришелствувате там.
ГЛАВА 43

1 Когато Еремия изговори на всичките люде всичките думи на Господа техния

Бог, за които Господ техният Бог го бе пратил при тях, - всички тия думи,

-

2 тогава проговориха Азария, Осаиевият син, Иоанан Кариевият син, и

нашият Бог не те е пратил да речеш: Не отивайте в Египет да пришелствувате

там;

3 но Варух Нариевият син те насъска против нас, за да ни предадеш в ръката

4 И така, нито Иоанан Кариевият син, нито един от всичките военачалници

или от всичките люде, не послуша Господния глас да си останат в Юдовата

земя;

от Юда, които бяха се върнали от всичките народи, гдето бяха закарани, за

да пришелствуват в Юдовата земя, -

6 мъжете, жените, децата, царските дъщери и всеки човек, когото началникът

на телохранителите Навузардан бе оставил при Годолия, син на Ахикама

Сафановия син, и пророк Еремия и Варух Нириевия син, -

7 та отидоха в Египетската земя, (защото не послушаха Господния глас), и

отидоха до Тафнес.

8 Тогава Господното слово дойде към Еремия в Тафнес и рече:

9 Вземи в ръката си големи камъни, и пред очите на Юдовите мъже постилай

ги с вар в тухлената постилка, която е при входа на Фараоновия дворец в

Тафнес; и кажи им:

10 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще пратя та ще взема

слугата Си вавилонския цар Навуходоносора, и ще поставя престола му върху

тия камъни, които постлах, и той ще разпъне царския си шатър върху тях.

11 Ще дойде и ще порази Египетската земя, и ще предаде ония, които са за

смърт, на смърт, а ония, които са за плен, в плен, и които са за меч, под

меч.

изгори, а тях ще занесе в плен; и ще се облече с Египетската земя както

овчар облича дрехата си; и ще излезе от там с мир.

13 Тоже ще строши обелиските, които са в капището на слънцето, което е в

Египетската земя; и ще изгори с огън капищата на египетските богове.
ГЛАВА 44

1 Словото, което дойде към Еремия за всичките юдеи, които живееха в

Египетската земя и седяха в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната

Патрос, и рече:

2 Така казва Господ на Силите Израилевият Бог: Видяхте всичкото зло, което

докарах върху Ерусалим и върху всичките Юдови градове; и, ето, днес те са

пусти, и няма кой да живее в тях,

3 поради нечестието, което сториха та Ме разгневиха, като отиваха да кадят

и да служат на други богове, които ни те познаваха, ни вие, ни бащите ви.

4 И пратих при вас всичките Си слуги пророците, като ставах рано и ги

пращах, и казвах: Ах! не правете тая гнусна работа, която Аз мразя.

5 Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, за да се върнат от

нечестието си та да не кадят на други богове.

6 Затова се изляха яростта Ми и гневът ми, и пламнаха в Юдовите градове и

в ерусалимските улици; и те бидоха разорени и пусти, както са и днес.

7 Сега, прочее, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Защо вършите

това голямо зло против своите души, тъй щото да изтребите изпомежду си мъж

и жена, дете и бозайниче отсред Юда, та да не остане от вас някой оцелял,

8 като Ме разгневявате с делата на ръцете си, и кадите на други богове в

Египетската земя, гдето дойдохте да пришелствувате, тъй щото да бъдете

изтребени, и да станете за проклетия и за укоряване между всичките народи

на света?

9 Забравихте ли наказанията, които наложих поради нечестието на бащите ви,

и нечестието на Юдовите царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и

вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдовата земя и

в ерусалимските улици?

10 Те и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходеха в закона Ми и в

повеленията, които поставих пред вас и пред бащите ви.

11 Затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча

лицето Си против вас за зло, дори за изтреблението на целия Юда.

12 И ще отмахна останалите от Юда, които насочиха лицата си да отидат в

Египетската земя; ще паднат от нож, ще загинат от глад, от най-скромен до

най-велик ще измрат от нож и от глад; и ще бъдат за проклинане и за

учудване, за проклетия и за укоряване.

13 Защото ще накажа ония, които живеят в Египетската земя, както наказах

Ерусалим, с нож, с глад и с мор,

14 тъй щото никой от останалите от Юда, които са отишли в Египетската земя

да пришелствуват там, няма да избегне или да оцелее та да се върне в

Юдовата земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото

никой няма да се върне освен ония, които избягат.

15 Тогава всичките мъже, които знаеха, че жените им кадяха на други

богове, и всичките жени, които се намираха там, едно голямо множество,

дори всичките юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя, отговориха

на Еремия, като рекоха:

16 Колкото за словото, което ти ни говори в Господното име, няма да те

послушаме;

17 но непременно ще вършим всичко, що е излязло от устата ни, че ще кадим

на небесната царица, и ще й правим възлияния, както правехме ние и бащите

ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и в ерусалимските улици;

защото тогава ядохме хляб до ситост, добре ни беше, и зло не видяхме.

18 Но откак престанахме да кадим на небесната царица и да й правим

възлияния сме били лишени от всичко, и довършихме се от нож и от глад.

19 А жените казаха: И когато кадяхме на небесната царица та й правихме

възлияния, дали без знанието на мъжете си й правехме млинове по нейния

образ и правихме й възлияния?

20 Тогава Еремия говори на всичките люде, на мъжете и на жените, с една

дума на всичките люде, които му отговориха така, както каза:

21 Не спомни ли си Господ, тамяна, който кадяхте в Юдовите градове и в

ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и людете

от тая земя, и не дойде ли в ума Му?

22 Така щото Господ не можа вече да търпи поради злите ви дела, и поради

мерзостите, които струвахте, та затова земята ви запустя и стана за

учудване и за проклетия, без жители, както е днес.

23 Понеже кадяхте, и понеже съгрешавахте на Господа, и не послушахте гласа

на Господа, нито ходихте в закона Му, в повеленията Му, или в изявленията

Му, затова ви постигна това зло, както виждате днес.

24 При това Еремия рече на всичките люде и на всичките жени: Слушайте

Господното слово всички от Юда, които сте в Египетската земя.

25 Така говори Господ на Силите, Израилевият Бог, казвайки: Вие и жените

ви не само говорихте с устата си, но извършихте с ръцете си това, което

казахте, че: Непременно ще изпълним обреците си, които обрекохме, да кадим

на небесната царица и да й правим възлияния. Тогава, потвърждавайте

обреците си и изпълнявайте обреците си.

26 Затова слушайте Господното слово всички от Юда, които живеете в

Египетската земя: Ето, заклех се с великото Си име, казва Господ, че името

Ми ще престане вече да се произнася с устата на някой Юдов мъж, в цялата

Египетска земя, щото да казва: Заклевам се в живота на Господа Иеова.

27 Ето, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всичките Юдови мъже, които

са в Египетската земя, ще гинат от нож и глад, докле се довършат.

28 А които избегнат от ножа и се върнат от Египетската земя в Юдовата земя

ще бъдат малцина на брой; и всички останали от Юда, които отидоха в

Египетската земя, за да пришелствуват там, ще познаят, чие слово ще се

сбъдне, Моето или тяхното.

29 И това ще ви бъде знамението, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това

място, за да познаете, че думите Ми непременно ще се сбъднат против вас за

зло -

ръката на неприятелите му, и в ръката на ония, които искат живота му,

както предадох Юдовия цар Седекия в ръката на неприятеля му Навуходоносора

вавилонския цар, който искаше живота му.

1 Словото, което пророк Еремия говори на Варуха Нириевият син, когато

написа в книга тия думи от Еремиевите уста, в четвъртата година на Юдовия

цар Иоаким Иосиевия син, и рече:

2 Така казва Господ, Израилевият Бог, на тебе, Варуше;

3 Рекъл си: Горко ми сега! защото Господ притури печал на скръбта ми.

Уморих се от въздишането си, и не намирам почивка.

4 Тъй да му речеш: Така казва Господ: Ето, онова, което съградих, Аз ще

съборя, и онова, което насадих, Аз ще изкореня, и то по цялата тая земя.

5 А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси; защото, ето, Аз ще

докарам зло върху всяка твар, казва Господ; но на тебе ще подаря живота за

корист по всичките места гдето отидеш.

1 Господното слово, което дойде към пророк Еремия за народите.

2 За Египет. Относно войската на египетския цар Фараон Нехао, която бе в

Кархамис при реката Ефрат, която вавилонският цар Навуходоносор порази в

четвъртата година на Юдовия цар Иоаким Иосиевия син:

3 Пригответе щит и щитче, Та пристъпете на бой.

4 Впрегнете конете, и вие конници възседнете; И застанете напред с

шлемовете си, Лъснете копията, облечете се с брони.

5 Защо ги виждам уплашени и върнати назад, Силните им сломени И бърже

побягнали без да гледат назад, И ужас от всяка страна? казва Господ.

6 Бързият да не избяга, И силният да се не отърве; Ще се спънат и ще

паднат към север При реката Ефрат.

7 Кой е този, който се издига като Нил, Чиито води се вълнуват като реки?

8 Египет е, който се издига като Нил, И неговите води се вълнуват като

реки; И той казва: Ще се издигна, ще покрия света, Ще разоря и града и

жителите му.

9 Напред, коне; Спускайте се диво, колесници! Нека излизат силните! Ония

от Етиопия и Ливия, които държат щит, И лидийците, които употребяват и

запъват лък!

10 Защото тоя ден е ден на Иеова, Господ на Силите, Ден за въздаяние, за

да въздаде на враговете Си; Ножът ще ги пояде, И ще се насити и опие от

кръвта им; Защото Иеова, Господ на Силите, има жертва В северната страна

при реката Ефрат.

11 Даже ако възлезеш в Галаад и вземеш балсама, Девице, дъщерьо египетска,

Напразно ще употребяваш много церове, Защото няма изцеление за тебе,

12 Народите чуха за посрамяването ти, И викът ти изпълни света; Защото

силен се сблъсква със силен, Та и двамата паднаха заедно.

13 Словото, което Господ говори на пророк Еремия за дохождането на

вавилонския цар Навуходоносор, за да порази Египетската земя:

14 Известете в Египет и разгласете в Мигдол, Възгласете в Мемфис и в

Тафнес; Речете: Застани на ред и бъди готов, Защото ножът изяде ония,

които са около тебе.

15 Защо се завлякоха твоите юнаци? Не устояха защото Господ ги откара.

16 Той накара мнозина да се спъват; Даже паднаха един върху друг; И

казваха: Станете да се върнем при людете си И в родната си земя От лютия

нож,

определеното време.

18 Заклевам се в живота Си, казва Царят, Чието име е Господ на Силите, Че

както един Тавор между планините и както един Кармил при морето, Така

непременно ще дойде той.

19 Дъщерьо, която живееш в Египет, Приготви си потребното за плен; Защото

Мемфис ще запустее и ще бъде изгорен, И ще остане без жител.

20 Египет е като прекрасна юница; Но погибел иде от север, да! иде.

21 И самите му наемници всред него са като тлъсти юнци; Защото и те се

върнаха, Побягнаха заедно, не устояха; Понеже денят на бедствието им дойде

върху тях, Времето на наказанието им.

22 Гласът му е като глас на земя като се хлъзга; Защото излизат със сила,

И идат против него със секири Както дървари.

23 Ще изсекат леса му, казва Господ, Ако и да е неизследим; Защото по

множество те са повече от скакалците, И са безбройни.

24 Ще се посрами египетската дъщеря; Ще бъде предадена в ръката на

северните люде.

25 Господ на Силите, Израилевият Бог, казва: Ето, ще накажа Но-Амон. Да!

Фараона и Египет, Боговете му и царете му, Самият Фараон и ония, които

уповават на него;

26 И ще ги предам в ръката на ония, които искат живота им, В ръката на

вавилонския цар Навуходоносора И в ръката на слугите му; А подир това

Египет ще бъде населен Както в предишните дни, казва Господ.

27 Но не бой се, ти, служителю Мой Якове, Нито се страхувай, Израилю;

Защото, ето, ще те избавя от далечна страна, И потомството ти от земята,

гдето са пленени; Яков ще се върне, ще се успокои, и ще си почине, И не ще

има кой да го плаши.

28 Не бой се служителю Мой Якове, казва Господ, Защото Аз съм с тебе;

Защото ако и да довърша Всичките народи, гдето съм те откарал, Тебе,

обаче, не ща да довърша; Но ще те накажа с мярка, А не мога да те изкарам

съвсем невинен.