1 Думите на Хелкивия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя

1 Господното слово, което дойде към Еремия за бездъждието:

2 Юда ридае, и людете в портите му са изнемощели; Седят на земя

чернооблечени; И викът на Ерусалим се издигна,

3 Големците му пращат подчинените си за вода; Те отиват при кладенците, но

не намират вода; Връщат се с праздните си съдове; Посрамват се и се

смущават и покриват главите си.

4 Понеже земята се пукна, Защото няма дъжд на земята, Затова орачите се

посрамват, Покриват главите си.

5 Още и кошутата ражда на полето И оставя рожбата си понеже няма трева.

6 И дивите осли като застават по голите височини, Задушават се за въздух

като чакали; Очите им чезнат понеже няма трева.

7 Господи, при все че беззаконията ни свидетелствуват против нас, Ти

действувай заради името Си; Защото отстъпничествата ни са много; На Тебе

съгрешихме.

8 Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скръбно време, Защо да си като

пришълец в тая страна, И като пътник отбил се да пренощува?

9 Защо да си като човек смаян, Като силен мъж, който не може да избави?

Обаче Ти, Господи, си всред нас; Ние се наричаме с Твоето име; недей ни

оставя.

въздържаха нозете си, Така Господ не благоволи в тях; Сега ще си спомни

беззаконието им, И ще накаже греховете им.

11 И рече ми Господ: Недей се моли за доброто на тия люде.

12 Даже ако постят, не ще послушам вика им, И ако принесат всеизгаряния и

приноси, Не ще благоволя в тях; Но ще ги довърша с нож, с глад и мор.

13 Тогава рекох: Уви, Господи Иеова! Ето, пророците казват на тях: Няма да

видите нож, нито ще има глад у вас, Но ще ви дам сигурен мир на това

място.

14 Тогава ми рече Господ: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не

пророкуват лъжливо видение, гадание, Суетата и измамата на своето сърдце.

15 Затова, така казва Господ За пророците, които пророкуват в Моето име

Без да съм ги изпратил, Но които казват: Нож и глад не ще има в тая

страна, - С нож и с глад ще бъдат изтребени тия пророци.

16 А людете, на които те пророкуват, Ще бъдат изхвърлени по ерусалимските

улици, Загинали от глад и от нож; И не ще има кой да ги заравя, Тях и

жените им, синовете им и дъщерите им; Защото ще излея върху тях

собственото им зло.

17 И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем Без

да престанат: Защото девицата, дъщерята на людете ми, Е поразена с голямо

поразяване, с много люта рана.

18 Ако изляза на полето, Ето убитите с нож! И ако вляза в града, Ето

изнемощелите от глад Дори пророкът и свещеникът Обходиха земята, но не

знаят какво да се направи.

19 Отхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо

си ни поразил, та няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро

не дойде, И време за изцеление, но ето, смущение!

20 Признаваме, Господи, нечестието си, И беззаконието на бащите си, Защото

сме Ти съгрешили.

21 Заради името Си недей се погнусява от нас, Не опозорявай славния Си

престол; Спомни си, не нарушавай завета Си с нас.

22 Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето от себе

си ли дава дъждове? Не си ли Ти, Който даваш, Господи Боже наш? Затова

Тебе чакаме, Защото Ти си сторил всичко това.
ГЛАВА 15

1 Но Господ ми рече: Даже Моисей и Самуил ако бяха застанали пред Мене,

Пак душата Ми не би се смилила за тия люде. Изпъди ги от лицето Ми, и нека

си излязат.

2 И когато ти рекат: Къде да излезем? Тогава ще им речеш: Така казва

Господ: Които са за смърт, на смърт, И които са за нож, под нож; И които

са за глад, на глад, И които са за плен, в плен.

3 И ще докарам на тях четири вида язви, казва Господ: Ножът да заколи и

кучетата да разкъсат, А небесните птици и земните зверове Да изпоядат и да

изтребят.

4 И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света Поради

Манасия, син на Юдовия цар Езекия, По причина на това, което стори в

Ерусалим.

5 Защото кой ще се умилостиви за тебе, Ерусалиме? Или кой ще те пожали?

Или кой ще се обърне да те попита: Как си?

6 Ти си Ме отхвърлил, казва Господ, Отишъл си надире, Затова ще простра

ръката Си против тебе, та ще те погубя; Дотегна Ми да показвам милост.

7 Ще ви отвея с веяло в портите на тая земя, Ще ги обезчадя, ще изтребя

людете Си, Защото не се връщат от пътищата си.

8 Вдовиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък; На пладне

доведох грабител върху тях против майката на младите; Внезапно докарах

върху нея мъка и ужаси.

9 Оная, която роди седем, изнемощя, предаде дух; Нейното слънце залезе,

когато беше още ден, Тя биде посрамена и смутена; А останалите от тях ще

предам на нож Пред неприятелите им, казва Господ.

10 Горко ми, майко моя, За гдето си ме родила човек за каране, И човек за

препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с

лихва, Все пак, обаче, всеки от тях ме кълне.

11 Господ ми каза: Непременно ще те укрепя за добро; Непременно ще заставя

неприятеля да ти се моли В лошо време и в скръбно време.

12 Има ли желязо, което може да счупи северното желязо и медта?

13 Имотът ти и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна, и по

всичките твои предели, И то поради всичките ти грехове.

14 И ще те отведа с неприятелите ти В страна, която не знаеш; Защото се

запали огънят на гнева Ми. И ще гори върху вас.

15 Ти, Господи, познаваш делото ми спомни си за мене; Посети ме и отплати

за мене на гонителите ми; В дълготърпението Си не ме отнимай. Знай, че

заради Тебе претърпях укор.

16 Като намерих Твоите думи изядох ги, И Твоето слово ми беше радост и

веселие на сърдцето; Защото се наричам с Твоето име, Господи Боже на

Силите.

17 Не седях в събрание на веселящите се, Нито се радвах с тях; Седях сам

18 Защо е постоянна болката ми, И раната ми тъй тежка щото не приема

изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив поток, Като непостоянни води?

19 Затова, така казва Господ: Ако се върнеш от тоя си ум, тогава пак ще те

възстановя, За да стоиш пред Мене; И ако отделиш скъпоценното от

нищожното, Тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста. Те нека се

обърнат към тебе, Но ти не се обръщай към тях.

20 И ще те направя срещу тия люде яка медна стена; Те ще воюват против

тебе, но няма да ти надвият, Защото Аз съм с тебе, за да те избавям И да

те отървавам, казва Господ.

21 Ще те отърва от ръката на нечестивите, И ще те изкупя от ръката на

насилниците,

1 Господното слово дойде пак към мене и рече:

2 Недей си взема жена, Нито да родиш синове или дъщери на това място,

3 Защото така казва Господ За синовете и за дъщерите, които се раждат на

това място, И за майките, които са ги родили, И за бащите, които са ги

добили в тая страна;

4 Те ще умрат от разни видове люта смърт; Не ще бъдат оплакани нито

погребани; Ще бъдат като тор по лицето на земята; Ще загинат от нож и от

глад, И труповете им ще бъдат храна За небесните птици и за земните

зверове.

да ридаеш или да ги оплакваш; Защото отнех мира Си от тия люде, казва

Господ, Да! милосърдието и щедростите Си.

6 И големи и малки ще измрат в тая страна; Не ще бъдат погребани, нито ще

ги оплачат, Нито ще направят нарязвания по телата си, Нито ще се обръснат

за тях,

ги напоят с утешителната чаша За баща им или за майка им.

8 Не влизай и в дом, гдето има пируване, Да седиш с тях та да ядеш и да

пиеш;

да престане в това място, Пред очите ви, и във вашите дни, Гласът на

радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на

невястата.

10 И когато известиш на тия люде всички тия думи, и те ти рекат: Защо е

изрекъл Господ това голямо зло против нас? И какво е беззаконието ни и

какъв грехът ни, който сме извършили против Господа нашия Бог?

11 Тогава да им речеш: Понеже Ме оставиха бащите ви, казва Господ, та

последваха други богове, Служиха им и им се поклониха, А Мене оставиха и

закона Ми не опазиха;

12 А и вие сторихте още по-лошо от бащите си, Защото, ето, ходите всеки по

упоритостта на нечестивото си сърдце, И не слушате Мене;

13 Затова ще ви изхвърля от тая страна В страна, която не сте познавали,

нито вие, нито бащите ви; И там денем и нощем ще служите на други богове;

Понеже няма да покажа милост към вас.

14 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма вече да рекат:

Заклевам се в живота на Господа, Който изведе израилтяните от египетската

земя!

северната земя, И от всичките страни, гдето ги беше изгонил! И Аз ще ги

върна пак в страната им, Която дадох на бащите им.

16 Ето, ще правя за много рибари, Казва Господ, та ще ги изловят; И подир

това ще пратя за много ловци, Та ще ги гонят от всяка планина, И от всеки

хълм и от дупките на канарите.

17 Защото очите Ми са върху всичките им пътища; Те не са скрити от лицето

Ми, Нито е утаено беззаконието им от очите Ми.

18 И най-напред ще им въздам двойно За беззаконието им и за греха им,

Защото оскверниха земята Ми с труповете на гнусотиите си, И с мерзостите

си напълниха наследството Ми.

19 Господи, сило моя и крепост моя, Прибежище мое в скърбен ден! При Тебе

ще дойдат народите от краищата на земята, И ще рекат: Бащите ни не

наследиха друго освен лъжи, Суета и безполезни работи.

20 Да си направи ли човек богове, Които, все пак, не са богове?

21 Затова, ето, ще ги направя тоя път да познаят - Ще ги направя да

познаят ръката Ми и силата Ми; И те ще познаят, че името Ми е Иеова.
ГЛАВА 17

1 Юдовият грях е записан с желязна писалка, С диамантов връх; Начертан е

на плочата на сърдцето им, И върху роговете на жертвениците ви,

2 Докато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си При зелените

дървета по високите хълмове.

3 О, планино Моя в полето, Ще предам на разграбване имота ти и всичките ти

съкровища, Тоже и високите ти места, поради грях във високите ти предели.

4 И ти, да! едвам оцеляла ти, Ще престанеш да владееш наследството си,

което ти дадох; И ще те накарам да робуваш на неприятелите си В страна,

която не си познавала; Защото запалихте огъня на гнева Ми, Който ще гори

до века.

5 Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И

прави плътта своя мишца, И чието сърдце се отдалечава от Господа.

6 Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато

дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и

ненаселена страна.

7 Благословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, И чието

упование е Господ.

8 Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените

си при потока, И няма да се бои, когато настане пекът, Но листът му ще се

зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава

плод.

познае?

всекиму според постъпките му, И според плода на делата му.

11 Каквото е яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, Такъв е

оня, който придобива много богатство с неправда; В половината на дните му

те ще го оставят, И в сетнините си той ще бъде безумен.

12 Славен престол, от начало високопоставен, Е мястото на светилището ни.

13 Господи, надеждо Израилева, Всички, които Те оставят, ще се посрамят;

Отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта, Защото оставиха

Господа, извора на живата вода.

14 Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; Спаси ме и ще бъда спасен;

Защото с Тебе аз се хваля.

15 Ето, те ми казват: Где е словото Господно? нека дойде сега.

16 Но аз не побързах да се оттегля та да не съм пастир и да не те следвам,

Нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш; Това, що е излязло из устните ми,

беше явно пред Тебе.

17 Не бивай ужас за мене; Ти си мое прибежище в злощастен ден.

18 Нека се посрамят ония, които ме гонят, а аз да се не посрамя; Нека се

ужасят те, а аз да се не ужася, Докарай върху тях злощастен ден, И сломи

ги с двоен пролом.

19 Така ми рече Господ: Иди, та застани в портата на чадата на людете си,

през която влизат Юдовите царе и през която излизат и във всичките

ерусалимски порти, и кажи им:

20 Слушайте Господното слово, Юдови царе, и всички от Юда, и всички

ерусалимски жители, които влизате през тия порти.

21 Така казва Господ: Внимавайте на душите си и не носете товар в съботен

ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти;

22 нито изнасяйте товар из къщите си в съботен ден, и не вършете никаква

работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви.

23 Те, обаче, не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата

си, за да не чуват и да не приемат наставление.

24 И тъй, ако Ме послушате внимателно, казва Господ, Да не внасяте товар

през портите на тоя град в съботен ден, Но да освещавате съботния ден Та

да не вършите в него никаква работа,

25 Тогава ще влизат през портите на тоя град Царе и князе, седещи на

Давидовия престол, Возени на колесници и яздещи на коне, Те и първенците

им, Юдовите мъже и ерусалимските жители. И тоя град ще се населява вечно;

26 И ще дойдат от Юдовите градове И от ерусалимските околности, От

Вениаминовата земя, и от полската, И от планинската, и от южната страна,

Носещи всеизгаряния и жертви, И хлебни приноси и ливан, Носещи още и

благодарителни жертви, в дома Господен.

27 Но ако не Ме послушате Да освещавате съботния ден, И да не носите

товар, нито да влизате с такъв през ерусалимските порти в съботен ден,

Тогава ще запаля огън в портите му, Който ще пояде ерусалимските палати, И

няма да угасне.

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

2 Стани, та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите

Ми.

4 И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на

грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря

да го направи.

5 Тогава Господното слово дойде към мене и рече:

6 Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, Както тоя грънчар? казва

Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, Така сте и вие, доме

Израилев, в Моята ръка.

7 Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го изкореня,

съсипя и погубя,

8 Ако оня народ, за който съм говорил, Се отвърне от злото си, Аз ще се

разкая за злото, което съм намислил да му сторя.

9 А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го съградя и

насадя,

ще се разкая за доброто, С което рекох да го облагодетелствувам.

11 Сега, прочее, иди, говори на Юдовите мъже И на ерусалимските жители,

като речеш: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас, И измислювам

замисли против вас; Върнете се, прочее, всеки от лошия си път, И оправете

постъпките си и делата си.

12 А те казват: Напраздно! Защото според своите замисли ще ходим, И ще

постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърдце.

13 Затова, така казва Господ: Попитайте сега между народите Кой е чул

такива неща; Израилевата девица е извършила много ужасно нещо.

14 Ще престане ли ливанският сняг от скалата на полето? Ще пресъхнат ли

хладните води, които идат от далеч?

15 Обаче Моите люде Ме забравиха, кадиха на суетни богове; И тия са ги

направили да се препъват в пътищата си, в старите пътеки, За да ходят в

обикалящите пътеки на ненаправен път,

16 За да направят земята си предмет на учудване и на вечно подсвиркване,

Тъй щото всеки, който минава през нея, да се очуди и да поклати глава.

17 Ще ги разпръсна пред неприятеля като с източен вятър; В деня на

злощастието им ще им покажа гръб, а не лице.

18 Тогава рекоха: Елате, нека скроим замисли против Еремия; Защото не ще

се изгуби закон от свещеник, Нито съвет от мъдър, Нито слово от пророк,

Елате, да го поразим с език, И да не даваме внимание ни на една от думите

му.

19 Внимавай на мене, Господи, И чуй гласа на ония, които се препират с

20 Ще се въздаде ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни

си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях, За да отвърна от тях

Твоята ярост.

21 Затова предай чадата им на глад, И предай ги на силата на ножа; Нека

станат жените им бездетни и вдовици, Нека мъжете им бъдат поразени от

смърт, И нека паднат младежите им от нож в бой.

22 Нека се чуе вопъл от къщите им, Когато докарат внезапно полкове върху

тях; Защото изкопаха яма, за да ме хванат, И скриха примки за нозете ми.

23 А Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият; Да

не простиш беззаконието им, Нито да изличиш греха им пред лицето Си; Но да

се съборят пред Тебе; Ти подействувай против тях във време на гнева Си.

1 Така каза Господ: Иди, та купи една глинена стомна, и вземи някой от

старейшините на людете и от старейшините на свещениците,

2 и излез в долината на Еномовия син, която е при входа на грънчарската

порта, и там възгласи думите, които ще ти кажа, като речеш:

3 Слушайте Господното слово, Юдови царе и ерусалимски жители. Така казва

Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на това място зло,

поради което всекиму, който чуе за него ще му писнат ушите;

4 защото Ме оставиха, и направиха чуждо това място като кадиха в него на

други богове, които не бяха познали - те и бащите им и Юдовите царе, и

напълниха това място с кръвта на невинните,

5 и издигнаха високи места на Ваала, за да горят синовете си в огън за

всеизгаряния на Ваала - нещо, което не съм заповядал, нито съм говорил,

нито Ми е идвало на ум.

6 Затова, ето, идат дни, казва Господ, когато това място не ще се нарича

вече Тофет, или долина на Еномовия син, но долина на клане.

7 И ще осуетя на това място съвещанията на Юда и на Ерусалим; и ще ги

накарам да паднат от нож пред неприятеля си, и чрез ръката на ония, които

искат живота им; а труповете им ще дам за храна на небесните птици и на

земните зверове.

8 И ще направя тоя град предмет на учудване и подсвиркване; всеки, който

минава през него ще се почуди и ще подсвирне поради всичките му язви.

9 И ще ги направя да ядат месата на синовете си и месата на дъщерите, и ще

ядат всеки месата на другаря си, при обсадата и при утеснението, с което

ще ги утеснят неприятелите им и ония, които искат живота им.

10 Тогава да строшиш стомната пред мъжете, които са отишли с тебе,

11 и да им речеш: Така казва Господ на Силите: Ей така ще строша тия люде

и тоя град, както някой строшава грънчарски съд, който не може вече да

стане цял; и ще ги погребват в Тофет понеже не ще остане място за

погребване другаде.

12 Така ще постъпя с това място и с жителите му, казва Господ, и ще

направя тоя град като Тофет;

13 и къщите на Ерусалим и къщите на Юдовите царе, които са нечисти, ще

бъдат както мястото Тофет, дори всичките къщи, върху чиито покриви кадиха

на цялото небесно воинство, и направиха възлияние на други богове.

14 Тогава Еремия дойде от Тофет, гдето Господ го беше изпратил да

пророкува; и застана в двора на Господния дом, та рече на всичките люде:

15 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на тоя

град и на всичките му села всичкото зло, което изрекох против него, защото

закоравиха врата си, да не слушат думите Ми.

1 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу

Еремия като пророкуваше тия неща.

2 Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в

горната Вениаминова порта до Господния дом.

3 А на сутринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече:

Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив.

4 Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на

всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти

ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще

ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.

5 При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и

всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще

предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат,

та ще ги занесат във Вавилон.

6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в

плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и

всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

7 Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и

си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

8 Защото отворя ли уста, не мога да не викам; Трябва да викам: Насилство и

грабеж! Защото словото Господно ми става Причина за позор и присмех цял

ден.

9 Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му,

костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.

10 Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние

ще го обвиним, - Думат всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се

спъна, - Може би той ще се помами в някаква погрешка, Та ще надмогнем над

него и ще си му отмъстим.

11 Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник; Затова гонителите ми

ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не

постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

12 Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите

на сърдцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих

делото си.

13 Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от

ръката на злодейците.

14 Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят,

в който ме роди майка ми,

15 Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се

мъжко дете, - И с това се зарадва много;

16 И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И

нека слуша заран вик, И на пладне тревога;

17 Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И

утробата й да е останала всякога бременна.

18 Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се

довършат от срам.