ПОБЕДА, МАСКИРАНА КАТО ПОРАЖЕНИЕ

40. ПОБЕДА, МАСКИРАНА КАТО ПОРАЖЕНИЕ

“По всичко изглеждаше, че нашият Господ, свети Петър и свети Павел са били победени.”

                                                                                Дьо Турвил

Често е трудно да кажем дали в определен сблъсък сме претърпели поражение или сме победили. Понякога това, което изглежда като провал, по-късно ще се окаже истинска победа. Когато младия мечтател Йосиф бе продаден в робство, изглеждаше като че ли е дошъл краят му. Години по-късно, когато разбра дълбоките божии пътища, той вече можеше да каже на своите покаяли се братя: “Вие наистина намислихте зло против мене, но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде, както и стана днес.” (Битие 50:20) Унизителното поражение на Йосиф се беше превърнало в лична победа и в спасение за цялото му семейство. Бог можеше да постигне същата цел и по друг начин. Всичко, което знаем е, че той не го е направил.

Не трябва да забравяме, че този принцип действа по същия начин при противоположни обстоятелства. Когато Давид успя да открадне жената на Урия, той без съмнение бе решил, че е спечелил победа. Последвалите събития показват, че всъщност е претърпял зашеметяваща загуба. След тази “победа” той не беше вече същия. Това, което вражеските войски не могат никога да направят в битка, Давид извърши сам чрез едно грешно действие. По този начин причини собственото си поражение. Когато се срещна с Голиат, той превърна в победа това, което изглеждаше като загуба. Когато срещна Витсавее, Давид превърна славата от много победи в срамна загуба.

Всичко това показва, че не можем да бъдем сигурни кой е победител в определен момент ако не пазим сърцата си чисти и умовете си спокойни и подчинени на Бога. Когато войниците на Пилат хвърлиха Исус на земята и започнаха да забиват гвоздеите, по всичко изглеждаше, че нашият Господ се е провалил. Със сигурност такава позорна смърт не би трябвало да застига един божи човек. Трябваше да има някаква грешка. Човекът Исус беше мечтател и идеалист, а неговите надежди и надеждите на последователите му се сгромолясаха под жестоките атаки на покварени и практични хора. Ето така разсъждаваха случайните свидетели. Нашият Господ обаче можеше да умре със същото спокойствие, с което беше живял. През цялото време той знаеше какво се случваше в действителност. Той виждаше отвъд кръста към тържественото си възкресение. Той знаеше, че това, което изглеждаше като негово поражение, щеше да се превърне във всеобща слава за цялата човешка раса.

41. ВЪЗМОЖНО Е ДА ОБИЧАШ ТОВА, КОЕТО НЕ СИ ВИДЯЛ

  “Исус Христос, този, когото обичате без да сте видели.”

(1 Петрово 1:7-8)

Ако Петър беше казал: “когото обичате без да го познавате”, той би говорил за невъзможни неща. Вдъхновеното му апостолско перо обаче е било точно. Съществуват закони на ума, които не могат да бъдат нарушавани. Съвършенството на Писанията е в това, че никога не противоречат на тези закони. Необосновано и невъзможно е да обичаме някого, когото не познаваме чрез някакво преживяване. Хенри Сузо написа: “Господи, единствен ти виждаш и познаваш същността на любящото сърце и знаеш, че никой не може да обича това, което не разбира.”

Напълно невъзможно е обаче да обичаш непознат. Необходимо е в някаква степен да го познаваш преди да го обикнеш. Може би това обяснява студенината по отношение на Бога и Христос, проявена в повечето християни. Как бихме могли да обичаме същество, което не сме почувствали, не сме чули, нито имаме преживяване с него? Можем да развием някакво страхопочитание заради благородните идеали, свързани с мисълта за Бога; можем да почувстваме някакво благоговение докато мислим за Превъзвишения и Святия, който обитава вечността, но това не е любов. По-скоро е признание за възвишеното, отговор на сърцето на тайнственото и величественото. Това е нещо добро и желателно, но не е любов.

Заповедта да обичаме Бога с цялото си същество се е сторила на мнозина невъзможна за изпълнение. Те могат да се обосноват с това, че не може да се обича в изпълнение на някакъв указ. Любовта е твърде нежна и крехка, за да възникне у някого по чужда команда. Все едно да заповядаш на безплодното дърво занапред да дава плодове или на гората през зимата да бъде зелена. Тогава, какво означава тази заповед?

Отговор намираме в същността на човека и на Бога. Бог, бидейки този, който е, трябва да има подчинението на творенията си. Човекът, такъв, какъвто е създаден, трябва да се отплаща с подчинение. Той дължи на Бога пълно подчинение, дори в него да няма и мъничко любов към Бога. Върховно право на Бога е да изисква от творенията си да му се подчиняват. Първият и основен грях на човека беше неподчинението. Когато не се подчини на Бога, той наруши закона на божията любов и любовта към Бога в него умря. Какво трябва да направи човек сега, за да възстанови тази любов в сърцето си? Отговорът е: да се покае.

Сърцето, което съжалява за студенината си към Бога, се нуждае да се покае за греховете си и отново топла и задоволяваща любов ще го залее и напои. Покаянието ще доведе до съответстващото действие от страна Бог – самооткриване и интимна връзка. Щом веднъж търсещото сърце само намери Бога, няма да има никаква пречка да го обича. Да го познава, означава да го обича, а да го познава по-добре означава да го обича повече.

Тези, които са се справили с грозния проблем на греха в сърцата си, няма да имат трудности с учението за Бога и за неговата невидимост. Вярно е, че няма да го виждат, но ще имат преживявания с него чрез хиляди духовни срещи. Те могат с истинско убеждение да кажат: “Исус Христос е този, когото без да виждам, обичам.”