1. коренът на праведния 3 трябва да дадем време на бога 4

38. ПОЛЗАТА ОТ СТРАДАНИЕТО

Библията ни казва много неща за страданието и повечето от тях са насърчителни.

Преобладаващите религиозни настроения не са благосклонни към библейското учение за страданието. Новородените обаче трябва да обърнат изключително внимание на това учение, на което е отделено толкова много място в Писанията. Не трябва да го пренебрегваме, защото независимо дали го разбираме или не, ние ще преживеем някакви страдания. Тъй като сме човешки същества, няма как да избегнем това.

Болки и страдания ни дебнат докато пребиваваме тук долу от първия студен шок, предизвикал недоволен вик у новороденото, до последния мъчителен дъх на стария човек. Ще ни бъде полезно да научим какво Бог казва за това, за да знаем какво да очакваме когато дойдат страданията.

Християнството обхваща всичко, което засяга човешкия живот и затова можем да се справим със всеки проблем. Тъй като страданието е част от живота на всеки човек, Христос също пострада и се научи на покорство от това, което го сполетя. Не е възможно страдащият светия да изпита болка, която Христос не е изпитал. Нашият Господ не само пострада веднъж на земята; той страда и сега заедно с народа си. “Виж как страда нашият Господ в тялото на слугата си”, извикал възрастния светия, докато гледал как умира младия мъченик.

Че си страдал не мисли

без Създателя до теб

Че си плакал не мисли

без Създателя до теб.

Има едно страдание, от което никой няма полза – горчивото страдание на изгубения от непокорство. Този, който не е в Христос, може да понесе много нещастия без да помъдрее или да стане по-добър. Това ще бъде за него само част от трагичното наследство на греха, нещо като предплата за мъките на ада. За тези неща няма какво повече да се каже и единственото, което можем да направим, е да опитаме в Името на Исус и общата ни човешка природа, да намалим страданието доколкото можем. Това дължим на всички изгубени хора, независимо от цвета на кожата, расата и вярата им.

Колкото повече живеем в това тяло, толкова по-дълго ще бъдем изложени на страданията, които споделяме с човешките синове: загуба на близки хора и други загуби, незнайни сърдечни болки, разочарования, раздели, предателства и хиляди други скърби. Дори и не много полезни, тези страдания също могат да послужат на последователите на Христос. Съществуват и посветени скърби, които макар и общи за всички хора, за християнина имат специално значение, когато са осмислени и предложени на Бога с любящо покорство. Трябва да бъдем бдителни, за да не загубим нито едно благословение, което подобно страдание може да ни донесе.

Има и друг вид страдание, познато само на християните. То е доброволно, предизвикано преднамерено и съзнателно заради Христос. Това е истински разкош, съкровище с изключителна стойност, източник на богатства, който умът не е способен да разбере. Това е рядко и скъпоценно страдание, защото в тези времена на упадък са малко хората, които сами са избрали да слязат в тъмната мина и да търсят скъпоценни камъни. Така и трябва да бъде, защото няма друг начин да слезем долу. Бог няма да ни накара насила да преминем през това страдание. Няма да ни натовари с този кръст, нито да ни отрупа с богатства, които не искаме. Те са запазени за тези, които се посвещават да служат в легиона на смъртта като доброволци, за да страдат в името на Христос и чиито живот предизвиква дявола и яростта на ада. Такива хора вече са казали сбогом на света с неговите играчки, те са избрали да страдат заедно с божия народ; приели са тежкия труд и страданията за свой дял на земята. Белезите от кръста са върху тях и те са известни и в ада, и в рая.

Но къде са те? Тези християни изчезнал вид ли са? Да не би божиите светии да са се присъединили към тези, които лудо преследват сигурността? Нима кръстът се е превърнал единствено в символ, в безкръвна и безплодна реликва от по-благородни времена? Плаши ли ни днес страданието? Страхуваме ли се да умрем? Надявам се да не е така, но не съм сигурен. Само Бог знае отговора.

39. СЛАВА НА БОГА ЗА ПЕЩТА

Възхитителният Ръдърфорд е могъл да извика във време на големи и мъчителни изпитания: “Хваля Бога за чука, пилата и пещта!”

Чукът е полезно сечиво, но ако гвоздеят имаше чувства, би ни представил друга страна на тази история. Това е така, защото гвоздеят познава чука само като противник – груб, безмилостен враг, който го държи в подчинение; удря го така, че да стане невидим и го забива на мястото му. Това е начина, по който гвоздеят вижда чука и не е прав само в едно: той забравя, че и двамата са слуги на един и същ работник. Да оставим настрана гвоздея и да помним, че майсторът държи чука. Така ще изчезне всяко негодувание към майстора. Дърводелецът решава чия глава ще бъде бита и какъв чук ще използва при ударите. Това е негово върховно право. Когато гвоздеят се е подчинил на волята на майстора и е разбрал, макар и бегло, неговите добри планове за бъдещето си, ще се подчини на чука без оплакване.

Пилата е инструмент, носещ повече болка, защото работата й е да стърже в мек метал, изрязвайки и изяждайки ръбовете, докато го оформи според желанието си. Всъщност, пилата няма собствена воля в този процес, но служи както и метала на друг майстор. Именно той, а не пилата решава каква част от метала ще бъде изпилена, каква форма ще приеме и колко продължително ще бъде пиленето. Щом металът приеме волята на майстора, няма да се опитва да му заповядва кога и как да бъде изпилен.

Що се отнася до пещта, тя е най-лоша от всичко. Безмилостна и жестока, тя се нахвърля върху всяко леснозапалимо нещо, което влиза в нея и настървението й не намалява докато не го превърне в безформена пепел. Всичко, което отказва да изгори, се стопява като купчина безполезно вещество, лишено от собствена воля и цел. Когато се стопи всичко, което трябва и всичко, което гори бъде изгорено, фурната се успокоява и си почива от унищожителната си ярост.

След като всичко това е било известно на Ръдърфорд, как е можело сърцето му да хвали Бога за чука, пилата и пещта? Той просто е обичал Господаря на чука, обожавал е Майстора, който притежава пилата и е възхвалявал Бог, който е нагорещил пещта заради вечното благословение на децата си. Той е усещал чука докато под грубите му удари вече не е чувствал болка, понасял е пилата докато е започнал да се радва на ухапванията й, вървял е с Бога толкова дълго в пещта, че тя се е превърнала в негов дом. Това не е преувеличаване на фактите. Това откриват писмата му.

Такова учение няма да се хареса на християните в тези спокойни и плътски дни. Склонни сме да мислим за християнството като за безболезнена система, чрез която можем да избегнем наказанието за минали грехове и накрая да достигнем небесата. Пламтящото желание да бъдем избавени от всичко нечисто и да разчитаме на всяка цена на приликата с Исус не се среща често сред нас. Очакваме да влезем във вечното царство на нашия Баща и да седнем на масата заедно с мъдреците, светиите и мъчениците; и може би ще седнем благодарение на неговата милост. За много от нас това ще се окаже неудобно преживяване. Ще трябва да замълчим като неосъществени войници в присъствието на закалените в битки герои, които са се сражавали и са победили. Техните белези доказват, че са били там, където се е водило сражението.

Дяволът, нещата и хората са такива, че е необходимо Бог да използва чука, пилата и пещта в святото си дело за да направи един светия истински свят. Едва ли Бог може да благослови значително човека докато не го нарани дълбоко.

Без съмнение, всички в нашето поколение сме станали толкова слаби, че не можем да изкачим големи духовни върхове. Спасението е започнало да означава освобождаване от неприятни неща. Нашите химни и проповеди ни създават една религия на утеха и любезност. Ние пренебрегваме значението на тръните, кръста и кръвта, както и предназначението на чука и пилата.

Колкото и странно да прозвучи, все пак е истина че страданието, което сме призовани да изтърпим по прекия път към светостта, по-скоро е вътрешно страдание, за което едва ли може да се намери външна причина. Това е така защото нашето пътуване е вътрешно и истинските ни врагове са невидими за очите. Можем да претърпим атаки на отчаяние без никаква промяна на външните обстоятелства. Единствено врагът, Бог и изпадналият в затруднение християнин знаят какво се е случило. Вътрешното страдание е било голямо, мощното изчистване се е състояло и само сърцето познава своите болки. Никой не може да ги сподели с него. Бог е очистил детето си по единствения възможен начин, независимо от външните обстоятелства. Благодарете на Бога за пещта.