1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
д) отмяна на влезли в сила актове
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| д) отмяна на влезли в сила актове
Всяко съдебно производство е извикано на живот от общата потребност за спазване на законността, която пък е немислима без гарантирана от държавата защита на субективните права, свободите и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Затова на всяко съдебно производство може да бъде дадено едно определение от гледна точка на обществения интерес за защита на законността и друго определение от гледна точка на защитата на субективните права, свободите и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Така и съдебното производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове по АПК от гледна точка на обществения интерес за законност на юридическите актове и в частност на съдебните актове като държавни правосъдни актове, е извънреден способ за контрол на влезли в сила и поради това станали окончателни съдебни актове. А от гледна точка на защитата на отделния гражданин или юридическо лице, които съдебните актове засягат, отмяната е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове. Установените в позитивното процесуално право способи за контрол на съдебните актове, респ. средства за защита срещу порочни съдебни актове, се разделят на различни видове, в зависимост от избрания критерий. Според чл. 131 АПК съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, т.е. те се развиват в две отделни, самостоятелни, но в същото време взаимно свързани и обединени в едно процесуално цяло, фази – фаза на първата инстанция, в която административноправният спор обикновено се разрешава по същество и фаза на втората инстанция, която в АПК е регламентирана като контролно – отменително, касационно производство, чиято процесуална задача е да провери валидността, допустимостта и правилността на постановеното от първата инстанция съдебно решение. С постановяването на второинстанционното (касационното) решение административноправният спор се счита за разрешен и даденото по него съдебно разрешение влиза в сила и става задължително за спорещите страни, а в определени случаи – и за всички (напр. виж чл. 177, ал. 1, чл. 183 и чл. 193, ал. 2 АПК). Това е редовното или инстанционно развитие на съдебните производства по АПК. Отмяната на влезлите в сила съдебни актове стои извън този ред. Затова се нарича извънреден способ за контрол или извънредно средство за защита. Тя не се развива в две инстанции, нито пък е част (фаза) от производствата в двете редовни инстанции, в които според чл. 131 се развиват съдебните производства по АПК. Затова отмяната на влезли в сила съдебни актове се нарича още извънинстанционно производство. Правото на отмяна на влязъл в сила съдебен акт е от категорията публични, субективни, процесуални, потестативни права, които законодателят е признал на гражданите и юридическите лица, а в определени случаи – и на държавни органи, за защита срещу завършени, но недействителни юридически актове, които ги засягат. Затова право да искат отмяна на влезли в сила съдебни актове имат само лицата, които тези актове засягат – които са били страна по съответното административно дело, за която съдебният акт е неблагоприятен (чл. 238, ал. 1), както и всяко лице, което не е било страна по административното дело, но спрямо което решението по това дело има действие и е неблагоприятно (чл. 246, ал. 1). Право да искат отмяна на влязъл в сила съдебен акт имат също административният орган и прокурорът, които са били страна по делото – първият в качеството на ответник по оспорването, а вторият като оспорващ. За защита на законността (чл. 127, т. 3 Конст.) същото право е предоставено на главния прокурор и на неговия заместник при Върховната административна прокуратура. На това право съответства задължението на ВАС да образува, проведе и приключи съдебно производство по глава четиринадесета на АПК. Но за да възникне това задължение на ВАС, правото на отмяна (или правото да се иска отмяна) трябва да бъде редовно и валидно упражнено. За редовното упражняване на правото на отмяна е необходимо искането да бъде направено във формата по чл. 241 и да има предписаното със същия текст съдържание – да отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1 и чл. 213 за касационната жалба и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, както и адреси за призоваване на останалите страни по делото. Ако липсва формата или елемент от съдържанието, предписани с чл. 241, искането за отмяна се оставя без движение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от съобщението за това (чл. 242, ал. 1). За валидното упражняване на правото да се иска отмяна е необходимо съдебният акт да има действие спрямо лицето и да е неблагоприятен за него, както и отмяната на съдебния акт да не е изключена със закон. Тук трябва да се държи сметка за правилото по чл. 246, ал. 2 АПК, според което трето лице (т.е. лице, което не е било страна по делото) не може да иска отмяна на решение за обявяване на нищожност или за отмяна на общ административен акт или на споразумение по акта, ако оспорването е било надлежно съобщено по реда на чл. 181, ал. 1. Лицата, които са се присъединили към оспорването на общ административен акт или са встъпили по делото, са страни по делото и имат право да искат отмяна на неблагоприятния за тях съдебен акт по силата на чл. 238, ал. 1. Лицата, които не са се присъединили към оспорването на общия административен акт или не са встъпили по делото, не са страни по делото и нямат правото по чл. 238, ал. 1, което законодателят е признал само на страните по делото. Но те нямат и правото по чл. 246, ал. 2, макар че съдебното решение е неблагоприятно за тях, защото по отношение на тези лица законодателят изрично е изключил правото на отмяна по чл. 246, ал. 1. Но това изключване е направено под условие – оспорването да е било надлежно съобщено по реда на чл. 181, ал. 1, към който препраща и чл. 188 за нормативните актове. Законодателят е изключил и правото да се иска отмяна на влезлите в сила актове, постановени от петчленен състав на ВАС в производство по оспорване на подзаконов нормативен акт (чл. 237, ал. 2 и чл. 245, ал. 2), както и на влезлите в сила съдебни актове, постановени от седемчленен състав (чл. 237, ал. 3 и чл. 245, ал. 3). Лицата, чието участие по административното дело не е било допуснато (чл. 182, ал. 4 и чл. 189, ал. 3) с влязло в сила определение, се считат за лица, по отношение на които оспореният административен акт не е благоприятстващ. А щом за тях актът не е благоприятстващ, евентуалната отмяна на този акт няма да ги засяга, т.е. за тях съдебното решение няма да е неблагоприятен съдебен акт. Третите лица нямат право да искат отмяна на определенията и разпорежданията, които преграждат развитието на делото. Презумпцията е, че тези съдебни актове са неблагоприятни единствено за оспорващия, респ. за ищеца. За всички останали лица – страни в спорното материално правоотношение, определенията и разпорежданията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, или не са неблагоприятни, или не ги засягат, защото делото не е било образувано по направено от тях оспорване или по предявен от тях съдебен иск. Във всичките тези случаи ако е направено искане за отмяна то следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо. Процесуално недопустимо е и искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, направено извън преклузивните (пресекателните) срокове по чл. 240. Искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. То се разглежда винаги в открито съдебно заседание (т.е. дори когато е насочено срещу определение или разпореждане, с което се прегражда развитието на делото) от следните състави на Върховния административен съд: а) от тричленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от регионален административен съд, б) от петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от тричленен състав на Върховния административен съд, и в) от седемчленен състав, когато актът е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд (чл. 243). Основанията за отмяна (чл. 239) са идентични с тези в гражданския процес (чл.303 ГПК). Когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане – чл. 244, ал. 2, изр. 1-во. От това правило има две изключения: а) в случаите по чл. 239, т. 4 – когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска – ВАС отменя неправилното от двете решения (чл. 244, ал. 2, изр. 2-ро); б) ако намери искането на третото лице за основателно, ВАС отменя решението изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав винаги от началото на съдебното производство (чл. 248, ал. 1) – целта е да бъдат изцяло възстановени правото на третото лице на съдебен процес и правото му на защита в този процес. Решенията на Върховния административен съд по исканията за отмяна на влезли в сила съдебни актове не подлежат на касационно обжалване – чл. 244, ал. 3 и чл. 248, ал. 2 АПК. Но подлежат на отмяна по реда, по който са постановени, освен когато са постановени от седемчленните състави на ВАС. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|