Специални сестрински грижи за деца с нарушения в речта и техните семейства

5.Специални сестрински грижи за деца с нарушения в речта и техните семейства.

• 
  Те могат да имат проблеми в изразяването на мислите си чрез реч поради дисфазия (частично или пълно нарушение на способността за комуникиране в резултат от мозъчна травма);
  
• 
  Може да са преживели травма или мозъчен удар;
  

• 
  Възможно е да имат медицинско състояние като церебрална парализа, което води до липса на контрол на лицевите мускули;
  
• 
  Има също и хора, които имат говорното нарушение „вербална апраксия“ – изразява се в проблеми с правилното и последователно изразяване на това, което искат да кажат, но тези трудности не се дължат на слабост или парализа на техните говорни мускули (мускулите на лицето, езика и устните).
  

• 
  Ако човекът е роден с тежко слухово увреждане, ще има трудност в общуването чрез говорене, тъй като това умение се научава предимно чрез чуване на реч в ранното детство;
  
• 
  Заекването може да затрудни общуването с други хора. Понякога тези хора се смущават повече от човека, който заеква;
  
• 
  Ако даден човек заеква има някои ситуации, които влошават това състояние, например говорене пред група или говорене по телефона.
  

• 
  Ако човекът има вербална апраксия, може да се затруднява да свързва звукове и срички в правилен ред, за да образува думи. За тях е по-трудно да изговарят по-дългите или по-сложните думи, отколкото кратките или простите думи. Също така при тях може да има тенденция за правене на непоследователни грешки при говорене. Например те може да произнесат правилно трудна дума, но след това да се затруднят да я повторят; или е възможно един ден да произнесат правилно конкретен звук, а на следващият ден да имат трудности със същия звук. Възможно е да им се наложи да „потърсят“ правилния звук или дума и може да се нуждаят от неколкократното й повтаряне, преди да успеят да я кажат правилно;
  
• 
  Ако човекът има артикулационно нарушение, това може да повлияе на начинът, по който останалите разбират какво казва. Примерите включват изговаряне на /л/ като /уъ/ и така думата „лампа“ звучи /уампа/; изпускане на звукове („амо“ за „рамо“) или добавяне на звукове (пинано за пиано);
  

• 
  Ако човекът фъфли, може да заменя звучните и беззвучните съгласни като „с“ и „з“. 
  

• 
  Трудности в артикулирането на сложни и дълги думи или фрази
  
• 
  Трудно комуникиране в ситуации, изискващи бързи реакции
  
• 
  Понякога има липса на желание за устна комуникация
  
• 
  Неспособност за заявяване на нужда от грижа или помощ.