1. медико социални аспекти и ссг при деца и възрастни с увреждания 13. 02


ПРЕЦИАЛНИ СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ПРИ ВЪЗРАСТНИ ПАЦИЕНТИ С НАРУШЕНИЯ В РЕЧТА



страница17/46
Дата12.06.2023
Размер447.02 Kb.
#118014
ТипКонспект
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   46
КОНСПЕКТ УВРЕЖДАНИЯ
Свързани:
СГ ОУ, Мозъчен инсулт, Конспект-Стара-Загора

6.ПРЕЦИАЛНИ СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ПРИ ВЪЗРАСТНИ ПАЦИЕНТИ С НАРУШЕНИЯ В РЕЧТА


Говорни нарушения
Езиково-говорните нарушения са сред най-често срещаните разстройства в детска възраст. Свързват се с проблеми в комуникацията и с нарушения на звуково-артикулационните функции. Най-често срещаните езиково-говорни нарушения:
1) Дислалия е нарушение на звукопроизношението при нормален слух и съхранена инервация на артикулационния апарат. Тя е едно от най-често срещаните нарушения на речта. По статистически данни тя се среща при 25- 30 % от децата в предучилищна възраст (5-7 години); 17-20 % при децата в училищна възраст (1-3 клас) и под 1 % при ученици от по-горна възраст. Тя може да бъде проявена в замяна, пропускане или изопачаване на звук или група звукове. Причините за появата на дислалия обикновенно имат механичен или Функционален характер. При механичната дислалия (органична) има нарушения в лицево-челюстния апарат- зъби, език, челюсти и небце. А функционалната дислалия е когато не се наблюдава такива органични нарушения. Тя възниква в детска възраст в процеса на усвояване на произношението на звуковете, може да бъде от подражание, от глезене.
Причините за функционалната дислалия са биологични и социални, обща физическа слабост на детето, задръжка в психичното развитие, дефицит на вниманието, подражание или неправилни говорни образци. Може да не са усвоени някои от диференциалните признаци на определен звук. Фонемите не се различават по своето звучене, което води до замяната на един звук със друг. Също така в детето може да са формирани всички артикулационни позиции, но няма умения да ги различава. Например: п-б ; пор-бор, вследствие на това фонемите се смесват една и съща дума приема различно звучене.
Механичните и функционални дислалии от своя страна могат да бъдат:
- мономорфни и полиморфни.
-мономорфна дислалия, е когато са нарушени звукове от една група. Например с, з, ц, ш, ж, ч (сигматизъм); р,л (ротацизъм, ламбдацизъм); к, г, х (капацизъм) и др.
-полиморфна дислалия е когато са нарушени няколко звукове. Например: сигматизъм (с, з, ц, ш, ж, ч) и ротацизъм (р).
2) Езикови нарушения- Алалия / Дисфазия на развитието Алалията е термин, който отбелязва липсата на реч или ограничение на речта. ОНР се класифицира съгласно проявената симптоматика в 3 нива:
1-во ниво на ОНР- активният речник е в начален стадии, състой се от малко на брой думи и то прости думи или звукоподражание. Пасивният речник е по- обширен в сравнение с активния и се отличава с някои конкретни понятия. Произнасят се правилно само гласните и някои от съгласните от по-ранния стадии на онтогенетичното развитие.
2-ро ниво на ОНР- Активният речник е по-разширен в сравнение с 1 ниво, но в него присъстват предимно глаголи и съществителни имена. Някои наречия и местоимения могат да бъдат наблюдавани, но те са на неосъзнато ниво. Проявява се прилагателното име, но само в категорията качество на предмета.Пасивният речник е по-богат, появява се разбирането на по-сложни инструкции. Думите са с некачествена структура т.е., изпускат се или се разместват срички. Артикулацията е силно нарушена на звуковете от късната онтогенеза (Р,Л ). Речта е почти неразбираема.
3-то ниво на ОНР- Активният речник е сравнително добре развит, но някои думи се употребяват с неточно значение. В речта преобладават същесвителни имена и глаголи, по- рядко биват използвани други части на речта. Все още се допускат грешки при използването на предлозите. Най-правилно се употребяват предлозите „в” и „на”, съюзите „и”. В речта се наблюдава аграматизъм, аграматизъм най- вече в частта със времето, владее предимно сегашно време. Словореда е правилен. Артикулацията е вече изградена, но се характеризира с неустойчивост.
3. Нарушение в темпа и ритъма на речта ( заекване) Заекването е едно от най-тежките и сложни нарушения. Често корекционната работа е дълъг и труден процес. Характеризира се с нарушения в естествения темп и плавност на речта с повторения на звукове и срички.
• удължаване на звукове;
• блокажи- спазми на артикулаторната мускулатура;
• паузи
• повторения на едносрични думи
• повторения на думи, фрази Заекването се появява най-често между втората, третата и шестата година. При появата на заекване, консултацията с логопед е задължителна. Много важно е тарапията да бъде започната, колкото се може по-рано.
4. Дислексия
Според МКБ-10 „Дислексия е значимо нарушение в развитието на уменията за четене, което не може да се обясни само с умсвената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението, или с недостатъчно преподаване в училище”.
Симптоми на дислексията:
• четене по аналогия- първите две изречения са вярни, а по нататък си измислят;
• разместване на букви в думите;
• вмъкване на думи и букви от по-горен ред- това ни говори за разстройство на вниманието;
• четене с конфабулации (измислици)- най-често можем да открием, че детето лъже като му зачетем началото на приказка и след това той да продължи да чете, а той си измисля;
• труден или невъзможен синтез на звуковете в срички при четене – спелинга е разрушен в периода на сричкуване, те не могат да ги обединяват;
трудно осъзнават прочетеното;
• най-често срещания симптом- неразпознават отделни букви и ги бъркат околните; Съществуват още две нарушения дисграфия- същинските логопедични симптоми, които характеризират този писмен процес са:
• разместване на букви в думата;
• изпускане на букви-(море – мое);
• прибавяне на букви;
• заместване на едни букви със сходни;
Акалкулия: невъзможност или специфични затруднения за смятане и извършване на математически операции.
5. Ринолалия Ринолалията е понятие, обозначаващо типичния носов/назален/ говор при деца с вродени цепнатини на устните и/или небцето. Основните патологични механизми за говорните нарушения при вродените цепнатини на устните и/или небцето (ВЦУН) са:
• велофарингиална недостатъчност;
• абнормално положение на езика;
• нарушения в дишането;
• дисфункция на евстахиевата тръба;
• хиперфункция на гласните връзки;
6. Дизартрия Дизартриятае нарушение на звукопроизношението и речевата прозодика в следствие на недостатъчна инервация на говорния апарат, свързана е с органични поражения на ЦНС и ПНС. Симптоми при дизартрия:
1) Нарушения в мускулния тонус:- зависят от локализацията и имат няколко варианта.
• постоянно повишен мускулен тонус- на езика, устните, лицето и шията. Езикът е винаги напрегнат, стегнат като топка, изтеглен назад, гърбът му е извит нагоре към небцето – палатализация. Активните движения са много трудни, често се наблюдават спазми – съпътстващи движения в съседни мускули;
• постоянно понижен мускулен тонус- устата не може да се затвори, повишена селивация. В следствие на това се наблюдава назализация на звуковете – носов оттенък, тъй като са отпуснати мускулите на мекото небце;
• дистония- постоянно променящ се мускулен тонус. В спокойно състояние се наблюдава понижен мускулен тонус и при опит за говор, той рязко се повишава и мускулите стават спастични.
2) Нарушения на прасксиса – не само на говорните мускули, а и на общата моторика.
3) Нарушения на речевото дишане – нарушена координация на дишането по време на говорене. Ритъмът на дишането не се съгласува със съдържанието на речта. Тя е непълноценна поради звуковата трудност, дишането е учестено, това кара детето много често да спира и речта става накъсана.
4) Нарушение на гласа. Гласът се нарушава поради парези в мускулите на гръкляна и на гласните връзки. Гласните връзки понякога трудно се задвижват, в тях много често настъпват спазми. Гласът е слаб, тих, губи се.
Причините за възникване на дизартрия са много и различни. Могат да въздействат на вътреутробното развитие по време на бременност (вирусни инфекции, интоксикации, патология на плацентата и др.), в момента на раждането (трудно раждане, раждане със секцио, седалищно прилежание, мозъчен кръвоизлив при новороденото), и в ранна детска възраст (инфекциозни заболявания на мозъка, менингити, менингоенцефалити, черепно-мозъчни травми).
Дизартрията може да се срещне в комбинация с епилепсия, а в зависимост от тежестта и продължителността на заболяването може да даде отражение и в развитието на езиковата система при детето. Има неврологичен характер и симптоматика, която включва паретични, тоносови, координационни или сетивни нарушения.
7. Нарушения на слуха и говора Слухът е способност на организма да възприема и диференцира звуковите колебания, посредством слуховия анализатор. 1 на 1000 деца се ражда със слухови проблеми. Своевременното диагностициране и слухопротезиране са от особено значение за развитието на детето със слухово нарушение. Взависимост от това, в коя част на слуховата система са открити анатомичните изменения или функционални нарушения се определя два вида глухота- кондуктивна (звукопроводен тип) и невросензорна ( звукоприемен тип).
• кондуктивната е свързана със състоянието на външното и средното ухо- изразява се в намалена способност за възприемане силата на звука. Обикновено затрудненията са временни. Състоянието може да се подобри след медикаментозно или хирургическо лечение. Причините, които могат да доведат до кондуктивна са:
- запушен ушен канал;
- нарушена структура на тъпънчето;
- запушване с течност в средното ухо;
- при увредена евстахиева тръба;
- при недоразвитие или липса на някоя част от ухото;
- нарушена връзка на средното ухо към центъра;
- слухови костици вследствие на силен удар;
• невросензорна- постоянно състояние, което не се поддава на лечение.
Причини, които могат да доведат до невросензорна са:
- менингит;
- заушка;
- увреждане на кохлеата под въздействието на много силен звук;
- преждевременно раждане;
- наследствени причини;
- физически травми на главата;
- старчески изменения;
При много лица, може да бъде наблюдавана комбинацията от кондуктивна и невросензорна глухота. В зависимост от това, кога и в какви обствоятелства е настъпило увреждането на слуха могат да се определят два вида глухота:
• вродена- преди раждането;
• придобита след раждането;
7.Специални сестрински грижи за деца с нарушения в зрението и техните семейства




Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   46




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница