1. медико социални аспекти и ссг при деца и възрастни с увреждания 13. 02
Изтегляне 447.02 Kb.
|
Свързани:
СГ ОУ, Мозъчен инсулт, Конспект-Стара-Загора
- Навигация на страницата:
- 5. Ринолалия
- 6. Дизартрия
| 4. Дислексия
Според МКБ-10 „Дислексия е значимо нарушение в развитието на уменията за четене, което не може да се обясни само с умсвената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението, или с недостатъчно преподаване в училище”. Симптоми на дислексията: • четене по аналогия- първите две изречения са вярни, а по нататък си измислят; • разместване на букви в думите; • вмъкване на думи и букви от по-горен ред- това ни говори за разстройство на вниманието; • четене с конфабулации (измислици)- най-често можем да открием, че детето лъже като му зачетем началото на приказка и след това той да продължи да чете, а той си измисля; • труден или невъзможен синтез на звуковете в срички при четене – спелинга е разрушен в периода на сричкуване, те не могат да ги обединяват; • трудно осъзнават прочетеното; • най-често срещания симптом- неразпознават отделни букви и ги бъркат околните; Съществуват още две нарушения дисграфия- същинските логопедични симптоми, които характеризират този писмен процес са: • разместване на букви в думата; • изпускане на букви-(море – мое); • прибавяне на букви; • заместване на едни букви със сходни; Акалкулия: невъзможност или специфични затруднения за смятане и извършване на математически операции. 5. Ринолалия Ринолалията е понятие, обозначаващо типичния носов/назален/ говор при деца с вродени цепнатини на устните и/или небцето. Основните патологични механизми за говорните нарушения при вродените цепнатини на устните и/или небцето (ВЦУН) са: • велофарингиална недостатъчност; • абнормално положение на езика; • нарушения в дишането; • дисфункция на евстахиевата тръба; • хиперфункция на гласните връзки; 6. Дизартрия Дизартриятае нарушение на звукопроизношението и речевата прозодика в следствие на недостатъчна инервация на говорния апарат, свързана е с органични поражения на ЦНС и ПНС. Симптоми при дизартрия: 1) Нарушения в мускулния тонус:- зависят от локализацията и имат няколко варианта. • постоянно повишен мускулен тонус- на езика, устните, лицето и шията. Езикът е винаги напрегнат, стегнат като топка, изтеглен назад, гърбът му е извит нагоре към небцето – палатализация. Активните движения са много трудни, често се наблюдават спазми – съпътстващи движения в съседни мускули; • постоянно понижен мускулен тонус- устата не може да се затвори, повишена саливация. В следствие на това се наблювава назализация ня звуковете – носов оттенък, тъй като са отпуснати мускулите на мекото небце; • дистония- постоянно променящ се мускулен тонус. В спокойно състояние се наблюдава понижен мускулен тонус и при опит за говор, той рязко се повишава и мускулите стават спастични. 2) Нарушения на прасксиса – не само на говорните мускули, а и на общата моторика. 3) Нарушения на речевото дишане – нарушена координация на дишането по време на говорене. Ритъмът на дишането не се съгласува със съдържанието на речта. Тя е непълноценна поради звуковата трудност, дишането е учестено, това кара детето много често да спира и речта става накъсана. 4) Нарушение на гласа. Гласът се нарушава поради парези в мускулите на гръкляна и на гласните връзки. Гласните връзки понякога трудно се задвижват, в тях много често настъпват спазми. Гласът е слаб, тих, губи се. Причините за възникване на дизартрия са много и различни. Могат да въздействат на вътреутробното развитие по време на бременност (вирусни инфекции, интоксикации, патология на плацентата и др.), в момента на раждането (трудно раждане, раждане със секцио, седалищно прилежание, мозъчен кръвоизлив при новороденото), и в ранна детска възраст (инфекциозни заболявания на мозъка, менингити, менингоенцефалити, черепно-мозъчни травми). Дизартрията може да се срещне в комбинация с епилепсия, а в зависимост от тежестта и продължителността на заболяването може да даде отражение и в развитието на езиковата система при детето. Има неврологичен характер и симптоматика, която включва паретични, тоносови, координационни или сетивни нарушения. 7. Нарушения на слуха и говора Слухът е способност на организма да възприема и диференцира звуковите колебания, посредством слуховия анализатор. 1 на 1000 деца се ражда със слухови проблеми. Своевременното диагностициране и слухопротезиране са от особено значение за развитието на детето със слухово нарушение. Взависимост от това, в коя част на слуховата система са открити анатомичните изменения или функционални нарушения се определя два вида глухота- кондуктивна (звукопроводен тип) и невросензорна ( звукоприемен тип). • кондуктивната е свързана със състоянието на външното и средното ухо- изразява се в намалена способност за възприемане силата на звука. Обикновено затрудненията са временни. Състоянието може да се подобри след медикаментозно или хирургическо лечение. Причините, които могат да доведат до кондуктивна са: - запушен ушен канал; - нарушена структура на тъпънчето; - запушване с течност в средното ухо; - при увредена евстахиева тръба; - при недоразвитие или липса на някоя част от ухото; - нарушена връзка на средното ухо към центъра; - слухови костици вследствие на силен удар; • невросензорна- постоянно състояние, което не се поддава на лечение. Причини, които могат да доведат до невросензорна са: - менингит; - заушка; - увреждане на кохлеата под въздействието на много силен звук; - преждевременно раждане; - наследствени причини; - физически травми на главата; - старчески изменения; При много лица, може да бъде наблюдавана комбинацията от кондуктивна и невросензорна глухота. Взависимост от това, кога и в какви обствоятелства е настъпило увреждането на слуха могат да се определят два вида глухота: • вродена- преди раждането; • придобита след раждането; Изтегляне 447.02 Kb. Сподели с приятели:
|