Цели и обхват на митническия контрол

• 
  защита на населението на страната от внос на забранени предмети за пренасяне през границата като наркотици, вещества, от които се произвеждат и прекурсори, оръжие, радиоактивни вещества и др.
  
• 
  фискална, свеждаща се до акумулиране в държавния бюджет на мита и на останалите два косвени данъка - ДДС и акцизи за вносните стоки;
  
• 
  опростяване на външнотърговските процедури;
  
• 
  осъществяване на външнотърговска, транспортна и финансова статистика.
  

• 
  осъществяването на контрол върху внасяните и изнасяните стоки и валутни ценности, пощенски пратки, багажи през държавната граница;
  
• 
  упражняването на контрол върху преминаващите през държавната граница превозни средства и превозваните стоки, да начислява и събира по установения от закона ред миническите сборове и такси за стоките, багажите и пощенските пратки;
  
• 
  издаването на наказателни постановления за констатирани нарушения и предотвратяване на незаконното превозване и пренасяне през границата на стоки предмети и валутни ценности в нарушение на установения ред или по контрабанден начин;
  
• 
  привличане към отговорност нарушителите и предаване на лицата и материалите на прокуратурата;
  
• 
  разпореждане със стоките отнети в полза на държавата;
  
• 
  установяване на контрол върху временен внос и износ, експорт;
  
• 
  реализиране на контрол върху транзитно преминаващите транспортни средства.
  

Митническите органи осъществяват на митническата територия на Република България митнически надзор и митнически контрол върху влизащите, излизащите и транзитно преминаващите лица и внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административно- наказателни разпоредби и разследвания на митнически престъпления при условията и по реда, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс.

В Закона за митниците е посочено, че митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция “Митници” към министерство на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София. Агенция “Митници” е структурирана в Централно митническо управление и Регионални митнически дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в следните дирекции⁷:

• 
  “Инспекторат”, който е на пряко подчинение на директора на агенцията. Неговите служители осъществяват контрол върху дейността на митническата администрация и извършват комплексни, тематични и целеви проверки за спазване на митническото законодателство. Те предоставят на директора на агенцията констатациите от тях, а също следят за предприетите действия за слабостите и нарушенията, констатирани при проверките, както и осъществяват дейности по разкриване и борба с корупцията в митническата администрация;
  
• 
  Дирекция “Митнически режими и процедури". До приемането на устройствения правилник на агенцията тя има следните отдели: “Внос и износ на стоки, безмитна търговия”, “Митнически икономически режими”, “Митническо складиране, складове по митнически контрол”, “Данъци при внос на стоки”, “Износ и внос на валутни ценности” и “Транзит на стоки”;
  
• 
  Дирекция “Тарифна политика”;
  
• 
  Дирекция “Последващ контрол". С приетия през януари 2001 г. устройствен правилник на Агенция “Митници" са предвидени редица нови промени и функции в работата на дирекцията. Служителите й са оторизирани да извършват последващ контрол на търговската и счетоводната документация на лицето, подало Единния административен документ, и на лицата, които имат отношение към прилагането на различните митнически режими.
  
• 
  Дирекция “Митническа статистика и автоматизация”;
  
• 
  Дирекция “Финансово- стопански дейности”;
  
• 
  Дирекция “Административно, правно и информационно обслужване”;
  
• 
  Дирекция “Евроинтеграция и международно сътрудничество”. До приемането на устройствения правилник на агенцията тя се подразделя на следните отдели: “Европейска интеграция”, “Многостранни договори и организации”, „Институционално изграждане и програма “Фар", . “Кореспонденция и протокол”.
  
• 
  Дирекция “Митническо разузнаване и разследване”. Нейните служители са оторизирани с т.нар. “дознание” при следствените дела по митническите производства при относително по- леките митнически престъпления;
  
• 
  Дирекция “Централна митническа лаборатория"
  

Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в митницата е организирана в отдели. У нас функционират 17 митници, които се намират в градовете: София - 2 митници: Столична митница и Митница “Аерогара София”, Калотина, Благоевград, Кулата, Кюстендил, Перник, Пловдив, Свиленград, Бургас, Варна, Добрич, Русе, Свищов, Лом, Видин и Силистра. Техните подразделения са: 45 митнически пункта и 4 митнически клона по границата на Граничните контролно- пропускателни пунктове (ГКПП), както и в т. нар. вътрешни ГКПП, каквито са летищата, като в Пловдив, Горна Оряховица и т. н. и 46 митнически бюра във вътрешността на страната. Митническите бюра са с местоседалища и в промишлените центрове, освен в областните градове, в които няма митница.

Правомощията на служителите на регионалните митнически дирекции, предвидени в ЗМ, се свеждат до:

• 
  организиране, ръководство, контрол и отчитане на дейността на включените в структурата на регионалната митническа дирекция митници;
  
• 
  извършване на митническа дейност;
  
• 
  осигуряване на информационно обслужване на митниците и на Централното митническо управление.
  

В ЗМ е предвидено, че общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник- министър. Предвидена е възможността Агенция “Митници” да издава специализирани печатни издания. От няколко години се издава списание “Митническа хроника”, което се използва не само от служителите на митническата администрация, а и от лица, които осъществяват външнотърговска дейност, изучават митнически контрол и митническо право и др.

В ЗМ е регламентирана разпоредбата, съгласно която регионални митнически дирекции, митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция “Митници” .Директорът на Агенция „Митници" определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията.

Агенция “Митници” се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя. При осъществяване на своите функции директорът на Агенция “Митници” е подпомаган от трима заместник- директори, а също и от главен секретар. Заместник- директорите на Агенция “Митници” се назначават и се освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията, което се отнася и за нейния главен секретар.

С оглед на подобряването на контролната дейност на митническите служители, в т. ч. и за намаляването на корупцията сред тях, е предвидена разпоредбата в ЗМ, според която министърът на финансите по предложение на директора на Агенция “Митници” определя служителите за допълнително възнаграждение, заради участието им в борбата срещу митническите и валутните и престъпления, и за материално стимулиране. Тези се определят в размер 25% от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенция “Митници” за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година, а редът за определяне на индивидуалния размер на това допълнително възнаграждение се определя със специална наредба, издадена от министъра на финансите.

В ЗМ са предвидени редица правомощия на митническите органи. При изпълнение на служебните си задължения те имат право⁸ :

• 
  да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно- пропускателни пунктове и на цялата митическа територия на страната;
  
• 
  да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;
  
• 
  да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол;
  
• 
  да изискват представяне на документ за самоличност;
  
• 
  да изискват писмени или устни обяснения;
  
• 
  да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;
  
• 
  да събират суми: за митни сборове за внесени и изнесени стоки; за неизпълнени задължения и поръчителства; за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за всякакви други митнически задължения и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи.
  
• 
  да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания, събирани от тях;
  
• 
  да извършват претърсвания и изземвания на контрабандни стоки м свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно- процесуалния кодекс;
  

• 
  да осъществяват контролирани доставки съвместно с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и с разрешение на съответната прокуратура;
  
• 
  да носят оръжие и да го използват при неизбежна отбрана и при крайна необходимост.
  

• 
  да спазват организацията на работа в митническото учреждение;
  

• 
  да опазват имуществото, правата и свободите на лицата, които преминават държавната граница и са обект на митнически контрол;
  

• 
  да представят митнически знак и служебна карта;
  

• 
  да носят униформено облекло, когато това е предвидено за съответните длъжности в Устройствения правилник на Агенция “Митници”;
  
• 
  да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения, определени от закона за митниците като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този закон. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция “Митници” .
  

Митническите органи са задължени да обявяват на публично място в съответното митническо учреждение, в което функционира БИМИС , възможността за подаване в електронна форма на данните от ЕАД¹⁰ . Служителите от тези митнически учреждения, които са отговорни за информационната дейност, предоставят на деклараторите и на други заинтересовани лица единния формат за подаване в електронна форма на данните от ЕАД, а също са длъжни и да дават разяснения и да съдействат за тяхното прилагане.

Формите и методите на митнически контрол имат общи черти с останалите форми и методи на контрол и свои специфични черти.

Общите черти се дължат на общото съдържание на контролната функция на единството в тяхната същност.

Специфичното проявление се базира на характерните особености на обекта и субекта на контрол в процеса на тяхното взаимодействие, изградената за целта организация и методология, както и целите и задачите, които преследва формираната митническа политика.

Формите на контрол в социалното пространството се обуславят от самата митническа дейност. Те обхващат съдържанието, което се проявява чрез тях.

Изходната база при разглеждането на формите на митнически контрол е обмитяването, възприето като негово съдържание В обхвата на формите на контрол следва да влизат всички или някои от процедурите на обмитяване.

Общата теория на контрол приема, че когато няма пълно обхващане на съдържанието, формите се превръщат в методи на познанието. Основното различие между формата и метода на контрол се проявява в това, че форма обхваща съдържанието напълно, а методът като метод на научното познание има за задача да изследва отделните части от съдържанието.

Като форми на митнически контрол могат да бъдат определени:

• 
  Митническата проверка;
  
• 
  Митническото наблюдение;
  
• 
  Документален контрол;
  
• 
  Физически контрол.
  

Всеки митнически режим или направление е конкретна форма на контрол. Основанията за това се заключават в следното:

Според времето, в което се реализират конкретните форми на митнически контрол те се подразделят на:

Митническият контрол се характеризира с обстоятелството, че извършва преди да се премине границата, т. е. той има степен на предварителност, заложена в неговото съдържание.. По силата на тази специфичност при констатирани отклонения митническият контрол наказва и опита да се извършва митническо нарушение или отклонение.

Сред отделните видове митнически контрол (контрол на пътници и багажи, контрол на непридружавани пратки, контрол на пратки и други) предварителният митнически контрол е задължителен, което оказва съществено влияние върху ефективността и икономичността на митническия контрол.

Предварително, митнически контрол се осъществява във вътрешността на страната още при регистрацията на юридическите лица в съответната митница, на митническите пунктове при преминаване на границата. Предварителният митнически контрол се реализира от износителите или вносителите още преди декларирането на стоки и услуги на самата митница.

От съществен интерес са случаите, в които стоките са пропуснати без за тях да е заплатено мито. При тези стоки вносителите имат ограничени права, които се изразяват в липсата на възможност да продават, залагат, дават под наем и т.н тези вещи. В случаите на констатирано нарушение митническият контрол е длъжен да събере дължимите митни сборове. Срокът, в който действа последващият митнически контрол, е три години след вноса на стоките.

Последващият контрол е с богати възможности за развитие главно по пътя на взаимодействието с другите видове специализиран финансов контрол (данъчен и ревизионен-финансов).

При изследване на части от съдържанието в науката се използват методи на митнически контрол. Сред най- често използваните методи са:

• 
  Проверка на документи - документален контрол;
  
• 
  инвентаризация;
  
• 
  Митнически преглед - за да се изпълни процедурата трябва да са налице изисквания като: не се прави еднолично, а със свидетел, всичко се оставя на видимо място, прави се протокол, за да се установи констатираната наличност.
  

• 
  документиране,
  
• 
  проверка,
  
• 
  обмитяване,
  
• 
  оформяне на документацията,
  
• 
  обезпечаване и събиране на митните сборове.
  

Сред основните характеристики на митническите процедури е това, че всяка от тях съдържа определени контролни действия, без които не може да се придвижи процеса по вноса, износа или транзита.

Характерно за митническия режим „износ” на стоки е, че при него не се прилагат някои от митническите процедури, които са присъщи само на вноса. Такива са:

• 
  въвеждане на стоките на митническата територия на страната;
  
• 
  превозване на стоките.
  

Стоките, въведени на територията на митницата, задължително подлежат на превозване, което превозване е задължение на лицето, което ги е въвело. Последния поема отговорността за изпълнението на всички задължения, свързани с придвижването на стоките до определеното място. Мястото на превозването се определя от митническите органи. Процедурата по превозването на стоките е от значение и за някои условности, свързани с представянето на стоките пред митническите органи.

Следваща процедура е представянето на стоките, което също се осъществява от лицето, което ги е въвело на митническата територия на страната ни или от лицето, което е поело превоза им след тяхното въвеждане и е свързано с определяне на митническото им направление.

На следващо място се подава писмено искане до митническите органи за разрешаване на режима. Последното се допуска по два начина:

• 
  по нормална
  
• 
  по опростена процедура.
  

Подаването на искане, подписано от лицето, означава, че то желае да използва съответния митнически икономически режим, като е длъжно:

• 
  да посочи в искането вярна информация;
  
• 
  да приложи автентични документи;
  
• 
  да спазва всички задължения, произтичащи от режима, за който се подава искането.
  

Начина за изчисляване на размера на митото се определя в митническите тарифи и другите митнически нормативни документи.

Нормативните актове, отнасящи се до митническите тарифи и митата, са част от финансовото законодателство, тъй като митата са данъци.

Съгласно повечето конституции в света ( включително и нашата), митата би трябвало да се определят със закон, гласуван от Народното събрание, така както е за всички данъци, но в много страни това теоретично правило не се спазва. Съгласно чл. 24 от ЗМ, митата, с които се облагат внасяните или изнасяните стоки, се определят по тарифи, утвърдени от Министерския съвет.

Правото на Министерския съвет да въвежда и да определя начина на изчисляване и размера им се е наложило поради практически съображения - често се явява необходимост от бързото изменение на митата, за да се отговори на някои икономически изисквания. Ако митата се определяха от Народното събрание, бързата им промяна щеше да бъде невъзможна.

Митото е данък и по-точно косвен данък, понеже е свързано със стоката , а не с лицата. Но митото е особен вид косвен данък, защото за разлика от косвените данъци, които запазиха фискалния си характер, митото се трансформира в икономически данък.

Понастоящем в международен аспект се приема, че митото има предимно икономическа, регулираща роля, като събирането на приходи за държавата, макар и значителни (за България около една четвърт от приходите за бюджета са от митни сборове) е негова второстепенна функция. Икономическата роля на митото се допълва и от административните мерки при вноса и износа (изискване на разрешение, квоти и др.), които се отричат от теорията, но на практика широко се прилагат.

Митата могат да бъдат разпределени на няколко групи, с оглед на някои техни съществени белези. В теорията съществува най-различно повидово разглеждане на митата. Тук ще споменем накратко най-разпространеното групиране.

С оглед на целта, която преследват, те биват:

а) фискални - имат за единствена цел да осигуряват приходи на държавата;

б) икономически, които се подразделят на :

• 
  покровителствени - имат за цел да позволят на определено национално производство да се бори срещу чуждестранната конкуренция и да се развива;
  
• 
  запретителни - стремят се да направят невъзможен вноса на определени стоки;
  
• 
  ограничителни - затрудняват и с това ограничават вноса на определени стоки;
  
• 
  насърчителни - с малкия си размер насърчават вноса на дадена стока
  

а) вносни мита - събират се при внос на стока за потребление в дадена страна. Трябва да поясним, че не е достатъчно стоката да е влязла в страната за да се събере митото, тъй като има случаи, при които въпреки влизането си мито не се събира;

б) износни мита - събират се при износа на стоки от дадена страна;

в) транзитни мита - събират се при транзитно преминаване на стоки през територията на дадена държава (понастоящем те почти са изчезнали, защото всяка държава има интерес да привлича транзита на стоки за да получава част от транспортните разходи ).

Според Митническата тарифа, митата биват:

а) общи мита - те се прилагат към страни, които на договорна основа или фактически прилагат режима на най-облагодетелствана нация, по отношение на стоките, произхождащи от Република България. Тези страни са 41 на брой;

б) преференциални мита - те се прилагат за стоки, произхождащи от страни, на които България предоставя тарифни преференции едностранно, съгласно Общата система на преференцията.

С оглед на начина на изчисляване, те биват:

а) адвалорни - изчисляват се като процент от стойността на стоката;

б) специфични - изчисляват се в зависимост от обективни, физически качества на стоката ( тежест, обем, брой, метраж, повърхност и др.)

Историята на митата е история на редуването на адвалорните и специфичните мита. Имало е твърде много спорове за преимуществата и недостатъците на двата вида мита. Тъй като това е основен въпрос при създаването на митническите тарифи, накратко ще споменем положителните и отрицателните страни на двата вида.

Отрицателните черти на специфичните мита са, че не могат да следват търговската разнообразност и качеството на стоката, както и нейната износеност. Също така те не могат да изпълняват своята фискална или икономическа роля в периоди на инфлация.

Положителните страни на адвалорните мита са, че тяхната пропорционалност на стойността на стоката позволява да се прилага желаната степен на протекция за всяка търговска разнообразност на една и съща стока. Те вземат предвид също така качеството на стоката и евентуалната й износеност.

Отрицателните страни на адвалорните мита са, че те зависят от външната цена и намаляването й , намалява и размера на митата. Това дава възможност за нахлуването от чужбина на повече конкурентни стоки и намалява защитната роля на министерствата. Тъй като размера им зависи от външните цени, които са резултат от икономическата политика на друга държава, те поставят в зависимост от чуждата държава размера на митата, а от там и отражението върху местната икономика.

Като се преценят положителните и отрицателните страни на двата вида мита, понастоящем се счита , че адвалорните мита са за предпочитане. Налага се и комбинираната система: адвалорни и специфични мита.

В нашите митнически нормативни актове широко се използва понятието “ митни сборове” . Понятието “ митни сборове” има събирателен характер. Според ЗМ митните сборове биват: вносни и износни митни сборове. Те обхващат митата и събираните от митницата такси, без законодателят да определи дали събираните от митницата данъци са съставка на понятието “ митни сборове”.

Дейността на митниците е непосредствено свързана с определянето и събирането на някои данъци. Те са ДДС и Акцизите. По ЗДДС на облагане подлежат и внасяните в страната стоки. Данъкът за внасяните стоки се начислява и събира от митническите органи. Но това не значи, че ДДС и Акциза се определят като процент върху митническата стойност.

Митническата администрация събира и таксите, предвидени в Закона за държавните такси, а така също и таксите , които митницата събира за извънредните услуги, извършвани от митниците извън митниците или в извънработно време. Заплащането на такси винаги е свързано с насрещно извършване на определена услуга. Митническите органи събират такси за извършваните от тях услуги . Те биват редовни и извънредни.

За да определят митните сборове, митническите органи трябва най-напред да установят стойността на сделката по ЗДДС, а след това да установят митническата стойност. Ако между тези две величини има разлика, трябва да се приложи митническата стойност, тъй като законодателя има предвид тази стойност като основа. В този случай митническите органи трябва да приложат правилата за определяне на стойност на сделката , предвидени в ЗДДС и правилата за определяне на митническата облагаема стойност при внасяне на стоки в Република България. Това е първият елемент , който трябва да бъде установен, за да бъде приложен ЗДДС. Вторият елемент е към митническата облагаема стойност да се прибавят определените от митническите органи полагани мита. Третият елемент при образуване на облагаемата основа по ЗДДС е да се прибави определеният акциз върху вносните стоки и на последно място да се прибавят таксите по вноса. Съвкупността - сбора от посочените елементи, изразен в парична равностойност представлява данъчната облагаема основа за определяне на данъка върху добавената стойност. Върху тази основа митническият орган определя данъка.

9. Митнически тарифи
Под понятието “тарифа” по начало се разбира размер на някаква услуга. Но съгласно чл. 24 от ЗМ митническата стойност се определя от Митническата тарифа. Следователно понятието “ митническа тарифа” включва комплекс от факти, в съответствие с които се определя митническата стойност.

Тези факти изграждат номенклатурата на стоките, които се внасят в България. С подреждането на стоките, с подробното им описание и излагане на основните им характеристики, т.е. с определянето на тяхната номенклатура в съответствие с вътрешното и международното законодателство се определя едната страна от предметното съдържание на понятието “митническа тарифа”. Но това понятие има и втора страна. Според чл. 26 от ЗМ митническата тарифа включва номенклатурата на стоките и ставките на митата , с които се облагат стоките при внос.

Митническата тарифа се състои от две части. Първата част обхваща тарифните номера и описанието на стоките. Тя е известна като номенклатура на стоките. Втората част обхваща общите и преференциалните мита, събирани по Митническата тарифа.

Номенклатурата включва тарифните номера. Но хармонизираното законодателство и българската Митническа тарифа употребяват и понятията “ позиция” , “ подпозиция” и “тарифен номер”. Основно значение има “тарифен номер”. Той представлява деветцифрено число, посочено в колона “Тарифен номер” и съответстващо на описанието на стоката. Под “позиция” се разбира четирицифреното число посочено в същата колона. Под “подпозиция” се разбира шест или осемцифреното число и съответното описание на стоката. От казаното до тук следва, че митническата тарифа е съвкупност от правила за поведение, чрез която във всеки отделен случай са посочени фактите от значение за определяне на митническата стойност и митата, които трябва да бъдат заплатени от притежателя на внасяните стоки.

Номенклатурата на Митническата тарифа на България се основава на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките. Нашата Митническа тарифа е хармонизирана и с Комбинираната номенклатура на Европейския съюз от раздел V до раздел XXI включително.

Митническата тарифа е разделена и на Раздели, глави и подглави, които имат и съответните заглавия. Те по същество само ни показват към кой раздел или глава трябва да търсим и да класираме съответната стока.

Митническата тарифа има четири колони. Всяка от тях има определено значение. Колона първа е обозначена като ТАРИФЕН НОМЕР. Касае се до определяне на тарифни номера на стоките по Митническата тарифа на Република България. Тези номера са деветзначни. Първите шест цифри представляват кода на стоките по Хармонизираната система. Деветата цифра от тарифния номер е въведена с оглед кодирането на стоките на национално ниво.

Втората колона в структурата на Митническата тарифа е обозначена като ОПИСАНИЕ НА СТОКАТА. Тук са включени факти от обективната действителност, които обезателно трябва да бъдат проявени, т.е. да са на лице, за да бъде извършено класирането на стоката. Затова описанието на стоката винаги трябва да бъде свързано със забележки към разделите, позициите и подпозициите.

Третата колона са СТАВКИ ОБЩИ МИТА и четвъртата колона са СТАВКИ ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ МИТА. Тяхното значение беше вече разгледано при видовете мита.

Съществуват главно три вида митнически тарифи:

АВТОНОМНИ ( независими) тарифи - тарифата , която една държава изработва , без да я съгласува с други държави.

КОНВЕНЦИОНАЛНИ ( договорни ) тарифи - съставя се в резултат на търговски и митнически споразумения с други държави.

СМЕСЕНИ тарифи - съдържат две или повече колони с различен размер на митата за една и съща стока, защото размерите на някои от митата се определят с договор, сключен с друга държава.

Митническите тарифи имат ефикасни икономически функции. Те се изразяват главно в:

а) защита на родното производство;

б) защита на вътрешния пазар , чрез поддържане на определени цени;

в) насочване на вноса - да се извършва от определени държави;

г) регулиране на местното производство в желаната насока чрез безмитен или с намалено мито внос на суровини, полуфабрикати или средства за производство;

д) покровителство на износа.

За да изпълни своята икономическа роля, една митническа тарифа трябва да отговаря на известни условия:

ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ:

- митата да имат реално отражение върху вътрешните цени на стоките;

- тарифата да е изградена чрез точно изчисление на нужната протекция и да не задоволява прекомерните понякога претенции на местните предприятия, ползващи покровителството;

- да е свободна от фискални цели;

- да е основана на една безпристрастна, внимателна преценка на предимствата, които местната индустрия извлича от митническото покровителство. Тези неудобства се създават от износа, тъй като , когато една страна ограничава конкурентния внос, засегнатите страни вземат мерки срещу износа на тази страна.

ТЕХНИЧЕСКИ УСЛОВИЯ:

- правилата за класиране да бъдат ясни, с логично съдържание, изключващи класирането на една стока в повече от една позиция;

- тарифата да е изградена върху номенклатурата, приета от повече страни, за да може да се правят необходимите сравнения;

- текстовете да са кратки, ясни и изчерпателни, посочващи характерните белези на стоките;

- да не се дава възможност за различни тълкувания;

- тарифата да бъде лесно и бързо приложима.

10. Митническа облагаема стойност – същност и значение
Лицата трябва да представят митническа декларация, в която да се посочва митническата облагаема стойност. Това разбира се , не означава, че митническият служител ще се довери на това лице. Напротив, той трябва да установи, че това действително е величината на облагаемата стойност. Установяването се извършва чрез доказателство с документи. С тези документи , лицето - вносител, ще трябва да доказва, че за вноса на стоката са направени разходи, а върху тези разходи се оформя и митническата облагаема стойност (МОС).

Определянето на митническата стойност е задължение на двете страни. Законодателят изисква от вносителя на стоките активна дейност и самостоятелност при определяне на митническата стойност. Той е длъжен да представи всички поискани му от митницата документи. Тези права на вносителя са скрепени с гаранции. Такава е например гаранцията да бъдат обжалвани действията на митническите органи по определяне на митническата стойност.

При адвалорните мита, МОС на внесените стоки е :

а) договорната стойност, т.е. реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките ( чл. 35 от ЗМ);

б) договорната стойност на идентичните стоки, продадени за износ в Република България ;

в) договорната стойност на сходни стоки 9 чл. 36, ал. 2, т.3 от ЗМ);

г) върху основата на изчислената стойност ( чл. 36 , ал.2, т. 4 от ЗМ).

При определянето на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена , следва да се прибавят:

- следните разходи в размера, които се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена: комисионни и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионните за покупка;

- разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с остойностяваните стоки;

- разходите за опаковка, включващи труда и материалите;

- стойността , съответно разпределена, на следните стоки и услуги, когато са доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, доколкото тази стойност не е била включена в платената или подлежащата на плащане цена: материалите, съставките, части и други подобни, включени във внасяните стоки;

- инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки;

- изразходвани материали при производството на внасяните стоки инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн, планове и чертежи, които не са изработени в Република България и са били необходими за производство на внасяните стоки;

- роялти и лицензни такси, отнасящи се до остойностяваните стоки, които купувачът пряко или косвено трябва да плати и не са включени в платената или в подлежащата на плащане цена;

- стойността на всяка част от прихода, от всяка следваща продажба, отстъпване правото на владеене или ползване на внасяните стоки, която се предоставя пряко или косвено на продавача;

- разходите за: транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;

- товарно - разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортирането на внасяните стоки до входния граничен пункт;

- застраховка на внасяните стоки.

Видно от гореизложеното е, че тези разходи се прибавят към съответната цена, само ако съгласно договора не са включени в тази цена. Ако са включени, МОС

При специфичните мита, нямаме МОС, а обикновено физическо качество на стоката, което се умножава по определена сума и така се получава размера на митото.

Тъй като при адвалорните мита , от размера на МОС зависи и техния размер, стремежа на фирмите вносителки е , доколкото е възможно да намалят МОС. Това става обикновено чрез посочване на занижени, нереални цени на стоката във фактурата. Ето защо е дадено правото на митническите учреждения да оспорват обявената МОС и да я преизчислят.

Вносителите имат право да обжалват пред началника на митниците така преизчислената МОС. Ако тя се потвърди в, седмичен срок може да се подаде жалба до Главно управление на митниците. Това може да стане по принцип до вдигането на стоката от склада на митницата или от склада под митнически контрол, но е възможно и след вдигането й , ако не е необходимо да се извършва повторен преглед.

Съгласно Закона за административното производство, административния акт на митницата за определяне на МОС може да се обжалва и по служебен ред.

ПРОИЗХОД НА СТОКИТЕ - За България този въпрос е твърде важен, тъй като имаме списък на страни ползващи безмитен внос, а освен това сме сключили споразумения със ЕС и страните от ЕАСТ за митнически преференции.

За да се ползват с митнически преференции при внос, вносителите трябва да докажат, че внасяната стока е с произход от страната, ползваща тези преференции. Това става с представянето на сертификат за произход, издаден от компетентните органи на страната на износа. Като доказателство за произход, нашите митници признават:

• 
  сертификат за движение на стоките EUR 1 и EUR2 , когато стоките са с произход от държави влизащи в ЕС;
  
• 
  същите сертификати, както и декларация по специален образец, когато стоките са с произход от държави от ЕАСТ;
  
• 
  сертификат за произход “А” - за стоки с произход от държави, ползващи митнически преференции или влизащи в списъка за безмитен внос.
  

Независимо от представянето на документ за произход на стоката, митническите органи имат право, в случай на основателно съмнение, да поискат други доказателства, които да потвърдят, че обявеният произход отговаря на изискванията на митническото законодателство.

Превозените стоки подлежат на представяне пред митническите органи. То се осъществява от лицето, което ги е въвело на митническата територия на страната ни или от лицето, което е поело превоза им след тяхното въвеждане. Представянето на стоките е свързано с определянето на митническото им направление. Освен това те могат да бъдат подложени на анализ, вземане на мостри и други процедури, съпътстващи митническия контрол.

Следващата митническа процедура е манифестирането на стоките. Манифестират се всички стоки, представени пред митническите органи. Манифестирането става с подаване на митнически манифест незабавно след представянето на стоките пред митническите органи. По тяхна преценка може да се определи и друг срок, но не по-късно от първия работен ден след деня на представянето на стоките. Подава се най-малко в два еднообразни екземпляра от лицето, което е въвело стоките на митническата територия на страната ни, от лицето, което е поело превозването им след тяхното въвеждане или от лицето, от чието име са действали посочените по-горе лица.

С разрешение на митническите органи манифестирането ще става и по електронен път под формата на разпечатка от митническата информационна система, като се прилагат всички процедури по оформянето и регистрирането му.

Митническия манифест е един от основните документи, въз основа на който се осъществява документалният и фактическият митнически контрол и се дава митническо направление на стоките. За целта той се проверява, подписва, подпечатва, номерира, регистрира със специален регистър и се оставя на съхранение от митническите органи. Не се разрешава извършването на поправки по манифеста. Ако след завеждането му в регистъра се установят грешки в него, поправките могат да се правят само с разрешение на началника на съответното митническо учреждение.

Освен с митнически манифест, манифестирането на стоките може да стане и с търговски или друг документ, ако той съдържа всички данни, по които се идентифицират стоките. Това се отнася за стоки, които преди да са представени пред митническите органи, са превозени под режим транзит. Същите се манифестират с екземпляр от транзитния документ, предназначен за получаващото митническо учреждение. Условие е той да съдържа всички необходими данни, както и стоките да не се съхраняват във временен склад.

Стоките и превозните средства, на които те се намират, подлежат на фактически митнически контрол чрез разтоварването и разопаковането им. Отварянето на превозните средства, разопаковането и проверката на стоките се извършват в присъствието на лицето, подало манифеста и на митническия служител.

Възможно е при проверките да се установят различия между манифестираните и действително намерените стоки, повредени стоки или пък с повреден амбалаж. В тези случаи се съставя констативен акт в необходимите за целите на митническия контрол екземпляри, но не по-малко от три. Актът се подписва от присъствалите при проверката лица. Ако установените различия са под формата на излишъци от стоки, същите се вписват служебно в манифеста, когато не са предмет на митническо нарушение.

До получаването на митническо направление, митническите органи могат да извършат неограничен брой проверки. Във връзка с тях , лицето подало манифестът, както и лицата, при които стоките се намират последователно след разтоварването им, са длъжни да ги представят в непроменено състояние.

Предвидени са и случаи, когато не е необходимо да се подава митнически манифест. Това се отнася за: багаж, който се превозва и се вдига веднага, без да се поставя във временен склад и се придружава от пътника; локомотивите, вагоните и други ж.п. превозни средства и принадлежностите към тях, които преминават границата по силата на железопътни конвенции; превозните средства, извършващи превоз на пътници и стоки през границите; горивните и смазочните материали, превозвани през границата в нормалните резервоари на локомотивите и моторните превозни средства, във вагон-агрегатите, обслужващи хладилните влакови секции и извършващи международни превози; поставените под режим транзит на стоки при въвеждането им на наша територия, износните стоки , извън случаите, когато е необходим митнически контрол; други случаи, възникнали по необходимост и определени от началника на Главно управление на митниците.

Митническият манифест може да се подаде служебно от митническите органи. Прилага се за задържани, иззети, отнети в полза на държавата, изоставени или считани за изоставени, оставени и намерени стоки в съответствие с изискванията на закона условия или определени от началника на Главно управление на митниците.

Чуждестранните стоки, представени и манифестирани пред митническите органи, трябва да получат митническо направление. До неговото получаване стоките имат статут на “временно складирани стоки”. Тези стоки могат да престояват само на местата и при условията, определени от митническите органи. Това са места, предварително одобрени от митническите органи за временно складиране на стоки и се наричат временни складове. Те се управляват от предварително одобрени търговци, които трябва да водят отчетност, включваща всички данни за идентификацията и за движението на стоките. Митническите органи имат право да изискват от това лице да обезпечи плащането на всяко митническо задължение, което може да възникне, както и данъците и акцизите. Временно складираните стоки не могат да бъдат обект на обработка, различна от тази, предназначена да осигури запазването им в непроменено състояние, без да се променя първоначалният им вид или техническите им характеристики. На тези временно складирани стоки , трябва да се даде митническо направление в следните срокове:

• 
  45 дни от датата на подаване на манифеста за стоките, превозвани с морски транспорт;
  
• 
  20 дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с транспорт, различен от морския.
  

В западните страни широко се използва режима на т.нар. “антрепозитни складове”, анемично подражание на които са нашите складове под митнически контрол. Антрепозитните складове дават възможност на вносителите, без да заплащат митни сборове, да съхраняват в тях чуждестранни необмитени стоки безсрочно или за по-дълъг период от време, като изчакват благоприятни пазарни условия за оформяне на стоката като редовен внос или за обратния й износ в чужбина. Това е голямо облекчение, което вносителите у нас все още не могат да използват.

Чуждестранните и местните стоки, представени пред митническите органи, получават митническо направление, което може да бъде:

• 
  поставяне на стоки под митнически режим;
  
• 
  внасяне на стоки в свободна зона или в свободен склад;
  
• 
  реекспортиране на стоки извън митническата територия на Република България;
  
• 
  унищожаване на стоки;
  
• 
  изоставяне на стоки в полза на държавата.
  

С декларирането се цели да се установи режим на отговорност за верността на данните, отразени в декларацията, автентичността на приложените документи, както и да се осигури спазването на задълженията, които произтичат от поставянето на декларираните стоки под определен митнически режим.

Самото попълване изисква да се спазват правилата, регламентирани с Наредба N 11 от 23.12.1998 г. за реда на писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения. Писменото деклариране може да стане по нормални процедури или по опростени процедури. Разграничаването им е от значение, тъй като съдържанието на комплекта от документи към декларацията е различен, а от там и самите митнически процедури по отчетността и контрола.

Писменото деклариране по нормалната процедура се извършва с попълването на митническа декларация ( ЕАД ) по посочения образец. Митническите органи осъществяват проверки по декларацията. Проверките включват контролни действия от документален и от фактически характер, с които се цели да се установи правилно ли са вписани данните в декларацията и да се идентифицира стоката.

Писменото деклариране по опростени процедури се извършва чрез попълване на опростена митническа декларация. В нея не се съдържат всички данни от Единния административен документ и не се прилагат някои от изискваните документи. Освен това по преценка на митническите органи, вместо митническа декларация може да бъде представен търговски или друг документ, придружен от молба за поставяне на стоките под съответния митнически режим.

Предвиден е и трети начин за опростено митническо деклариране - чрез вписване на стоките в счетоводните документи на декларатора. Този начин позволява митническите органи да освободят декларатора от задължението да представи стоките. Устно митническо деклариране се прилага при режим внос, износ, временен внос и реекспорт.

Подаването на митническата декларация става по два начина: едновременно с представянето на стоките или предварително, преди представянето им. И в двата случая то се извършва в митническото учреждение, където са представени стоките. Изключение се допуска, когато по молба на декларатора, началникът на митническото учреждение позволи това да стане на друго място. Предварителното подаване на декларацията също изисква надлежно разрешение, като се определи срок за представяне на стоките. Поправило за представяне на декларацията е определено работното време на митническото учреждение. Извън него се изисква молба на декларатора, и то става за негова сметка.

13. Митнически режими – обща характеристика
Съдържанието на понятието „митнически режим” в България може да се разглежда както в тесен, така и в широк смисъл. В тесен смисъл то включва правния режим на стоката във връзка с прилагането на митническото законодателство и мерките на търговската политика. В широк смисъл понятието добавя към вече посоченото и съвкупността от нормативни актове, регламентиращи вноса, износа, транзита, и данъчните разпоредби, прилагани при внос или износ на стоки. Освен това, стока под митнически надзор е стоката, разпореждането с която е ограничено и може да става само със знанието и разрешението на митническите органи.

При внасяне, изнасяне и транзитирането на стоки всички лица могат да получат поисканото митническо направление на стоки, независимо от техния вид, количество, произход, отправно място или местоназначение. Получаването на митническото направление на стоките означава, че следва да се изпълни съвкупност от дейности, както следва:

поставяне на стоките под митнически режими;

свободни зони и свободни складове;

реекспорт, унищожаване и изоставяне на стоки в полза на държавата.

Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим.

Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. Декларирането на стоките пред митническото учреждение се осъществява писмено, по електронен път или чрез друго действие, с което държателят на стоките изяви желание да ги постави под митнически режим.

Съгл;асно българското законодателство, в България са изградени общо девет митнически режима.

Основните видове митнически режим могат да бъдат класифицирани по различни признаци

Според посоката на движение на стоките могат да бъдат:

І. Митнически режими по вноса:

• 
  Митническо складиране;
  
• 
  Активно усъвършенстване;
  
• 
  Обработка под митнически контрол;
  
• 
  Временен внос;
  
• 
  Транзит;
  
• 
  Реимпорт;
  

• 
  Пасивно усъвършенстване;
  
• 
  Временен износ;
  
• 
  Транзит;
  
• 
  Реекспорт;
  

І. Основни:

• 
  Митническо складиране;
  
• 
  Активно усъвършенстване;
  
• 
  Обработка под митнически контрол;
  
• 
  Временен внос;
  
• 
  Пасивно усъвършенстване;
  

• 
  Транзит;
  
• 
  Реекспорт;
  
• 
  Реимпорт;
  
• 
  Временен внос.
  

І. Временни:

• 
  Транзит;
  
• 
  Митническо складиране;
  
• 
  Активно усъвършенстване;
  
• 
  Обработка под митнически контрол;
  
• 
  Временен внос;
  
• 
  Пасивно усъвършенстване;
  
• 
  Временен внос.
  

1. Режим с отложено плащане:

• 
  Транзит;
  
• 
  Временен внос;
  
• 
  Митническо складиране;
  
• 
  Активно усъвършенстване с отложено плащане;
  
• 
  Обработка под митнически контрол;
  
• 
  Временен внос.
  

• 
  Митническо складиране;
  
• 
  Активно усъвършенстване;
  
• 
  Обработка под митнически контрол;
  
• 
  Временен внос;
  
• 
  Пасивно усъвършенстване
  
• 
  Постоянни (трайни):
  
• 
  Редовен внос;
  
• 
  Редовен износ.
  

Най-общо може да се каже, че митническите режими, съгласно закона за митниците на Р. България, са общо 9. Това са „внос”, „транзит”, „митническо складиране”, „активно усъвършенстване”, което може да бъде с отложено плащане и с възстановяване, „обработка под митнически контрол”, „временен внос”, „пасивно усъвършенстване”, „износ” и „временен внос”.

Под „митнически режим” се казва, че са поставени стоки, които се намират в режими на „митническо складиране”, „активно усъвършенстване”, „обработка под митнически контрол”, „временен внос” и „пасивно усъвършенстване”. В същото време, чуждите стоките в „режим на отложено плащане” се намират в режими на „транзит”, „митническо складиране, „обработка под митнически контрол”, „временен внос”.

Фиг. 1. Понятия за митнически режим и отложено плащане