1. Митническата дейност в България в исторически план
Изтегляне 0.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 15. Транзит
- 16. Митническо складиране
14. ВносОформянето на режим внос, придава на чуждестранните стоки митнически статут на местни стоки. Вносът включва прилагане мерките на търговската политика - това са регистрационен и разрешителен режим; защитни количествени ограничения; забрани за износ и внос; експортни такси и други (Постановление N 271 от 17.12.1998 г.) извършването на формалните действия, предвидени при внос на стоки и облагането им с дължимите митни сборове. Според ЗМ при оформянето на режим внос, възниква вно??? митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни мита. Това задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация. Длъжник за плащането е деклараторът. Митническото задължение възниква на мястото, където са осъществени действията, довели до възникването му. Когато стоките са предмет на специален режим на внос, учреден със закон или с друг нормативен акт, е необходимо вносителят да представи пред митническото учреждение документ, издаден от компетентен орган. Такова разрешение се издава от началника на районното управление, в чиито район е седалището на заинтересованото лице, по негово писмено искане. В разрешението се определя периода на валидността му. Когато внасяната стока е изпратена от страна членка на ЕС, на ЕАСТ или от страна, ползваща специални преференции, то тази страна ползва специални преференции по отношение на процентната ставка на вносните мита. След извършването на тези процедури, митническият служител разпечатва превозното средство, преброява и преглежда стоката в него. Ако тя отговаря на количествените, техническите и качествените характеристики, посочени в документите, той я освобождава. 15. ТранзитТози режим е от категорията на режимите с отложено плащане. Режимът транзит разрешава пренасянето на стоки от едно до друго място на митническата територия на Република България. Обект на режима са чуждестранните стоки без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика, както и местни стоки, предназначени за износ, за които са извършени съответните митнически формалности. Това пренасяне може да се осъществи по три начина. Първо, съгласно разпоредбите за режим транзит в България. Второ, под прикритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на митническата конвенция за международен превоз на стоки под прикритието на карнет ТИР, в случаите , когато пренасянето е започнало или трябва да завърши извън страната, или пренасянето се отнася за стоки, които трябва да бъдат разтоварени в страната и които са отправени заедно със стоки , предназначени за разтоварване в чужбина. Трето, под прикритието на карнет АТА, използван като транзитен гаранционен документ по реда на митническата конвенция за временно допускане на стоки. Според ЗМ и ППЗМ, превозваните на територията на Република България стоки под прикритието на карнети ТИР и АТА, се считат за чуждестранни. Карнетите са гаранционни, транспортни документи, които се попълват от изпращача на стоката. Когато са издадени от българска асоциация АЕБТРИ - за карнет ТИР и БТПП - за карнет АТА, тези документи се приключват в митническото учреждение и на превозвача се издава служебна бележка, скоято той декларира, че е представил стоката в съответния орган. Но когато са издадени от чуждестранна асоциация, митническият служител манифестира документа и го връща на превозвача, като в митническото учреждение остава само VOLET N 2. Когато за пренасяната стока такива документи не се представят, се издава транзитна декларация и се поема плащането и гаранциите за стоката от съответното място. Правата и задълженията на титуляра на режима транзит са определени в ЗМ и в издаденото направление за митнически режим транзит. Той е длъжен да представи стоката в непроменено състояние и срок, при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране и да спазва разпоредбите на режима. Този режим и права са задължителни, както за титуляра, така и за превозвача и получателя, който приема стоките и знае, че са под режим транзит. Титулярът на режим транзит е длъжен да обезпечи митническите задължения и държавните вземания, които биха възникнали за стоката. Обезпечение не се изисква за превози по вода и въздух, пренасяне по електропроводи и тръбопроводи, превози от БДЖ и на пощенски пратки, превози определени с нормативен акт на Министерския съвет. Всяко лице, което в продължение на три години е извършвало редовно транзитни операции в Република България и има финансово положение, за да покрие митническите задължения, без да е извършвало нарушения, може да получи от митническите органи разрешение за транзит без обезпечение. Обезпечението може да бъде общо - покриващо няколко транзитни операции, или еднократно. То може да бъде уредено чрез издадена от местната банка гаранция - обща, фиксирана или еднократна, или чрез паричен депозит. Режимът транзит се приключва, когато стоките и необходимите документи се представят в определено митническо учреждение. Режимът транзит се прилага и при пренасянето на стоки на територията на друга държава по ред, определен в международно споразумение или под прикритието на транзитен документ, издаден от България. Действието на режима се прекратява на територията на другата държава. 16. Митническо складиранеТози режим има смесен характер. Той е от категорията на режимите с отложено плащане и митническите икономическирежими. Режимът се изразява в съвкупността от правила за поведение, с които са регулирани отношенията по повод поставяне и съхраняване в митнически складове на стоки и възможността за тяхното манипулиране. Режимът започва да действа от момента на издаване на митническото направление, с което се определя режима и продължава неограничено, т.е. до настъпване на условията за изменение на режима. Престоя на стоките под разпоредбите на този режим не е ограничен със срок. Обект на режима митническо складиране са чуждестранните стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика, както и местни стоки, за които е предвидено да се прилагат мерки както при износ. Митнически склад означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия. Този склад се държи от лице, на което е разрешено от митническите органи да го управлява. Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне под режима, или лицето, на което тези права са прехвърлени. Откриването и управлението на митнически склад се допуска след издаване на разрешение от митническите органи, с изключение на случаите, когато те са съдържатели. Митническия склад може да бъде обществен и частен. Обществен е, когато склада се използва за складиране на стоки от всички лица, а частен - когато може да се използва за складиране на стоки само от складодържателя. Откриването на частен митнически склад става въз основа на молба, подадена от складодържателя и разрешение на митническите органи. Те са в правото си да преценят условията за даване на такова разрешение. То не е необходимо, когато склада е обществен. Складодържателя има права и задължения. Основното задължение е да спазва режима на митническо складиране, условията определени в митническото разрешение и да осигури неотклоняването на стоките от митнически надзор. Такива са и задълженията на вложителя, и специално, когато се касае до митническо складиране в обществен склад. Декларациите за поставяне под режим митническо складиране могат да бъдат опростени и облекчени. Опростените митнически декларации трябва да съдържат най-малкото данните необходими за идентифицирането на стоките, включително и тяхното количество. Митническите органи могат да разрешат на декларатора, въз основа на писмено искане да декларира стоките в облекчена форма при представянето им. Облекчената декларация трябва да съдържа горе посочената информация под формата на опростена декларация или на търговски или друг документ, придружен от искане за поставянето под режима. Стоките, предназначени да бъдат поставени под режим митническо складиране и съответните декларации се представят пред надзорното митническо учреждение. Копие или екземпляр от декларацията се изпраща от митническото учреждение до надзорното митническо учреждение, веднага след като бъде разрешено вдигането на стоките. Митническите органи изискват от складодържателя да уреди обезпечение на задълженията му. Материалната отчетност за стоките, поставени под режима, се води от лице, одобрено от митническите органи, по утвърдени от тях условия и ред, освен ако не се управлява от митническите органи. Материалната отчетност трябва да съдържа всички данни, необходими за правилното прилагане на режима и за осъществяване на митнически надзор. По време на митническото складиране с вносните стоки могат да се извършват обичайните операции, предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряване на търговския им вид или качество или подготвянето им за доставка или продажба. Митническите органи определят условията за извършването на тези операции. Същите стоки могат да бъдат временно извадени от този склад, ако се налага , или преместени в друг митнически склад с разрешението на митническите органи. Каталог: old -> temi temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт temi -> Тема компютърни мрежи temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система” temi -> План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория temi -> Тема проблемен анализ temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
|