1. Митническата дейност в България в исторически план


Обработка под митнически контрол



страница4/4
Дата09.04.2018
Размер0.72 Mb.
#65179
1   2   3   4

17. Обработка под митнически контрол

Режимът допуска на митническата територия на Република България да бъдат внесени чуждестранни стоки за обработка, с цел да се промени вида или състоянието им. Тези чуждестранни стоки, допуснати на митническата територия не се облагат с вносни митни сборове и не се подлагат на мерките на търговската политика. Обработката става под контрола на митническите органи.

След обработване на продуктите, те се оформят като вносни и се облагат с предвидените вносни митни сборове. Обект на такава обработка могат да бъдат само стоките предвидени в ППЗМ.

Разрешение за обработка под митнически контрол се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на обработката. Това искане за разрешаване на режима трябва да се представи в районното митническо учреждение или в митницата, в чиито район ще се извършва обработката. Срокът за валидност на това разрешение се определя за всеки конкретен случай, в зависимост от специфичните нужди на лицето, подало искането. Когато този срок надвишава две години, условията при които е издадено разрешението, се разглеждат периодично, на интервали, посочени в самото разрешение.

Митническата декларация за поставяне на стоките под режима трябва да се подаде в митническото учреждение за поставяне под режима, посочено в разрешението.

Дължимите митни сборове за вносните стоки, поставени под режим обработка под митнически контрол, се обезпечават в размер 10 на 100 пред надзорното митническо учреждение. Обезпечението се освобождава от същото митническо учреждение след приключването на режима и представяне на справка за приключването му. Когато възникне митническо задължение за стоки в непроменено състояние, или за продукти, намиращи се в междинен стадий, размерът му се определя въз основа на елементите на облагане, установени за вносните стоки при приемането на декларацията. Ако вносните стоки са отговаряли на условия за ползване на определено преференциално тарифно третиране и ако то е приложимо за обработените продукти, при изчисляването на вносните мита за тези продукти се прилагат преференциални митни ставки.

Приключване на режима се извършва за количеството на вносните стоки, които отговарят по рандеман на обработените продукти, или за количеството вносни стоки в непроменено състояние, поставени под този режим. Декларация за приключване на режима се подава в едно от митническите учреждения, посочени в разрешението. Титулярът на разрешението представя справка за приключване на режима в срок от 30 дни след изтичане на срока за приключване.

Съгласно ЗМ, когато обработените продукти се оформят под режим внос, тяхната митническа стойност е една от следните:



  • митническа стойност на идентични или сходни стоки;

  • тяхната продажна цена, ако не е повлияна от връзката продавач - купувач;

  • продажната цена в Република България на идентични или сходни стоки;

  • митническата стойност на вносните стоки, към които са прибавени разходите по обработката.


18. Временен внос

Митническият режим временен внос има смесен характер. Той е от категорията режими с отложено плащане и митнически икономически режими.

Този режим разрешава ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагането на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

Разрешение за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на тези стоки. Искането за разрешаване на режима се подава по образец в съответното митническо учреждение. Периодът на валидност на разрешението се определя за всеки отделен случай, от митническите органи, отчитайки специфичните обстоятелства. В разрешението се определя и срока, през които временно внесените стоки трябва да получат друго митническо направление. Представянето на карнет АТА пред митническото учреждение е равностойно на искане за разрешение, а приемането на карнета е равностойно на разрешение за ползване на режима.

Митническите органи не разрешават режим временен внос, когато е невъзможно стоките да се идентифицират. Според ЗМ, разрешаването на режима без идентифицирането на стоките е възможно само когато естеството им или операциите, които ще се осъществяват, няма да доведат до злоупотреби с режима.

Когато не се прилагат опростени процедури за поставяне под режим, митническото учреждение разрешава митническата декларация да замести искането за разрешаване на режима. Приемането на декларацията е равностойно на разрешение.

Митническата декларация се подава в митническото учреждение, пред което е заявено желанието за временен внос и са представени стоките. Според ППЗМ чл. 521, за поставяне стоките под режим временен внос се изисква обезпечение на митническото задължение в пълен размер. Това обезпечение се представя пред митническото учреждение за поставяне под режим или пред надзорното митническо учреждение. Максималният срок, през които стоките могат да останат под този режим е 24 месеца, като при изключителни обстоятелства митническите органи могат да го продължат.

Ползването на режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове е разрешено при внос на професионално оборудване; на стоки, предназначени да бъдат показвани или използвани за изложби, панаири, изложения, конгреси и други; на педагогически материали и научно оборудване; на медицинско, хирургическо и лабораторно оборудване; на материали за ликвидиране на последствия от бедствия; на опаковки и други.

Ползването на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове се разрешава на стоки, които остават собственост на чуждестранното лице. Размерът на дължимите вносни митни сборове за тези стоки е 3 на 100 от размера на митните сборове на стоките, ако са били допуснати под режим внос на същата дата.

Режимът временен внос се приключва чрез реекспорт на стоките или чрез определяне на друго митническо направление. Митническата декларация за приключването на режима се подава в митническото учреждение, посочено в разрешението. За стоките под прикритието на карнет АТА, самият карнет се представя пред учреждението за приключването.

Окончателното приключване на режим временен внос и освобождаване на обезпечението за вносни мита се извършва от надзорното митническо учреждение след представянето на доказателства за спазване на режима и за реекспортиране на стоките или даването на друго митническо направление.


19. Пасивно усъвършенстване

Митническият режим пасивно усъвършенстване е от категорията митнически икономически режими и се основава на тези правила.

Този режим представлява съвкупност от правила, с които се разрешава да се изнасят временно местни стоки извън митническата територия на Република България, за да бъдат подложени на операции по тяхното усъвършенстване. Операциите, които могат да бъдат извършени с местните стоки при режим пасивно усъвършенстване са същите като при режим активно усъвършенстване. Получените в резултат на тези операции продукти могат да бъдат оформени като режим вносни стоки с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове. Режимът на пасивно усъвършенстване е свързан с износ на местни стоки. Временното изнасяне на местни стоки става по правилата за износа, като включва облагането им с износни митни сборове, прилагане на мерките на търговската политика и всички други разпоредби, визирани в ЗМ и ППЗМ. Получените компенсаторни продукти и рандемана имат същото значение като при активното усъвършенстване. Под режим пасивно усъвършенстване не могат да бъдат поставяни местни стоки, износът на които дава прано за възстановяване или опрощаване на вносните мита, които преди износа са били под режим внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове и такива, , износът на които дава право за получаване на субсидии.

Разрешение за пасивно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което нарежда извършването на операциите по усъвършенстването. Ползването на този режим може да се разреши и на друго лице за стоки с български произход, когато операциите по усъвършенстването се състоят във вграждане на тези стоки в стоки, произведени извън България и внесени като компенсаторни продукти. Разрешението се издава от началника на районното митническо управление или на митницата, пред която е било подадено искането. Срокът на валидност се определя за всеки конкретен случай, но когато превишава 2 години, икономическите условия на базата на които е било издадено разрешението се преразглеждат периодично на интервали.

Срокът, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат реимпортирани в България се определя от митническите органи и не трябва да превишава 12 месеца от датата на приемане на декларацията.

Когато не се прилагат опростени процедури, митническите органи разрешават подаването на декларацията да замести искането за разрешение. Митническата декларация, с която временно изнесените стоки се поставят под режим пасивно усъвършенстване се подава в съответното митническо учреждение, определено в разрешението. Декларацията се попълва съгласно разпоредбите за износа.

С подаването на декларацията за внос в съответното митническо учреждение се приключва режима пасивно усъвършенстване и се предоставя правото на пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове. Такова освобождаване се разрешава, при условие, че компенсаторните продукти са декларирани за внос от името или за сметка на титуляра на разрешението или на всяко друго лице, ако то е получило съгласието на титуляра и ако условията на разрешението са изпълнени.

Пълно или частично приспадане от вносни митни сборове се осъществява чрез приспадането от размера на вносните митни сборове, дължими за внесените компенсаторни продукти, на размера на вносните митни сборове, които биха се дължали, ако на същата дата се внесат временно изнесените стоки, които са обект на усъвършенстването.

Когато операцията по усъвършенстването има за цел поправка на временно изнасяните стоки, последващият им внос се извършва при пълно освобождаване от вносни митни сборове, ако поправката е извършена безплатно. Но ако поправката е срещу заплащане, тогава размерът на частичното освобождаване от вносни митни сборове е определянето на размера на дължимите митни сборове на основание на елементите за облагането на компенсаторните продукти към датата на приемане на декларацията за вноса им, като митническата стойност е равна на разходите за поправката им, ако тези разходи представляват единственото плащане на титуляра на разрешението. ЗМ позволява компенсаторните продукти да бъдат заменени с внасяна стока - заместващ продукт при прилагане на системата на стандартния обмен.Митническите органи могат да позволят и предварителен внос на заместващите продукти преди износа на временно изнасяните продукти.


20. Износ

Режимът износ представлява съвкупност от правила, с които са регулирани обществено - икономическите отношения относно изнасянето на местни стоки извън митническата територия на Република България. Режимът изисква да бъде приложено цялото митническо законодателство във връзка с искането за износ на местни стоки, както и спазването на мерките на търговската политика. Важно значение има заплащането на износни митни сборове, когато е предвидено такова заплащане, или освобождаването от такива.

Износител е лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация за износ и което в момента на приемането й е собственик на стоките или има подобни правила за разпореждане с тях.

Разрешаването на режим износ се осъществява от митническите органи. Основание за това е подаването на декларация за износ в района на митницата, където се подготвя износа. Когато декларацията за износ е подготвена върху образец на ЕАД се използват формуляри 1,2,3 и А. Митническото учреждение, в което е подадена декларацията попълва и заверява клетки А и Д. След даване на разрешение за износ, митническите органи задържат формуляр 1 и връщат 2,3 и А на лицето , които придружават стоките до изходното митническо учреждение. Износът се разрешава, ако стоките напускат митническата територия на Република България в същото състояние, в което са били при приемането на декларацията за износ.

Според ЗМ и ППЗМ режимът износ може да се прилага и за местни стоки, когато те не напускат митническата територия на Република България, при условие че за тях в закона е предвидена поне една фискална преференция като за износ.


21. Временен износ

Режимът временен износ разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България, при условие да бъдат реимпортирани без да са претърпели изменение, освен нормалното износване при тяхната употреба. Временния износ се допуска за стоки, които могат да бъдат идентифицирани при реимпорта им.

Временното изнасяне на стоки като специфична форма на износ включва облагането им с износни митни сборове, прилагане на мерките на търговската политика и други мерки, предвидени за износ.

Като искане за разрешаване на режима временен износ се счита подаването пред митническите органи на митническа декларация, а като разрешение за поставянето под режима се счита приемането на декларацията. Срокът, през който временно изнесените стоки могат да останат извън митническата територия на Република България се определя в зависимост от целта на временния износ. Срокът, през който изнесените стоки се реимпортират без заплащането на вносни митни сборове е 1 година.

Реимпорта на временно изнесените стоки се счита за извършен, когато стоките са въведени на митническата територия на Република България и са оформени под режим внос. Крайна дата се приема датата на приемане на декларацията за внос.


22. Активно усъвършенстване

Митническият режим Активно усъвършенстване има смесен характер. Той е от категорията режими с отложено плащане и митнически икономически режими. Режимът активно усъвършенстване представлява съвкупност от правила, чрез които са регулирани обществено икономическите отношения относно предприемането на една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстване на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти без да бъдат облагани с вносни митни сборове и внесени стоки, за които ще бъдат възстановени вносните митни сборове,ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България.

Митническият режим активно усъвършенстване може да се характеризира и като процес, в който се предприемат операции с цел усъвършенстване на чуждестранна стока или внесена стока. Тези операции се наричат “операции по усъвършенстване”. Това означава : обработка на стоките, включително тяхното монтиране и комплектуване с други стоки, преработка и поправка на стоките, включително и пълното им възстановяване. Освен това под “операции по усъвършенстване” трябва да разбираме и използването на стоките определени с ППЗМ, които не се съдържат в компенсаторните продукти, но позволяват и улесняват производството им, дори ако са изразходвани изцяло или частично. С други думи под “операции по усъвършенстване” трябва да разбираме изготвяне на нов продукт при посочените условия, за който се поставя въпрос за определяне на митническа стойност и митни сборове.

Обект на този режим са чуждестранните стоки, предназначени да бъдат реекспортирани без да са обложени с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика. Такъв обект са и вносните стоки, за които ще бъдат възстановени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени след предприемането на посочените по-горе операции по активно усъвършенстване като компенсаторни продукти. В първият случай говорим за режим с отложено плащане, а във вторият за режим с възстановяване на вносните митни сборове при износ на компенсаторни продукти. Компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстването на стоките. Еквивалентни стоки са местни стоки, използвани вместо вносни стоки за производство на компенсаторни продукти и понятието “рандеман” е количеството или процента компенсаторни продукти, получени при усъвършенстването на определено количество вносни стоки.



Този режим има по общ характер. Когато се пристъпва към активно усъвършенстване трябва да бъде направено искане от лицето, което има право да нареди или реално да осъществи активното усъвършенстване. Разрешението се дава от митническите органи. То се издава на местни лица. Чуждестранни лица могат да получат такова разрешение,ако внасят стока с нетърговски характер. Има две условия за издаване на разрешение за активно усъвършенстване. Първото е,че има възможност за идентифициране на вносните стоки в компенсаторни продукти и второто е когато режимът активно усъвършенстване спомага за създаване на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторните продукти. При издаването на разрешението районните митнически управления или митниците определят срока, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат реекспортирани, като отчитат времето, необходимо за извършване на операциите по усъвършенстването. Този срок не може да бъде по-голям от 12 месеца. Когато обстоятелствата налагат, срокът за реекспорт може да бъде продължен след изтичането на първоначално определения в разрешението. Срокът за изнасянето на компенсаторните продукти започва да тече от датата, на която чуждестранните стоки са поставени под режим активно усъвършенстване. С разрешение на митническите органи компенсаторните продукти могат да бъдат изнасяни временно в непроменено състояние за допълнителни операции извън митническата територия на Република България.


1 Томева, М., Технология на митническия контрол, Учебно пособие за дистанционно обучение, АИ „Д.А.Ценов”, Свищов, 2002., стр. 8-9

2 Пътев, Пл., Ангелов, А., „Мита и митническо облагане”, ЦДО, Стопанска академия „Д. А. Ценов”, 2002 г., стр. 7

3 Закон за митниците – 01,01,1999 г., променен 01.2002 г.

4 Димов, Олег “Митнически контрол” , С., 1997 г., Рацио 90

5 Младенов, Петър “ Митнически процес и контрол”

6 Димов, Олег “Митнически контрол” , С., 1997 г., Рацио 2000

7 Великов, Венцислав “Митническа територия и митническа граница”, С., 2000 г., Тракия-М

8 Закон за митниците от 01.01.1999 г., променен 01, 2002 г.

9 Закон за митниците от 01.01.1999 г., променен 01, 2002 г.

10 Партньорство за присъединяване – 1999 г.

11 Димов Олег, “Митнически контрол”, С., 1997, Рацио, 90


Каталог: old -> temi
temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт
temi -> Тема компютърни мрежи
temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система”
temi -> План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория
temi -> Тема проблемен анализ
temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия
temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница