1 Национална агенция за приходите

Професия: данъчен и митнически посредник

Специалност: Митническа и данъчна администрация

Тема 1 Национална агенция за приходите.

Националната агенцията по приходите (НАП) e специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания. НАП започва работа на 1 януари 2006г. и обединява събирането и обслужването на републиканските данъци и задължителните осигурителни вноски. Дейността ѝ е регламентирана със Закона за Националната агенция за приходите.

Органи на управление на агенцията са управителният съвет и изпълнителният директор.

Управителен съвет

• 
  министъра на финансите
  
• 
  управителя на Националния осигурителен институт
  
• 
  директора на Националната здравноосигурителна каса
  
• 
  заместник-министър на финансите, определен от министъра на финансите
  
• 
  изпълнителния директор на агенцията.
  

В структурата на агенцията влизат централно управление със седалище в София и 28 териториални дирекции в областните центрове. Териториалните дирекции установяват, обезпечават и събират публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски, както и други публични вземания, възложени им със закон.

          Броят на отделите, изпълняващи поддържащи функции, е различен в регионалните и териториалните данъчни дирекции, както и в териториалните данъчни подразделения и зависи от големината и нуждите на съответното данъчно управление. Броят и видът на оперативните отдели, обаче, е един и същ за всички териториални данъчни дирекции и териториални данъчни подразделения и отговаря на оперативните отдели в Главна данъчна дирекция - отдел “Регистрация и обслужване на данъкоплатците”, отдел “Оперативен контрол”, “Данъчни ревизии”, отдел “Събиране” и отдел “Обжалване”. Тъй като това са отделите, които свързват данъчните органи с данъкоплатците, ще спрем вниманието си върху основните операции, които се извършват в тях.     Регистрация - основните моменти тук са, че нетърговците (населението) не се регистрират, освен при подаването на годишната данъчна декларация, а ЕТ, ТД, ЮЛ се регистрират в определен срок след създаването им и получават данъчен номер.

            Обслужване - данъчната администрация трябва да подпомага попълването на декларациите и да осигурява необходимата на данъкоплатците информация.

            Ревизии Ревизията е административно Производство по ДПК. Периодът и обхватът зависят от оценката на риска - доколко си струва да преследваш някого, какви са резултатите, които ще постигнеш при определена вероятност.

Едно от най-ефективните и широко прилагани в практиката на Държавния вътрешен финансов контрол средства за въздействие върху проверяваните лица, които виновно причиняват вреди е безспорно имуществената отговорност по Закона за държавния вътрешен финансов контролИмуществената отговорност е предвидена по ЗДВФК и Кодекса на труда.Неотменното гражданско задължение,че всеки който причини вреда другиму,е длъжен да я поправи се отнася за всеки дееспособен гражданин.По Кодекса на труда отговорност носи само лице,което се намира в трудовоправни отношения с ощетеното предприятие

ВИДОВЕ ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ:

1.Съобразно размера на дължимата обезвреда:

1.1Пълна имуществена отговорност.

При нея дължимата обезвреда е в размер на паричната равностойност на причинената вреда.Вредите, които виновно са били причинени се поправят изцяло и нещата се довеждат до състоянието, при което са били преди настъпване на увреждането. По ЗДВФК имуществената отговорност е винаги в пълен размер, но само при наличието на определени хипотези.

2. 
   Ограничена имуществена отговорност.
   

3. 
   Увеличена имуществена отговорност.
   

2.1. Гражданска отговорност, произтичаща от ЗЗД.

При този вид отговорност субект на отговорност е всеки дееспособен гражданин, причинил вреда другиму.

2.2.Финансово-отчетническа имуществена отговорност по

ЗДВФК, по която субект може да бъде само лице, което е отчетник в широкия смисъл на понятието.

2.3. Имуществена отговорност по кодекса на труда.

В специален раздел ІІ на глава десета на Кодекса на труда е включена правната уредба за имуществената отговорност на работниците и служителите.Според чл.206, ал.1, за вреда причинена от работник или служител по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите задължения, отговорността е в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.Когато такава вреда е причинена от ръководител, включително непосредствен ръководител, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.
Тема 4 Ревизионен процес.
1. Предварителна подготовка.
Този етап има два подетапа – предварителна подготовка извън обекта и предварителна подготовка в самия обект.През този етап се изучават всички материали и резултати от предходната ревизия. Натрупаната информация служи за разработването на програма на ревизията.

Вторият подетап протича в самия обект и се проучва деловата кореспонденция, баланса, ГФО, първичната счетоводна отчетност.

2. 
   Откриване на ревизията и ревизионна работа.
   

3. 
   Приключване на ревизията.
   

4. 
   Документално оформяне на резултатите от ревизията.
   

Към основните приключителни документи спадат ревизионният акт и ревизионната записка, а към съпроводителните – актът за начет и актът за нарушения.

Ревизионният акт е основен приключителен документ.Той се съставя винаги, когато при ревизията се установяват слабости и недостатъци. Съставя се в четири еднообразни екземпляра.

Ревизионната записка е също основен приключителен документ. Тя се съставя, когато по време на ревизията няма установени слабости и недостатъци.

Актът за начет е съпроводителен документ. Съставя се успоредно с ревизионния акт. Той е документ с подчертана доказателствена сила и сезираща функция.

Актът за нарушение е съпроводителен документ, съгл. ЗДФК установява извършено административно нарушение.

В рамките на данъчната ревизия данъчният орган може да извършва насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизирания данъчен субект, при които не се определят данъчни задължения за проверявания. Когато проверката се извършва при другия данъчен субект, тя завършва с протокол, екземпляр от който му се предоставя.

Органът, издал акта за възлагане на ревизията, може да отправи писмено искане за извършване на данъчна проверка по делегация до териториалния данъчен директор, чийто район се извършва от дейността.

При извършване на данъчна ревизия или проверка органът, който ги е възложил, може да поиска писмено от специализиран орган за контрол при данъчната администрация или от други органи извършването на действия за установяване на факти и обстоятелства за определяне на данъчните задължения или за предотвратяване на отклонение от облагане. Резултатите от извършените действия и събраните доказателства се предават на органа, отправил искането, и се вземат предвид при определяне на данъчното задължение.

Проверка по прихващане или връщане

Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите (НАП), се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП.
По реда на ДОПК може да се извърши прихващане и с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Ако няма изискуемо или погасено по давност задължение за прихващане, недължимо платените или събрани суми се връщат (възстановяват) на лицето.
По принцип прихващането и възстановяването представляват право за лицето, но по изключение възстановяването може да бъде негово задължение.
На възстановяване подлежат сумите, които са били възстановени незаконосъобразно от бюджета в полза на лицето. В този случай е налице задължение за лицето. Това задължение се смята за задължение за данък, а когато са били възстановени надвнесени осигурителни вноски - за задължение за осигурителна вноска.

Проверка за регистрация по ЗДДС. Задължението за регистрация възниква в момента, в който всяко данъчно задължено лице достигне облагаем оборот от 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия. Срокът, в който следва да се подаде заявление за регистрация е 14-дневен и започва да тече от първия ден на месеца, следващ едномесечния данъчен период, през който е достигнат посочения оборот.

Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Касиерите са материалноотговорни лица, чиито длъжностни задължения са свързани с правилното съхранение, отчитане и разходване на паричните средства на предприятията. Предоставена е възможност всяко предприятие, включително и одитираните от органите на Държавния вътрешен финансов контрол (ДВФК) обекти, да определя само както наименованието и съдържанието на ползваните счетоводни регистри, така и правата и задълженията на касиерите и длъжностните лица, които упражняват контрол върху тяхната касова дейност. Това трябва да става при стриктно спазване на изискванията на Закона за счетоводството. Каква ще бъде конкретната организация на касовата дейност е въпрос на самите предприятия, но тя трябва да създава условия за осигуряване на ефикасен предварителен, текущ и последващ контрол и да защитава интересите на собствениците, респективно държавата и общините.

За отразяване на извършената проверка на касата предприятията могат да ползват протокол, който се подписва от членовете на назначената със заповед на ръководителя инвентаризационна комисия, и от материалноотговорното лице - съответния касиер. Целесъобразно е в протокола да се отбелязват последните номера и дати на приходните и разходните касови ордери, които са взети предвид при установяване резултата от проверката на касата. Освен това преди започването на установяването на касовата наличност касиерът трябва да подпише декларация, с която да удостовери, че всички касови документи са записани в касовата книга и са предадени в счетоводството. Не са ли записани всички приходни и разходни касови ордери в касовата книга, инвентаризационната комисия изчаква това да бъде направено и едва след това се започва преброяването на паричните ценности. Намерената наличност се отбелязва цифром и словом в протокола. В декларацията се отбелязва от касиера дали в касата има чужди пари. Парични и други платежни средства, които са постъпили в касата без първични документи, се считат за собственост на предприятието до доказване на противното.

Органите на ДВФК при проверка на каса на одитиран обект ползват акт за касова наличност. Вместо декларация касиерът попълва при вътрешен одит въпросен лист, който е отпечатан на гърба на формуляра акт за касова наличност.

Независимо дали проверката на касата се извършва от вътрешен одитор или от членове на инвентаризационна комисия, касиерът трябва да приключи касовата книга. В нея също се отбелязва, че е извършена проверка на касата, поставя се дата и се полагат подписи на вътрешния одитор, респективно на членовете на инвентаризационната комисия. Трябва да се има предвид, че касиерът лично преброява паричните наличности в поверената му каса при непосредствено наблюдение и контрол от вътрешния одитор или членовете на инвентаризационната комисия.

Тема 7 Контрол върху операциите по банковите сметки.

Проверката започва с изиискване за извлечение от обслужващата банка отделно за Разплащателна сметка в лева и Разплащателна сметка във валута. Трябва да се установи правилността на използването на паричните документи за извършването им. Тази проверка има чисто документален характер. Така може да се направи проверка за състоянието на вътрешния финансов контрол. Обръща се внимание на тяхното правилно оформяне, проверяват се подписите, достоверността на съдържащата се информация, законността и целесъобразността на паричната операция.

Значително време се отделя на проверката на счетоводното отчитане на банковите операции. Проверката е двустранна – от една страна се съпоставят записванията по сметките със сумите по паричните документи, а от друга – със записванията по първичните документи, послужили като основание за съставянето на съответните парични документи.

Проверка се извършва и на реалността на паричните постъпления и паричните плащания.

Контролът върху кредитните взаимоотношенияе да установи видът на използвания заем и неговата целесъобразност. Проверява се сключения договор. В зависимост от източника на кредитиране, заемите могат да бъдат от кредитни институти, фирмени заеми, търговски кредит, облигационни заеми. Контролният орган трябва да изясни два момента: чрез съпоставка на дебита и кредита на сметки Получени краткосрочни заеми и Получени дългосрочни заеми се установява издължен ли е съответния вид заем или какъв е размера на изплатената сума.

Контролът върху емитирането на облигационни заеми се отличава от контрола върху останалите заеми. Трябва да се провери наличието на решение от съответния орган за емитирането на такъв заем и да се установи размера на заема дали е съобразен с възможностите за неговото погасяване. Друг момент е начина и резултата от продажбата на облигациите.

Тема 8. Контрол върху разчетните операции.

Това са лица от списъчния състав на предприятието, които получават аванс за служебни пътувания и командировки, или за др. цели, и които трябва да се отчетат в определен срок.

Документите , които характеризират тези разчети са:

• 
   
  
  • 
    авансов отчет – когато подотчетното лице е получило предварително аванса.
    
  • 
    заповед за командировка –не се съставя счет.статия.
    
  • 
    заповед сметка- използва се когато подотчетното лице не е ползвало предварително аванс.
    
  • 
    РКО –даване на аванса при преразход, при изплащане на сумата по сметката.
    
  • 
    ПКО – при остатък за възстановяване.
    

• 
   
  
  • 
    пътни пари –отиване и вращане като сумата се определя от
    

• 
   
  
  • 
    дневни пари – всяка дата по 12лв. на ден.
    
  • 
    квартирни пари – опеделя се от дните на командировката.
    

Дебитира се с начислените комисионни 491/709 и изплатените задължения към доверител 491/ гр. 50

Счетоводни статии:

-Получени суми по гаранции от др.предприятия гр. 50,/492

-Връщане на гаранции 492/50

-Ако вносителят на гаранцията наруши договорните условия,получените гаранции остават като приход на предприятието 492/709 709/122

-Ако предприятието е нарушило договорните условия,платените гаранции не се връщат-остават като разход 609/492

Използва се за отчитане на сметните вземания със собствениците на предприятията , които не са намерили място по др.с-ки

Чрез нея се отчитат взаимоотношенията между предприятието и застрахователното предприятие, при застраховане на дружество или персонал

-Начисляване на застраховки 601/495 или 420/495 РКО

-Внесени начислени застраховки в полза на застрахователното предприятие 495/50 РКО

-Получени суми от застраховки 50/495

-Начислени обещетения от застраховки в полза на предприятието 493/790 790/122

Отчитат се лихвите за с-ка или в полза на предприятието

-Начислени лихви по предоставени заеми 496/721 721/122

-Получаване на суми от начислени лихви 50/496

-Начислени лихви от получени заеми 621/496 Лихвен лист

609/621 61/609

-Изплатени лихви за използвани заеми 496/гр. 50

С-ка 497 Разчети по отсрочени данъци

Използва се за отчитане на възникнали данъчни временни разлики

Използва се за отчитане на вземания от 3-ти лица, които имат случаен х-р

-Възникнали вземания от др дебитори 498,4531/70

-Отписване на несъбираеми вземания от др.дебитори 609/498 617/609

-Получаване суми от др.дебитори 50,15/498

-Отменяне на възможно вземане от др.дебитори....... 443/498

-Отписване на несъбираеми вземания от др.дебитори 609/498 617/609

С-ка 499 Други кредитори

Тя служи за отчитане на възникнали задължения към 3-ти лица

-Възникнали задължения към др.кредитори 60,60;4531/499

-Възникнало задължение по повод удръжки от възнагражденията на персонала, влогове, запори 421/499 РПВ

-Отписване на задълженията към др.кредитори 499/791

Всички счетоводни статии отнасящи се за последните сметки могат да се въвеждат с различни документи, например –ББ, +ББ, РКО, ПКО, МО и т.н.

Проверката трябва да се извърши по всяка синтетична сметка, отчитаща вземания и задълженияна предприятието, в резултат на което ще се установи състоянието на дебиторската и кредиторска задлъжнялост.

Тема 9. Контрол върху дълготрайните материални активи.

Проверява се реализацията на ДМА: чрез търгове и тяхната организация. Приходите, сумите от направените депозити. Проверяват се отдадените под наем ДМА и взетите под наем ДМА. Движението на ДМА включва и безвъзмездното получаване или отдаване на ДМА. Проверява си заприходяването или изписването на съответния актив, набраното изхабяване.

В националното счетоводно законодателство са заложени правилата и изискванията за определяне и счетоводно отразяване на разхода за амортизация. Съгласно Закона за счетоводството предприятията отчитат в отделна група разходите за амортизации. В Националния сметкоплан са предвидени счетоводни сметки за двуаспектно отразяване на амортизационните разходи.

Съгласно данъчното законодателство при определяне на печалбата за облагане на юридическите лица се изхожда от счетоводния финансов резултат преди данъчното преобразуване. Следователно, амортизациите водят до намаление на начислените приходни данъци - данъка върху печалбата, вноски за общините, данък върху нарастването на средствата за работна заплата.

Тема 10. Контрол върху материалните запаси.

материали, придобити главно чрез покупка и предназначени основно за влагане в производствения процес с цел произвеждане на продукция или услуги. Те могат да са обект и на преки продажби, когато това се прецени от предприятието.

Прави се проверка на оценката на стоково-материалните запаси .

Стоково-материалните запаси се оценяват по по-ниската от доставката и нетната реализируема стойност, като разликата се отчита като други текущи разходи за дейността.

Доставната стойност представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние (материали, продукция, стоки, незавършено производство и др.).

разходи, които допринасят за привеждане на материалите и стоките в готов за тяхното използване вид. Търговската отстъпка, рабатът и други подобни компоненти се приспадат при определяне на разходите по закупуване.

Проверяват се разходите за преработка, пряко свързани с произвежданите продукти и

систематично начисляваните постоянни и променливи общопроизводствени разходи, които се правят в процеса на производството.

Себестойността на продукцията се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и другите разходи, свързани с производството на съответната продукция. В себестойността на произведената продукция не се включват административните, финансовите, извънредните разходи и разходите по продажбите. Тези разходи се отчитат като текущи в периода, в който са направени.
Тема 11. Контрол върху труда и работната заплата.

Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. При прилагането на сделни форми и системи на заплащане на труда тя следва да съответства на 100-процентно изпълнение на утвърдените трудови норми.

Основната работна заплата се определя на основата на оценка и степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в трудовия договор между страните по трудовото правоотношение.

При оценката на работното място се отчитат:

1. сложността на труда;

2. отговорността на труда;

3. тежестта на труда;

4. параметрите на работната среда.

В брутното трудово възнаграждение се включват:

1. основната работна заплата за отработеното време;

2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;

4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване
Проверка на разчетите с персонала.

Разчети с персонала; отчитане на разчетните взаимоотношения с персонала и съдружниците

• 
  формиране и отчитане на работната заплата и другите плащания, свързани с нея;
  
• 
  отчитане на подотчетните лица;
  
• 
  отчитане на вземанията от съучастия;
  
• 
  отчитане на задълженията за съучастия;
  
• 
  отчитане на вземанията по записани дялови вноски.
  

Удръжките върху заплатите може да се посочат в две групи: задължителни и доброволни. Задължителните удръжки са установени с нормативни актове. Това са: данък върху доходите на физически лица - 421/454, здравни и осигурителни вноски - сметки от група 46, запори по съдебни изпълнителни листове - 421/499. Всички останали удръжки са доброволни, т.е. те се правят въз основа на волеизявленията на персонала. Те са: влогове, текущи сметки, погасяване на заеми, лични застраховки, доброволни осигуровки и др.

Най-важният документ, с който се документират разчетите с персонала, е Ведомостта за заплати. При изплащане на аванс, задължително трябва да се изведе авансова ведомост. Много фирми са възприели бърз лесен начин за превод на заплати чрез дебитни карти. За целта е необходимо в картона на всяко едно лице да са посочи IBAN и BIC на съответната обслужваща банка.

Тема 12. Проверка на производството и реализацията на промишлената продукция.

1. Балансът е финансово- счетоводен отчет, който представя в обобщен вид и в парично изражение имущественото и финансово състояние на фирмата. Изключително предимство на баланса пред другите отчети е двуаспектното разглеждане на капитала. Капиталът представлява собствеността върху активите, или с други думи, обхваща всички ресурси, с помощта на които се цели постигането на печалбата. Счетоводния баланс се съставя въз основа на информация за салдата по счетоводните сметки към 31.Декември (или друга дата, към която се съставя счетоводния баланс).

В НСС-1 е посочено, че активите, пасивите и собствения капитал се посочват в баланса по балансова стойност. Също така статиите в отделните групи по съответните раздели се подреждат по степен на същественост. Характерно е също, че отрицателните величини в счетоводния баланс са :отрицателна репутация, невнесения капитал, изкупените собствени акции, непокритата загуба и загубата от текущия период. А когато е предвидено в счетоводния стандарт, резервът от последващи оценки на активите и пасивите също може да бъде отрицателна величина.

2. Но докато чрез счетоводния баланс се показва финансовото състояние на фирмата към 31.Декември, то отчетът за приходите и разходите разкрива какви приходи са получени и какви разходи са били извършени за определен период от време и чрез него можем да получим по- пълна представа за дейността и финансовото състояние на фирмата като цяло. Тоест може да се разбере дали фирмата е печеливша и на тази база да се предвиди стойността, периода и риска, свързани с : а) бъдещите печалби ( или загуби) и б) бъдещите парични потоци.

Чрез отчета за паричния поток се осигурява синтетична резултатна счетоводна информация за движението на паричните средства на предприятието в хода на протичане на дейн Според произхода им паричните потоци се класифицират в три групи:

Парични потоци от оперативна дейност;

Парични потоци от инвестиционна дейност;

Парични потоци от финансова дейност.

За нуждите на успешното управление на стопанската дейност трябва да се установи и анализира крайната ефективност не само общо за предприятието, но и по групи приходи и разходи. За целта трябва да се разпределят разходите за данъци между другите разходи и след това да се разпредели чистата печалба на печалба от дейността, от финансови приходи и разходи и от извънредни приходи и разходи.

Тема 14. Данъчен котрол върху подоходното облагане на физическите лица.

1. Обхват на контрола.

Чрез контролната дейност се следи за правилното определяне на данъчната основа, спазването на процедурите по начисляването на данъка и внасянето на данъчното задължение.

Обект на контрола е самият данък върху облагането доходите на физическите лица. В неговия обхват са данъчните субекти и техните доходи; формирането на общия годишен доход; патентния данък; декларирането, изчисляването и внасянето на данъчното задължение.

2.. Проверка на обхватността на облагаемите доходи.

Законът предвижда облагане на различни доходи, което налага контролните органи в своята дейност да подхождат диференцирано. На проверка подлежат доходите, получени в резултат на: трудови правоотношения; търговска дейност; занаятчийска дейност и свободни професии; селско, горско и водно стопанство; доходи от наеми, рента и аренда; авторски и лицензионни възнаграждения; дивиденти и доходи от дялово участие; премии и награди.

В проверките е заложена превантивност на контрола. Чрез тях се предотвратяват възможностите за укриване на доходи и намаляването на техните размери. Това налага проверките да имат перманентен характер, с което може да се следи състоянието и измененията на доходите и данъчните субекти, да се разкриват допълнителни приходоизточници и увеличават постъпленията в бюджета.

3. Проверка на декларирането, изчисляването и внасянето на данъчното задължение.

Успоредно с формалните проверки се проверява и дали са спазени сроковете при подаване на данъчните декларации, правилното изчисляване на данъка, внасянето на авансовите вноски, посочените разходи и получения доход, подлежащ на облагане с данък. При доходите от трудови правоотношения се проверява разчетно-платежната ведомост и съставените платежни нареждания за внасяне на дължимия данък.

Внасянето на патентния данък е по четиримесечия, като за първото срокът за внасяне е 31 януари, за второто 31 юли и за третото 31 октомври.

При доходите, реализирани от свободни професии, срокът за внасяне е в рамките на един месец от момента на подаване на данъчната декларация.

4.Процедури по констатиране и санкциониране на нарушителите.

Констатираните нарушения се доказват със съставени от данъчните контролни органи актове за нарушения. Налагат се глоби в установени от закона мерки, диференцирани в зависимост от вида на нарушението и неговата поредност - за първи или втори път нарушаване на изискванията на закона. Това е административна мярка с възпитателна функция.

Тема 15. Данъчен контрол върху корпоративното подоходно облагане.

1. Същност и насоки на контрола.

Корпоративното подоходно облагане има пряк характер. То обхваща печалбите и доходите на юридически и неперсонифицирани дружества от стопанска дейност. Проверката на обхватността е контролно действие с подчертан превантивен характер. Това са целенасочени действия, чрез които ще се установи обхванати ли са всички приходи и разходи, които влияят върху крайния размер на печалбата, има ли укрити приходи, завишени разходи и неочаквани доходи. При тези проверки могат да се открият допуснати грешки при отчитането на разходите и приходите, но не са изключени и преднамерени действия от служебни лица, чрез които се намалява размера на облагаемата печалба.

2. Проверка на данъчната основа и дължимия данък.

Проверката на данъчната основа представлява съвкупност от контролни действия и пресмятания, насочени към правилността на определяне размера на облагаемата печалба. Проверката на счетоводната печалба се извършва въз основа на Отчета за приходите и разходите. Полученият резултат от съпоставката е основа за данъчно преобразуване. Проверките се извършват въз основа на данните от годишната данъчна декларация, която се подава от данъчните субекти. Увеличаването на счетоводната печалба има основно място в работата на контролните органи. На проверка се подлагат всички случаи, при които се намалява размерът на счетоводната печалба. Чрез тях се намалява размерът на облагаемата величина и респективно данъчното задължение.

3. Проверка на взаимоотношенията с бюджета.

Спазването на сроковете е важно условие не само да се акумулират средства в бюджета, но и ритмично да постъпват. Съществено място тук намира текущият контрол върху постъпленията на средствата от данъчно задължените лица. Проверката на срочността се извършва въз основа на данъчните декларации. Обект на данъчния контрол са и авансовите вноски, които се правят за данъка върху печалбата и данъка за общините. На проверки и пресмятания се подлага дали правилно е определена авансовата вноска и спазен ли е срокът за внасянето й.

4. Контролно въздействие при допуснати нарушения.

При нарушения във връзка с изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане се налагат имуществени санкции и глоби, а при наличието на обстоятелства за извършено престъпление – може да се търси и наказателна отговорност.

Имуществена санкция на юридическо лице се налага, когато не се внесе дължимия данък и когато не се издават фактури за отчитане на приходи.Погасяването на тази отговорност се извършва чрез плащане, а контролът се осъществява въз основа на издадени платежни нареждания за превеждане на дължимите суми и служебното досие на данъчния субект.

Глобите се налагат въз основа на съставените по време на данъчните ревизии актове за нарушения и издадените въз основа на тях наказателни постановления.

Тема 16.Данъчен контрол по облагане с данък добавена стойност.

1. Същност и обхват на контрола.

ДДС е усъвършенствана форма на данъка върху оборота, негова разновидност. Косвено чрез цените на стоките и услугите, той се плаща от потребителите или по-точно данъчната тежест се носи от потребителите, а внасянето (плащането на данъка се извършва от лицата и фирмите, които продават стоки и извършват услуги). на приспадането“ и фактурния способ. Документа, чрез които могат да се установят продажбите, покупките и начисления данък е фактурата. Освен нея се използват и някои счетоводни документи. Контролния орган има за задача да провери за правилното съставяне и издаване на първичните счетоводни документи, а те са:

- данъчна фактура, опростена (обикновена) фактура

- дебитно и кредитно известие

- митническа декларация

- товарителница

- протоколи

2. Проверка на обхватността.

Проверката е насочена към извършените от лицето покупки, първичните документи в тях, отразяването им в счетоводството на лицето. Вниманието при проверката е насочено преди всичко върху сделките с право на данъчен кредит. Данъчния кредит е предварително внесен, които е платен от регистрираното лице при доставката на стоката който може да се приспадне или възстанови от бюджета. Данните от дневника за покупките се съпоставят със съответните счетоводни сметки и със съответните клетки на справката декларация за данъка. Проверява се правилно ли са съставени първичните документи, удостоверяващи покупката. Регистрираното лице има право да приспада данъчен кредит за сделки, за които притежава оригинална данъчна фактура или данъчно дебитно известие, заверени по ДДС или компютърна фактура, издадена от регистрираното лице. При съмнения относно достоверността на фактурите се прави насрещна проверка чрез съответната данъчна служба по ДДС. Съпоставя се и печатът на фактурата с печатите образци, изпратени от данъчните служби по ДДС. За компютърните фактури и за фактурите, напечатани на счетоводни машини, се проявява седмичния опис на тези фактури, представен в данъчната служба. При нередовна фактура стойността й се изключва при определянето на данъка и данъчния кредит.

1. 
   Резултати от данъчната проверка.
   

Законът за данъчната проверка обособява три основни документа при данъчната проверка, чрез които се реализира контрола върху облагането с ДДС.

Първият е акт за констатация. Това е задължителен документ, в който се систематизират всички констатации със съответните доказателствени средства като приложение:

-копия от различни документи

-извлечения от сметки и други

-писмени обяснения на лица

В акта за констатации се установяват само факти, нарушения и действия без да съдържа санкции.

Акта се подписва от лицето, което го издава и лицето, срещу което се издава. Ако второто лице откаже да подпише, е необходимо да фигурират двама свидели, които да докажат това. Възражения по акта за констатации се правят в 14 дневен срок. Актът за констатации е основание за изготвяне на данъчен облагателен акт (ДОА). Той се съставя само при констатирано нарушение. Чрез връчването на ДОА на задълженото лица, задължението става изискуемо. ДОА е основен документ на данъчната администрация. В него изрично се упоменава начина за определяне на данъчното задължение. Традиционно в практиката, е издаването на ДОА за всеки отделен данък. ДОА съдържа две части: едната е т.нар. легитимна част, а втората е част по съдържание. ДОА се издава от началника на данъчната служба и се връчва на лицето, срещу което се издава. Ако лицето, което получава акта откаже да подпише се прилага същата процедура както при акта за констатации. С ДОА се определя срока за доброволно изпълнение на данъчното задължение: от 15 до 30 дни. Срокът за обжалване на акта е 14 дни от момента на връчването му.

Тема 17. Контрол по облагането с акцизи.

1. 
   Същност на акциза като обект на контрола.
   

По своята същност акцизът представлява косвен данък. Той се включва в цената на стоката и се заплаща от този, който я купува. Данъчните контролни органи трябва да могат да определят вида и характера на съответната акцизна стока.

. Данъчнозадължени лица по Закона за акцизите (ЗА) са всички лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки или организират хазартни игри, посочени в тарифата към закона, включително и чуждестранните лица, които извършват стопанска дейност самостоятелно или чрез място на стопанска дейност.

При внос на стоки акцизът се начислява от митническите органи, като определеният размер на дължимия акциз се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Акцизът от стоки местно производство, както и акцизът при закупуване на български акцизни бандероли за стоки местно производство и от внос се внася по съответните сметки на териториалната данъчна дирекция за приходите на републиканския бюджет.

2. 
   Проверка на реалността на начисления акциз.
   

За стоките, за които е предвидено използването на бандерол, производителите и вносителите заплащат акциза със закупуване на бандеролите или обезпечават сумите на акциза с банкова гаранция в размер на дължимия акциз за срок 60 дни. След изтичането на 40 дни, считано от датата на издаване на банковата гаранция, териториалната данъчна дирекция предприема действия за събирането й. Регистрацията се извършва чрез подаване на писмена декларация за регистрация в териториалната данъчна дирекция, където лицата са данъчно регистрирани, по образец На територията на страната се извършват сделки с алкохол, тютюневи изделия, бензин, различни видове услуги предвидени за облагане с действащата тарифа. Размерът на акциза се установява чрез фактическа на данъчната фактура за отделната стока и от справката-декларация, когато е изтекъл данъчният период.

3. Проверка на срочността на внасянето на акциза.

На проверка се подлага предварителното и последващото внасяне на дължимия акциз. Датите за внасяне на сумите, отразени в квитанциите, се съпоставят с датите на подадените декларации. Дължимият акциз трябва да бъде внесен в седемдневен срок от датите на тези документи. При вносните стоки срокът за внасяне на акциза е датата на преминаване на стоката през митнически контрол.

4. Контролно въздействие.

Това въздействие може да намери израз в налагането на глоби, имуществени санкции, отнемане в полза на държавата и наказателна отговорност.

Глобата се налага, когато лицето не се е регистрирало в срок от 14 дни от момента на започване на дейността.

Имуществени санкции се налагат при липса на лиценз за упражняване на дейността, наличието на акцизни стоки без бандерол.

Наказателната отговорност е крайната мярка, която се използва като контролно въздействие. Тя се прилага при продажба на алкохол и цигари без бандерол, при организиране на хазартни игри без разрешение и повреждане на печатите, с които са запечатани помещенията и съоръженията за хазартни игри. Особеното е, че въздействието не се осъществява от данъчните контролните органи, а от съдебните власти.

Препоръчителна литература:

1. Доц.д-р Славков, Б. Данъчна система и данъчен контрол в Република България, изд. Тракия-М, 2001 г.

2. Проф. д-р Емил Златарев, Държавен вътрешен финансов контрол и имуществена отговорност.

3. Доц. д-р Йордан Томов, Финансов и данъчен контрол, изд. Люрен, 1998 г.

4. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

5. Закон за облагане доходите на физическите лица

6. Закон за облагане с ДДС

7. Закон за акцизите

8. Закон за местните данъци и такси.

Каталог: old -> temi
temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт
temi -> Тема компютърни мрежи
temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система”
temi -> План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория
temi -> Тема проблемен анализ
temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия
temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen

Изтегляне 310.21 Kb.

Сподели с приятели: