7. ПРЕСТАЦИЯ- ПОНЯТИЕ, ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО. ВИДОВЕ ПРЕСТАЦИИ. Престация „Dare”
Под престация се разбира – съдържание на облигационно отношение.
По силата на облигационно отношение, длъжникът трябва да престира, т.е. да осъществи един резултат.
Съществуват 3 основни възгледа относно престациите:
1.Престацията е дължимо поведение;
2.Облигационното задължение има специфика – престацията е дължим резултат;
3.Престацията няма единна природа.
Определяне на престацията в зависимост от източника:
1.При договорните източници – водещ е договора /едностранна сделка /.
Нормативните актове имат по-ограничено приложение. Те играят само допълваща роля, влизат в действие, когато не е уговорено нищо изрично.
2. При извъндоговорни източници /фактически състави, които не включват сделки/ - облигационното отношение се определя изцяло от закона.
Видове престации: 1.От гледна точка на дължимото поведение: действие или бездействие, имаме:
положителни и отрицателни престации. При *положителнитепрестации длъжникът дължи действие. При *отрицателните престации - бездействие. Отрицателните престации не подлежат на частично изпълнение. Отрицателните престации винаги са неделими и незаменими.
2.Забавена престация – е пълно неизпълнение.
Когато неизпълнението е довело материализиран материал, кредиторът може да иска да махне сам материала.
3. Заместими и незаместимипрестации.
*Заместими – може да се постигне чрез заместване на длъжника - чрез трето лице, може и кредитора да изпълни. Те са прехвърлими и наследими.
*Незаместими– точно определено лице трябва да извърши, непрехвърлими са. Те се погасяват със смъртта на длъжника.
Престацията (много рядко), но е възможно да е соглед личността накредитора. (Дог за гледане и издръжка). Тук кредиторът може да е само физическо лице 4.Делими и неделими престации – критерия тук е дали престацията може да се изпълни на части, така че частичното изпълнение да представлява интерес за кредитора.
При неделимите престации е невъзможно частично изпълнение.
5.От гледна точка на времетраенето имаме престации с еднократно действие и престации с трайно действие.
С еднократно действие – времетраенето няма правно значение.
С трайно действие – времетраенето е от правно значение.
