Правен режим на престацията “Dare”- прехвърляне на право на собственост.
С договора страните поемат задължение от типа “даре”.
Даре в превод е задължението да се даде нещо.
Нашето право е възприело френската система и едновременно с това вещно-прехвърлителното и облигационно право. По принцип задълженията Даре се реализират в момента на тяхното приемане.
Тук имаме няколко изключения:
1.не винаги при сключване на договора е възможно да настъпи вещно-прехвърлимо действие.
За да може при сключване на договора на настъпи такова действие, трябва вещта да съществува и да е определена;
2.ако договорът има за предмет бъдеща вещ, то прехвърлителният ефект ще настъпи най-рано при появата на веща.
3.вещта трябва да принадлежи на прехвърлителя, освен ако няма изрична уговорка за отлагане на вещно-прехвърлителния ефект. Така е при договора за изплащане.
8. ИНДИВИДУАЛНО И РОДОВО ОПРЕДЕЛЕНИ ПРЕСТАЦИИ
Индивидуално определени престации
Предмет на задължението за индв.опр.престаци са конкретни, точно определени и предварително фиксирани обекти. Тези обекти, за които се говори в договора, са определени по своите индив.признаци.
Дължимата престация е определена с индивидуалните си белези
При тези индв.опр.вещи към момента на договора дължимото трябва да е фактически осъществимо, т.е – към момента на договора тази вещ трябва да съществува, да я има. Ако се окаже, че към момента на договора вече не съществува, дог.ще е нищожен поради липса на предмет.
При тези индв.опр.престации собствеността преминава автоматично от момента на сключването на договора, не е нужно да се прави друго.
Ако след сключване на договора вещта погине – вещта погива за нейния собственик. Ако погине преди предаването й – тя погива за новия собственик, той ще дължи цената, въпреки, че не е получил вещта.
Ако предмет на задължението е да “ се даде “ определена вещ, собствеността върху тази вещ преминава веднага с поемане на задължението по силата на договора чл.24(1) ЗЗД
Чл.24(1) При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.
От този момент върху преобретателя преминава риска от погиване или повреждане на вещта.
Законът дава възможност на страните да се уговорят и за начина на индивидуализация.
Сподели с приятели: |
