Но има и изключения:
1.Ако кредиторът е съгласен на частично изпълнение;
2.Законът задължава кредитора да приеме частично изпълнение;
3.Когато имаме съдебно разсрочване на изпълнението – при индивидуалното и универсално принудително изпълнение.
14. ВРЕМЕ И МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО. ДОКАЗВАНЕ. ПРИХВАЩАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО
Време на изпълнението – зависи от това дали задължението е срочно или безсрочно.
Времето се определя според уговореното в договора.
чл.69 (1) Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
(2) Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.
1.БЕЗСРОЧНО – няма падеж и кредиторът може да поиска престиране веднага, след като задължението възникне. Но за това е необходимо кредиторът да отправи покана към длъжника, с което да му даде един достатъчен срок за изпълнение. Падежът е момента на поканата.
Падеж – моментът, в който задължението трябва да бъде изпълнено.
Изискуемост – настъпване на падежа, възможността на кредитора да иска изпълнение.
2.СРОЧНО – срокът трябва да е изрично уговорен, ако няма клауза, задължението се счита за сключено без начален срок.
Начинът на изпълнение зависи от това в чия полза е срока:
1.Срок в полза на длъжника – до настъпването на падежа, длъжникът може да изпълни, ако желае. Задължението е изпълняемо, но не е изискуемо. След срока става изискуемо.
2.Срок в полза на кредитора – до настъпването на срока, длъжникът не може да изпълни по своя собствена инициатива. С настъпване на срока, задължението става изискуемо.
3.Срок в полза и на двамата – до настъпването на падежа, нито длъжника може да изпълни по своя инициатива, нито кредитора може да иска изпълнение. С настъпване на падежа, задължението става изискуемо и изпълняемо.
Може да се уговори срок във всеки един от трите варианта.
Сподели с приятели: |
