Спортната тренировка като специфичен педагогически процес се включва в по-широкото понятие спортна подготовка, а то от своя страна - в понятието физическо възпитание. Следователно спортната тренировка влиза в общата система на физическото възпитание и се подчинява на всички педагогически закономерности. Независимо, че спортната тренировка и урокът не се различават съществено, в същото време между тях има принципна разлика - преди всичко в крайната им цел: урокът има за цел постигане на физическо съвършенство на учениците; спортната тренировка - високи спортни постижения при проявление на максимални физически, функционални и морално-волеви усилия на спортиста. От тук произтича и определението на тренировката: Тя представлява продължителен целенасочен процес на възпитание, обучение и функционално усъвършенстване на спортиста под непосредственото ръководство на треньора и лекарски контрол.
Основни закономерности на спортната тренировка са:
1. Непрекъснатост на тренировъчния процес – спортната практика убедително показва, че за постигане на високи резултати е необходимо системно и непрекъснато да се тренира от ранна детска възраст до спортна зрялост. Независимо, че отделните тренировъчни занимания в един отделен цикъл решават отделните задачи, те остават, следи, които се сумират и повишават функционалните възможности на спортиста.
2. Всестранност в подготовката на спортистите - двигателна, функционална, личностно развитие. Всестранното физическо развитие спомага за успешното провеждане на специалната тренировка в избрания вид спорт
3. Индивидуален подход към спортистите в процеса на подготовката. Той изисква строго съблюдаване на възрастовите, половите и типологичните особености на спортистите, степента на тренираност при прилагане на методите и средствата на спортната тренировка.
4. Специфична тенденция на съвременната тренировка е прилагането на високи тренировъчни натоварвания. С оглед по-лесното приспособяване на организма към нарасналите тренировъчни изисквания се стига до необходимостта от научна обосноваване на спортната подготовка
5. Спортния резултат зависи от пълното взаимодействие и координираните усилия на спортист, треньор и лекар. Треньора планира и ръководи цялостната тренировка на своите възпитаници – физическа, спортно-техническа и морално-волева. Той ги възпитава, както по време на учебно-тренировъчния процес, така и извън него - в ежедневния трудов живот. Взаимодействието между треньора и спортистите се изгражда на основата на взаимното уважение и доверие. Пътят към съвременните високи спортни резултати е неразривно свързан с непрекъснатите творчески търсения на треньора. Тренировъчно натоварване - въздействието със средствата на спортната тренировка върху организма на спортиста. Основните му компоненти са: обемът и интензивността. Обемът е количеството извършена работа в определена тренировка, занимание, или определен период от време. Измерва се в часове, кг., брой повторения и др. Интензивността на натоварването се определя от количеството на извършената работа за единица време. Тя зависи от интервалите за отдих и се измерва със скорост, съпротивление и т.н. в проценти. Тренираност - това е устойчивата адаптация на организма, която ни дава комплексна характеристика за състоянието и възможностите на спортиста за постигане на високи спортни резултати в съответствие вида двигателна дейност. За тренираността може да се съди от контролните проби. Данните дават представа за степента на развитие на двигателните качества, състояние на организма тактическата зрялост, морално-волевите качества на спортиста.
Спортната Форма е състояние на оптимална готовност, в която спортистът е способен в най-висока степен да прояви своите физически, спортно-технически, тактически и психически възможности. Ако един от компонентите липсва, не могат да се развиват и другите, не може да се реализира висок спортен резултат.
Сподели с приятели: |