Двигателен навик представлява автоматизиран начин за управление на движенията в цялостния двигателен акт. Осъществява се без прякото участие на съзнанието. Но при възникване на трудности при изпълнение, съзнанието автоматически се включва и ако е необходимо променя структурата на движението.
Физиологичната същност на двигателните навици представляват затворена система от рефлекторни двигателни действия, придобити на базата на многократни повторения при едни и същи условия. Критерии за придобит двигателен навик е, че ученикът не се затруднява при изпълнение на дадено двигателно действие. Характерна особеност на двигателния навик е автоматизацията, която освобождава съзнанието от активното му участие. Автоматизация на навика се проявява с неговата стабилност, устойчивост и вариативност. Стабилността на навика се изразява в многократно изпълнение на движението, без влошаване на техниката, дори след възникване на умора. Устойчивостта се изразява в точното изпълнение на навика в по-сложни или екстремални условия. Признак за устойчивост е точното изпълнение на навика, дори след продължително прекъсване на упражняването му. Устойчивоста е по малка при дисциплини, свързани с по-сложна техника. Вариативност (гъвкавост) - тя се изразява в умението на спортиста да подбере за всеки конкретен случай най-добрия вариант за осъществяване на движението. Най-голяма вариативност на навиците се наблюдава при спортните игри и единоборствата, където в сложна ситуация спортистът трябва своевременно да отреагира с най-точното и целесъобразно движение.
Основни закономерности при Формирането на двигателен навик - формирането на двигателни навици е сложен и продължителен процес, свързан с определени физиологически, психологически и педагогически закономерности. Времетраенето на образуването на двигателен навик се влияе от строго индивидуални, анатомо физиологични особености на обучавания. Бързото му овладяване зависи от активното участие на речта при създаването на представа на двигателно действие и навременното отстраняване на грешките. Изграждането на новия двигателен навик става по-бързо, ако кората на главния мозък е освободена от друга дейност - това особено важи за по-малките ученици. Образуването на двигателен навик не става изолирано. Старите и изграждащите се навици взаимно се влияят.