№1 Предмет на философията на историята
Изтегляне 100.5 Kb.
|
Свързани:
Реферат - Истина и метод. Гадамер
- Навигация на страницата:
- Хенри Рикерт
- 3 Феноменология: Хусерл
- Философията прави от битието проблеми
- 4 Херменевтика. Ханс-Георг Гадамер (1900-2002)
- 6 Ирационализъм: Шопенхауер, Киркегор, Ницше.
| Вилхелм Винделбанд (1848 – 1915) – той прави основно разделение на природни науки и културни (духовни) науки.
Природните науки се занимават с единното – с това, което е, лишено от противоположности, постоянно и повтарящо се. Целта им е разкриване на законите на аподиктичното (необходимото) – на това, което Е; което е обект на опита. Обект на културните (духовни) науки е уникалното, единичното, неповторимото – това, което няма закони. Инвариантното е в ценностите. Следователно философията е наука за ценностите. Тя е нормативна наука – за длъжното. Ценностите са: 1. априорни – изучават се от логиката 2. трансцендентни – изучават се от етиката 3. общозначими – изучават се от естетиката Крайната цел на историческия прогрес е самоопределението на човечеството в съответствие с етическия идеал. Кои са по-значими ценности за Винделбанд – етическите или естетическите? За него по-значими са естетическите, тъй като те не са обвързани с ползата. Следователно има дуализъм между света на това, което Е и на това, което ТРЯБВА ДА Е. Хенри Рикерт (1863-1936) – той смята, че има свят на ценностите, които не са реални; те са отвъд субекта и обекта – т.е. това е идеален свят, независим от човека. Историята в този смисъл не се занимава с търсене на закономерности, а разглежда събитията от гледна точка на общозначими и метафизични ценности. №3 Феноменология: Хусерл Едмунд Хусерл (1859-1938) – неговата теория е критическа реакция на скептицизма, релативизма и психологизма. Целта му е да намери последните самоочевидни логически (непротиворечиви) принципи; да изчисти съзнанието от всичко емпирическо. Така той свежда философията до феноменология. Целта й не е да докаже истинността на външните дадености, а да покаже съзнанието в чист вид. Така феноменологията е издигната в ранг на строга наука или наука за същностите. Девизът на Хусерл е „назад към предметите”. 1. цел – „освобождаване на философското мислене от натуралистически и обективистични предпоставки”. 2. конституиране на една специфична област от спекулативното знание, което е рефлексия на съзнанието за своите (съзнателни) актове. 3. да се стигне до първичната основа на културата. Феноменологията Хусерл нарича „интелектуална интуиция”, която търси „философска археология”, която търси скрит смисъл. Философията прави от битието проблеми. Битието на света-в-себе-си е съмнително. Следователно трябва да се въздържаме от съждения за него. Първи етап – интенционалността на съзнанието – това не е реално отношение; не може да се обясни, защото според Хусерл да обясниш нещо значи да го подведеш под нещо по-общо; можем само да го посочим, да го опишем, като се опираме на своите преживявания Вторият етап е на непрекъснато трансцендиране. Предметът става трансценденция. Трансцендентността е иманентно, конституиращо се в рамките на Аз-а свойство на битието. Това, което аз възприемам, не е в състояние на моето съзнание, а предмети, дадени в усещанията. Хусерл е и против теорията за образите. Съзнанието според него е винаги съзнание за нещо друго, то е открито. Така гносеологическият образ е идеален, защото няма собствено съдържание. * феномен – при Хусерл феноменът е израз на същност. При Хусерл това е явлението на чистото съзнание, на смисъла на предметите – това, което ни се явява, към което е насочено съзнанието (ако не е насочено, не е феномен). Така предмет и съзнание са зваимно свързани в една смислова верига. Феномени са нещата, които показват себе си, а ноеми са едни от възможните смислови образи на предметите (значение). Как се стига до същността? Чрез феноменологичната редукция, защото чрез нея получаваме т.нар. „изчистване”. Чрез нея откриваме разнообразието във фаза или неговите югитации. Етапи на редукцията: 1. изключване на всичко субективно 2. абстрахиране от предмета като такъв 3. отказ от общоприети „мнения” 4. изключване на всяка мирогледна тразиция, митология, идеология и пр. Вън от всяка ценост е постигането на предмета тук и сега. Редукцията е епохе. Епохе при Хусерл е заскобяване (поставяне в скоби) на различните мнения, схващания и т.н. Целта е насочване само към даденото. Така резултатът е последното неразложимо единство на съзнанието, което се оказа интенционалността. Така всичко биващо е нещо конституирано в самите нас. Следователно феноменологичният анализ е изключване на времето и пространството, на субективния елемент. По този начин за Хусерл времето не е линия, а мрежа от интенционалности. В историята феноменологичното е континуум от перспективи (възможности). Следователно това е сферата на свободата (на индетерминизма). №4 Херменевтика. Ханс-Георг Гадамер (1900-2002) Пред-разсъдък Гадамер разглежда като връзката между значещото и субекта или „ние разбираме само това, което вече знаем” – това значи да влезем по правилния път в херменевтическия кръг.
По този начин понятието „човек” изобщо е една фикция (както и „история” изобщо и пр.), защото реалният човек е неделим от своя конкретен свят. Човекът реализира една от многото възможности, които съществуват в историята. Следователно понятието „историзъм” като разкриващо закони и закономерности в историческото развитие, няма място тук; не можем да говорим и за природна същност на човека, защото иначе би трябвало да признаем някаква закономерност. Дилтай въвежда три светогледа: 1. религиозен – това, което е недостъпно за промяна и познание – смърт, лудост – или област, в която човек зависи от нещо друго; така възниква идеята за висше същество като бог; така възниква първичният култ със жреците като прослойка от обществото, които твърдят, че са посредници. Според Дилтай така възниква техниката като вид магия. 2. художествен – развива се под влияние на религиозния светоглед. Това е сферата на поезията и изкуството. Изкуството цели да оцени, да покаже важността. 3. метафизичен светоглед – тенденция да се изгради една общовалидна система, която да стигне до инвариантното – това е сферата на свободата. Тоест, всички философски концепции са равностойни. №6 Ирационализъм: Шопенхауер, Киркегор, Ницше. - при ирационализма е налице отричане на разума и логическото мислене.
Изтегляне 100.5 Kb. Сподели с приятели:
|