1. Жан Боден (1530 – 1596). Създава първата теория за идеалното управление под формата на демократична (парламентарна) монархия. Обществото за него е сума от семейства, което (общество) се развива под действието на географската среда. Ако семейството е слабо – държавата е слаба, и обратно.
За Боден идеалът е абсолютизма, т.е. кралят доминира над парламента (което е уж баланс). Най-добра е наследствената монархия.
Демократичното управление не е съвършено, тъй като предполага равенство между хората, а според него хората не са равни, защото някои са по-глупави от други.
1. историята е наука;
2. историята има комулативен характер (т.е. на постепенно натрупване и усъвършенстване);
3. признак за социален прогрес е наличието на частна собственост и развитие на търговията;
4. фактори на развитието са географската среда и доброто законодателство.
2. Маркиз Кондорсе (1743 – 1794). Основен двигател, според него, на историята е развитието на науката и техниката, а условие са политическата и духовната свобода. Той смята, че социалния и интелектуалния прогрес са свързани.
Бъдещето е премахване на неравенството между класите, хората и усъвършенстването на човека. Историята има десет етапа, като последният е най-хубав. (всичко това го е писал в затвора, преди да го екзекутират)
3. Жан-Жак Русо (1712 – 1778). Бил е часовникар, отгледан от лелите си. Пръв проблематизира интимността, пишейки за живота си в своите „Изповеди”. От него започва интересът към интимността.
Концепцията му е изградена на принципа, че:
- човек се ражда добър по природа, но обществото го прави зъл;
- златният век (идеалът) е назад, в миналото. В първобитното общество човекът е бил по-щастлив. Идеалът е да се върнем към природата.
- човек се ражда свободен, но живее в окови;
- всички беди са от неравенството и частната собственост;
- християнството е робска идеология.
Швейцария е идеална в развитието си, защото съчетава република и демокрация. Критерий, че едно общество се развива добре, е демографски.
Сподели с приятели: |
