№1 Предмет на философията на историята
Изтегляне 100.5 Kb.
|
Свързани:
Реферат - Истина и метод. Гадамер
- Навигация на страницата:
- 2. Мишел Фуко (1926 – 1984)
- 8 Антична философия на историята.
| 1. Клод Леви-Строс – баща на структурализма. Неговата цел е да открие един общ знаменател на всяко мислене. За тази цел на първо място той заличава субекта (или обяснение на мита чрез мита), за да се преодолее субективизма. Той отрича всяка метафизика и всички въпроси от типа „Каква е природата на света; същността на битието или съзнанието” и пр. Най-важно за него е, че отношенията доминират над елементите на системата, определят същността (инвариантното) на нещата (елементите от системата).
Така основен проблем е отношението „човек – природа”. Според тази теза човек трябва да се реинтегрира в природата в смисъл да се оттърси от самодоволството си (не да се върне в природата в буквален смисъл). Има два типа рационалност: 1. вселенска рационалност, която съществува преди появата на човешкото съзнание и е иманентно присъща на Вселената. 2. семиотична рационалност – система на родство със симетричен характер. Така обичаите на различните народи са различни комбинации от повтарящи се елементи. Има два етапа на историческо развитие: природно състояние и културно състояние. Преходът от природно към културно състояние се определя от способността да се мисли в опозиции (горе – долу, тук – там). Така започва културата, като първи, най-важен елемент е езикът. Според Леви-Строс писмеността възниква с цел поробване. Тя (писмеността) е основа за потисничество, защото разделя хората от природата и хората от хората. В обществото, в което има писменост, не може да има демокрация. Когато говори за историята, Клод Леви-Строс смята, че има много истории, а не една-единствена; а незначителните събития придобиват смисъл по-късно. Всяко общество е конкретно и затворено. Няма общо историческо време, няма общ континуитет (непрекъснатост). Събитията не могат да се предвидят (тъй като няма обща посока). Историята е рационална. 2. Мишел Фуко (1926 – 1984) - понятието „власт” – това е, когато едни хора упражняват надмощие над други. Целта на другия е да бъде запазен като субект на действие. Средствата за упражняване на власт са насилие и съгласие. Най-важното условие е свободата, защото власт се упражнява само върху свободни хора. Властта има нови измерения – тя вече не е вертикална, тип „господар – подчинен”, а е сложна мрежа от хоризонтални зависимости. Друго понятие е „власт-знание” – властта е знание и знанието е власт. Знанието поражда, генерира власт, но и отрича властта (може да я разобличи). Типология на историческото развитие на „чудовището” – има три етапа в европейската история: 1. етап на природното чудовище – това е човешкото чудовище (човекът като чудовище), което е противоестественото – намира израз в магьосничеството и идеите за обсебване (от дявола например). 2. моралното чудовище – представя се от деспота или краля и се изразява в бунт на народа срещу краля. 3. всекидневното, дребно чудовище – т.нар. анормални хора. №8 Антична философия на историята. Изтегляне 100.5 Kb. Сподели с приятели:
|