Джамбатиста Вико (1668 – 1744)

№12 „Залезът на Европа”. Шпенглер.

Освалт Шпенглер (1880 – 1936) – преподавател по математика. Пише кратко съчинение „Залезът на Европа” (1921) – за социалните проблеми в Мароко и Аржир, което прераства в двутомник, опитващ се да обясни човешката история.
Той класифицира цивилизациите на осем: Египет, Индия, Китай, Вавилон, Аполонова или Гръко-Римска, Византийско-Арабска (магическа), Западна (фаустовска) и майска.
Основно понятие е „съдба”, т.е. това е класическа фаталистична концепция. Съдба е всичко, което е необяснимо и нелогично.
Осемте цивилизации не представляват единно човечество, т.е. произлязло от нещо първо. Шпенглер смята, че всяка цивилизация е отделна; няма единно човечество. Всяка цивилизация се ражда и загива. Той смята, че западната цивилизация е към своя залез.
Щом няма единно човечество, значи няма и линейност (непрекъснатост в развитието). Вместо това имаме едновременност, но без да имат нещо общо помежду си. Това е т.нар. исторически релативизъм – отричане възможността да се открият закономерности в развитието на човечеството.
Цивилизацията минава през два етапа – на култура и на цивилизация. Културата е време, в което хората са обладани от творчески ентусиазъм (Шпенглер смята, че продължава 1000 години). Тогава се развиват изкуството, философията; енергията е насочена навътре. Човек е божествен и бог е човешки. Философията се стреми да стигне до същността на всички явления.
Вторият етап е този на цивилизацията. Този етап е необходимост след етапа на културата. Енергията е насочена навън; появява се масовото общество, масите, техниката, спорта и политиката; парите стават ценност – това е краят на една цивилизация.

Египет: това е един исторически тип цивилизация. Там са открити часовниците. В техните пирамиди и архитектура най-важен елемент е търсене на инвариантното; те са построени така, че не са се променили. Друго, което се запазва във времето, е тялото (мумифицирането).
Индия: това е пример за една неисторична култура; те нямат усет за време. Философската им идея за нирвана предполага липса на възприемане на света; забрава. Човекът е безгрижно същество. Не случайно в Индия откриват нулата.
Вавилон: културата на пророческите религии – юдейска, зороастрийска и халдея. В основата им е магическото начало за един бог и месианската надежда за спасението.
Китай: исторична цивилизация с дълбок усет към история и време; стремеж да се намери хармония между архитектура и пейзаж; стремеж към търсене на смисъла на всеки предмет.
Антична: също не притежава памет, всичко е настояще. Но са търсели хармония с космоса; търсело се е мястото на човека в космоса.
Византийско-арабска: магическа; разцвет на алхимията и астрологията.
Маи: единствената цивилизация, която не загива от себе си, а е насилствено унищожена.

Всяка цивилизация минава цикъл на раждане, развитие, упадък и умиране.

№13 Предизвикателствата в историята. Арнолд Тойнби.

Основното му понятие е „предизвикателство – отговор” (понятията при него са винаги бинарни). Предизвикателствата (или проблемите) са два вида – природни (земетресения, наводнения и пр.) и социални (войни, болести, епидемии, глад и т.н.). За да се роди една цивилизация, тя трябва да даде отговор на поне един от тези проблеми.
Цивилизацията означава, че човечеството се движи
Като при Шпенглер, цивилизацията има цикли, но те са само раждане и развитие (развитие, поради добри решения). Цивилизацията ще упадне и загине, ако не се решават успешно проблемите. Има и свръхуспешни отговори, които водят до упадък (или поне до отрицателни последствия).
Има едно творческо малцинство, което управлява – дава успешните отговори. И то се обновява на всеки четири години. Ако не се подменя, обществото ще започне да доминира и да работи за своя интерес.

№14 Провиденционализъм. Августин.

Аврелий Августин (354 – 430). Нарича „философът” amor dei – „обичащ бога”. Той прави първата универсална история на човечеството, която разбира се е теологическа, под знака на християнството. Това е първата линейна концепция – човечеството се развива по праволинеен път. Историята започва със създаването на човека от Бог и завършва със Страшния съд.
Неговата теория е и телеологическа, т.е. историята има цел. Историята е провиденистична, защото в основата е Провидението. Тя е есхатологична (теория за края на света). Тя е песимистична.
Проблеми:
Времето има начало, то е променливо и линейно (от минало към бъдеще). Времето винаги съществува сега – следователно то е дискретно (няма продължителност), а не континуално. Вечността е без начало, непроменлива (инвариантна), неизмерима и е само в човешката душа.
За Августин има вечен дуализъм между вечност и време, който човек се опитва да преодолее. Срещата на времето и вечността става във фигурата на Христос.
Йерархията на това, което трябва да обичаме: Бог, себе си, ближния, сетивните (материални) неща.
Човекът е създаден с цел да служи на Бог.
От какво Бог е създал всичко? От нищото (от небитието) – важен проблем. Тази концепция се нарича „креационизъм”. От тази гледна точка зло и небитие са тъждествени. Бог не е създалзлото – това, което той създава, е благо. След като злото е лишеност-от-битие, най-голямото зло е смъртта. Така Августин въвежда две понятия – „земен град” и „Божий град”. Злото е локализирано в земния град – там йерархията е обърната (човек обича най-много себе си и материалните неща).
Най-големият проблем е този в земния град – хората се опитват да го преодолеят по няколко начина: чрез суета; чрез трупане на богатства; чрез убийства; чрез строене на паметници; с властолюбие; с обявяване на божества приживе.
Характеристики на земния град: в началото е грехопадението и човешката дързост; няма народ – има тълпа. Земният град се появява от нищото. По този начин вечният мир е възможен само в Божия град, а земния е обречен да загине. Земната любов е винаги страдание и терзание. Земният град е основан от Каин (а нали беше от нищото!?).
Бог дарява човека със свобода на волята, от която може да се породи злото. (значи все пак Бог дарява предпоставката за пораждане на зло, а не възниква от нищото!).

№15 Прогресът и регресът в историята. Боден. Кондорсе. Русо.