3. Фридрих Ницше (1844 – 1900)
Основна ценност на живота е волята за власт. Ницше презира всички слаби и бедни същества.
Най-важна е категорията „ставане” – тя замества категорията „развитие”. Поначаво Ницше отрича развитието, тъй като го води към прогрес. Ницше говори за ставане и вечно повторение (в този смисъл отрича еволюцията). За него човекът като вид не прогресира.
- свръхчовек – висше биологическо същество, което е изключение. Той е „хищен звяр”, който е високомерен, сдържан, горд; който не се колебае да убие. („падналия го бутни”)
Великите хора са цел на историята. Историчността е порок, защото щастието е в забравата.
Концепцията на Ницше е фаталистична.
За нихилизма: „Бог умря” – т.е. всички (метафизически) ценности. Щом Бог е умрял, то човек става мяра на всички неща и от него се раждат всички ценности. Ролята на ценността е да е регулативен механизъм.
Какво представлява декадансът? Първо, това е разпространението на християнския морал и милосърдието. Второ, отричане на ценността на живота; абстрахиране от сегашното за сметка на миналото. И трето, демократичните идеи, които укрепват стадните инстинкти.
Срещу това се обявява Ницше.
№7 Структурализъм: Клод Леви-Строс. Мишел Фуко.
Структурализмът се ражда като антитеза на емпиризма и на твърдението, че всичко, което ние познаваме, е от сетивни понятия. Структурализмът смята, че нашата сетивност е ограничена. Целта е да се установи структурата на една познавателна система, която има сетивен обхват. В антропологията структурализмът се проявява в дихотомията „структура-култура”. Целта на структурализма е разкриване на инвариантното чрез структурата.
Структурният анализ не се занимава с вещи и факти, а с отношения. Така структурализмът е една съвременна епистема, парадигма, при която философията е цел-средство.
Всяко общество има структура. Културата се определя като система от знаци – така стигаме до семиотиката.
Имаме максимална и нулева знаковост. Едно общество, при което имаме нулева знаковост, е примитивно общество. Следователно знак е количество информация, което няма собствено съдържание или същност, а винаги говори за нещо друго. Високата семиотичност пък говори за цивилизованост.
Семиотиците свеждат всичко до триъгълника на Фреге:
знак
предмет понятие
Друго понятие в семиотиката е символът – той е знак, който има скрит, таен смисъм.
Сподели с приятели: |